Р Е Ш Е Н И Е

335/12.4.2018г. , град Шумен

Шуменският районен съд в публичното заседание на осми март , през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

Съдия : Зара Иванова

при секретаря А.Пушевска като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №3787 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК .

Депозирана е искова молба от Н.В.Ц. , ЕГН ********** , адрес *** срещу „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД , ЕИК ***, седалище и адрес на управление : гр.София , ж.к. ***, представлявано от Б. М. Н. Л. , в която посочва , че е получила запорно съобщение по образуваното срещу нея изпълнително дело №784/2017г. по описа на ЧСИ Д.З. . Въпреки , че е изтекла 5 годишна абсолютна давност , срещу нея са предприети изпълнителни действия . Прави възражение за абсолютна погасителна давност от 5 години и моли съда да признае за установено , че не дължи сумата от 1 234,97 лева , за която и е направен запор.

В срока по чл.131 от ГПК , ответникът не депозира писмен отговор , не се явява в съдебно заседание и не взема становище по иска .

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Съобразно чл. 439 ГПК, длъжникът може да се оспори чрез иск изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящият случай ищецът твърди , че по отношение на вземането на ответника , след издаване на изпълнителното основание е изтекла давност , която погасява вземането му , ето защо искът се явява процесуално допустим .

Между страните не е спорно и се доказва , че въз основа на депозирано от ответника Заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№2138/2011г. по описа на ШРС .По него съдът е издал Заповед за изпълнение №1362/10.06.2011г. , по силата на която на длъжника Н.В.Ц. е разпоредено да заплати на ищеца следните суми : 535 лева – главница за неизпълнение на Договор за кредит за покупка на стоки №CREX-***. , с 75,11 лева – възнаградителна лихва , за периода от 15.10.2008г. до 13.11.2009г. , със 157,05 лева – мораторна лихва за периода от 14.11.2008г. до 19.05.2011г. и законна лихва от 09.06.2011г. , до изплащане на вземането , както и 125 лева – разноски по делото . Длъжникът не е възразил срещу издадената заповед , поради което съдът на 07.07.2011г. е издал изпълнителен лист за горните суми . На 07.07.2011г. ответникът е депозирал молба за образуване на изпълнително дело и въз основа на нея е образувано изп.д. №20118770402228 по описа на ЧСИ А.Т. , рег.№*** , с район на действие ШОС , впоследствие преобразувано в изпълнително дело №20178760400784 по описа на ЧСИ Д.З. – рег.№*** , с район на действие ШОС. Тази молба е прекъснала течението течението на погасителната давност , вярно е твърдението на ищеца , че не е посочен изпълнителен способ , но видно от съдържанието и , взискателят е възложил всички действия на съдебния изпълнител по реда на чл.18 от ЗЧСИ , поради което съдът не споделя становището на ищеца , че се касае за нередовна молба . Следващото изпълнително действие съобразно направеното отбелязване върху изпълнителния лист , е извършеното от длъжника , чрез ЧСИ , плащане на сумата 353,13 лева на 01.12.2011г., последвано от заплащане на 46,00 лева на 13.02.2013г. След това плащане , първото изпълнително действие е извършено на 07.07.2015г. , когато ЧСИ е изпратил призовка за принудително изпълнение и е насрочил опис на движими вещи . Отчитайки установения по делото факт , че след плащането от 13.02.2013г. в продължение на две години ЧСИ не е извършвал изпълнителни действия , съдът приема , че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на 13.02.2015г. , т.нар.“перемпция“ , поради изтичането на срока по чл.433 , ал.1 , т.8 от ГПК . По изпълнителното дело не е постановен акт на ЧСИ за прекратяване на делото , но това е без правно значение (Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК ) , постановлението на съдебния изпълнител има само декларативен , а не конститутивен характер. След датата на „перемпцията“ , всички извършени изпълнителни действия се считат за обезсилени по право , т.к. са осъществени по прекратено дело . От момента на последното валидно изпълнително действие – 13.02.2013г. до датата на завеждане на настоящият иск – 18.12.2017г. не е изтекъл срок от пет години , каквато е погасителната давност по отношение на процесното вземане , но т.к. съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл.235 , ал.3 от ГПК , приема , че релевантният момент за преценка на изтичането на погасителната давност е приключване на съдебното дирене – 08.03.2018г. Към последната дата срокът на погасителната давност по чл.117 ал.1 вр. с чл.110 от ГПК е изтекъл , ето защо предявеният иск се явява изцяло основателен.

На основание чл.78 , ал.1 от ГПК , ответникът дължи на ищеца извършените деловодни разноски в размер на 410 лева .

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Н.В.Ц. , ЕГН ********** , адрес *** не дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД , ЕИК ***, седалище и адрес на управление : гр.София , ж.к. „*** , представлявано от Б. М. Н. Л. , обща сума от 1 237,27 (хиляда двеста тридесет и седем лева и двадесет и седем ст.) лева , която според Запорно съобщение по изпълнително дело №20178760400784 по описа на ЧСИ Д.З. – рег.№*** , с район на действие ШОС , образувано въз основа на изпълнителен лист , издаден по ч.гр.д.№ ч.гр.д.№2138/2011г. по описа на ШРС , включва главница от 535,24 лева , законна лихва в размер на 355,71 лева , за периода от 09.06.2011г. до 14.12.2017г. , 108,83 лева – неолихвяеми вземания , 237,49 лева – такси и разноски .

ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД , ЕИК ***да заплати на Н.В.Ц. , ЕГН ********** , сумата 410 (четиристотин и десет ) лева – деловодни разноски .

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2 седмичен срок от уведомяване на страните.

СЪДИЯ: