Р Е Ш Е Н И Е

914/18.10.2018г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, в открито заседание, на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията гр. д.№3858 по описа за 2017 г. на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл.108 от ЗС и чл.73, ал.1, предл. второ от ЗС.

В исковата си молба до съда ищецът Е. А.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, излага, че на основание договор, обективиран в НА №110, том І, дело №94/2015 г. по описа на нотариус С.С., е собственик на недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО, с площ от 850 кв.м., намиращо сс в село Д., общ. Хитрино, обл. Шумен, за което е отреден УПИ I-70 в квартал 11, както и на гараж с площ от 20.00 кв. м. Ответниците М.Ш.Ю., ЕГН **********, Г.Х.Ю., ЕГН ********** и С. М.Ш., ЕГН ********** и тримата с адрес: ***, били признати за собственици на едноетажна масивна жилищна сграда, с пристроени лятна кухня и сайвант, които се намирали в горепосоченото дворно място. Ищецът твърди, че ответниците възпрепятствали ползването на собствения му имот, тъй като са заградили част от дворното му място и нямал достъп до гаража. Ищецът поискал да му бъде върнато дворното място и гаража и поканил същите да му заплащат наем в размер на 500.00 лева за сградите, изградени върху дворното място, считано за минал период и за в бъдеще. Заявява, че до датата на предявяване на исковата молба ответниците нито му предали владението, нито му заплащали някакво обезщетение за сградите върху дворното място. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да се да осъдят ответниците да му предадат владението на заградената част от ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 850 км.м., намиращо се в село Д., общ. Хитрино, обл. Шумен, за което е отреден УПИ I-70 в квартал 11, подробно описан в НА за покупко- продажба №110, том I, рег. №1216, дело №94 от 2015 г. по описа на С.С., както и гараж, с площ от 20.00 кв.м. Ищецът моли и да се осъди всеки един от ответниците да му заплати сума от 333, 33 лева, представляваща обезщетение за ползването на заградената част от дворното му място и гаража, считано за периода от месец март 2015 г. до декември 2017 г. Моли и да бъде да осъден всеки един от ответниците да му заплати сума от 2 266, 70 лева, представляваща обезщетение за ползването на земята от ответниците, върху която са изградени сградите, собственост на първите двама ответници, считано за периода от месец март 2015 г. до декември 2017 г. Претендира и разноски. По искане на ищеца е допуснато изменение размера на предявените от ищеца срещу ответниците искове по чл.73, ал.1, предл. второ от ЗС, като същите са увеличени на сума от 3 220.00 лева, представляваща обезщетение за ползването на заградената част от дворното му място и гаража, считано за периода от месец март 2015 г. до декември 2017 г., като 3 000.00 лева представлява обезщетение за заградената част от дворното място, 220.00 лева- обезщетение за ползването на гаража.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответниците представят писмен отговор, в който изразяват становище за допустимост и неоснователност на исковете. Оспорват твърденията на ищеца, че ползват собствен на ищеца гараж, както и че ползват без основание част от дворното място, което е собственост на ищеца. Твърдят, че ползват дворното място доколкото притежават сграда и ползването на земята е обусловено от ползването на сградата, т.е. твърдят, че земята е прилежаща към сградата част.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът установи от фактическа и правна страна следното:

Касателно исковете по чл.108 от ЗС, съобрази следното:

За успешното провеждане на иска по чл.108 от ЗС е необходимо наличието, в кумулативна даденост, на следните предпоставки: ищецът да е собственик на имота; имотът да се намира във владение на ответника и последният да го държи без правно основание. Право на собственост според разпоредбата на чл.77 от ЗС, се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.

Видно от приложеното по делото копие от НА за покупко- продажба №110, том І, рег. №1216 от 09.02.2015 г., дело №94 от 2015 г. по описа на нотариус С.С., с район на действие ШРС, се установи, че ищецът Е. А.Ш., ЕГН ********** е придобил собствеността върху дворно място, с площ от 850 км.м., намиращо сс в село Д., общ. Хитрино, обл. Шумен, за което е отреден УПИ I-70 в квартал 11, заедно с построените в имота масивна жилищна сграда с площ от 99.00 кв.м., гараж с площ от 20.00 кв.м. и навес с оградни стени с площ от 32.00 кв.м. С Решение №19/11.01.2016 г., постановено по гр.д.№497/2015 г. по описа на РС Шумен, частично отменено с Решение №74/04.04.2016 г., постановено по в.гр.д.№95/2016 г. по описа на ШОС, последното недопуснато до касационно обжалване с Определение №475/14.12.2016 г. по описа на ВКС, второ гражданско отделение, се установи, че след изповядване на горепосочената прехвърлителна сделка, съдът е признал за установено по отношение на ищеца, че ответниците М.Ш.Ю., ЕГН ********** и Г.Х.Ю., ЕГН **********, са собственици на недвижим имот, находящ се в с. Д., обл. Шумен, ул. „Д.“ №10, представляващ едноетажна масивна жилищна сграда от три стаи, кухня, салон, баня и избени помещения, с пристроени лятна кухня и сайвант, находящи се в УПИ- I-70 в кв. 11 по плана на с. Д., т.е. находящи се в горепосоченото дворно място. Със същото решение е отхвърлен иска на ищеца срещу първите двама ответници по чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ едноетажна масивна жилищна сграда от три стаи, кухня, салон, баня и избени помещения, с пристроени лятна кухня и сайвант, находящи се в УПИ- I-70 в кв. 11 по плана на с. Д., и предаване владението върху същия имот. Решението е влязло в законна сила на 14.12.2016 г. От заключението по приетата по делото СТЕ, се установи, че в процесното дворно място от 850.00 кв.м. са изградени жилищна сграда с площ от 99.00 кв.м., използвана от ответниците, прилепен до жилищната сграда гараж с площ от 20.00 кв.м., преобразуван и ползван като лятна кухня от ответниците и стопанска постройка в друга част на дворното място, използвана от ищеца. ВЛ сочи, че около жилищната сграда е изградена дворна ограда от оградна мрежа на стоманенобетонни стълбчета, заграждаща част от дворното място, като общата заградена част на дворното място, ведно с мястото, върху което са изградени сградите е 222.00 кв.м. Обстоятелството, че част от дворното място е заградено и се ползва от ответниците се признава и от последните, като същото се установява и от събраните по искане и на двете страни гласни доказателства. Няма спор, че ищецът е собственик на дворното място и, че ответниците са собственици на масивната сграда, построена в дворното място. Ответниците признават, че ползват част от дворното място, което са си оградили, но заявяват противопоставими на ищеца права, а именно, че ползват част от дворното му място, доколкото притежават в същото постройки- едноетажна масивна жилищна сграда от три стаи, кухня, салон, баня и избени помещения, с пристроена лятна кухня. За доказване на тези си възражения те сочат цитираното по- горе, влязло в сила съдебно решение. В разглеждания казус първите двама ответници са признати за собственици на масивната жилищна сграда и лятната кухня, прикрепена към жилищната сграда с влязло в сила съдебно решение, което, на основание чл.297 от ГПК, е задължително за съда, разглеждащ настоящия правен спор. Съгласно принципа за непререшаемост на спора /чл.299 от ГПК/, съдът е длъжен да се съобрази с влязлото в сила решение, като не може да пререшава спора относно собствеността върху масивната жилищна сграда, към която е прикрепена лятна кухня, за която в настоящото производство се излагат твърдения, че е гараж. Във влязлото в сила съдебно решение съдът е признал собствеността върху спорната постройка /лятна кухня или гараж/ на първите двама ответници, като е определил вида на постройката като лятна кухня. Този факт обаче не означава, че няма произнасяне по собствеността върху гаража, за който претендира в настоящото производство ищецът. По делото безспорно се установи, че гаражът, претендиран от ищеца е всъщност лятната кухня, ползвана от ответниците, за която постройка ответниците са признати за собственици по силата на влязлото в сила решение. Ето защо съдът счита, че в случая следва да зачете силата на пресъдено нещо на Решение №19/11.01.2016 г., постановено по гр.д.№497/2015 г. по описа на РС Шумен, частично отменено с Решение №74/04.04.2016 г., постановено по в.гр.д.№95/2016 г. по описа на ШОС, последното недопуснато до касационно обжалване с Определение №475/14.12.2016 г. по описа на ВКС, второ гражданско отделение, като не следва да пререшава спора върху същата постройка, сочеща се в настоящото производство от ищеца за гараж. Ето защо счита, че производството в частта му касателно претенцията за предаване владението върху гаража следва да се прекрати като недопустимо, тъй като в случая е налице процесуална пречка за възникване правото на иск по отношение на този имот, за който вече има постановено и влязло в сила съдебно решение между страните по делото.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.64 от ЗС, собственикът на постройката може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото е постановено друго. С оглед възраженията на ответниците, че ползват част от дворното място, доколкото това ползване е свързано с ползването на собствената им сграда, съдът е назначил втора СТЕ, по която ВЛ дава заключение, че прилежащата площ, която е към сградата и лятната кухня и, която е нужна за използване на постройките се равнява на 77, 67 кв.м., описана и очертана в представена по делото скица, находяща се на стр.101 от делото. Ето защо и доколкото безспорно се установи, че ответниците ползват 103.00 кв. м. от празното дворно място /от заключението и отговорите на ВЛ по първата експертиза/, на което е собственик ищеца, съдът счита, че исковете по чл.108 от ЗС са частично основателни и следва да се уважат, като се осъдят ответниците да предадат на ищеца владението върху останалата част от дворното място, която се установи, че ползват извън полагащата им според закона прилежаща към постройките част от дворното място, която с оглед приетите по делото експертизи, се равнява на 25, 33 кв.м. Ползването на тази част от дворното място е безспорно установено както от признанията на ответниците, така и от събраните, в полза и на двете страни, гласни доказателства.

По отношение на исковете по чл.73, ал.1, предл. второ от ЗС, за да се произнесе, съобрази следното:

Касателно претенцията за обезщетение за ползването на земята от ответниците, върху която са изградени сградите, собственост на първите двама ответници, считано за периода от месец март 2015 г. до декември 2017 г., съдът съобрази следното:

В случая безспорно се установи, че първите двама ответници притежават собствеността върху масивна жилищна сграда, ведно с пристроена към нея лятна кухня върху земя, чийто собственик е ищеца, т.е. собственикът на постройките и собственикът на земята са различни лица, който факт прави първите двама ответници носители на вещното право на строеж. Правото на строеж е самостоятелно вещно право, което представлява тежест върху участъка земя, ограничение на собствеността върху мястото, установено в полза на друго лице. Едно от основните правомощия на правото на строеж е правото да се притежава в собственост постройката, върху чуждото място. Собственикът на земята, върху която е изградена чуждата постройка няма практическа и правна възможност да извършва ползвания или да притежава нещо. Ето защо ищецът няма основание да търси някакво обезщетение за ползването на земята, върху която е изградена постройката на ответниците, тъй като ползването на тази част от дворното място е обусловено от притежаваното от ответниците право на собственост върху сградите, което, както е посочено и по- горе е самостоятелно вещно право на собственост. Предвид изложеното, съдът заключава, че тези искове следва да се отхвърлят като неоснователни.

По отношение на исковете за заплащане на обезщетение за ползването на заградената част от дворното му място и гаража, считано за периода от месец март 2015 г. до декември 2017 г., като следва всеки един от ответниците да заплати по 3 000.00 лева, представлява обезщетение за заградената част от дворното място и 220.00 лева- обезщетение за ползването на гаража, за да се произнесе, съобрази следното: Претенциите по отношение на гаража са неоснователни, поради факта, че тази постройка се установи, че е собственост на първите двама ответници, за който извод, съдът е изложил по- горе мотивите си. Ето защо същите следва да се отхвърлят, като неоснователни. Касателно претенциите за заплащане на обезщетение за заградената част от дворното място, безспорно се установи, че ответниците през процесния период използват и част от дворното място на ищеца, извън необходимата им прилежаща част към сградата. Тази част от експертизата се установи, че се равнява на 25, 33 кв.м. Съгласно текста на разпоредбата на чл.73, ал.1, предл. второ от ЗС, недобросъвестния владелец дължи на собственика обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски. Ето защо и доколкото безспорно се установи, че ответниците ползват горепосочената част от дворното място, собственост на ищеца, счита, че същите следва да му заплатят съответното обезщетение срещу ползването. Съгласно заключението по първата, приета СТЕ, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в обективността и правилността му, месечният наем за ползването на земята се равнява на 2 лева/кв.м. В тази си част заключението не е оспорено и от страните. Предвид изложеното заключава, че тези искове са частично основателни и следва да се уважат до сума в общ размер на 1 722, 44 лева, като бъде осъден всеки един от ответниците да заплати на ищеца сумата от 574, 15 лева, доколкото се установи, че всеки един от ответниците ползва частта от дворното място без наличието на правно основание, знаейки, че същото е собственост на ищеца. За останалата си част, до пълния предявен размер, исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца извършените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете, равняващи се на сума от 234, 25 лв.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответниците извършените по делото разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете и съобразно частичното прекратяване на производството, в размер на 356, 59 лева.

На основание чл.77 от ГПК страните следва да бъдат осъдени, съобразно изхода на делото, да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, сумата от 150.00 лева, представляваща възнаграждение на ВЛ по назначената от съда СТЕ, както следва: ищецът следва да заплати сума от 113, 59 лева, съобразно отхвърлената част от исковете, а ответниците следва да заплатят общо сума от 36, 41 лева, съобразно уважената част от исковете.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Ш.Ю., ЕГН **********, Г.Х.Ю., ЕГН ********** и С. М.Ш., ЕГН ********** и тримата с адрес: ***, че Е. А.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, е собственик на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 850 кв.м., намиращо се в село Д., общ. Хитрино, обл. Шумен, за което е отреден УПИ I-70 в квартал 11, при съседи: от една страна-север-ул. Д., изток- УПИ II-84а, юг- УПИ ХV-85, запад-ул. П., подробно описан в НА за покупко- продажба №110, том I, рег. №1216, дело №94 от 2015 г. по описа на С.С., като

ОСЪЖДА М.Ш.Ю., ЕГН **********, Г.Х.Ю., ЕГН ********** и С. М.Ш., ЕГН ********** и тримата с адрес: ***, да предадат на Е. А.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, владението върху част от заграденото ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 850 кв.м., намиращо се в село Д., общ. Хитрино, обл. Шумен, за което е отреден УПИ I-70 в квартал 11, при съседи: от една страна-север-ул. Д., изток- УПИ II-84а, юг- УПИ ХV-85, запад-ул. П., подробно описан в НА за покупко- продажба №110, том I, рег. №1216, дело №94 от 2015 г. по описа на С.С., равняваща се на 25, 33 кв.м. /двадесет и пет и тридесет и три квадратни метра/, очертана в скица, приложена към делото /стр.101 от делото/, с три зелени и една жълта линии, като бяла част, която скица е неразделна част от настоящото решение.

ОТХВЪРЛЯ исковете за предаване владението върху останалата част от заграденото ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 850 км.м., намиращо се в село Д., общ. Хитрино, обл. Шумен, за което е отреден УПИ I-70 в квартал 11, при съседи: от една страна-север-ул. Д., изток- УПИ II-84а, юг- УПИ ХV-85, запад-ул. П., подробно описан в НА за покупко- продажба №110, том I, рег. №1216, дело №94 от 2015 г. по описа на С.С., като неоснователни.

ПРЕКРАТЯВА производството в частта му касателно претенцията за предаване владението върху гараж, с площ от 20.00 кв.м., изграден в ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 850 км.м., намиращо се в село Д., общ. Хитрино, обл. Шумен, за което е отреден УПИ I-70 в квартал 11, при съседи: от една страна-север-ул. Д., изток- УПИ II-84а, юг- УПИ ХV-85, запад-ул. П., подробно описан в НА за покупко- продажба №110, том I, рег. №1216, дело №94 от 2015 г. по описа на С.С. и пристроен към едноетажна масивна жилищна сграда от три стаи, кухня, салон, баня и избени помещения, намираща се в същото дворно място, като недопустимо.

ОСЪЖДА М.Ш.Ю., ЕГН **********, Г.Х.Ю., ЕГН ********** и С. М.Ш., ЕГН ********** и тримата с адрес: ***, да заплатят, РАЗДЕЛНО, всеки един от тях, на Е. А.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, по 574, 15 лева /петстотин седемдесет и четири лева и петнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за ползването на заградената част от дворното му място, равняваща се на 25, 33 кв.м. /двадесет и пет и тридесет и три квадратни метра/, считано за периода от месец март 2015 г. до декември 2017 г., като отхвърля исковете в останалата им част, до пълния предявен размер.

ОТХВЪРЛЯ исковете Е. А.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу М.Ш.Ю., ЕГН **********, Г.Х.Ю., ЕГН ********** и С. М.Ш., ЕГН ********** и тримата с адрес: ***, за заплащане от всеки един от ответниците на обезщетение, в размер на 220.00 лева /двеста и двадесет лева/ за ползването на гараж, с площ от 20.00 кв.м., изграден в ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 850 км.м., намиращо се в село Д., общ. Хитрино, обл. Шумен, за което е отреден УПИ I-70 в квартал 11, при съседи: от една страна-север-ул. Д., изток- УПИ II-84а, юг- УПИ ХV-85, запад-ул. П. , като неснователни.

ОТХВЪРЛЯ исковете Е. А.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу М.Ш.Ю., ЕГН **********, Г.Х.Ю., ЕГН ********** и С. М.Ш., ЕГН ********** и тримата с адрес: ***, за заплащане, от всеки един от ответниците, на сумата от 2 266, 70 лева /две хиляди двеста шестдесет и шест лева и седемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за ползването на земята, върху която са изградени сградите, собственост на първите двама ответници, считано за периода от месец март 2015 г. до декември 2017 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА М.Ш.Ю., ЕГН **********, Г.Х.Ю., ЕГН ********** и С. М.Ш., ЕГН ********** и тримата с адрес: ***, да заплатят разделно, по равно, на Е. А.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 234, 25 лв. /двеста тридесет и четири лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Е. А.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на М.Ш.Ю., ЕГН **********, Г.Х.Ю., ЕГН ********** и С. М.Ш., ЕГН ********** и тримата с адрес: ***, сумата от 356, 59 лева /триста петдесет и шест лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща извършените по делото разноски съразмерно отхвърлената част от исковете и съобразно частичното прекратяване на производството.

ОСЪЖДА Е. А.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, сумата от 36, 41 лева /тридесет и шест лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща възнаграждение на ВЛ по назначената от съда СТЕ.

ОСЪЖДА М.Ш.Ю., ЕГН **********, Г.Х.Ю., ЕГН ********** и С. М.Ш., ЕГН ********** и тримата с адрес: ***, да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, сумата от 113, 59 лева /сто и тринадесет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща възнаграждение на ВЛ по назначената от съда СТЕ.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните, а в частта му, с която производството по делото е частично прекратено, може да се обжалва с частна жалба пред ШОС, в едноседмичен срок, считано от съобщаването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: