Р Е Ш Е Н И Е
366/20.4.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На четвърти април през две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №3748 по описа на ШРС за 2017 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни иска с
правна квалификация чл.240 от ЗЗД – по отношение на главницата и във връзка с
чл.86 от ЗЗД по отношение на претенциите за лихви.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от С.П.Н., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, офис 5, чрез
адв.А. Н. от ТАК срещу „***“ ООД /в ликвидация/, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.Шумен, бул.“***“ №67А, представлявано от Д.
Г. Я..
Ищцата твърди, че на 23.04.2013 год. предоставила
в заем на ответното дружество сумата от 15000 лева за срок от 3 години срещу
заплащане на лихва в размер на 2% месечно. Договорът бил сключен в писмен вид.
Твърди, че ответното дружество изпълнявало задълженията си и ежемесечно й
превеждало дължимата по договора лихва. След изтичане срока на договора двете
страни решили да го подновят, като по този начин ищцата върнала на ответното
дружество стария договор. На 01.06.2016 год. й бил предоставен нов проект на
договор, в който бил променен размера на дължимата от ответното дружество
ежемесечна лихва, като същия бил намален на 1.5 %. Тъй като ищцата не била
съгласна с така нанесените промени не подписала договора. Твърди, че ответното
дружество не й върнало дължимата сума и не й заплащало лихва върху нея.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да
осъди ответното дружество да й заплати сумата от 16899.63 лева, от която 15000
лева – главница по договор за заем и 1899.63 лева – законна лихва върху
посочената главница да периода от 01.06.2016 год. до датата на депозиране на
исковата молба. Претендира и направените по делото разноски.
В последното съдебно заседание по делото ищцата не
се явява лично. За нея се явява упълномощен представител – адв.О. Н.от ТАК,
преупълномощен от адв.А.Н. от ТАК, като поддържа предявените искове.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок от негова страна е депозиран писмен отговор, към който са представени
писмени доказателства. В отговора ответникът излага, че счита иска за допустим,
но неоснователен. Не оспорва факта, че между страните до делото е имало сключен
договор за заем от 23.04.2013 год. за сумата от 15000 лева. В същото време
обаче твърди, че срока на договора е бил една година, а не три. След изтичането
му между страните не е бил сключен нов договор, като твърдят, че са върнали на
ищцата дължимата от тяхна страна сума в размер на 15000 лева. В същото време
излагат, че посочената сума е била преведена на ищцата по банков път на
30.07.2013 год., заедно с лихва в размер на 300 лева. Позовават се на клаузата
на раздел IV, чл.7 от договора, съгласно която страните са били договорили
възможност при предсрочно погасяване на заетата сума договорът да се прекрати
предсрочно, без да претендират заплащане на лихви, надбавки, неустойки и
каквито и да е други претенции. Молят предявения иск да бъде отхвърлен изцяло
поради плащане на главното задължение.
В последното съдебно заседание по делото
представляващият ответното дружество не се явява лично. За него се явява упълномощен
представител – адв.С.
К.от ШАК, като оспорва изцяло
предявените искове. В съдебно заседание излага конкретни съображения в тази
насока.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 23.04.2013 год. между страните по делото бил
сключен Договор за заем, по силата на който ищцата С.П.Н. предоставила в заем
на ответното дружество „***“ ООД сумата от 15000 лева за срок от 1 година срещу
заплащане на лихва в размер на 2% месечно. Договорът бил сключен в писмен вид,
като на същата дата – 23.04.2013 год. сумата от 15000 лева била преведена с
платежно нареждане от банкова сметка *** „***“ АД по банкова сметка *** „Д“ АД.
Като основание на превода било посочено Договор за заем от 23.04.2013 год.
На 30.07.2013 год. ответното дружество върнало на
ищцата сумата от 15300 лева, като посочената сума била внесена с вносна бележка
по банковата сметка на ищцата в ***АД от лицето Л. И.. Като вносител на сумата
било посочено „***“ ООД.
На 01.06.2016 год. бил изготвен нов проект на
договор, който обаче не бил подписан от страните.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от:
Вносна бележка за заплатена държавна такса, Договор за правна защита и
съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Извлечение от търговския регистър по
партидата на ответното дружество, Извлечения от сметка – 3 бр., Проект на
Договор за заем от 01.06.2016 год., Справка за изчислени лихви, Справка от
имотния регистър, Договор за заем от
23.04.2013 год., Извлечение от сметка, Вносни бележки, от отговора на
въпросите, поставени на основание разпоредбата на чл.176 от ГПК към
представляващия ответното дружество, писмо изх. №РМД-000-954/24.01.2018 год.,
ведно с Приложение №1 и Приложение №2, оригинал на пощенски плик.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по
която вещото лице дава заключение, че получаването на сумата от 15000 лева е
отразено в счетоводството на ответното дружество на 23.04.2013 год. като сума
по договор за заем от 23.04.2013 год., получен от С.П.Н.; че връщането на
сумата от 15000 лева е отразена на 31.12.2016 год. поради късното представяне
на първичен счетоводен документ – вносна бележка №27656768 от 30.07.2013 год. ,
като същото е осчетоводено като връщане на главница; че има осчетоводени лихви
по заема в размер на 600 лева на 24.06.2013 год., като първичния счетоводен
документ е платежно нареждане, с което от сметката на „***“ ООД към сметка с
титуляр С.П.Н. е наредена сума в размер на 600 лева с основание лихва по
договор за заем от 23.04.2013 год.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения по силата на
сключения на 23.04.2013 год. между С.П.Н. и „***“ ООД Договор за заем, с който ищцата
е предоставила на ответното дружество в заем сумата от 15000 лева срещу
задължение за заплащане на лихва в размер на 2% месечно. Не се спори между
страните, че посочената сума е била предадена от ищцата на ответното дружество
в деня на подписване на договора -
23.04.2013 год. чрез паричен превод от банкова сметка *** „***“ АД по банкова
сметка *** „Д“ АД.
В същото време от материалите по делото се
установява по безспорен начин, че ответното дружество е върнало на ищцата
посочената сума, като ***.07.2013 год. сумата от 15300 лева е била внесена с
вносна бележка по банкова сметка *** „Д“ АД от лицето Л. И., като вносител на сумата било ответното дружество „***“
ООД. В подкрепа на този извод са представените като писмени доказателства по
делото вносна бележка №27656768 от
30.07.2013 год., писмо изх. №РМД-000-954/24.01.2018 год., Приложение №1
/вальорно движение по сметката на С.П.Н./. Същите не са били оспорени от
страните, поради което следва да бъдат приети като годни доказателства,
отразяващи посочените в тях факти и обстоятелства.
Съдът не кредитира твърденията на ищцата, че след
като посочената сума от 15300 лева е била внесена по нейната банкова сметка на
30.07.2013 год. същата е била върната отново на ответното дружество. В тази
връзка от представените по делото писмени доказателства се установява
единствено, че след като сумата от 15300 лева е била внесена от ответното
дружество по сметка на ищцата, последната е изтеглила в брой сума в размер на
15300 лева. В същото време липсват каквито и да е доказателства, от които да се
направи извод, че посочената сума е била предадена отново на ответното
дружество и от в изпълнение на договор за заем.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че
първоначално сключения между страните договор за заем е бил със срок на
действие 1 година, поради което единственото логично обяснение на факта, че
ответното дружество е внесло по сметка на ищцата сумата от 15000 лева е именно
връщане на сумата и прекратяване на договорните отношения между страните.
Именно такова основание е изписано и в счетоводните документи, отразяващи
извършените банкови операции. В подкрепа на този извод е и факта, че ответното
дружество е заплатило на ищцата три вноски от по 300 лева, представляващи
дължима от тяхна страна лихва по договора. Последната вноска е направена заедно
с връщането на главницата от 15000 лева, като след тази дата липсват
доказателства дружеството да е продължило да заплаща на ищцата каквито и да е суми, представляващи дължими и
договорени лихви. В подкрепа на този извод е и дадения от представляващия
ответното дружество отговор на въпрос, поставен от ищцата по реда на чл.176 от
ГПК, в който същият заявява, че след 30.07.2013 год. от страна на ответното
дружество не са били изплащани суми за лихви по сключения договор за заем.
Следователно от изложеното се налага извода, че
ищцовото дружество е изпълнило точно задълженията си по договора, като се е
възползвало от правото си, обективирано в раздел IV, чл.7 от Договора да погаси предсрочно
задължението си към кредитора.
А с оглед
на изложеното предявения иск от С.П.Н., с ЕГН********** с правно
основание чл.240 от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен изцяло за претендираната сума от 15000 лева, представляваща главница
по договор за заем от 23.04.2013 год.
С оглед отхвърляне на главния иск съдът намира за
неоснователен и недоказан и искът за заплащане на сумата от 1899.63 лева,
представляваща законна лихва върху посочената главница за периода от 01.06.2016
год. до датата на депозиране на исковата молба – 27.09.2017 год.
С оглед изхода на спора ответникът не дължи на ищцата
претендираните от нея разноски.
В същото време на основание разпоредбата на чл.78,
ал.3 от ГПК ответникът има право на направените от тяхна страна разноски в
размер на 1301.90 лева, включващи заплатено адвокатско възнаграждение и такса
за пощенски разходи, съгласно представен списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.П.Н., с ЕГН**********,***,
съдебен адрес:***, офис 5, чрез адв.А. Н. искове с правно основание чл.240 от
ЗЗД и чл.240, във вр. с чл.86 от ЗЗД за
осъждане на „***“ ООД /в ликвидация/, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, бул.“***“ №67А, представлявано от Д. Г. Я. да
им заплати сумата 16899.63 лева /шестнадесет хиляди осемстотин деветдесет и
девет лева и шестдесет и три стотинки/, от
която 15000 лева /петнадесет хиляди лева/ – главница по договор за заем от
23.04.2013 год. и 1899.63 лева /хиляда
осемстотин деветдесет и девет лева и шестдесет и три стотинки/ – законна лихва
върху посочената главница за периода от 01.06.2016 год. до датата на депозиране
на исковата молба – 27.09.2017 год.
ОСЪЖДА С.П.Н., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, офис 5, чрез
адв.А. Н. от ТАК на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на „***“ ООД /в ликвидация/, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.Шумен, бул.“***“ №67А, представлявано от Д.
Г. Я. сумата от 1301.90 лева /хиляда
триста и един лев и деветдесет стотинки/, представляваща направени в
настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение и такса за
пощенски разходи, съгласно представен списък.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: