577/008.06.2018г.
Шуменският районен съд, в публичното
заседание на пети април , през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
при секретаря А.П. , като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. №3745 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Предявени са искове с правно основание чл.232 , ал.1 вр. с чл.79 , ал.1 от ЗЗД
Депозирана е искова молба от В.С.Г. , ЕГН ********** , адрес *** , съдебен
адрес *** срещу „Фуражи“ ООД , ЕИК *** ,
седалище и адрес на управление : гр.Дългопол , ул.*** представлявано от А.М. Б. , в която посочва , че е наследница на Д. И. К., бивш жител на с.
Белокопитово. Заявява от името на наследниците на Д. К., че имали сключен
договор за наем на земеделска земя с ответника за част от наследствените им
имоти находящи се в землището на с. Белокопитово. Ищцата претендира заплащане
от страна на ответника на сума в размер на 904.45 лв., представляваща
неизплатена наемна цена по Договори за
наем на земеделска земя от 01.08.2011 г. – 2016 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на
завеждане на иска до окончателно изплащане на задължението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор,
в който заявява, че искът е допустим, но
изцяло неоснователен. Излага, че претендираните
ренти са платени, като уточнява, че
за стопанската 2011-2012 г. е платена на
Д. П., в качеството на пълномощник на З. Н., като наследник на общия наследодател Д. К., за стопанската 2012
г. – 2013 г.; 2013 г. – 2014 г.; 2014 г. – 2015 г.; 2015 г. -2016 г. е платена
на ЕТ „Мобидик Д. П.“ въз основа на договори за наем и в качеството му на съсобственик на нивите. Ответникът твърди, че за 2016/2017 г. няма
договорни отношения за имотите,
респективно, не ги обработва. Ответникът твърди, че ЕТ „Мобидик Д. П.“ е съсобственик с общо 3/9 ид. части, отдавал
е под наем земеделските земи в с.
Белокопитово и му е заплащана коректно всяка година рентата. Излага, че
отдаването на общия имот под наем за срок
от три години е действие на обикновено управление, което всеки
съсобственик може да извършва самостоятелно без съгласие на останалите съсобственици,
като в този случай възниквало наемно правоотношение само между този
съсобственик в качеството му на наемодател и наемателя. Останалите
съсобственици нямали права срещу наемателя, който дължал плащане само на
наемодателя, като той бил длъжен да разпределя полученото между останалите съсобственици
съобразно дяловете им. Ответникът
излага, че ищцата е собственик на 1/32 ид. част от имотите, и
претендираната от нея сума била неоснователна. Прави възражение за
погасени по давност главница и
лихви за 2011/2012 г., 2012/2013 г. и
2013/2014 г.
Съдът въз основа на събраните по
делото доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното
:
На първо място е необходимо да се извършат уточнения във връзка с правната квалификация на предявения иск . В обстоятелствената част на исковата молба , както и в хода на делото , ищецът единствено е твърдял , че взаимотношенията между него и ответника подлежат на регулиране въз основа на сключени договори за наем на земеделски земи . Поради посоченото съдът счита , че се касае за иск с правно основание чл.232 , ал.1 от ЗЗД .
Ищцата твърди , че е наследник на Д. И.К. и в това качество е придобила съсобственост върху следните недвижими имоти :нива от 13,086 дка , имот №*** , в землището на с.Белокопитово и 23,254 дка , имот №*** дка , в землището на с.Белокопитово . От името на всички наследници с ответника имало сключен договор за наем на посочените земеделски земи , ето защо претендира съответната част от наема . По делото са представени Удостоверение за наследници изх.№***. на Община Шумен , с.Белокопитово и Удостоверение за наследници изх.№***г. на Община Шумен , които потвърждават твърденията на ищцата , че е наследник на Д. И. К. . Липсват документи удостоверяващи твърденията , че наследодателят е бил собственик на процесните имоти , но т.к. това обстоятелство не е спорно между страните и с оглед предмета на делото , съдът приема , че това може да бъде прието за доказано . Ответникът не оспорва , че е наемател на тези имоти , но твърди , че наемодател е трето лице – ЕТ „Мобидик“ . От съдържанието на представените от ищеца и приети като доказателство Договор за наем на земеделска земя №2Б/16.03.2015г. за стопанската 2015/2016г. , Договор за наем №5/01.06.2014г. , за стопанската 2014/2015г. , Договор за наем №5/16.04.2012г. , за стопанската 2012/2013г. и Договор за наем №5/01.06.2014г. е видно , че възраженията на ответника отговарят на действителното положение . Договорите за наем са сключени между него като наемател , и ЕТ „Мобидик“ , като наемодател . Последният , съгласно нотариален акт №***г. на Нотариус рег.№*** на НК , с район на действие ШРС и Нотариален акт №***. на Нотариус рег.№*** на НК с район на действие ШРС , притежава 3/9 ид.ч. от процесните имоти Размерът на притежаваната от съсобственика ид.ч. от имотите има значение с оглед последиците на сключения от него договор за наем . Нужно е да се уточни , че наемодателят , видно от съдържанието на договорите за наем , противно на твърденията на ищеца , не е действал като пълномощник на останалите съсобственици . Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗС управлението и ползването на общата вещ се извършва по правило по решение, взето от съсобствениците, които имат повече от половината от общата вещ, на което съответства задължението на малцинството да се съобрази с това решение и да не може да го променя (извън хипотезата на чл. 32, ал. 2 ЗС). В този случай съсобственикът/съсобствениците , които притежават повече от половината от общата вещ са властни да вземат решение за отдаването й под наем и това решение ще обвърже всички съсобственици. Ако само някои от съсобствениците получава наемната цена , тогава другите съсобственици могат да търсят гражданските плодове, събрани изключително от съсобствениците - наемодатели, по силата на чл. 30, ал. 3С .
В случая , както беше посочено , договорът за наем е сключен от лице , което притежава по малко от ½ ид.ч. от общите вещи , т.е. сделката не обвързва съсобствениците по чл. 32 ЗС, вкл. и ищцата . Тя може да търси обезщетение , за това , че е лишена от възможността да ползва своя дял от общия имот. Съгласно ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, лично ползване по см. на чл. 31, ал. 2 ЗС се осъществява от ползващия съсобственик чрез непосредствени негови действия, чрез действия, осъществени от членове на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той е предоставил общата вещ. Щом сделката, въз основа на която третото лице е допуснато да ползва вещта е възмездна, както е в настоящият случай , отговорността не е по чл. 31, ал. 2 ЗС, а по чл. 30, ал. 3 ЗС, когато тя е противопоставима на другите съсобственици или те са я приели, съответно по чл. 59, ал. 1 ЗЗД , когато сделката е непротивопоставима на съсобственика и той не я приема . В настоящият казус сделката – договор за наем е сключен от лице , което има по-малко от ½ ид.ч. от вещите и хипотетично за ищеца съществува възможност да ангажира отговорността на ответника по реда на чл.59 от ЗЗД (какъвто иск не е предявен ), но съдът счита , че въпреки , че сделката се явява непротивопоставима , взаимоотношенията между страните подлежат на уреждане по реда на чл.30 , ал.3 от ЗС . Този извод е мотивиран от една страна от твърденията на ищеца изложени в исковата молба и в хода на съдебното дирене , с които по същество изразява съгласие , приемане на сключената сделка и от друга страна представените доказателства , че ответникът е заплатил изцяло наема на съсобственика , сключил договора за наем. В заключение , съдът намира , че ответникът е изпълнил задълженията по договора за наем – заплатил е дължимото наемно възнаграждение на надлежна страна , ето защо облигационната претенция по чл.232 , ал.1 от ЗЗД се явява изцяло неоснователна .
На основание чл.78 , ал.3 от ГПК , ищецът дължи на ответника деловодни разноски в размер на 200 лева .
Водим от горното съдът ,
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.С.Г. , ЕГН ********** , адрес *** , съдебен
адрес *** срещу „Фуражи“ ООД ,
ЕИК *** , седалище и адрес на управление : гр.Дългопол , ул.*** ,
представлявано от А. М. Б. , иск по чл.232 , ал.1 вр. с чл.79 от ЗЗД , за заплащане на сумата 904,45 (деветстотин и четири лева и четиридесет и пет ст.) лева - наемно възнаграждение за периода 01.08.2011г.
– 2016г. , за следните недвижими имоти : нива от 13,086 дка , имот №*** , в
местността „Гробище“ , в землището на с.Белокопитово и 23,254 дка , имот №***дка
, в местността „Зерзелик“ , в землището на с.Белокопитово , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В.С.Г.
, ЕГН ********** да заплати на „Фуражи“ ООД , ЕИК *** , сумата
от 200 ( двеста ) лева – деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Шуменски окръжен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: