Р Е
Ш Е Н
И Е
385/26.4.2018г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на двадесет и
трети април 2018 година
в открито
заседание, в следния състав:
Секретар : Н. Й.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 3660/2017г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове, с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от пълномощник на “***”
ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, пл. “***” № 1,
срещу Т. А.Х., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл.
422 ГПК и цена от 235,16 лева главница и 10,68 лева лихви.
Ищецът сочи, че осъществявал водоснабдителна
и канализационна услуга на ответника, през периода 09.11.2016г. – 08.08.2017г.. Издал за това фактури, по които ответникът му
дължал сумата от 245,84 лева, представляваща 235,16 лева главница и 10,68 лева
лихви за забава, върху всяко месечно задължение от 03.02.2017г. до
09.10.2017г.. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК
поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената
заповед по ЧГД № 3086/2017г., ответникът възразил. Поради изложеното ищецът
претендира да се признае за установено съществуването на описаното вземане и
осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.
Представя и иска допускане на писмени
доказателства.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска недопустим и неоснователен. Твърди, че е заплащал консумирана вода според показанията на разходомерното си устройство, а ищец неоснователно му начислявал неупотребени количества. Иска отхвърляне на иска.
В открито съдебно заседание страните
редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и
отговора.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е частично
основателна, по следните съображения
:
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Няма спор между страните, че ответницата
ползва услугите на ответното дружество в жилището си на посочения в исковата
молба адрес. За твърдяната главница на вземането, представляваща цена на употребена
вода, кредиторът – ищец в производството е издавал, съобразно общите условия,
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор “***” ООД, фактури /л. 7-22/. Същите, неоспорени, съдържат дължимата
сума за всеки от претендираните периоди, както и крайна дата за плащане.
Съобразно чл. 31, ал. 2 от общите условия потребителите, следва да заплащат
дължимите суми в 30 дневен срок, след датата на фактурата. Представените копия
от писма, протоколи и показанията на разпитания свидетел, установяват, че не е
извършвано в присъствието на ответницата живуща в жилището, отчитане на средството
за търговско измерване, по допустим от общите условия начин, поради несъответна
с тях, нейна реакция на издадено предписание за подмяна на разходомерното
устройство, съобразно чл. 49 от Общите условия. За периода от него до подмяната
му, която, тя категорично отказала, ВиК оператора,
според общите условия и идентичните им разпоредби от Наредба № 4/14.09.2004г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи/чл. 34а, ал. 5, във вр. с чл. 39, ал. 5, т. 1 и ал. 6/, може да начислява
количество вода от 5 куб.м. на всеки обитател в жилище, което всяко тримесечие
се завишава с 1 куб.м. за всеки потребител. Последната възможност, не е
прилагана от ищеца. За исковия период ответницата заплащала на дружеството суми
които определяла според цената за куб.м. вода от получаваните фактури и лично
отчитане показанията на водомера си. Заключението на вещото лице по ССЕ сочи,
че след приспадане на заплатените суми, определяни по посочения ред,
ответницата дължи 234,43 лева главница по издадени и фактури и 9,03 лева лихви
от падежа им до 09.10.2017г. – ден преди подаване заявлението по чл. 410 ГПК,
по ЧГД № 3086/2017г., по описа на ШРС.
Всички заявени от ответницата възражения
са неоснователни. Първото, за неприложимост спрямо нея на общите условия на
дружеството, основано на чл. 147а от закон за защита на потребителите, и от там
невъзможност за „служебно начисляване“ на суми за „неупотребени“ количества
вода, не би могло да е основателно дори и при липса разпоредбата на § 12а от
ПЗР на същия закон. Както се посочи, дори и да не се прилагат спрямо нея общите
условия, поради това, че не е запозната със съдържанието им от оператора срещу
подпис, разпоредбите им са идентични с тези на споменатата Наредба, която е
публикувана в ДВ, съответно известността и,
и/или приемането и от субектите, които обвързва е без значение за
приложението и. Второто възражение, за неотчитане на реално употребеното
количество вода от служители на оператора и от там неправилно определяне цената
на услугата, като се изключи, че почива на неизвестните и общи условия и
разпоредби, в които е посочено като негово задължение, не отчита едно от
изключенията му, а именно случай като настоящия, при който потребител отказва
да изпълни предписание за периодична проверка на водомер, в тримесечен срок. Неоснователността
на третото възражение за липса на необходимост от подмяна на водомер следва от
императивните разпоредби на посочената наредба. Те предвиждат единствено изтекъл
период време за съобразяване, при даване предписание за проверка – 10 години –
чл. 34а от Наредба № 4/14.09.2004г. и никакви други обстоятелства споменати от
ответницата.
Така установената фактическа обстановка,
сочи наличието на всички предпоставки за уважаване на предявените установителни
искове – наличие на валидно правоотношение между страните; задължение,
произтичащо от същото, за ответника да заплаща количествата употребена вода, за
съответните периоди; настъпил падеж на тези му задължения и изпадането му в
забава. Исковете следва да бъдат уважени, в размер до 234,43 лева, този за
главницата и до 9,03 лева, този за лихви, като в останалата им част до пълните
предявени размери се отхвърлят, съответно за сумите от 0,73 лева и 1,65 лева.
С оглед така посоченият изход на делото,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата
от 199,38 лева, в настоящото и по ЧГД № 3086/2017г..
Водим от горното и на посочените
основания, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Т. А.Х., ЕГН : **********, с адрес ***, че в полза на “***”
ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, пл. “***” № 1,
срещу нея, съществува вземане за сумата от 243,46 лева, представляваща 234,43
лева главница – цена на ВиК услуги, за периода
09.11.2016г. – 08.08.2017г. и 9,03 лева лихви за
забава, върху всяко месечно задължение, за периода от 03.02.2017г. до 09.10.2017г.,
в едно със законната лихва, върху главницата от 234,43 лева, считано от 10.10.2017г., до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
“***” ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, пл. “***”
№ 1, срещу Т. А.Х., ЕГН : **********, с адрес ***, искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, в останалата им част до пълните предявени размери за
сумите от 0,73 лева главница и 1,65 лева лихви, като неоснователни.
ОСЪЖДА Т. А.Х., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати на “***” ООД със седалище и адрес на управление – гр.
Шумен, пл. “***” № 1, сумата от 199,38 лева,
представляваща разноски в настоящото производство и по ЧГД № 3086/2017г., по
описа на ШРС.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: