Р Е Ш Е Н И Е

327/11.4.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №3672 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове, представляващи спор за родителски права, местоживеене на детето и определяне на режим на лични контакти с правно основание чл.127 от СК, във вр. с чл.123 от СК и иск за издръжка с правно основание чл.143 от СК, във вр. с чл.142 от СК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Р.И.Н., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез пълномощника адв.Д. И. от РАК срещу Х.Е.И., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.С.Т. от ШАК. Ищецът твърди, че с ответницата съжителствали на семейни начала, като имали родено едно дете – Р. Р.И., с ЕГН**********, родено на *** год. Към настоящия момент били разделени, като детето живеело при своята майка. В исковата молба излага, че ответницата не е в състояние да се грижи за детето, че той е по-пригодния родител за това и желае той да полага грижи за отглеждан е и възпитание на детето. Твърди, че има нужните битови и финансови условия за това. Моли съда да постанови решение, по силата на което да му бъде предоставено упражняването на родителските права върху роденото от съвместното им съжителство с ответницата дете – Р. Р.И., като бъде определено местоживеенето на детето при него; да определи режим на лични контакти на детето с неговата майка всяка първа и трета седмица от месеца, от 17.30 часа в петък до 19.00 часа в неделя с приспиване, половината от Коледните и новогодишните празници и 30 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, както и да бъде осъдена ответницата да заплаща месечна издръжка на детето в минималния, предвиден в закона размер, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощен представител - адв.Д.С.от РАК, като поддържат изцяло предявения иск.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответницата, като в законоустановения едномесечен срок от нейна страна е депозиран писмен отговор, към който са представени писмени доказателства. Едновременно с отговора от страна на ответницата по първоначалния иск е предявен и насрещен иск. В отговора ответницата оспорва изцяло твърденията, изложени от страна на ищеца. Твърди, че по време на съвместното им съжителстване, още от периода преди раждането на детето, ищецът често упражнявал насилие над нея, като често я гонел от дома си. Това продължило и след раждането на детето. Моли съда да постанови решение, по силата на което да отхвърли предявените от ищеца искове. Предявява насрещен иск, като моли съда да постанови решение, по силата на което да предостави упражняването на родителските права върху роденото от съвместното им съжителство с ищеца дете Р.на нея – неговата майка; да определи местоживеене на детето при майката на адрес: с.Хитрино, област Шумен, ул.”***” №26, да определи режим на лични контакти на детето с неговия баща всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с приспиване, 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като детето следва да бъде взимано и връщано от адреса на майката, един ден през Коледните и новогодишните празници от 10.00 часа до 17.00 часа, първия ден на всеки празник Байрам от 10.00 часа до 17.00 часа, както и да бъде осъден ищецът да заплаща издръжка на детето Р.в размер на 150 лева месечно, платима до 5-то число на месеца, за който се отнася и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

На ищеца по първоначалния иск са били изпратени препис от насрещния иск, отговора на ответницата и приложените към тях доказателства, като в срока за отговор от името на ищец по първоначалния иск е бил депозиран отговор на насрещния иск. В отговора ищецът оспорва изложената от ответницата фактическа обстановка, като заявява, че никога не е упражнявал насилие над нея, както и че разполага с много добри жилищни и битови условия за отглеждане и възпитание на детето.

В съдебно заседание ответницата се явява лично и с упълномощен представител – адв.Сн.Т. от ШАК, като поддържат предявените насрещни искове и молят същите да бъдат уважени. В представени по делото писмени бележки излагат и допълнителни мотиви в тази насока.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът и ответницата съжителствали на семейни начала, като имали родено едно дете – Р. Р.И., с ЕГН**********, родено на *** год. Запознали се през 2014 год., а няколко месеца по-късно заживели заедно. Двамата живеели в постройки, намиращи се в близост до Кравефермата на ищеца, в която същият развива селскостопанска дейност в с.***, община Иваново, област Русе. В същата били създадени добри условия за живот. Отношенията между двамата не потръгнали, като няколкократно се разделяли и събирали отново. През м.септември 2017 год. ответницата по първоначалния иск, заедно с детето се преместила в дома на своите родители в с.Хитрино. За кратко И. заминала на работа в Холандия, като оставила детето на грижите на своята майка. В жилището на родителите на ответницата имало нужните условия за живот и отглеждане на детето. Ответницата работи във фирма „***“ ЕООД, гр.Шумен на длъжност машинен оператор, като получава месечно трудово възнаграждение в размер на 550 лева. През времето, през което е на смяна грижите по отглеждането на детето се поемали от нейната майка и баба. Детето било записано в ДГ „***“, с.Хитрино, като му предстои да започне посещения от м.май 2018 год.

Ищецът е регистриран като земеделски производител, като декларира, че годишния му доход е в размер около 80000 лева. В отглеждането на детето може да разчита на помощ от своите сестра и брат.

Във връзка с направено с исковата молба и с насрещната искова молба искане за определяне на привременни мерки, бе насрочено съдебно заседание на 10.01.2018 год., в което съдът одобри постигната между страните спогодба относно привременните мерки, касаещи упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните контакти с него и издръжката.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално: от разпита в съдебно заседание на свидетелите А. К. К., Б. Р. Д, Н. И.Н., Н. Н. Р., Ю. М. Р., на приетите като писмени доказателства по делото: Удостоверение за раждане – дубликат, Вносна бележка от 06.12.2017 год., Удостоверение изх. № **********-1/18.12.2017 год., Удостоверение за раждане № 0002016172, Удостоверение за постоянен адрес изх. № 1798/20.11.2017 год., Удостоверение № 17-00053527/01-12.2017 год., Медицинско удостоверение от 19.12.20174 год., Епикриза – 2 бр., Служебна бележка изх. № 80/20.12.2017 год., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Документ за заплатена държавна такса, заверено копие на годишна данъчна декларация за 2016 год., Социален доклад изх. № ПР/Д-Р-ДМ/8-001/20.03.2018 год., Социален доклад изх. № ПР/Д-Н-В/6-001/23.03.2018 год., Рецептурна бланка.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че родителите на детето не живеят заедно и че същите не са постигнали съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката, което от своя страна налага необходимостта спорът да бъде решен от съда. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че претенции относно посочените по-горе въпроси са направени и от двете страни по делото, съответно в исковата молба и в отговора на исковата молба, респективно в предявения от ответника насрещен иск. При преценка на въпроса за упражняването на родителските права върху роденото от брака дете следва да бъдат преценени родителските качества на всеки един от родителите, полаганите от тях грижи и умения за възпитание на детето, моралните качества на родителя, социалното обкръжение и битовите условия, възрастта и пола на детето, привързаността му с всеки един от родителите, възможността за помощ от страна на трети лица и др.

Родителските качества имат голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на детето, за обезпечаване на грижите, необходими за изграждане навиците на детето. В конкретния случай и двамата родители притежават необходимите качества за отглеждане и възпитание на детето, въпреки, че до настоящия момент непосредствените грижи по неговото отглеждане са били полагани не само от двамата родители, но и от бабата и прабабата на детето по майчина линия. От събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства се установява, че всеки един от тях може да разчита на помощ от трети лица при отглеждането и възпитанието на детето.

При преценка моралния облик на родителите съдът намира, че въпреки наведени и от двете страни доводи в тази насока, по делото липсват доказателства за прояви от тяхна страна, които да водят до извода за неморално и порочно поведение, което от своя страна да дава лош пример във възпитанието на детето. В същото време и двете групи свидетели, доколкото едната е ангажирана от страна на ищеца, а втората от страна на ответницата, свидетелстват, че ищецът полага адекватни грижи за детето, в периодите, в които са заедно, както и че ответницата също полага нужните грижи за отглеждане и възпитание на детето, в периодите, когато детето е при нея.

От изложеното се налага извода, че всеки един от родителите би могъл да се грижи за него, като притежава нужните родителски качества в тази насока. В подкрепа на този извод са както събраните в хода на производството гласни доказателства, така също и изготвените по делото социални доклади, от които се установява, че и двамата родители имат нужния капацитет и възможности за отглеждане и възпитание на детето. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че както става ясно от материалите по делото, ответницата има родено друго дете, което е оставила в социална институция, като е дала съгласие за неговото пълно осиновяване. Този факт обаче сам по себе си не води до категоричния извод, че ответницата е неспособна да се грижи за своето дете и не води автоматично до извод, че същата има неморално поведение, което по някакъв начин би застрашило живота и здравето на детето Ренан. Следва да бъде отчетено, че към момента на раждане на първото й дете, ответницата е била непълнолетна, а нейните близки категорично са отказали да й помагат в отглеждането и възпитанието на детето, което най-вероятно е провокирало взетото от нея решение в този смисъл.

При преценка привързаността на детето, съдът съобрази обстоятелството, че с оглед ниската възраст на същото и обстоятелството, че до момента е било отглеждано преимуществено от неговите майка и баба по майчина линия, но и от своя баща, не може да бъде направен категоричен извод, че същото е привързано в по-голяма степен към един от родителите си. В тази връзка, съдът съобрази събраните в тази насока гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А. К. К., Б. Р. Д, Н. И.Н., Н. Н. Р., Ю. М. Р., от които се установява, че детето се чувства добре както в дома на своя баща, така също и при своята майка, че при вземането и връщането му от дома на неговата майка, то не е плачело, а е било спокойно. В същата насока е и заключението на изготвените по делото Социални доклади.

При преценка на въпроса за предоставянето на родителските права съдът съобрази, че детето е момче на възраст две години и два месеца. В този смисъл съдът споделя становището, залегнало в константната съдебна практика, че майката е по-пригодна да отглежда и възпитава дете на тази възраст и че децата в ниска възраст се нуждаят от непосредствена майчина грижа. Както бе отбелязано и по-горе по делото не са налице доказателства за укоримо или непристойно поведение на майката, което от своя страна да наложи извода, че същата няма необходимите качества да отглежда и възпитава детето и че влиянието й върху детето би довело до някакви отрицателни последствия спрямо него.

При преценка на възможностите на всяка от страните за помощ от трети лица съдът съобрази, че майката разчита на помощ от страна на своите родители и своята баба, а бащата разчита на помощ от страна на своите брат и сестра. В този смисъл както майката на ответницата, така също и братът на ищеца, в съдебно заседание, заявяват готовност и желание да оказват помощ и съдействие при отглеждането и възпитанието на детето.

При преценка на въпроса за жилищно – битовите условия на всеки един от родителите съдът съобрази заключението на изготвените по делото социални доклади, съгласно които всеки един от родителите притежава възможност да предостави на детето подходящи битови условия за отглеждане и възпитание.

С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав намира за справедливо и съответстващо на интересите на детето родителските права върху него да бъдат предоставени на неговата майка, да бъде определено местоживеене на детето при нея на адрес: с.Хитрино, ул.“***“ №26, а на бащата да бъде определен подходящ режим на лични контакти с детето. При преценка на въпроса за родителските права съдът взе предвид и обстоятелството, че след раздялата на родителите детето преимуществено е живяло при своята майка, а в резултата на постигнатата спогодба по привременните мерки родителските права временно бяха предоставени също на нея. С оглед ниската и деликатна възраст на детето, все още далеч от възрастта, когато ще придобие самостоятелността да преживява без особени травми промени в битието си, една съществена и рязка промяна в начина му на живот не би му се отразила благоприятно и би довела до ненужен стрес и притеснение за детето, поради което съдът намира, че изложеното по-горе решение в най-пълна степен отговаря на неговите интереси. В същото време детето е на възраст, в която по принцип адаптивните му ресурси са твърде ограничени и е необходимо установеният стереотип да не се сменя прекалено често.

При преценка на режима на лични контакти съдът съобрази обстоятелството, че доколкото детето е малолетно, на сравнително ниска възраст, то контакта с неговия баща и неговите близки, би му оказал положително въздействие и би спомогнал за неговото правилно възпитание и израстване. При преценка на режима на лични контакти съдът съобрази и факта, че детето до настоящия момент е живяло в дома на майката, било е отглеждано преимуществено от нея, но след определяне режима на лични контакти по привременните мерки, бащата е вземал детето в своя дом всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 16.00 часа в петък до 09.00 часа в понеделник. През този период от време детето се е чувствало добре при своя баща и неговите близки, което предопределя създалата се добра емоционална връзка между детето и него. При преценка на този иск съдът съобрази обстоятелството, че определените мерки за лични контакти трябва да бъдат преди всичко в интерес на детето. Чрез постановените мерки трябва да се осигури възможност на детето да общува максимално пълноценно и с двамата си родители, а желанието на родителите да разполагат с достатъчно време, за да проявяват любов и загриженост към детето си трябва да бъде преценявано отново с оглед интересите на самото дете. В този смисъл е и константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, Решение №385 от 23.01.2014 год. на ВКС по гр.дело №2537/2013 год., IV г.о., ГК и др. В тази връзка съдът намира, че на ищеца по първоначалния иск следва да бъде определен по-разширен режим на лични контакти по отношение на детето, който ще спомогне за продължаване и поддържане на честите контакти на детето с неговия баща и с неговите близки. Съдът намира, че с оглед всичко изложено по-горе и най-вече с оглед възрастта на детето следва да се определи режим на лични контакти, който да съвпада с режима на лични контакти, определен между страните с постигнатата спогодба по привременните мерки, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 16.00 часа в петък до 09.00 часа в понеделник, с приспиване и двадесет дни през лятото в периодите от 01 до 10 юли и от 01 до 10 август, по един ден през Коледните и новогодишните празници от 10 до 17 часа и първия ден на всеки празник Байрам от 10 до 17 часа, като детето следва да бъде вземано и връщано от и в дома на майката в с.Хитрино, ул.“ ***“ №26. При преценка на режима на лични контакти съдът съобрази обстоятелството, че доколкото детето е явно привързано и към своя баща и към неговите близки, то контакта с него, при подходяща обстановка, би му оказало положително въздействие и би спомогнало за неговото правилно възпитание и израстване. При преценка на режима на лични контакти следва да бъде отчетен и факта, че двамата родители живеят на разстояние от около 130 км и непрекъснатото пътуване на детето за един по-кратък период от време би довело до ненужна умора и стрес за самото дете. Така определеният режим на лични контакти е съобразен и с факта, че считано от м.май 2018 год. детето ще започне да посещава детска градина. В тази връзка периодът от време, през който детето ще бъде при своя баща не следва да нарушава неговите посещения в детската градина, доколкото всяко едно отсъствие е свързано с последващо посещение на личен лекар, издаване на съответните медицински документи и др.

С оглед на изложеното съдът намира, че така определения режим на лични контакти ще даде възможност на детето да контактува и с двамата си родители, отговаря в максимална степен на степента на неговото възрастово, физическо и емоционално развитие и ще допринесе за поддържане на емоционалните контакти на детето с всеки един от тях.

Съгласно разпоредбата на чл.142 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. В тази връзка съдът съобрази възрастта на детето, обичайно необходимото за дете на същата възраст, нуждата от средства за храна, облекло, средствата, необходими за неговите специфични потребности, доходите на родителите и обстоятелството, че и двамата са в трудоспособна възраст. От материалите по делото, от изявленията на ищеца и от изготвените по делото социални доклади се установява, че ищецът по първоначалния иск е регистриран като земеделски производител и в резултата на развиваната от негова страна дейност реализира доходи в размер около 80 000 лева, което разпределено по месеци прави около 6600 лева месечно. В същото време ответницата по първоначалния иск и ищец по насрещния работи в „***“ ЕООД, гр.Шумен на длъжност машинен оператор, като получава месечно трудово възнаграждение в размер на 550 лева. Поради изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл.27, т.2 от Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана от Република България и е част от вътрешното ни право, съгласно която родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с оглед на описаните нужди на всяко едно от децата от издръжка и очертаното фактическо материално състояние на техните родители, съдът намира, че ежемесечната издръжка по отношение на детето Р.следва да бъде в размер на 280 лева. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между родителите, съобразно с възможностите им, като се вземат в предвид и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето от страна на майката и получаваните от нея месечни помощи за дете. Имайки в предвид изложеното относно доходите на бащата, липсата на доказателства за други алиментни задължения и доказани разходи от негова страна, съдът намира, че същият следва да участва в издръжката със сумата в размер на 150 лева, който размер е съобразен с възможностите му и няма да затрудни неговата собствена издръжка. Останалата част от издръжката в размер на 130 лева следва да се поеме от майката, доколкото ще продължи да полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. При определяне размера на издръжката съдът съобрази и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, а съгласно Постановление на МС №316 от 20.12.2017 год. от 01.01.2018 год. е определен размер на минималната месечна работна заплата за страната в размер на 510 лева.

Така определеният размер на издръжката е дължим, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба - 22.12.2017 год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до 05-число на текущия месец, до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка.

По отношение на претенцията на страните за заплащане на разноски съдът намира, че такива се дължат единствено по отношение иска за издръжка и то доколкото същият е уважен в размера, в който е бил поискан, то такива се дължат единствено на ищцата по насрещния иск и ответница по първоначалната искова молба. В същото време по отношение на първия предявен иск с правно основание чл.127 от СК, във вр. с чл.123 от СК, представляващ спор за родителски права, местоживеене на детето и определяне на режим на лични контакти не следва да бъдат присъждани разноски с оглед характера на производството по чл.127, ал.2 СК на спорна съдебна администрация. То се образува при липсата на съгласие на родителите по чл.127, ал.1 СК. Затова причина за образуване на съдебното производство е поведението и на двамата родители и разноските следва да бъдат понесени от тях така, както са направени.

В тази връзка ищецът по първоначалния иск и ответник по насрещния на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на ответницата по първоначалния иск и ищца по насрещния направените от нея разноски във връзка с предявения иск с правно основание чл.143 от СК, във вр. с чл.142 от СК в размер на 150 лева, включващи заплатено от нейна страна адвокатско възнаграждение във връзка с този иск, съгласно представен списък. При преценка на размера на дължимата сума съдът съобрази обстоятелствата, че страната не е конкретизирала каква част от заплатеното адвокатско възнаграждение се отнася за първия и каква за втория предявен иск, поради което посочената сума следва да бъде разделена поравно по отношение на двата обективно съединени иска.

В същото време ищецът по първоначалния иск следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху определения размер на издръжката в размер на 216 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху детето Р. Р.И., с ЕГН********** на майката Х.Е.И., с ЕГН**********, като определя РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на бащата Р.И.Н., с ЕГН********** с детето както следва: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 16.00 часа в петък до 09.00 часа в понеделник, с приспиване, двадесет дни през лятото в периодите от 01 до 10 юли и от 01 до 10 август, по един ден през Коледните и Новогодишните празници от 10 до 17 часа и първия ден на всеки празник Байрам от 10 до 17 часа, като детето следва да бъде вземано и връщано от и в дома на майката в с.Хитрино, област Шумен, ул.“***“ №26.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Р. Р.И., с ЕГН********** при неговата майка Х.Е.И., с ЕГН********** на адрес: ***.

ОСЪЖДА Р.И.Н., с ЕГН********** да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете Р. Р.И., с ЕГН********** чрез неговата майка и законен представител Х.Е.И., с ЕГН********** в размер на 150 /сто и петдесет/ лева месечно, считано от датата на предявяване на насрещния иск – 22.12.2017 год. до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до пето число от месеца, за който се отнася.

ОСЪЖДА Р.И.Н., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 216 лева /двеста и шестнадесет лева/, представляваща държавна такса върху присъдената с решението издръжка, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Р.И.Н., с ЕГН********** да заплати на Х.Е.И., с ЕГН********** сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по отношение на иска с правно основание чл.143 от СК, във вр. с чл.142 от СК, съгласно представен списък.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението само в частта относно присъдената издръжка.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: