Решение по Гражданско дело 3853/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

313/4.4.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №3853 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са два обективно съединени осъдителни иска с правна квалификация чл.50 от ЗЗД, във вр. с чл.52 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Г.И.Т., с ЕГН**********, действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетното си дете С.Г.Т., с ЕГН**********, и двете с постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез „Адвокатско дружество Д.-П. срещу Д.И.И., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ***.

Ищцата излага, че заедно с малолетната си дъщеря С. и своя съпруг живеят в гр.Ш*. На 01.07.2017 год. дъщеря й С. играела пред блока на посочения адрес. Към 20.00 часа последната й се обадила разплакана, като й съобщила, че е била ухапана от куче. Отвели детето в Спешно отделение на МБАЛ Шумен, където раните били обработени. След инцидента детето не могло да спи, стряскало се на сън, събуждало се и плачело. Твърдят, че заздравяването на раните продължило повече от месец, като през този период движението на десния й долен крайник било ограничено. В същото време след зарастване на раните останали белези.

С настоящата искова молба молят съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответницата да заплати на С.Г.Т., действаща чрез своята майка и законен представител Г.И.Т. сумата от 3035 лева, от която 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие ухапване от куче, собственост на ответницата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 01.07.2017 год. до окончателното изплащане на сумата, както и 35 лева, представляваща обезщетение да претърпяна имуществена вреда, изразяваща се в заплатени разходи за медицински преглед. Моли да й бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата се явяват лично и с упълномощен представител – адв.С. П. от ШАК, като поддържа изцяло предявените искове. В представени по делото писмени бележки излагат допълнителни мотиви в тази насока.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответникът заявява, че счита предявените искове за неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат отхвърлени. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване и моли неимуществените вреди, в случай, че бъдат доказани такива да бъдат уважени в размер на 500 лева. Излага различна от изложената в исковата молба фактическа обстановка, като не оспорва факта, че на 01.07.2017 год. нейната сестра П. е разхождала собственото й куче на име „Тото“ на каишка пред блока, като заедно с нея е била и приятелката й Х..

Моли исковете да бъдат отхвърлени и да й бъдат присъдени направените по делото разноски. В условията на евентуалност моли съда да приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат и да уважи исковата претенция за причинени неимуществени вреди за сумата от 500 лева.

В съдебно заседание ответницата се явява лично и с упълномощен представител – адв.Д.Е.от ШАК, като поддържат отговора и направените с него искания. В представени по делото писмени бележки молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове и да им присъди направените по делото разноски. В условията на алтернативност молят при определяне на обезщетението да бъде съобразен приноса на пострадалата за настъпилия резултат.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата Г.И.Т., заедно с малолетната си дъщеря С. и своя съпруг живеят в гр.Ш*. На 01.07.2017 год. детето С., заедно със своя приятелка - Р. играели пред блока на посочения адрес, като си подавали фризби. В същото време пред блока се намирала по-малката сестра на ответницата – П., която разхождала собственото на Д.И.И. куче, порода микс – смесица между пекинез и болонка, като го водела на каишка. Заедно с нея била нейна приятелка на име Х.. Фризбито, с което С. играела попаднало в близост до кучето. В момента, в който двете деца се приближили, за да го вземат, кучето скочило и с предните си лапи одрало по крака приятелката на С. – Р., а нея самата захапало по задната част на десния крака в областта на прасеца. Непосредствено след инцидента детето се обадило на своята майка, като й обяснила за случилото се. Последната, заедно със съпруга си слезли пред блока, при което констатирали, че по десния крак на детето има следи от ухапване – дупки с кръв, охлузвания, червени и сини петна, кръвонасядания. Отвели детето в Спешно отделение на МБАЛ Шумен, където раните били обработени.

От представеното като писмено доказателство по делото Експертно решение №2408/176 от 25.10.2017 год. се установява, че детето С.Г.Т. страда от вродена сърдечна малформация и е със 30 % степен на увреждане.

По повод инцидента ищцата е заплатила сумата от 35 лева, представляваща разходи за медицински преглед в „МБАЛ-Шумен“ АД.

По повод подадена жалба от ищцата по делото до Районна прокуратура – Шумен, препратена по компетентност на Община Шумен на ответницата бил издаден акт за установяване на административно нарушение, а впоследствие и наказателно постановление, по силата на което й било наложено административно наказание в размер на 50 лева за нарушение на чл.6, ал.1 от Наредба за отглеждане на кучета, за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Шумен и за организацията на работа и условията на отглеждане на кучета в общинските приюти за безстопанствени кучета, приета от ОбС Шумен.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, а именно: от разпита в съдебно заседание на свидетелите Д.Р.Е., И.Д.И., П.Т.Я.и Ж.Р.П., от приетите като писмени доказателства по делото: Удостоверение за раждане, Лист за преглед на пациент, Амбулаторен лист №2419/03.07.2017 год., Жалба до РУ -Шумен, Писмо от Община Шумен, Съдебно-медицинско удостоверение №143/2017 год., Фактура №87812/07.07.2017 год., ведно с фискален бон, Експертно решение №2408/176/25.10.2017 год., Протокол от 07.07.2016 год., Вносна бележка за заплатена държавна такса, Снимков материал, Административно-наказателна преписка, образувана от Община Шумен срещу ответницата във връзка с извършена проверка по отношение притежаването на куче, Наказателно постановление №И-2586/13.10.2017 год., Приходна квитанция от 20.10.2017 год., Приходна квитанция от 13.07.2017 год., Паспорт на куче, Снимков материал.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-медицинска експертиза, по която вещото лице дава заключение, че вследствие инцидента на 01.07.2017 год. на детето С.Г.Т. са били причинени следните травматични увреждания: две разкъсноконтузни рани – по една в областта на дясно коляно и дясната задколянна ямка, три ивицовидни охлузвания и драскотини в същата област и кръвонасядания около раните; че при липса на регистрирани усложнения средният срок за зарастване и епителизиране на раните, отпадане на коричките и разнасяне на кръвоизливите е две-три седмици; че описаните наранявания са причинили болки и страдания, които обикновено са най-силни в първите дни след получаване на травмите, като са регистрирани ограничени движения по дясната подбедрица; че по делото не са представени медицински документи, удостоверяващи развитие на усложнения; че в резултата на получените разкъсноконтузни рани са се развили кожни ръбци, които имат траен и постоянен характер и не могат да изчезнат от само себе си, но не причиняват деформация на околните тъкани и не се отразяват върху биомеханиката на колянната става; че към момента на контролния преглед лицето е било клинично здраво по отношение на получените травми.

По отношение на събраните в хода на производството гласни доказателства съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите И.Д.И., П.Т.Я.и Ж.Р.П.. Същите са еднопосочни, безпристрастни, кореспондират както помежду си, така също и с останалия, събран по делото доказателствен материал и подкрепят изложената по-горе фактическа обстановка. По отношение на показанията на свидетелката Д.Р.Е. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани частично, в частта, в които същата свидетелства относно инцидента и относно развилите се събития непосредствено след него, както и поведението на детето С. в деня на инцидента. В същото време показанията на свидетелката относно поведението на детето С. в следващите дни след инцидента, показанията на същата са непоследователни и противоречиви. Първоначално свидетелката заявява, че децата в продължение на месец-месец и половина не са излизали да играят сами пред блока, като дъщеря й е звъняла, за да я вика да стои при тях, тъй като са се страхували. В същото време обаче в същия разпит свидетелката заявява, че през този период от около месец е виждала децата всеки ден, докато са играели пред блока или в техния дом. В тази насока от останалия събран по делото доказателствен материал и по-конкретно от разпита на свидетелите П.Т.Я.и Ж.Р.П. се установява, че непосредствено след инцидента детето е продължило да играе пред блока, като в много от случаите е било само, с други деца и не е било придружено от родител или друг възрастен. С оглед на изложеното съдът намира, че следва да бъдат кредитирани тази част от показанията на свидетелката Е.„, в която същата свидетелства, че в период от около един месец след инцидента децата са продължили да играят пред блока. Тази част от показанията й кореспондира именно с обсъдените по-горе гласни доказателства на свидетелите Янева и Петров. Същите не се намират със страните в никакви отношения. Освен това показанията им са последователни и почиват не техни преки наблюдения на фактите, за които свидетелстват, поради което за съда не съществува съмнение в тяхната непредубеденост и безпристрастност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД за вреди, причинени от животно отговаря собственика или лицето, под чийто надзор то се намира, като тези лица отговарят дори когато животното е избягало или се е изгубило. Отговорността е безвиновна и не изисква животното да е носител на някакви особени качества, нито да е източник на повишена опасност.

В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, а и не се спори между страните, че ответницата е собственик на куче, смесена порода, представляващо микс между пекинез и болонка и че в момента на инцидента същото се е намирало под надзора не нейната малолетна сестра.

От събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства се установява, че на 01.07.2017 год. посоченото по-горе куче е одраскало и ухапало дъщерята на ищцата, като й е нанесло следните травматични увреждания: две разкъсноконтузни рани – по една в областта на дясно коляно и дясната задколянна ямка, три ивицовидни охлузвания и драскотини в същата област и кръвонасядания около раните. В подкрепа на този извод са събраните в хода на производството писмени доказателства, между които Лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 01.07.2017 год., Амбулаторен лист №2419/03.07.2017 год., съдебномедицинско удостоверение №143/2017 год., Фактура №87812/07.07.2017 год., ведно с приложен касов бон, както и показанията на свидетелите Д.Р.Е., И.Д.И., П.Т.Я.и Ж.Р.П., които въпреки, че не са преки свидетели на случилото се, са свидетели на събитията преди и след инцидента и лично са възприели поведението на пострадалата и състоянието й след момента, в който същата е била ухапана от кучето на ответницата. В подкрепа на този извод е и изготвената в хода на съдебното производство съдебно-медицинска експертиза, която дава заключение относно вида на травматичните ухапвания на детето и техния характер.

В тази връзка свидетелите Д. Е.„ и И.И.са възприели С. непосредствено след ухапването, като свидетелстват, че в този момент детето е плачело, било е изплашено и стресирано и по задната част на десния й крак е имало следи от ухапване.

В тази връзка съдът не кредитира твърденията на ответницата, изложени в отговора на исковата молба, а в последствие и в представените по делото писмени бележки, че пострадалата с поведението си е допринесла за съпричиняване на вредоносния резултат. При преценка на това възражение съдът съобрази обстоятелството, че трайно установената съдебна практика приема, че разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД намира приложение и в случаите, когато пострадалото малолетно или непълнолетно дете е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, поради неупражнен надзор от неговите родители. В този смисъл е Решение №88/12.09.62 год. по гр. д. №83/62 год. на ОСГК, Постановление №17 от 18.XI.1963 год., на Пленум на ВС, Решение № 91 от 20.08.2014 г. на ВКС по т. д. № 66/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 44 от 26.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1139/2011 г., II т. о., ТК и др. В настоящия случай обаче по делото не са събрани доказателства, от които да се направи извод, че детето С. със своето поведение е допринесло за съпричиняване на вредоносния резултат. Както се установява от събрани в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д.Р.Е., П.Т.Я.и Ж.Р.П. непосредствено преди инцидента детето, заедно с друго дете от съседен вход е стояло пред блока, като двете деца са си играели с фризби. Попадането на фризбито в близост до кучето на ответницата вероятно го е провокирало по някакъв начин, но по делото липсват каквито и да е доказателства, че това е станало с активното поведение на пострадалото дете. В същото време липсват доказателства и за неупражнен надзор от страна на родителите, който да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл.8, ал.8 от ЗЗДет. предвижда, че родителите, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12 годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие. Действително в настоящия случай, непосредствено преди инцидента детето С. се е намирало пред входа, в който живее, заедно с друго дете, но без да са придружени от своите родители или друг техен близък. В същото време обаче липсват данни и доказателства по отношение на детето С. да е съществувала някаква опасност, която да е била известна на родителите и въпреки която същите да са оставили детето без надзор. Следователно липсват данни и за недостатъчно упражнен надзор от страна на родителите, който от своя страна да е в причинна връзка с настъпилото увреждане, вследствие ухапването от куче, респективно да води до извод за неговото съпричиняване.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че по делото се установиха всички кумулативни предпоставки от фактическият състав на чл.50 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на ответницата, спрямо увредената дъщеря на ищцата за обезщетение на причинените вреди. За ангажиране отговорността на ответника на основание посочения законов текст е необходимо да се установи че той е собственик на кучето или е лице, под чиито надзор е било животното; че са причинени вреди на ищцата и техния вид; че кучето е причинило същите вреди (причинно-следствена връзка между причинените вреди и бездействието на лицето, под чийто надзор се е намирало животното по време на инцидента). Както бе посочено и по-горе от материалите по делото се установи по безспорен начин, че собственик на това куче е именно ответницата Д.И.И., че към сочения момент кучето е било под надзора на нейната малолетна сестра, което налага извода, че собственикът не е положил достатъчна грижа или необходимото за опазване на животното, като по такъв начин се премахне възможността да причини другиму вреди, в което се изразява и неговата вина. Не се ангажираха категорични доказателства ищцата да е провокирала или предизвикала реакцията на кучето. Ето защо, поради изложеното и доколкото са налице елементите, включени във фактическия състав на чл.50 от ЗЗД, настоящият състав намира, следва да бъде ангажирана отговорността на ответницата за непозволено увреждане.

При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като на обезщетяване подлежат имуществените и неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането, като техният размер се определя според вида, характера и тежестта на увреждането. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател; в този смисъл справедливостта, по смисъла на чл.52 ЗЗД, не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на всички конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие.

По отношение претенцията за заплащане на причинените на ищцата имуществени вреди, изразяващи се в заплатена такса за извършения й преглед, съдът намира, че в тази насока от страна на ищцата са представени като писмени доказателства по делото фактура №87812/07.07.2017 год. и фискален бон, от които се установява, че размерът на извършените разходи в тази насока е 35 лева и че същите са извършени именно по повод станалия инцидент и във връзка с причинените на ищцата травматични увреждания. В тази връзка съдът намира, че така предявения иск за заплащане на сумата от 35 лева, представляваща претенция за причинени имуществени вреди се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

По отношение претенцията за заплащане на неимуществени вреди съдът установи, че причинените на пострадалата травматични увреждания са довели до болки и страдания от нейна страна. В тази връзка видно от материалите по делото – Лист за преглед на пациент, Амбулаторен лист №2419/03.07.2017 год., Съдебно-медицинско удостоверение №143/2017 год. и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-медицинска експертиза се установява, че на ищцата са били причинени следните травматични увреждания: две разкъсноконтузни рани – по една в областта на дясно коляно и дясната задколянна ямка, три ивицовидни охлузвания и драскотини в същата област и кръвонасядания около раните, които са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. По делото липсват данни за регистрирани усложнения, поради което с оглед заключението на експертизата следва да се приеме, че същите са зараснали за около 2-3 седмици. Детето е изпитвало болки и страдания в първите дни след инцидента, като от заключението на експертизата и от показанията на свидетелката Д.Р.Е. се установява, че детето е имало ограничение в движението на дясната подбедрица. Видно от материалите по делото в резултат на нанесените две разкъсноконтузни рани са се развили кожни ръбци, които имат траен и постоянен характер и не могат да изчезнат от само себе си. При преценка на причинените на пострадалата болки и страдания съдът съобрази и събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П.Т.Я.и Ж.Р.П., от които се установява, че на още на следващия ден детето е продължило да играе пред блока, като не е имало лепенка на крака и не е било придружено от свой близък или родител. От изложеното може да се направи извод, че въпреки, че детето е преживяло уплаха и стрес, вследствие ухапването, същите не са били с траен и перманентен характер и не са довели до сериозни промени в начина на живот на детето. В тази връзка съдът съобрази отново показанията на свидетелите П.Т.Я.и Ж.Р.П., които в съдебно заседание заявяват, че след инцидента са имали ежедневни наблюдения над детето и не са констатирали някаква промяна в поведението. В подкрепа на този извод са и събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Д.Р.Е., която също заявява, че има преки наблюдения над С., доколкото двете с нейната дъщеря са приятелки и в периода след инцидента всеки ден ги е виждала да играят или на улицата или в техния дом.

С оглед на така описаните болки и страдания и данните за периода, в който същите са продължили, съдът намира за справедливо на ищцата да бъде определено обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 1500 лева. При определяне размера на обезщетението, съдът съобрази освен събраните в хода на настоящото съдебно производство писмени и гласни доказателства, липсата на данни за имущественото състояние на ответницата и константната съдебна практика при определяне на размера на такъв род обезщетения за неимуществени вреди. В този смисъл съдът съобрази Решение №134 от 01.03.2010 год. на ВКС по гр.дело №529/2009 год., ІV г.о., ГК, което има за цел уеднаквяване практиката на съдилищата при присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди, както и Постановление №7 от 1959 год. на Пленум на ВС, Постановление №4 от 23.XII.1968 год. на Пленум на ВС и др.

С оглед уважаването на главните искове се явява основателен и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава плащането на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането – 01.07.2017 год. до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените от нея разноски в настоящото производство в размер на 339.57 лева, включващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от исковете и съгласно представен списък.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 286.66 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с отхвърлената част от исковете и съгласно представен списък.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОСЪЖДА Д.И.И., с ЕГН**********, с постоянен адрес: *** да заплати на Г.И.Т., с ЕГН**********, действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетното си дете С.Г.Т., с ЕГН**********, и двете с постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез „Адвокатско дружество Д.-П. сумата от 1535 лева /хиляда петстотин тридесет и пет лева/, от която 1500 лева /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие ухапване от куче на 01.07.2017 год. с правно основание чл.50 от ЗЗД, във вр. с чл.52 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 01.07.2017 год. до окончателното изплащане на сумата и 35 лева /тридесет и пет лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие същото ухапване от куче на 01.07.2017 год. с правно основание чл.50 от ЗЗД, във вр. с чл.52 от ЗЗД, като отхвърля исковете в останалата им част за разликата над 1535 лева до пълния предявен общ размер от 3035 лева, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Г.И.Т., с ЕГН**********, действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетното си дете С.Г.Т., с ЕГН**********, и двете с постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез „Адвокатско дружество Д.-П. да заплати на Д.И.И., с ЕГН**********, с постоянен адрес: *** на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 286.66 лева /двеста осемдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща направени от нейна страна разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с отхвърлената част от исковете и съгласно представен списък.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: