Р Е Ш Е Н И Е

497/28.5.2018г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Шумен, девети състав, на четиринадесети май, две хиляди и осемнадесета година, в открито заседание, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията ГД № 3785/2017г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от “Мобилтел“ ЕАД, против Ю.Р.Х., в която, по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 298 ТЗ вр. чл. 280 вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл. 298 ТЗ вр. чл. 92 ЗЗД, за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца, въз основа Договор за далекосъобщителни услуги № М 4151975/01.07.2014 г., съществува парично вземане против ответника за сумата 168.30 лв. - неплатена далекосъобщителна услуга в това число разговори, данни, съобщения, абонаментни такси, пакетни минути и други такси и услуги и сумата 189.75 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Договора за далекосъобщителни услуги, за което има образувано заповедно производство – ЧГД № 2455/2017 г., по описа на ШРС.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 01.07.2014 г. с ответника бил сключен Договор за далекосъобщителни услуги № М 4151975/01.07.2014 г. и ID на клиента 504051659, с който са му предоставени услуги „пренос на данни“ за телефонен номер *** по тарифен план „Мтел Трансфер Хs“ за срок от 24 месеца. Въз основа на този клиентски номер са издавани месечни сметки/фактури. Съгласно общите условия на един клиентски номер можело да се предоставят множество услуги. В конкретният случай ответникът бил въведен в системата на ищеца с индивидуален № М 151975 и с „клиентски номер“ ***, по които в срока по договора са издавани фактури на абоната за няколко договора за услуги, както следва: фактура № 296315753/25.07.2014 г, с падеж на плащане 09.08.2014 г., за отчетен период от 23.06.2014 г. до 22.07.2014 г , за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 68.87 лв.; фактура № 298149959/26.08.2014 г., с падеж на плащане 10.09 2014г., за отчетен период от 23.07.2014 г. до 22.08.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 99.43 лв.; фактура № 566348687/29.12.2014 г., с падеж на плащане 29.12.2014 г., за отчетен период от 23.11.2014 г. до 22.12.2014 г.. в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 189.75 лв.

Ищецът твърди, че ответникът не изпълнил задълженията си по посочените договори, като не платил в срок всички дължими към ищеца суми за потребени договорени услуги, което обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-ответник договори за далекосъобщителни услуги и му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги. Твърди, че клаузата за неустойка била регламентирана в Договора за мобилни услуги и в Общите условия на оператора, които били неразделна част от индивидуалния договор. Въз основа на Заявление от ищеца, по реда на чл. 410 ГПК, било образувано ЧГД № 2455/2017 г., по описа на ШРС, като била издадена Заповед за изпълнение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение от длъжника за недължимост на вземането. Ищецът иска да бъде постановено решение, по силата на което съдът да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумата от 168.30 лв. - неплатена далекосъобщителна услуга в това число разговори, данни, съобщения, абонаментни такси, пакетни минути и други такси и услуги и сумата 189.75 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги М 4151975/01.07.2014 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 2455/2017 г. по описа на ШРС. Претендира разноски по заповедното и исковото производства.

В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът не подава писмен отговор на исковата молба. В писменото си възражение, по реда и в срока по чл. 414 ГПК, твърди, че не дължи претендираната сума без да конкретизира или да изложи доводи.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват. Ищецът е направил отказ по реда на чл. 233 ГПК за сумата от 49.01 лв. претендирана мораторна лихва върху главницата за периода от 11.09.2014 г. до 24.07.2017 г.

По делото са допуснати и приети писмени доказателства и е приложено ЧГД № 2455/2017 г., по описа на ШРС.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.07.2014 г. между ищецът и ответника е сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № 504051659/01.07.2014 г. с приложения /л. 12-22/, по силата на който на ответника били предоставени далекосъобщителни услуги. Договорът бил сключен за две години и е изтекъл на 01.07.2016 г., съгласно Приложение №1, т.6.2 /л.15/. С Приложение №1 към същия договор на ответника е предоставен телефонен номер ***, при тарифен план „Мтел Трасфер ХS ТО“ за срок от две години. Операторът се задължил да предостави на ответника електронни съобщителни услуги, срещу задължението на абоната да заплаща цената на пакетите услуги, съгласно условията за ползване на тарифните планове, посочени като Приложения №1 към договорите, ценоразпис за допълнителни услуги в Приложение №3 /л.17/ и Общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел” АД, абонатите и потребителите. От приложените фактури с № 0296315753/25.07.2014 г. за отчетен период 23.06.2014-22.07.2017 г. и № 0298149959/26.08.2014 г. за отчетен период 23.07.2014-22.08.2014 г. и приложения „А“.

От приложеното ЧГД № 2455/2017 г., по описа на ШРС, се установява, че същото е образувано, по реда на чл. 410 ГПК, въз основа Заявление като в полза на заявителя е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1484/18.08.2017г., с която е разпоредено длъжникът /ответник по настоящото дело/ да заплати на кредитора – ищец, както следва: сумата от 168,30 лв. - неплатена далекосъобщителна услуга по Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга № М 4151975/01.07.2014 г., по който са издадени фактура № 296315753/25.07.2014 г., с падеж на плащане 09.08.2014 г. и фактура № 298149959/26.08.2014 г., с падеж на плащане 10.09.2014 г.; сумата от 189,75 лв. - неустойка предсрочно прекратяване на Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга, съгласно фактура № 566348687/29.12.2014 г., с падеж на плащане 29.12.2014 г.; сумата от 49,01 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 11.09.2014 г. до 24.07.2017 г. и законната лихва върху главницата от 17.08.2017 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 205,00 лв. - разноски по делото. В срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника, което обуславя правният интерес на ищеца от завеждане на настоящият установителен иск.

Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:

По допустимостта на иска, с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.

Искът е предявен от „Мобилтел” ЕАД гр. София, по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, след издаване, по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на заявление от ищеца, в качеството му на кредитор, срещу ответника, в качеството му на длъжник, на Заповед за изпълнение на парично задължение № 1484/18.08.2017 г. по ЧГД № 2455/2017 г., по описа на ШРС, и след направено от длъжника възражение срещу заповедта. В настоящото производство се претендира установяване съществуване на вземане на ищеца, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като се твърди, че главното вземане е породено от неизпълнено от ответника към ищеца задължения по сключен помежду им договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги. Правното основание на така предявения иск е чл. 422 ГПК. Искът е предявен при спазване на особените процесуални изисквания на чл. 415 вр. чл. 414 ГПК. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, предвид единството на настоящото и заповедното производство, настоящият състав приема, че искът е допустим.

По основателността на иска, с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 298 ТЗ вр. чл. 280 вр. чл. 79 ЗЗД

Съдът е сезиран с положителен установителен иск за признаване за установено, че съществуват вземания в полза на ищеца, произтичащи от

Основателността на заявената претенция зависи от това ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване сключване с ответника на Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № 504051659/01.07.2014 г. с приложения, по силата на който били предоставени далекосъобщителни услуги и телефонен номер 0888205541, при тарифен план „Мтел Трасфер ХS ТО“ за срок от две години.

Предявяването на иск по реда на 422, ал. 1 вр чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по Заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ЧГД № 2455/2017 г., по описа на ШРС и представените писмени документи в настоящото исково производство.

С оглед наличието на сключен между ищцовото дружество и ответника Договор за далекосъобщителни услуги от 01.07.2014 г., съдът приема, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за услуги предоставени чрез включване в далекосъобщителна мрежа, собственост на ищцовото дружество. Ответникът не оспорва съществуването на облигационни отношения между страните и факта на осъществени от него разговори за горепосочения период. От представените фактури се установява, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора от 01.07.2017 г. - да плати цената на предоставените далекосъобщителни услуги, поради което следва че дължи претендираната сума от 168.30 лв.

Предвид установеното, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 298 ТЗ вр. чл. 280 вр. чл. 79 ЗЗД се явява основателен.

По основателността на иска, с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 298 ТЗ вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД предвижда възможност страните да обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се доказват. Задължението за неустойка става изискуемо от момента на осъществяване на съответния вид неизпълнение, за което е уговорена.

В случая ищецът се позовава на неустоечна клауза, съдържаща се в Приложение към Договорите в раздел „Отговорност“- чл. 6.3.1 и чл. 54.1 от ОУ, съгласно която, в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора, в това число ако по негово искане или вина договорът по отношение на услугата бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право да прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване. Цитираната клауза регламентира дължимост на неустойка не само в случай на неизпълнение, но и в случай на разваляне.

От една страна доколкото не е уговорено друго следва да се приеме, че надлежното упражняване правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД - писмените договори подлежат на разваляне с изявление в същата форма, доколкото не е уговорено друго в договора, какъвто е процесния случай /чл. 54.1 ОУ/. Неустойката е била начислена във Фактура № 0566348687/29.12.2014 г. в размер на 189.75 лв., но не е посочено как се определя, а по делото липсват данни за точния момент на разваляне на договора, за да може да бъде изчислен размерът, съгласно клаузите на приложенията № 1 към договорите.

От друга страна, според изложеното в исковата молба и от установеното по делото, съдът счита, че ответникът, като абонат на ищеца притежава качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието, според който текст потребител е всяко физическо лице, което ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На ответника в качеството на физическо лице са предоставени от ответника далекосъобщителни услуги, поради което в качеството си на потребител се ползва със засилена защита по отношение приложението спрямо него на неравноправни клаузи в договора от страна на доставчика. Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на доставчика и потребителя. Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. неравноправни клаузи в потребителските договори са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Процесният договор е сключен при предварително определени условия от едната страна - оператор, като абонатът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Не се установи клаузата в договора касаеща задължението за неустойка, да е била индивидуално договорена, а и липсват такива твърдения и доказателства от ищцовата страна.

С оглед на всички събрани доказателства, съдът приема, че в случая не е налице индивидуално договаряне на клауза от договора, касаещи отговорността на страните и дължимата неустойка. Съобразно съдебната практика, неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, се приема за нарушение на ЗЗП и за нелоялна търговска практика.

В този смисъл предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 298 ТЗ вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, се явява недоказан, както по основание, така и по размер, поради което следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Относно разноските по делото:

Съгласно ТР № 4/18.06.2014 г., т. 12, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски. Ищецът претендира разноски в общ размер на 460.00 лева, от които 205 лева в заповедното производство (25 лева - държавна такса и 180 лева – заплатено адвокатско възнаграждение) и 255 лева в настоящото исково производство (75 лева – държавна такса и 180 лева – адвокатско възнаграждение). Същите следва да му се присъдят съобразно уважената част от исковете по заповедното производство в размер на 96.34 лева и по настоящото производство в размер на 119.85 лева

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Признава за установено, по отношение на „Мобилтел” ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление : гр. София, район Илинден, ул. "Кукуш", № 1, че Ю.Р.Х., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на ищеца сумата 168.30 лева (сто шестдесет и осем лева и тридесет стотинки), главница неплатена далекосъобщителна услуга в това число разговори, данни, съобщения, абонаментни такси, пакетни минути и други такси и услуги по сключен между страните Договор за далекосъобщителни услуги № М 4151975/01.07.2014 г., на основание чл. 298 ТЗ вр. чл. 280 вр. чл. 79 ЗЗД, за която по реда на чл. 410 ГПК е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1484/18.08.2017г., по ЧГД № 2455/2017 г., по описа на ШРС,

Отхвърля предявеният, по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, от „Мобилтел” ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. "Кукуш", № 1, срещу Ю.Р.Х., с ЕГН **********, и адрес: ***, иск по чл. 298 ТЗ вр. чл. 92, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 189.75 лева (сто осемдесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки), неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за далекосъобщителни услуги М 4151975/01.07.2014 г., като неоснователен.

Осъжда Ю.Р.Х., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати на „Мобилтел” ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. "Кукуш", № 1, сумата от 96.34 /деветдесет и шест лева и тридесет и четири стотинки/ лева по заповедното и сумата 119.85 /сто и деветнадесет лева и осемдесет и пет стотинки/ лева по настоящото производства направени деловодни разноски съразмерно уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ШОС в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: