Р Е Ш Е Н И Е

356/18.4.2018г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски районен съд, девети състав, в публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

при участието на секретар Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 3746/2017 г., по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Ц.К.П., чрез пълномощника адв. Н. от АК Търговище, против „Корект Кредит 1“ ООД /в ликвидация/, с която в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение са предявени осъдителни искове, с правно основание, както следва: по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 ЗЗД и цена 15 000 лева - главница по договор за заем и по чл. 86 ЗЗД и цена 1 899.63 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 01.06.2016 г. до 27.09.2017 г.

Ищцата основава исковата си претенция твърдейки, че на 03.06.2013 г. предоставила на ответното дружество сумата 10 000 лв., а на 02.07.2013 г. и сумата 5 000 лв. Уговорката била тези две суми да бъдат върнати в срок от три години, като за този период ответникът трябвало да плаща лихва в размер на 2 % месечно. В тази връзка подписали и Договор за заем. Ответникът изпълнявал задълженията си и превеждал ежемесечно дължимата лихва. След изтичане срока на договора страните решили да го подновят и ищцата върнала стария договор. На 01.06.2016 г. от ответното дружеството предоставили нов договор, от чието съдържание узнала, че лихвата е намалена на 1,5 %. Отказала да подпише новия договор и поискала връщане на дадените в заем пари. Ответникът нито върнал дадена в заем сума, нито продължил да плаща лихва. Моли ответникът да бъде осъден да върне заетата сума от 15 000 лв., както и сумата 1 899.63 лв. - лихва върху главницата за периода от 01.06.2016 г. до 27.09.2017 г.. Претендира разноски.

В отговора по реда и в срока по чл. 131 ГПК ответникът намира исковата молба за допустима, но неоснователна. Твърди, че между страните били сключени два договора за заем, по които ищцата предоставила на дружеството сумите 10 000 лв. и 5 000 лв., за срок от една година, при лихва 2 % месечно, които суми били върнати по банков път на 11.05.2016 г. и от ищцата не била предоставяна нова сума в размер на 15 000 лв., поради което намира, че не дължи и мораторна лихва. Претендира разноски.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора. По делото е разпитан свидетел.

След приключване на устните състезания и изнасяне делото за решаване от процесуалният представител на ищцата е подадена молба рег. № 6341/17.04.2018 г. с искане за отмяна хода по същество, възобновяване на производството по далото и спирането му на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От представени от ответната страна, приети по делото и неоспорени от страните Договор от 03.06.2013 г. /л. 25 от ГД № 1643/17 г., по описа на РСТ/ и Договор от 02.07.2013 г. /л. 26 от ГД № 1643/17 г., по описа на РСТ/ се установява, че Ц.К.П. е предоставила в заем на „Корект кредит 1“ ООД две суми в общ размер на 15 000 лв., всяка за срок от една година при лихва 2 %. Двата договора са с еднотипно съдържание. Съгласно чл. 5, заемателят е длъжен да възстанови на заемодателя предоставения заем ведно с уговорените лихви до изтичане срока на договора. Съгласно чл. 4, ал. 3 сумите заемателят е следвало да плаща в брой и/или превежда по банкова сметка ***.

От отчет по сметка /л. 27 от ГД № 1643/17 г., по описа на РСТ/ се установява, че по сметка при „Корект кредит 1“ ООД на името на Ц.К.П. на 03.06.2013 г. е постъпила сумата 10 000 лв., а от отчет по сметка /л. 28 от ГД № 1643/17 г., по описа на РСТ/ от 02.07.2013 г. - сумата 5000 лв..

С платежно нареждане от 11.05.2016 г. /л. 29 от ГД № 1643/17 г., по описа на РСТ/ от „Корект кредит 1“ ООД по сметка на ищцата е внесена сумата 15 000 лв. с основание връщане на паричен заем по договор за заем от 03.06.2013 г. и 02.07.2013 г..

От вальорно движение по сметка на Ц.К.П. при ТБ „Д банк“ АД за 11.05.2016 г. /л. 25 по делото/ се установява, че същия ден сумата от 15 000 лева е теглена в брой от титуляра.

От представения от ищцата, но неподписан от страните проект на Договор от 01.06.2016 г. /л. 9 от ГД № 1643/17 г., по описа на РСТ/, се установява, че „Корект кредит 1“ ООД е предложил на Ц.К.П. да бъде сключен Договор за заем на сума в размер 15 000 лв., за срок от една година, при лихва 1.5%.

По искане на ищеца в хода на производството са събрани гласни доказателства посредством показанията на свид. Н. В. Н. – бивш зет на ищцата, който твърди, че около три години ищцата получавала лихви от ответника по влог, депозит, които се давали на ръка. След 11.05.2016 г. ищцата продължила да получава от ответника суми в размер на около 300 лв. на месец. След това договора не бил подновен и ответникът отказал да възстанови парите.

При така установените факти и обстоятелства по делото съдът възприе следните правни изводи:

Относно искането за отмяна хода по същество, възобновяване на производството по делото и спирането му на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

Отмяната на определение, което не слага край на делото, каквото е определението за даване ход по същество и последващото от това възобновяване на съдебното дирене в производство по гражданско дело се допуска само по инициатива на съда при наличие на предпоставки по чл. 253 ГПК – изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. В настоящия случай не е налице нито една от тези предпоставки – обстоятелството, че на 30.03.2018 г. от Търговищката районна прокуратура е образувано Досъдебно производство за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, л. 1 вр. чл. 26 НК, не е и не може да бъде изменение на установените по настоящото гражданско дело обстоятелства, още по – малко грешка или пропуск на съда по смисъла на чл. 253 ГПК. От друга страна спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК е предпоставено само от наличието на престъпление по конкретното гражданско делото, а не образувано наказателно преследване относно разкрито от гражданския съд престъпление, т. е. висящо вече дело, иначе самият факт на обуславящо наказателно производство е основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4, което е и разликата между двете основания по т. 4 и т. 5, но образуването на досъдебно производство никога не е основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, доколкото разпоредбата има предвид само висящо пред съд дело. Основание за спиране на гражданско дело по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК е не простото констатиране на данни за престъпление във връзка с делото, а такова извършено престъпление, чието установяване, по наказателен ред, с влязла в сила присъда, е решаващо за начина, по който ще се произнесе гражданския съд. Хипотезата за спиране на гражданско дело поради извършено престъпление от общ характер е налице, когато влязлата в сила присъда би била обуславяща за изхода на гражданското дело относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, т. е. когато присъдата установява фактите, за които по силата на чл. 300 ГПК произнасянето от наказателния съд обвързва гражданския, какъвто процесния случай не е.

Относно обуславящия иск по чл. 240 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Елементите от фактическия състав на договора за заем се установяват от разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, която съдържа определение на този вид съглашение. От даденото в тази разпоредба определение е видно, че договорът за заем е реален договор. Реален е договорът, чийто фактически състав включва освен съгласие на страните и предаване на вещите, които са негов предмет. Следователно елементите от фактическия състав на договора заем са първо, съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и второ - предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. /Решение № 837 от 13.12.2010 г., ГД № 1727/2009 г., IV г. о., ГК на ВКС /

В настоящия случай се твърди, че на 01.06.2016 г. е сключен нов договор за заем между страните в устна форма, което не съставлява пречка за установяване на неговото наличие предвид липсата на законово изискване за форма. Доказателствена тежест за пълно и главно доказване предаването на заемната сума, като елемент от фактическия състав на договора за заем, носи ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор с ответника и неизпълнено договорно задължение на последния. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора. /Решение № 524/28.12.2011 г., ГД № 167/2011 г., IV г. о., ГК на ВКС/.

В аспекта на горепосоченото и с оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че на 01.06.2016 г. между страните по делото не са възникнали правоотношения по договор за заем, по силата на който Ц.К.П. е предоставила на „Корект кредит 1“ ООД сумата 15000 лева, която последният се е задължил да върне за срок от една година, при лихва 2 %. Постигането на съгласие между страните относно предмета на заема и поемането на задължение за неговото връщане, както и предаването на сумата в държане на „Корект кредит 1“ ООД, не се установяват по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. В този смисъл възникването на права и задължения по договор за заем между страните не се установява пълно и главно, доколкото договорът изисква предаване на определена сума и поемане на задължение за връщането й на заемодателя.

От показанията на разпитания по искане на ищцата свидетел също не се установява факта на предаване на парична сума от ищеца на ответника.

Въз основа на горното, съдът приема за не доказано съществуването на твърдяната облигационна връзка между страните, по силата на която ответникът дължи връщане на заета сума. Ето защо съдът намира, че главният иск е недоказан и следва да се отхвърли изцяло, като неосноваттелен.

Относно обусловения иск по чл. 86 ЗЗД

Предвид неоснователността на обуславящия иск по чл. 240 ЗЗД неоснователен се явява и обусловения иск по чл. 86 ЗЗД и цена 1 899.63 лв..

Относно разноските по делото.

При този изход на спора, с оглед направеното изрично искане, на ответника следва да се присъдят разноски, които съобразно представения списък по чл. 80 ГПК възлизат на 1300 лв. - заплатено възнаграждение на един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. По отношение на сумата е направено възражение за прекомерност от ищеца, което съдът намира за основателно съобразно фактическата сложност на делото, като следва да бъде намалено до размера на 800 лева, който размер е малко над минималния предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

Отхвърля искът предявен от Ц.К.П., с ЕГН: ********** и адрес: ***, чрез пълномощника адв. Н. от АК Търговище, против „Корект Кредит 1“ ООД /в ликвидация/, с ЕИК: *** и седалище: гр. Шумен, ул. Симеон Велики, № 67А, с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 и сл. ЗЗД и цена 15 000 лева - главница по неформален Договор за заем от 01.06.2016 г., като неосноваттелен.

Отхвърля искът предявен от Ц.К.П., с ЕГН: ********** и адрес: ***, чрез пълномощника адв. Н. от АК Търговище, против „Корект Кредит 1“ ООД /в ликвидация/, с ЕИК: *** и седалище: гр. Шумен, ул. Симеон Велики, № 67А, с правно основание чл. 86 ЗЗД и цена 1 899.63 лв., мораторна лиха по неформален Договор за заем от 01.06.2016 г., като неосноваттелен.

Осъжда Ц.К.П., с ЕГН: ********** и адрес: ***, чрез пълномощника адв. Н. от АК Търговище, да плати на „Корект Кредит 1“ ООД /в ликвидация/, с ЕИК: *** и седалище: гр. Шумен, ул. Симеон Велики, № 67А, сумата 800 лв. (осемстотин лева), представляваща реализирани пред настоящата инстанция разноски, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 5 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2, ГПК

Рйонен съдия: