Р Е Ш Е Н И Е

604/15.06.2018г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, в публичното заседание на двадесет и втори март , през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Зара Иванова

при секретаря А.П. , като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. № 3744 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:

Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК – положителен установителен иск за собственост .

Депозирана е искова молба от С.С.С. , ЕГН ********** , адрес *** и Д.С.С. , ЕГН ********** , адрес *** срещу Община Хитрино , ЕИК *** , представлявана от Н. И., в която посочва , че са сключили граждански брак на 09.08.1966 г. От тогава семейството на двамата ищци живеят, обработват и владеят като свой собствен недвижим имот в село Калино, общ.Хитрино, обл.Шумен, ул. „***, представляващ част от УПИ Ш-Парк в квартал 8 по действащия регулационен план на с.Калино, одобрен през 1938 г. Видно от приложената към исковата молба скица-предложение, имотът на ищците е обособен след геодезическо заснимане с проектен номер XI в квартал 8 в с.Калино, общ.Хитрино е площ от 2 638 кв.м. ведно с изградените жилищна сграда на един етаж със застроена площ 31 км.м,, жилищна сграда на един етаж със застроена площ 47 кв.м.. жилищна сграда на един етаж със застроена площ 18 кв.м., гараж със застроена площ 29 кв.м., стопанска постройка със застроена площ 52 кв.м., навес с оградни стени със застроена площ 35 кв.м. и навес с огради и стени със застроена площ 11 кв.м.

Ищците са придобили процесния имот от бащата на ищцата Д.С. - С. А. М., който го с закупил от И. В. С. на 08.03.1957 г. И. В. С. го е закупил от Т. О. Х., а последният го е закупил от Общинската администрация в с.Хитрино през 1946 г. на търг. Ищците не притежават нотариален акт за собственост на процесния недвижим имот, а само договор от 08.03.1957 г., подписан от страните и в присъствието на двама свидетели. Вече 52 години, имотът се владее и обработва като собствен от ищците.

При подготвяне на необходимите документи през 2016 г. за издаване на нотариален акт по давностно владение на осн. чл.587, ал.2 от ГПК, ищците установяват, че не може да получат скица за имота, тъй като същият представлява част от УПИ III- Парк, кв.8 по регулационния план на с.Калино, общ.Хитрино.

За процесният имот, който се владее и ползва от ищците, представляващ бивш УПИ № IV-общ. съгласно регулационния план на с.Калино от 1938 г., а след промяна на плана представляващ част от УПИ № ІІІ-парк, с площ от 2 638 кв.м. ведно с жилищни, стопански постройки и гараж, няма издаден акт за общинска или държавна собственост. Имотът на ищците никога не е бил публична общинска или държавна собственост, тъй като никого не е бил част от парк или друга озеленена площ съгласно ЗУТ.Имотът на ищците никога не е бил озеленена площ по съгласно чл.61, ал. 2 от ЗУТ или площ със специфично предназначение съгласно чл.61, ал.З от ЗУТ, поради което не е публична собственост на държавата или на Община Хитрино. Общинска администрации-Хитрино не е предприела отчуждителни процедури нито преди, нито след 31.03.2001 г. Видно от гореизложеното, всички срокове за започване на отчуждителна процедура на процесния недвижим имот на ищците, са изтекли на 31.03.2016 г. и не е реализирана промяна на предназначението на територията на процесния имот.Съобразно изложеното молят да бъде постановено решение , по силата на което ищците да бъдат признати по отношение на Община Хитрино въз основа на придобивна давност на недвижим имот, обособен съгласно геодезическо заснимане в скица- предложение с проектен номер XI в квартал 8 /съгласно приложена към исковата молба скица-предложение/, находящ се в с. Калино, общ.Хитрино, ул.”*** с площ от 2638 кв.м. ведно с изградените в имота жилищна сграда на един стаж със застроена площ 31 кв.м., жилищна сграда на един етаж със застроена площ 47 кв.м., жилищна сграда на един етаж със застроена площ 18 кв.м., гараж със застроена площ 29 кв.м., стопанска постройка със застроена площ 52 кв.м., навес с оградни стени със застроена площ 35 кв.м. и навес с оградни стени със застроена площ 11 кв.м., представляваш част от УПИ № ІІІ-парк /бивш УПИ № IV-общ./, кв.8 по действащия регулационен план на с.Калино.

В отговора по чл.131 от ГПК и в открито съдебно заседание ответникът оспорва иска , твърди , че е публична общинска собственост и не може да бъде придобит по давност .

В отговора по чл.131 от ГПК и в хода на делото, ответникът по същество оспорва иска .

Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства , прие за установено следното : Ищците твърдят , че процесният имот е бил общинска собственост до 1946 г. , когато е закупен на търг от лицето Т. О. . Впоследствие е продаден на И. В. С. . Последният стопанисва имота около 1-2 години и на 08.05.1957г. го продава на С. А. М. – баща на ищцата Д.С.С. с т.нар. „частен договор“ , т.е. договор , който не притежава изискуемата от закона форма - нотариален акт . По - късно ищцата сключва граждански брак с другия ответник С.С.С. и баща и им предоставя имота за ползване , като това „предаване“ не е оформено в надлежна форма . От изложеното по същество става ясно , че ищците твърдят придобиването на имота поради изтекла в тяхна полза придобивна давност. От събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите К.Р. и И.Ш. съдът приема за безспорно доказано наличието на кумулативно изискумите предпоставки по чл.79 от ЗС за придобиване на имота поради изтекла придобивна давност , а именно „корпус“ – упражняване на фактическа власт и „анимус“ – субективното намерение да се свои вещта . Съобразно твърденията на свидетелите , а всъщност и не е налице спор между страните , ищците повече от десет години упражняват фактическа власт – живеят в построените в имота жилищни сгради , обработват земята , извършват всички фактически действия присъщи на собствениците на имот . За съда е доказано и обстоятелството , че тази фактическа власт те осъществяват с убеждението , че имотът е тяхна собственост . Независимо от посоченото , това владение не е годно да ги направи собственици , поради съществуването на юридически пречки . Както беше посочено по-горе самите ищци твърдят , че имотът е бил общинска собственост до 1946 година . Ищците заявяват , че , че след този момент , в резултат на сделка , проведен търг за продажба на имота , той е станал собственост на физическо лице Т. О. . Никоя от страните не е представила доказателства за осъществяване на подобна процедура . По искане на ищците , ответникът е бил задължен да представи тръжна документация , но от последния са изложени твърдения , че такава не е налична в Общината . Въпреки направеното искане от ищците , съдът намира , че не са приложими последиците по чл.161 от ГПК , т.к. по делото няма индиции , че сочените документи реално съществуват . Напротив , от заключението на ВЛ по назначената СТЕ , може да се направи извод , че няма съставени или съхранени подобни документи . Според експертизата процесният имот , представляващ проектен УПИ XI , в кв.8 , по плана на с.Калино , с построени жилищни сгради е част и попада почти изцяло в УПИ IV-общ. , в кв.8 по плана на с.Калино , съгласно плана на селото действал в периода от одобряването му със Заповед №120/10.03.1938г. до изменението му със Заповед №288/14.01.1958г. С това изменение на плана , процесният имот става част от УПИ III-„Парк“ , в кв.8 . Този план е действащ и към настоящият момент . От посочената от ВЛ хронология и след като няма доказателства общината да е извършила разпореждане с имота , според съда е било невъзможно придобиването му по давност . С приемането на чл.2 от ЗС (Обн. - Изв., бр. 92 от 1951 г.) имотът в актуалния му към онзи момент вид - УПИ IV-общ. , в кв.8 по плана на с.Калино е станал държавна/социалистическа собственост и в резултат на забраната на чл.86 от ЗС в редакцията от ДВ бр.92/1951г. , не може да се придобие по давност .С изменението на чл.2 от ЗС (ДВ бр.31/1990г. ) е обявено , че собствеността принадлежи на държавата, на общините, на кооперациите и други юридически лица и на граждани.

Този имот , вече в параметрите , съгласно одобрения план от 1958г. , а именно УПИ III-„Парк“ , в кв.8 е станал общинска собственост по силата на §7 , ал.1 , т.4 от ПЗР на ЗМСМА , което отново се явява пречка да се придобие по давност , т.к. според цитираната разпоредба на чл.86 от ЗС ( ДВ бр.31/1990г. ), в сферата на института на придобивната давност , общинските имоти са изключени .

С влизане в сила на Закона за общинската и Закона за държавната собственост окончателно е завършена реформата в законодателството разделяща държавната от общинската собственост . В чл.2 от ЗОбС е посочено кои имоти са общинска собственост и с оглед предназначението на УПИ III-„Парк“ , в кв.8 , част от който е процесния , съдът приема , че е станал общинска собственост .С последното изменение на чл.86 от ЗС ( ДВ бр. 33 от 1996 г.) от забраната за придобиване по давност отпадат вещите частна общинска и държавна собственост . Това либерализиране на режима на придобивната давност обаче не рефлектира върху възможността да се придобие по давност процесния имот . Имотите предназначени за озеленяване или както е в случая предвидени за „Парк“ , служат за задоволяване на обществени нужди , ето защо са публична общинска собственост по смисъла на чл.3 , ал.2 от ЗОбС , които не могат да се придобиват по давност . Неоснователни са възраженията на ищците , че имотът не е публична общинска собственост , защото никога не е съществувал като парк. В съдебната практика трайно е възприето становището , че не е необходимо предвижданията на плана за „озеленяване „ да са реализирани за се категоризира имотът като публична собственост .

Дори и да се приеме , че имотът е частна държавна или общинска собственост , същият не е придобит по давност , т.к. едва след изменението на посочения чл.86 от ЗС , на 01.06.1996 г. , владението може да се зачете като годен юридически способ за придобиване по давност . Определянето на края на този давностен срок става по общите правила за отчитане на сроковете и тъй като се касае за срок, който се брои по години, с начало 01.06.1996 г., то краят му е на същото число на последния месец на последната година , т.е. при общата, 10 годишна давност , какъвто е настоящият казус , изтича на 01.06.2006г. С разпоредбата на пар. 1 от ЗДЗС от 2006 г. и последващите изменения обаче, е въведен мораториум, спиращ течението на срока (понастоящем – до 31.12.2022 г. ), считано от 01.06.2006 г., който, както се посочи вече, е последният ден на последната година, в който придобивният срок изтича. Така, практически, е невъзможно придобиването по давност с недобросъвестно владение на имот, частна общинска собственост.

На последно място , съдът счита , че следва да обсъди доводите на ищеца , че не е осъществена по надлежен начин отчуждителна процедура при приемането на плана на селото от 1958г. Към онзи момент е бил приложим чл. 39, ал. 1 от Закона за плановото изграждане на населените места (в редакцията от 06.07.1956г.) , според който текст при отчуждаване , същото влиза в сила след обезщетяването на собственика , т.е. по същество твърденията на ищеца са правилни , но неотносими към настоящия казус , защото както беше посочено по-горе съдът не приема за доказано , че общината е отчуждавала имота , напротив и към изменението на плана не е имало друг собственик .

Предвид всичко изложено по-горе съдът намира , че предявеният иск се явява изцяло неоснователен .

На основание чл.78 , ал.3 от ГПК , ищците дължат на ответника деловодни разноски в размер на 960 лева .

Водим от горното съдът ,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.С.С. , ЕГН ********** , адрес *** и Д.С.С. , ЕГН ********** , адрес *** , иск по чл.124 , ал.1 от ГПК , за признаване за установено по отношение на Община Хитрино , ЕИК *** , представлявана от Н. И. , че са собственици на следния недвижим имот : проектен номер XI в квартал 8 (съгласно Скица –предложение – стр.7 от делото ) , находящ се в с. Калино, общ.Хитрино, ул.”*** с площ от 2638 кв.м. ведно с изградените в имота жилищна сграда на един стаж със застроена площ 31 кв.м., жилищна сграда на един етаж със застроена площ 47 кв.м., жилищна сграда на един етаж със застроена площ 18 кв.м., гараж със застроена площ 29 кв.м., стопанска постройка със застроена площ 52 кв.м., навес с оградни стени със застроена площ 35 кв.м. и навес с оградни стени със застроена площ 11 кв.м., представляваш част от УПИ № ІІІ-парк /бивш УПИ № IV-общ./, кв.8 по действащия регулационен план на с.Калино.

ОСЪЖДА С.С.С. , ЕГН ********** и Д.С.С. , ЕГН ********** *** , ЕИК *** q сумата 960 (деветстотин и шестдесет ) лева – деловодни разноски .

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните , пред Окръжен съд – Шумен .

СЪДИЯ :