Р Е
Ш Е Н
И Е
417/3.5.2018г.
Шуменският районен съд, XIІІ състав,
на тридесети април 2018 година,
в публично заседание, в следния състав:
Прокурор : Кирил Киряков
Секретар: Н. Й.
като
разгледа докладваното от съдията ГД № 3768/2017г. по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове, с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 и чл. 150 от СК.
Искова
молба от пълномощник на Ж.Г.П., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу А.Б.Б.,
ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2
от СК. Излага, че с ответника били родители на непълнолетното дете Б. А. Б.,
ЕГН : **********, родена по време на съвместното им съжителство. Бащата от
постановяване на Решение № 407/20.05.2015г., не полагал никакви грижи за него,
не се интересувал от развитието му и не давал издръжка. Майката, сама и с
помощта на роднини осигурявала средства и полагала грижи за детето, което
страдало от заболяване изискващо особени такива. Поради изложеното претендира
лишаване на ответника от родителски права над детето и увеличаване на
определената издръжка от 120 на 180 лева.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът редовно уведомен, не подава отговор.
В открито заседание, страните редовно
призовани, ищцата лично и с представител поддържа исковете, както са предявени,
а ответникът заявява желание да не бъде лишаван от родителски права, а
определената издръжка да е минималната предвидена. Представителят на Районна
прокуратура – Шумен, намира иска, за лишаване от родителски права, за основателен
и доказан, поради което и счита, че същия следва да се уважи.
Така предявените искове, са допустими, разгледани по същество,
първият е неоснователен, а вторият основателен по следните съображения :
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа страна следното:
Страните в производството са родители
на непълнолетните деца
Б. А. Б., ЕГН : **********
и Р. А. Б., ЕГН : **********. С Решение № 407/20.05.2015г. по ГД № 2701/2014г.,
на настоящият състав са предоставени родителските права над децата, съответно
на майката над Б. и на бащата над Р. ,
определен е режим на лични контакти и е присъдена издръжка от 120 лева за всяко
дете, от родителя, който не упражнява родителските права.
Няма спор между страните, че от
постановяване на решението, никой от двамата родители не е изплащал присъдената
издръжка, нито е спазвал постановения режим на контакти.
От показанията на разпитаните
свидетели, преценени съобразно чл. 172 ГПК, предвид явната им заинтересованост
в полза на съответната страна /майка и сестра на ищцата и съжителка на
ответника/, може да се приеме за установено, че ответникът за посочения в
исковата молба период, не е осъществявал лични контакти с детето Б. и не се е интересувал от неговото състояние и
развитие. Следва да се отбележи, че то не е в състояние, поради заболяването
си, да общува самостоятелно, особено чрез технически средства, а между двамата
родители практически липсвала комуникация. Нямало промяна в установеното и по
споменатото производство, поведение на майката, да препятства личните контакти
между бащата и Б. . Независимо от това, той оказал нужното съдействие незабавно,
при поискване от нейна страна, за издаване на лични документи и дал съгласие за
пътуване на детето в чужбина, за нужното му лечение и същевременно не
препятствал контактите на детето Р. с
майката.
Приетите писмени доказателства и
представения социален доклад сочат, че ищцата и детето Б. живеят в общинско жилище под наем, тя не
работи, доходите и се свеждат до подпомагане от ДСП – Шумен, в размер на 938
лева. Ответникът, съжителката му и детето Р. живеят в жилище под наем, а доходът му от
трудово правоотношение е в размер на 433 лева.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните изводи:
В диспозитивната норма на чл. 132, ал. 1, т. 2
от СК са установени две от основанията, комулативно дадени, при наличието, на
които родителят може да бъде лишен от родителски права, а именно, когато без
основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка. Съдът
намира за безспорно доказано в настоящото производство, че ответникът, за
период по дълъг от 2 години, не е полагал грижи за детето си и не му е давал
издръжка. Дори и съобразявайки единствено продължителността във времето, на
липсващите дължими грижи, обосновавайки изискуемата от закона трайност, счита,
че трудно би могло да се посочи някакъв факт, сочещ основателност на липсата им,
особено твърдяното пречене от страна на майката, при наличие на влязло в сила
решение регламентиращо личните контакти. Неосъществяването на последните и
особено липсата на настойчивост за тях, също, и самостоятелно е дезинтересиране
от, и пренебрегване на родителски дълг. Неизпълнението му, в такъв
продължителен период, може да бъде преценено и като поведение, от страна на
ответника, опасно за личността на детето, по смисъла на чл. 131 от СК, особено
предвид заболяванията от които страда, изискващо грижи с по висок интензитет от
обикновено дължимите. Това обаче не е достатъчно за уважаване на предявения
иск. Доказателствата по конкретния случай разкриват положение близко до
обективна невъзможност ответникът да осигурява издръжка и допълнителни средства
за лечение на детето, даже и само заради близкия до минималната заплата доход, с
който следва да осигури задоволяване основните жизнени потребности и да полага
непосредствени грижи за другото непълнолетно дете на страните, каквито
твърдения за обратното не са навеждани. Даже и житейски погледнато,
установеното негласно между страните фактическо положение за полаганите
непосредствени грижи по отношение на децата и осигуряване издръжката им, не
налага прилагане на толкова тежка гражданско-правна „санкция“, по отношение
една от страните в него. Лишаването от
родителски права, се схваща от доктрината и съдебната практика, като крайна
мярка за защита на децата, от родителско поведение, създаващо риск за
отглеждането и възпитанието им, и настоящият състав намира, че в конкретният
случай, безспорно не е доказана нуждата от прилагането и. Съобразявайки и чл. 3
от Конвенцията за правата на детето, с оглед диспозитивния характер на нормата
на чл. 132, ал. 1 от СК, счита, че не е, нито в краткосрочен, нито в
дългосрочен, интерес на детето, родителят да бъде лишен от родителски права
спрямо него, предвид необходимостта му, в бъдеще, от поддържане на връзка,
контакти и подкрепа от негова страна, което би способствало за упражняване на
гражданските му права и подобряване на здравословното му състояние.
Изложеното
налага отхвърляне на иска, като неоснователен, съответно на основание чл. 134, т.
1 и т. 2 от СК, не следва да се определя издръжка и режим на лични отношения
между бащата и детето, тъй като са постановени с влязло в сила решение по ГД №
2701/2014г., по описа на ШРС, но определената с него издръжка следва да се
измени, като се увеличи размера и. Независимо от посочените малки възможности
на ответника, обусловени от ниския доход и полаганите непосредствени грижи за
детето Р. , невъзможността, по морални съображения, за изискване на издръжка,
за него, от майката, задоволяваща особените нужди на детето Б. и полагаща необходимите по-интензивни грижи за
него, особените му потребности, налагат промяна в баланса между двата фактора
за преценка в посока на последните. Така адекватният размер на възможната
издръжка, поемана от ответника би бил сумата от 150 лева месечно, като
определения размер по ГД № 2701/2014г., по описа на ШРС, се увеличи с 30 лева. Определения
размер на издръжката се дължи, от 14.12.2017г. – дата на постъпване на исковата
молба в ШРС, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж – петнадесето
число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпването на законните
основания за изменение или прекратяване на същата.
При така посочения изход на спора
разноски между страните не следва да се присъждат, защото липсват доказателства
за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение от ищцата, по частично
уважения иск за издръжка, съответно липсва искане в такава насока от ответника
по отхвърления иск за лишаване от родителски права.
Водим от горното и на
посочените основания, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Ж.Г.П., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу А.Б.Б., ЕГН : **********,
с адрес ***, иск за лишаване от родителски права на А.Б.Б., ЕГН : **********
над детето Б. А. Б., ЕГН : **********, на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК,
като неоснователен.
ИЗМЕНЯ размера
на присъдената, по ГД № 2701/2014г., по описа на Районен Съд – Шумен, месечна
издръжка, дължима от А.Б.Б., ЕГН : **********, на непълнолетното му дете – Б.
А. Б., ЕГН : **********, като я УВЕЛИЧАВА
от 120 / сто и двадесет / лева, на 150
/ сто и петдесет / лева, считано от 14.12.2017г., ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска, с падеж – петнадесето число на месеца, за който се дължи
издръжката, до настъпването на законни основания за изменение или прекратяване
на същата.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Ж.Г.П., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу А.Б.Б., ЕГН : **********,
с адрес ***, иск за увеличаване на присъдена издръжка по ГД № 2701/2014г., по
описа на ШРС, в останалата му част, до пълният предявен размер от 180 лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Б.Б.,
ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати по сметка на ШРС държавна такса, върху
увеличения размер на издръжката, в размер на 43,20 лева.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката.
Препис
от решението след влизането му в сила да се изпрати на ДСП – Шумен, съобразно
чл. 136 от СК.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: