Р Е
Ш Е Н
И Е
634/27.6.2018г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на двадесет и пети юни 2018
година
в публично
заседание в следния състав:
Секретар: Н. Й.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 3796/2017г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове, с
правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Искова молба от В.К.Т.,
ЕГН : **********, с адрес ***, срещу Ч.Т.Ш., ЕГН : **********, с адрес ***, с
посочено правно основание чл. 45 ЗЗД, и цена от 800 и 720 лева.
Ищецът сочи, че с
ответницата били собственици на етажи от сграда, съответно трети и втори. Таванът
на сградата бил преустроен в жилищни помещения, като от теч на санитарните, на
ответницата, в етажа на ищеца били причинени вреди – паднала мазилка от таван и
стени. На източната фасадна стена на апартамента му имало поставено рекламно
пано на фирма, която заплащала наем на ответницата. Иска осъждане на
ответницата да му заплати сумата от 800 лева обезщетение за причинени му вреди
и 720 лева припадащ му се наем, за периода 01.03.2017г. – 30.11.2017г. и
разноските в производството.
В срока за отговор
на исковата молба, ответницата, редовно уведомена, взема становище, както по
допустимостта и основателността на исковете, така и по обстоятелствата на които
той се основава. Считат ги за допустими и неоснователни. Твърди, че течовете,
ако ги има са от общи части на сградата, а не от нейни тавански помещения.
Припадащата му си част от наема, съответна на притежаваната площ била 50 лева
месечно, но тъй като наем не бил изплащан и този иск бил неоснователен. Иска
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В съдебно
заседание, страните, редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното
в исковата молба и отговора.
Така предявените
искове са допустими, разгледана по
същество са неоснователни, по
следните съображения :
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното
от фактическа страна:
Няма спор между страните по изнесените в исковата молба
факти, установяващи се и от писмените доказателства – собственост на жилища в
сграда на посочения адрес – четвърти жилищен етаж на ищеца и трети жилищен на ответницата.
На пети, подпокривен етаж от сградата били обособени две жилища – югоизточното
на ответницата, а североизточното на ищеца, до 2005г.. С договор от
01.03.2017г. собствениците на жилища в сградата отдали под наем на трето,
неучастващо в делото лице, 29 кв.м. от външната фасада на сградата, за
поставяне на рекламно пано. Договорът, не е подписан от ищеца. Бил сключен за
срок от една година, считано от 05.03.2017г., като месечния наем от 300 лева се
изплащал еднократно, в брой срещу разписка. Приетите заключения на вещите лица
по СТЕ, сочат, че в помещения на ищцовото жилище са нанесени вреди от теч на
вода, за отстраняването на които е нужна сумата от 281,56 лева. Установените
течове са в резултат от неподдържане на общи части на сградата – комини и
покрив, а не са пряко причинени от дефекти във водопроводната и
канализационната система на ответника. Сумата от месечния наем за отдадената
общата част, припадаща се на ищеца, съответна на частта му от общите части на
сградата е 75 лева. Не са посочени и събрани доказателства за получени суми от
ответницата по договора за наем.
Така приетата за установена фактическа обстановка доведе
до следните изводи :
По иска с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – за ангажиране
отговорност, за вреди от непозволено увреждане, е необходимо да са на лице
следните предпоставки – деяние – противоправно действие или бездействие, вина,
вреда, наличие на причинна връзка, в случая вредите да са пряка и непосредствена
последица от неправомерно изграждане и експлоатиране на водопроводна и
канализационна система. Приетото за установено от фактическа страна, сочи липсата
на всички предпоставки, правейки иска неоснователен. Липсва каквато и да е причинна
връзка между вредите от течове в ищцовото жилище и действия или бездействия на
ответницата. Първоначалното и допълнителното заключение, второто на три вещи
лица, сочат, че течовете се дължат на компрометирани и неподдържани общи части
на сградата, а не на ВиК инсталация в жилище на ответницата.
По иска с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС – за
уважаването му следва да се установи, че ответникът е получил плодове от общите
части на сградата, в която с ищеца са собственици на етажи или части от етажи и
каква е частта от ползите, съразмерна на частта му в съсобствеността. Както се
посочи, няма никакви доказателства, че ответницата е получила плодове от общи
части на сградата повече от припадащата и се част, което да направи иска
основателен. Няма данни уговорения наем да е получен от нея и в какъв размер,
нито, както твърди ищцовия представител, да е упоменато в договора, че се
получава само от нея.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да
заплати на ответника сумата от 436 лева разноски в производството на настоящата
инстанция.
Водим от горното и
на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.К.Т., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу Ч.Т.Ш., ЕГН : **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 30, ал. 3 от ЗС, за сумите от 800 лева обезщетение от непозволено увреждане – вреди от теч на вода и за сумата от 720 лева припадащ му се наем, за периода 01.03.2017г. – 30.11.2017г., получен от ответницата за отдадени под наем общи части на съсобствена сграда, като неоснователни.
ОСЪЖДА В.К.Т., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати на Ч.Т.Ш., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 436
лева, разноски в производството на настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен
срок, от връчването му, на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: