Р Е Ш Е Н И Е
гр. Шумен
Шуменски районен съд, девети състав в публично съдебно
заседание, проведено на деветнадесети март, две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
при участието на секретар Т. Т., като разгледа
докладваното от съдията ГД № 3666/2017
г., по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от Б.Р. ***, против „ОПТ Факторинг България“ ЕАД гр. София, отрицателен установителен иск, с
правно основание чл. 439 ГПК, с който иска да реализира защита
срещу материалноправна незаконосъобразност на принудителното изпълнение по ИД № 20179310400153, по описа на ЧСИ Р. Р.при ШОС, като бъде признато за установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи по изпълнителното дело парична сума в общ размер на 2
784.13 лв.
Ищцата обосновава исковата си претенция
твърдейки, че на 29.06.2017 г.
получила от ЧСИ - Р. Р.покана за доброволно изпълнение на вземане произтичащо
от издадена Заповед за изпълнение № 2525/29.11.2012 г. и Изпълнителен лист по ЧГД № 4156/2012
г., по описа на ШРС. Твърди, че като поръчител не била уведомена за
съществуване на задължение спрямо нея, както и за предсрочна изискуемост на
вземане по Договор за кредит от 23.08.2006 г.. Счита, че кредиторът по този
договор - ТБ „Банка СК“ няма валидно и допустимо изпълнително основание, както
и, че се е снабдил със Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по Договор за
кредит в недопустимо производство по чл. 417 ГПК. Твърди, че между кредитора и
длъжника по този договор имало Споразумение от 19.06.2014 г., за което като
поръчител не била уведомена. Прави възражение за изтекла абсолютна давност за
вземанията за главница и лихви по Договора за кредит, като се позовава на чл.
110 ЗЗД. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че
ищецът не дължи на ответника сума в общ размер на 2 734.13 лв., от която
2 014.39 лв. – главница и 769.74 лева неолихвяема сума по ИД 153/2017 г., по
описа на ЧСИ- Р. Р., поради недопустимо
издаден изпълнителен лист, без валидно изпълняемо право и изтекла давност.
Претендира разноски.
В предоставения, по реда на чл. 131 ГПК
срок, ответникът подава писмен отговор на исковата молба, като намира
предявения иск за неоснователен. Претендира разноски.
В съдебно заседание страните, чрез
процесуалните си представители, поддържат исковата молба и отговора, като
ищецът прави и възражение за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД на Договор за покупко
продажба на вземания от 13.02.2013 г., представен от ответника с отговора на
исковата молба, с който договор последният се легитимира като взискател по ИД
153/2017 г., по описа на ЧСИ- Р. Р., обосновано с
твърдения за невъзможен предмет - счита, че липсва валидно и безспорно по
основание вземане, което да бъде прехвърлено с Договор за цесия. Счита, че
предсрочна изискуемост на вземането по кредита не е настъпила, тъй като
изискуемостта възниквала след 30.10.2019 г., когато изтичал Договора за кредит,
а за прилагане на давността ответникът следвало да докаже от коя дата започва
да тече. Намира, че поради липса на предсрочна изискуемост на вземането липсва
изпълняемо право.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От Договора за покупко-продажба на
вземания от 13.02.2013 г. /лист 36 - 51 от делото/ се установява, че ответникът
- „ОПТ Факторинг България“ ЕАД гр. София, в качеството си на купувач е придобил
възмездно от ТБ „Банка ДСК“ ЕАД /заявител по ЧГД № 4156/2012 г., по описа на
ШРС/, измеримо портфолио от просрочени и непогасявани надлежно потребителски
кредити в лева и евро, отпуснати от регионални центрове: Варна, Пловдив,
Благоевград, Бургас, Плевен, София Запад, София Изток, Ст. Загора и В. Търново,
съгласно Приемо – предавателен протокол /лист 54 - 56 от делото/, сред които вземания
по Договор от 23.08.2006 г. за кредит за текущо потребление със С.Ш. Х. -
длъжник ведно Договор за поръчителство с Б.Р. Михайлова и Красимира Димова
Кулева – под № 2701 от списъка /лист 62 - 64 от делото/, които на 30.10.2009г.
с Допълнително споразумение /лист 72 - 79 от делото/ е бил изменен от страните
със съгласието на поръчителите.
От изисканото и прието ИД №
20179310400153, се установява, че същото е образувано по Молба от „ОПТ
Факторинг България“ ЕАД гр. София, вх. № 2269/26.05.2017 г., по описа на ЧСИ Р.
Русев, рег. № 931, по описа на КЧСИ, с район на действие ОС - Шумен /л. 3 от ИД/, въз основа издадени
на 29.11.2012 г., по ЧГД № 4156/2012 г., по описа на ШРС, в полза на ТБ „Банка
ДСК“ ЕАД: Заповед № 2525/29.11.2012 г., по описа на ШРС, за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК /л. 6 от ИД/ и
Изпълнителен лист /лист 5 от ИД/, с който С.
Ш. Х. - длъжник, Б.Р.
М. – поръчител и К.
Д. К. – поръчител, са
осъдени да платят солидарно: 3060.57 лева (три хиляди и шестдесет лева и
петдесет и седем ст.) – главница по Договор за кредит и поръчителство по сметка
№ 12647341; 316,16 лева (триста и шестнадесет лева и шестнадесет ст.) - лихва,
заемни такси и лихва за просрочие, включително такси за закъснение от 30.05.2012
г. до 27.11.2012 г. и законна лихва върху главницата от 28.11.2012 г. до
изплащане на вземането, както и 308.83 лв. (триста и осем лева и осемдесет и
три ст.) - разноски по ЧГД № 4156/2012 г., по описа на ШРС.
С Покана за доброволно изпълнение изх. №
3175/29.06.2017 г., по описа на ЧСИ Р. Р./лист 89 от ИД/, получена на 06.07.2017
г., ищцата в качеството
на поръчител
по Договор за кредит и поръчителство с длъжник С.Ш. Х., е уведомена, че по образуваното ИД №
20179310400153, по описа на ЧСИ Р. Р., дължи обща сума в размер на 3
845.27 лв., както и че са и наложени запори върху банкови сметки и трудово възнаграждение. От Справка в търговския регистър извършена
от ЧСИ
Р. Р./л. 7 от ИД/
е установено, че ищцата е съдружник и управител на „Радиту“ ООД гр. Шумен, като
със Запорно съобщение изх. № 3159/29.06.2017 г., по описа на ЧСИ Р. Р., /л. 56 от ИД/ до Агенция по вписвания гр. Шумен е наложен запор върху
дружествения дял на ищцата,. Със Запорно съобщение изх. № 3172/29.06.2017 г., по описа на ЧСИ
Р. Р., до ТБ „Юробанк и Еф Джи България“ АД, получено на 03.07.2017 г., на ищцата
е наложен запор върху банкови сметки /л. 84 от ИД/. Със запорно съобщение изх. №
3171/29.06.2017 г., по
описа на ЧСИ Р. Р., до ТБ „Сибанк“ АД, получено на
04.07.2017 г., на ищцата е наложен запор върху банковите сметки /л. 119 по ИД/.
Със запорно съобщение изх. № 3173/29.06.2017 г., по описа на ЧСИ Р. Р./л. 103 от ИД/, до ТБ „Инвестбанк“ АД, получено на 03.07.2017 г., на ищцата е наложен запор
върху банкови сметки като с платежно нареждане по ИД
е внесена сумата 545.95 лв. /л. 108 по ИД/. Със Запорно съобщение изх. №
3174/29.06.2017 г.,
по описа на ЧСИ Р. Р., до „Оптопак“ гр. Шумен, получено от
управителя М. С. Ж. на 06.07.2017 г., е наложен запор на
трудовото възнаграждение /л. 91 от ИД/.
От Платежно нареждане /Авизо местен превод/ от
05.07.2017 г. /лист 74 от ИД/, както и от Констативен протокол № 3270/06.07.2017 г., по описа на ЧСИ
Р. Русев, /лист 75 от
ИД/, се установява, че ищцата е внесла по
изпълнителното дело сумата 545.95 лв.
От изисканото и прието ЧГД № 4156/2012
г., по описа на ШРС, се установява, че към Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение от цедента - ТБ „Банка ДСК“ ЕАД е приложено Извлечение от
счетоводни книги по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК, /лист 4 от ЧГД/ за сметка №
12647341, по Договор от 23.08.2006 г., с длъжник С.Ш. Х., в което е посочено,
че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 30.05.2012 г..
След получаване на 06.07.2017 г. на Поканата за доброволно изпълнение
изх. № 3175/29.06.2017 г., по описа на ЧСИ Р. Р.и доброволното плащане на 05.07.2017 г., срещу издадените
Заповед № 2525/29.11.2012 г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист, ищцата е подала Възражение по
чл. 414 ГПК, рег. № 16757/15.11.2017 г., по описа на ШРС, /лист 63 от ЧГД/,
което с Определение № 7333/08.12.2017 г., по описа на ШРС, /лист 86 от ЧГД/, е
върнато, поради подаване след изтичане на законовия двуседмичен срок.
Покана за доброволно изпълнение изх. №
3178/29.06.2017 г., по описа на ЧСИ Р. Р.,
е изпратена и до другият поръчител по Договора за поръчителство от 23.08.2006
г. - Красимира Димова Кулева, /лист 92 от ИД/, получена на 04.07.2017 г., която
подала в срока по чл. 419 ГПК, частна жалба, рег № 9791/06.07.2017 г., по която
е образувано ВЧГД № 125/2017 г., по описа на ШОС. В мотивите на съдебният акт –
Определение № 241/18.08.2017 г., /лист 18 от ВЧГД/, въззивният съд е приел, че
за издаване на Заповед за изпълнение и допускане незабавно изпълнение срещу С.Ш.
Х., К. Д. К. и Б.Р. М., на основание процесния Договори за кредит и
поръчителство и Извлечение от счетоводни книги, удостоверяващи вземания на
банката, е необходимо тези документи да удостоверяват подлежащо на изпълнение
вземане. Тъй като вземанията, които банката претендира, произтичат от договор
за банков кредит, следва към документите, удостоверяващи подлежащи на
изпълнение вземания, да бъдат приложени и такива, доказващи настъпването на
изискуемостта на вземанията, поради изтичане на срока на договора или обявяване
на кредита за предсрочно изискуем. Съдът е констатирал, че от приложено Допълнително
споразумение срокът на процесния Договор за кредит е до 30.10.2019 г., както и,
че не са представени доказателства за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем от банката и достигането на това изявление до длъжниците. Отбелязал е,
че въвеждането на такова изискване по тълкувателен път с ТР № 4-2013-ОСГТК е
след издаване на процесната Заповедта за изпълнение, но следва да бъде приложено
от съда, както и, че дори и да се приеме възможност за автоматично настъпване
на предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, в който смисъл е била част
от съдебната практика до задължителното тълкуване с ТР № 4-2013-ОСГТК, в изследваните
договори няма клауза за автоматично настъпване на предсрочна изискуемост на
вземанията. Поради това, въззивният съд е намерил, че не са били налице
основания за издаване на Заповед за изпълнение № 2525/29.11.2012 г., по ЧГД №
4156/2012 г., по описа на ШРС и допускане на незабавно изпълнение, но тъй като самата
Заповед за изпълнение не подлежи на въззивно обжалване, е отменил само
допуснатото незабавно изпълнение, а частната жалба в частта й срещу заповедта
за изпълнение е преценил, че следва да се остави без разглеждане. Това
определение като необжалваемо е влязло в сила.
Представени са и други неотносими към
правния спор писмени доказателства.
С оглед така установените факти, съдът намира от
правна страна следното:
Предявеният с подадената искова молба срещу взискателя
по ИД № 20179310400153, по описа на ЧСИ Р. Р.-
„ОПТ
Факторинг България“ ЕАД гр. София, отрицателен установителен иск е за установяване несъществуване на
право, предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл. 439
ГПК.
Правният интерес от водене на настоящото производство се
обосновава с твърдения за факти, възникнали след издаване на изпълнителен лист,
съобразно предвидените в чл. 439 ГПК условия, като ищецът се позовава, както на
изтекла в негова полза погасителна давност, така и на твърдение за липса на
валидно и допустимо изпълнително основание за издаване на Заповед №
2525/29.11.2012 г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист, поради което счита
извършените изпълнителни действия за недопустими.
В гражданското право давността е правна
последица на бездействие - бездействие на носителя на едно гражданско право да
го упражни или да поиска принудителното му изпълнение, през определен от закона
срок, което води до погасяване на искането за принудително осъществяване.
Погасителната давност изсрочва искането за принудително осъществяване на
субективни граждански права: искане към съд или арбитраж - да постанови съдебно
или арбитражно решение и искане към органите на принудителното изпълнение – да
приведат съдебно или арбитражно решение в изпълнение. Погасителната давност
означава загуба на едно право. Всъщност не се погасява самото субективно право,
а се погасява правото да се търси защита на правото - погасява се само правото
на иск или правото на принудително изпълнение. Периодът от време, през който,
ако носителят на едно субективно право не потърси неговото принудително
осъществяване, дава възможност на правно задълженото лице да погаси правото на
принудително изпълнение на оправомощеното лице. Следователно погасителната
давност е свързана с бездействието на носителя на едно субективно право и води
до загуба на право. Всъщност не се погасява самото субективно право, а се
погасява правото да се търси неговата защита, т. е погасява се само
възможността за правна защита.
В основата на погасителната давност,
като правен институт, стои предположението, че носителят на субективното право
няма интерес от осъществяването му (отказал се от него), щом като в продължителен
период от време не търси помощта от правозащитен орган. Защитата в изпълнителния процес е
средство за реакция срещу незаконосъобразните действия по изпълнението,
породени от нарушаване на материалноправните или процесуалноправните изисквания
за законност на изпълнителното производство. Материалноправните изисквания за
законност представляват условия за допустимост на изпълнителното производство.
Те обхващат съществуването на изпълняемото право в полза на взискателя и
принадлежността на обекта на изпълнение към имуществото на длъжника по
изпълнението. Защитата срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния
процес повдига спор относно даденото гражданско право, поради това тя се
реализира по исков ред. Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника
по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемото право. Това право може да
е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен
лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта
на сумите като се позова на факти /погасяване по давност, плащане, прихващане и
др./, настъпили след издаване на изпълнителен лист. От изложеното се
налага извода, че предявеният иск
следва
да се приеме
за процесуално допустим, при което съдът дължи произнасяне по съществото на
спора.
Погасителната давност е юридически факт,
който включва волеизявление на правно задълженото лице, с което то се позовава
на изтекъл в негова полза срок, през който носителят на едно субективно право е
бездействал. Волеизявлението на правно задълженото лице, с което то се позовава
на изтеклия в негова полза срок, е едностранна сделка, с която се упражнява
едно потестативно право. Погасителната давност не се прилага служебно, не
настъпва и по право /чл. 120 ЗЗД/. Това означава, че правозащитният орган не
може да възбуди процес и да приложи погасителната давност по своя собствена
инициатива. По принцип правото на длъжника да се позове на изтекла в негова
полза давност може да се осъществи само като възражение: пред съд – при
предявен иск или пред правозащитен орган – при предприети от кредитора действия
по принудително изпълнение (привеждане в изпълнение на изпълнителен лист). По
изключение правото на длъжника може да се осъществи и чрез отрицателен
установителен иск по реда на чл. 439 ГПК, като извънредно средство за защита в
изпълнителното производство, при наличието на нови факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Както бе посочено по – горе в процесния
случай правно задълженото лице по ИД № 20179310400153, по описа на ЧСИ Р. Р., предявява отрицателен установителен иск, по реда
на чл. 439 ГПК, като се позовава, както на изтекла в негова полза погасителна давност- изтекъл в негова
полза срок, през който кредиторът, пред когото са отворени вратите на
изпълнителното производство - „ОПТ Факторинг България“ ЕАД гр. София, е
бездействал, което бездействие поражда потестативното право за длъжника да
претендира съдебно прогласяване на искането за принудително осъществяване
правото на принудително изпълнение, така и на твърдение за липса на валидно и допустимо
изпълнително основание за издаване на Заповед № 2525/29.11.2012 г., по описа
на ШРС, за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и
Изпълнителен лист, поради което
счита извършените изпълнителни
действия за недопустими.
Така предявен искът налага изследване на
въпроса за началото на давностния срок.
По общо правило давностният срок започва
да тече от момента, в който възниква правото на иск или правото на принудително
изпълнение. Моментът за началото на давностните срокове за правото на иск се
определя според вида на субективните права, като при облигационните права
давността започва да тече от деня, в който те станат изискуеми. Моментът за началото
на давностния срок в изпълнителното производство започва да тече от влизане в
сила на съдебно решение - съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК, когато съдебното
решение влезе в сила почва да тече нова давност, която винаги е 5 г. Нова
давност за правото на принудително изпълнение започва да тече и с
предприемането на всяко валидно действие за принудително изпълнение.
Ако правото е установено със Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК или Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК,
при оспорване от длъжника чрез възражение, проверката дали вземането съществува
се извършва в общ исков процес по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, като при
положителен отговор отново ще се стигне до съдебно решение - в тази хипотеза
нова давност почва да тече от влизането в сила на това съдебно решение. При
липса на възражение или подаване на възражение от длъжника след изтичане на
срока за това /както е в процесния случай/ издадената Заповед за изпълнение влиза
в сила, но липсата на възражение няма установително действие за съществуване на
вземането, тъй като влезлия в сила съдебен акт се ползва с изпълнителна сила,
но не и със сила на пресъдено нещо, поради което правните последици на акта на
съда не се приравняват на съдебно решение, постановено в исков процес и разпоредбата
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. ГПК урежда заповедното производство
като част от изпълнителния процес и затова подаването на Заявление за издаване
на Заповед за изпълнение не прекъсват давността и не представлява предприемане
на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в” ЗЗД.
Подаването на молба за издаване на ИЛ на несъдебно изпълнително основание също не
представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на
чл. 116, б. „в” ЗЗД. Погасителната давност се прекъсва с предявяването на иск
за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, предявяването на
този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415,
ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Не е допустимо
тълкуване analogia legis относно разпоредбата на чл. 116, б. „б” ЗЗД - в този
смисъл са мотивите в ТР № 2/26.06.2015 г., ТД № 2/2013 г., т. 14, ОСГТК.
Следователно моментът за началото на
давностния срок в процесния случай, предвид че се претендират облигационни
права, започва да тече от деня, в който те станат изискуеми. В уредбата на
заповедното производство липсва нарочно изискване вземането, да е изискуемо (за
разлика от отменения Закона за гражданското съдопроизводство), но предвид, че
целта на заповедното производство е да се създаде изпълнително основание, то е
несъмнено, че вземането трябва да е изискуемо, тъй като когато вземането не е
изискуемо, кредиторът не може да иска доброволно изпълнение, а още по-малко
принудително изпълнение. В този смисъл са мотивите към Решение № 12/2.10.2012
г., по Конституционно дело № 4/2012 г., т. 3, на КС, където е посочено, че
уреденото по глава ХХХVII ГПК заповедно производство е функционално свързано с
изпълнителния процес, което по своята същност е специално съдебно производство,
предназначено да създаде необходимото валидно съдебно изпълнително основание в
случай на налично изискуемо вземане, принадлежащо към някоя от категориите по
чл. 410 ГПК, което по дефиниция длъжникът не оспорва, но и не изпълнява.
Следователно предмет на заявлението могат да бъдат само изискуеми вземания и
заявителят трябва да изложи твърдения в тази насока. Този извод следва от
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, съгласно която съдът разглежда
заявлението в разпоредително заседание и издава Заповед за изпълнение в срока
по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави. При наличие на данни, че вземането не е изискуемо издаване на Заповед за
изпълнение би противоречало на закона – в този смисъл са Опр. № 17/12.01.2010
г., ЧТД № 734/09 г., ІІ т. о., Опр. № 253/9.05.2011 г., ЧГД № 61/11 г., 3 г.
о., Опр. № 583/20.07.2010 г., ЧТД № 506/10 г., ІІ т. о.
В процесния случай към Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по ЧГД № 4156/2012 г., по описа на ШРС, от кредитора
по Договора от 23.08.2006 г., с длъжник С.Х. - ТБ „Банка ДСК“ ЕАД, е приложено
Извлечение от счетоводни книги за сметка № 12647341, по смисъла на чл. 417, т.
2 ГПК, в което е посочено, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила
на 30.05.2012 г. и заповедният съд е постановил издаване на Заповед за
изпълнение № 2525/29.11.2012 г.. С мотивите на влязлото в сила Определение №
241/18.08.2017 г., въззивен състав на ШОС е отбелязал, че след издаване на
процесната Заповед за изпълнение, с ТР № 4/18.06.2014 г., ТД № 4/2013 г., т. 18
ОСГТК, по тълкувателен път, е въведено изискване за представяне от кредитора на
доказателства за достигане до длъжниците на изявлението за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, каквито не са били представени, поради което е обявил,
че падежът на процесното вземане не е настъпил, което се признава и от ответника, който в
отговора на исковата молба изрично подчертава, че крайният падеж на
задължението ще настъпи на 30.10.2019 г.. Ответникът в настоящото производство не е
съобразил процесуалното си поведение с тълкувателните указания на върховната
съдебна инстанция. Това
обстоятелство е възникнало
след издаване на Заповед
№ 2525/29.11.2012 г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение, по
реда на чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист срещу С.Ш. Х.,
К. Д. К. и Б.Р. М., поради което твърдението на ищеца за
липса на валидно и допустимо изпълнително основание настоящият състав на ШРС
счита за основателно.
Въз основа на изложеното съдът приема, че по отношение
на вземането в общ
размер на 2 734.13
лв., от която 2 014.39 лв. – главница и 769.74 лева неолихвяема сума, по Изпълнителен лист издаден по ЧГД № 4156/2012 г., по описа на ШРС, въз
основа на който, по молба на „ОПТ Факторинг България“ ЕАД гр. София, срещу Б.Р.
***, е образувано ИД 153/2017
г., по описа на ЧСИ Р. Р., с район на
действие ШОС, се е
осъществил фактическият състав съобразно предвидените в чл. 439 ГПК условия,
поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Твърденията на ищеца за нищожност на Договора
за покупко-продажба на вземания от 13.02.2013 г. между ответникът - „ОПТ
Факторинг България“ ЕАД гр. София и ТБ „Банка ДСК“ ЕАД, поради невъзможен
предмет по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, настоящият състав на ШРС намира за
неоснователно поради следното: Предмет на договора е съдържанието на
престациите. Те трябва да са възможни. Ако страните не са се съгласили по
предмета на договора, няма договор или той е нищожен поради липса на съгласие –
арг. чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД. „Невъзможният” предмет трябва да се разграничава
от „незаконния“ или „непозволения” предмет, при което сделката с такъв предмет
е нищожна поради противоречие на закона, а не поради невъзможен предмет.
Невъзможността може да бъде фактическа и правна. Пример за фактическа
невъзможност на предмета е хипотезата, при която вещта не съществува при
сключване на договора. Когато предмет на задължението е бъдеща вещ, предметът
на договора е възможен, ако е възможно възникването на вещта -когато вещта
възникне, тогава консенсуалният договор ще породи вещнопрехвърлителното си
действие. Договорът има „невъзможен” предмет, ако възникването на вещта е
невъзможно. Ако възникването на вещта е възможно, макар и след издаването на
определени актове и извършването на определени действия предметът е възможен.
Когато предметът е възможен, но длъжникът е в невъзможност да изпълни,
договорът се разваля. В процесния случай Договора между ответникът - „ОПТ
Факторинг България“ ЕАД гр. София и ТБ „Банка ДСК“ ЕАД, е за продажба на
парични вземания, които, както от фактическа, така и от правна страна са
възможен предмет.
Относно разноските:
Предвид направеното от ищеца искане, в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноски направени в настоящото
производство, както следва: 120 лв. - за внесена държавна такса и 360 лв. –
платено адвокатско възнаграждение, за които има представен списък по чл. 80
ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И
Признава за
установено, по
предявеният установителни
иск, с правно
основание чл. 439 ГПК, че Б.Р. М., с ЕГН **********
и адрес: ***, не дължи на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: град София, ***, сума в общ
размер на 2 784.13
лева (две хиляди седемстотин осемдесет и четири лева и
тринадесет стотинки) –по изпълнителен лист, въз основа на
който, е образувано ИД № 20179310400153 г., по описа на ЧСИ Р. Р., с район на
действие ШОС, на основание чл. 439 ГПК.
Осъжда „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: град София, ***, да плати на Б.Р.
М., с ЕГН ********** и адрес: ***, общо сумата 480 лева (четиристотин и осемдесет лева), представляваща съдебно-деловодни разноски в производството, по представен
списък по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: