Р Е Ш Е Н И Е

204/12.3.2018г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, ІV състав

на седми март 2018 година,

в публично заседание, в следния състав:

Районен съдия: Л. Григорова

Секретар: Д. Христова

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №3798/2017 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.228 и сл. от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда, ищецът „Г.п.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Б.“ №6А, законен представител – Г.А.Г., ЕГН **********–управител, излага, че по ч.гр.д.№3661/2017 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника ТСБ – Текстил Сървисис България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Д.“ №25, законен представител – И. Д.И, ЕГН ********** – управител, за сума от 7 860.00 лева, представляваща неплатени наемни вноски. Ответникът, по реда на чл.414 от ГПК, подал възражение срещу заповедта, поради което ищецът предявява настоящите искове за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че на 01.09.2015 г. между страните е сключен Договор за наем, по силата на който ищецът, в качеството на наемодател предоставил на ответника втори етаж от собствен обект- помещение, с площ от 350 кв.м., находящо се в гр. Шумен, ул. „Дедеагач“ №25. Ответникът от своя страна се задължил да заплаща месечен наем в размер на 800.00 лева, без включен ДДС. Наемните вноски следвало да се заплащат на всеки четири месеца. Твърди се в молбата, че от началото на месец януари 2017 г. ответникът не е заплащал уговорения наем, като за осем месеца дължал сума от 7 860.00 лева. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сума в размер на 7 680.00 лева, представляваща дължими месечни наеми, съгласно сключен на 01.09.2015 г., договор за наем на недвижим имот, считано за периода от месец януари 2017 г. до месец август 2017 г. /осем месечни наема, всеки по 960.00 лева/, както и сума в размер на 336, 04 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на всяко едно задължение до 05.12.2017 г.- датата на подаване на заявлението пред съда. Претендира присъждане на законна лихва върху главницата, счита от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на главницата, както и присъждане на извършените по делото разноски.

В срока за отговор на ИМ ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.

В съдебно заседание страните са редовно призовани, като ищецът, чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа исковете и прави искане за произнасяне с неприсъствено решение. За ответника не се явява представител.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна по следните съображения:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

В конкретния случай са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените искове – ответникът е бил редовно уведомяван и призован, като последиците от неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание са му били указани. Представените писмени доказателства сочат наличието на валидни облигационни правоотношения между страните – сключен договор за наем, като е установена и изискуемостта на вземането. Установен е и размерът на дължимото плащане.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените както в заповедното, така и в исковото производство разноски, в общ размер на 1 031, 20 лева /670, 88 лева, разноски, извършени в заповедното производство и 360, 32 лева, разноски, извършени в исковото производство/.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ТСБ – Текстил Сървисис България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Д.“ №25, законен представител – И.Д.И., ЕГН ********** – управител, дължи на „Г.п.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Б. №6А, законен представител – Г.А.Г., ЕГН **********– управител, сума в размер на 7 680.00 лева /седем хиляди шестстотин и осемдесет лева/, представляваща дължими месечни наеми, съгласно сключен на 01.09.2015 г., договор за наем на недвижим имот, представляващ втори етаж от помещение, с площ от 350 кв.м., находящо се в гр. Шумен, ул. „Д.“ №25, считано за периода от месец януари 2017 г. до месец август 2017 г. /осем месечни наема, всеки по 960.00 лева/, както и сума в размер на 336, 04 лева /триста тридесет и шест лева и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на всяко едно задължение до 05.12.2017 г.- датата на подаване на заявлението пред съда,ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 06.12.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 2117 от 07.12.2017 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № 3661/2017 г. по описа на Районен съд Шумен.

ОСЪЖДА ТСБ – Текстил Сървисис България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Д.“ №25, законен представител – И.Д.И., ЕГН ********** – управител,да заплати на „Г.п.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Б.“ №6А, законен представител – Г.А.Г., ЕГН **********– управител, сума в общ размер на 1 031, 20 лева /хиляда тридесет и един лева и двадесет стотинки/, представляваща извършените по делото разноски съразмерно уважената част от исковете, от която 670, 88 лева, разноски, извършени в заповедното производство и 360, 32 лева, разноски, извършени в исковото производство.

Решението, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: