Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

922/22.10.2018г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на петнадесети октомври 2018 година

в публично заседание в следния състав:  

Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Й.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 3766/2017г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Предявен положителен установителен иск, с правно основание чл. 124 от ГПК.  

Искова молба от Е.К.М., ЕГН : ********** и Б.Х.М., ЕГН : **********,***, срещу К.М.Х. /К. Н. А./, ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 124, ал. 1  от ГПК. 

Ищците сочат, че били собственици на следния недвижим имот :

Поземлен имот с идентификатор № 68504.110.385 с площ от 951 кв.м. в ***, с начин на трайно ползване : ниско застрояване до 10м., при съседи : ПИ с идентификатори : 68504.110.386; 68504.110.384 и 68504.110.494, в едно с построените в него еднофамилна жилищна сграда на един етаж с площ от 91 кв.м., с идентификатор 68504.110.385.1; селскостопанска сграда на един етаж с площ от 66 кв.м. и идентификатор 68504.110.385.2 и селскостопанска сграда на един етаж с площ от 37 кв.м. и идентификатор 68504.110.385.3 .

Владеели имота непрекъснато и спокойно от 1999г.. Получили го от пълномощник на ответницата, по предварителен договор за покупко-продажба, за сумата от 3000 лева. Окончателен договор не бил сключен и нямали документ за собственост. Искат да се признае за установено по отношение ответницата, че са собственици на недвижимия имот.

В срока за отговор на исковата молба, ответницата подава отговор, чрез особен представител. Считат иска допустим и неоснователен. Оспорва фактите на които се основава. Твърди, че ищците са получили само държането на имота, а дори и да го владеят, още не е изтекъл предвидения срок.

В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, чрез представители поддържат заявеното в исковата молба и отговора.  

Така предявените искове са допустими, разгледан по същество са неоснователни, по следните съображения :  

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното :

Ответницата придобила процесния имот през 1971г., по договор за покупко-продажба. На 19.07.1994г. упълномощила св. Л. А., да извършва широк кръг фактически и правни действия с имота, включително и да се разпорежда с него, дори договаряйки сама със себе си. Според показанията на споменатата свидетелка, след упълномощаването ответницата заминала за Турция, а тя, през 1998г. продала имота на ищеца, за което, не бил съставян и подписван договор. Независимо от липсата на форма, действала със съзнанието, че продава имот, който считала за свой. Останалите разпитани свидетели установяват, че от повече от 15-17г., ищецът и семейството му живеят в имота, извършвали са множество подобрения, като знаят, че го е закупил от пълномощник на ответницата, която не е посещавала от тогава населеното място и нито тя, нито други лица са имали претенции към имота. По данни предоставени от доставчиците на вода и електро енергия в имота, титуляр на партидата от 2012г., при първото и от преди 2006г., при второто е ищеца, който бил в закон брак с втората ищца от 1998г.

Така приетото за установено от фактическа страна, доведе до следните изводи :

За осъществяване на фактическият състав на придобивната давност е необходимо наличието на два елемента – владение и срок. В случая те са налице. Анализа на доказателствата сочи, че намерението за своене на имота е възникнало у ищците още при настаняването им в него. Извършването на множество подобрения, преимущественото живеене в него, обработката му и подадените заявления пред доставчиците на вода и ел. енергия са достатъчно явна демонстрация на намерение за своене към собственика, които няма данни да е пребивавал в страната след установяване владението. Отделно, ако тя въобще беше проявила интерес към имота си и дори само да го беше посетила, за този не кратък период от време, по-дълъг от посочения в закона, би констатирала и разбрала намеренията на ищците. В тази връзка следва да се отбележи, че пълномощничката на ищцата е била със съзнание, че е придобила имота от нея и като със свой собствен се е разпоредила с него „продавайки го“ на ищците.

Наличните по делото доказателства не сочат, че както ищците, така и пълномощника на ответницата са държали имота за другиго и не може да се приеме за оборена презумпцията на чл. 69 ЗС, нито има такива за спиране и прекъсване на давността. Предвид изложеното, възражението  на ответния представител е неоснователно, и исковете следва да се уважат, като се признае, че са придобили имота по давност с непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години.  

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да заплати на ищците сумата от 1077,50 лева разноски в производството.  

На основание чл. 78, ал. 6 и 7, изр. второ от ГПК, ответницата следва да заплати по сметка на ШРС сумата от 230 лева разноски за СТЕ и пет броя съдебни удостоверения.

Надвнесената сума от 70,80 лева за държавна такса, чийто действителен размер е 50 лева, следва да се върне на ищците.  

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на К.М.Х. /К. Н. А./, ЕГН : **********, с адрес ***, че Е.К.М., ЕГН : ********** и Б.Х.М., ЕГН : **********,***, са собственици на Поземлен имот с идентификатор № 68504.110.385 с площ от 951 кв.м. в ***, с начин на трайно ползване : ниско застрояване до 10м., при съседи : ПИ с идентификатори : 68504.110.386; 68504.110.384 и 68504.110.494, в едно с построените в него еднофамилна жилищна сграда на един етаж с площ от 91 кв.м., с идентификатор 68504.110.385.1; селскостопанска сграда на един етаж с площ от 66 кв.м. и идентификатор 68504.110.385.2 и селскостопанска сграда на един етаж с площ от 37 кв.м. и идентификатор 68504.110.385.3 .  

ОСЪЖДА К.М.Х. /К. Н. А./, ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на Е.К.М., ЕГН : ********** и Б.Х.М., ЕГН : **********,***, сумата от 1077,50 лева разноски в производството.  

ОСЪЖДА К.М.Х. /К. Н. А./, ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати по сметка на Районен съд – Шумен сумата от 230 лева разноски.  

Надвнесената държавна такса от 70,80 лева да се върне на ищците.  

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Окръжен съд – гр. Шумен.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: