Р Е Ш Е Н И Е

565/7.6.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №3860 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са три обективно съединени положителни установителни иска с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД – по отношение на главницата и по отношение на претенцията за заплащане на възнаградителната лихва и във вр. с чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.79 от ЗЗД – по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава.

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от “***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, община Младост, ж.к. ***, представлявано от Н. Н.и Д. Д., чрез Ц. Х. Й.срещу Ф.И. М., с ЕГН**********,***. Ищцовото дружество твърди, че по силата на Договор за потребителски заем с №CREX-12981697/10.03.2016 год., “***” ЕАД е отпуснало на ответницата паричен кредит в размер на 1333.29 лева, който следвало да бъде изплатен от последната на 16 вноски по 98.16 лева, като посочените вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите – 27.39% и годишния лихвен процент – 24.45%, посочени в параметрите на договора. Ответницата преустановила плащането по договора на 15.04.2016 год., като към посочената дата била изплатила 6 месечни вноски. В исковата молба ищецът твърди, че съгласно клаузите на договора, при неплащане на две и повече месечни вноски, кредитът става предсрочно изискуем. По този начин ответницата следвало да заплати остатъка от заема в размер на 959.76 лева, включващ оставащите 10 броя погасителни вноски към 05.11.2016 год., към която дата кредита е станал изискуем в целия му размер. Твърдят, че ответницата е била уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост с изпратената й покана за доброволно изпълнение, с която изрично й било указано, че кредита е обявен за предсрочно изискуем. Алтернативно считат, че всички претенции са дължими от страна на ответницата и поради настъпил падеж на цялото вземане на 05.07.2017 год. Считат, че ответницата дължи и обезщетение за забава за периода от настъпване на предсрочната изискуемост на кредита – 05.11.2016 год. до 11.10.2017 год. Тъй като посочените суми не били изплатени от страна на М., ищцовото дружество на основание чл.410 от ГПК поискало издаване на заповед за изпълнение, по силата на която да бъде осъден длъжникът да му заплати посочените по-горе суми. Тъй като ответницата не е била намерена на известните по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

С настоящата искова молба предявяват три положителни установителни иска срещу ответницата, като молият съда да признае за установено, че Ф.И. М. дължи на “***” ЕАД сумите от 876.07 лева – главница по Договор за потребителски заем с №CREX-12981697/10.03.2016 год., 83.69 лева – представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.10.2016 год. до 05.07.2017 год., 83.07 лева – мораторна лихва за периода от датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита 05.11.2016 год. до 11.10.2017 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 23.10.2017 год. до окончателното изплащане на сумата. Молят също ответницата да бъде осъдена да им заплати и направените разноски в настоящото производство и в заповедното производство.

В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на 22.05.2018 год., в която излагат становище по съществото на спора, като молят предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответника. Тъй като последният не е бил открит на адреса, посочен в исковата молба и в изготвената по делото служебна справка от НБД и от ТД на НАП, на основание разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК му е бил назначен особен представител. В законоустановения едномесечен срок от страна на назначения на ответника особен представител е бил депозиран писмен отговор. В отговора особеният представител на ответника излага, че счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Оспорва валидността на договора за заем, като твърди, че същият е бил подписан от лице, за чието качество и представителна власт по делото не са представени доказателства. В този смисъл счита, че доколкото договорът не е бил подписан от кредитора, ответницата не дължи главницата по него. Възразява и срещу факта, че към първоначалната цена на закупената вещ е била прибавена и сумата от 134.29 лева, представляваща дължима застрахователна премия. В отговора излага, че по делото липсват доказателства дали ответницата не е уведомила застрахователя за настъпило застрахователно събитие по смисъла на посочените рискове, които да я освобождават от плащане на задължението. Относно посочения фиксиран годишен процент на разходите – 27.39 %, включващи разходи за подготовка и обслужване на кредита, твърди, че по делото не са представени доказателства за направени такива разноски от кредитора, поради което счита, че същите не се дължат от ответницата. Относно възнаградителната лихва възразява срещу посочения размер на същата, като счита, че същата следва да бъде определена от правилата на морала и добрите нрави. Твърди, че от представеното извлечение по кредит не става ясно какво включва посочената възнаградителна лихва в размер на 83.69 лева – дали само договорената лихва или и договорения процент на разходите. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ответникът не се явява лично. За него се явява назначения особен представител – адв.М.В. от ШАК, като оспорва предявените искове. В съдебно заседание излага конкретни съображения в тази насока.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По силата на Договор за потребителски заем с №CREX-12981697/10.03.2016 год., “***” ЕАД е отпуснало на ответницата паричен кредит в размер на 1333.29 лева. Съгласно погасителния план, представляващ неразделна част от договора кредитът е следвало да бъде изплатен от ответницата на 16 вноски по 98.16 лева, като посочените вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите – 27.39% и годишния лихвен процент – 24.45%, посочени в параметрите на договора. Ответницата преустановила плащането по договора на 05.10.2016 год., като към посочената дата била изплатила шест цели месечни вноски и част от седмата. Тъй като съгласно клаузите на договора, при неплащане на две и повече месечни вноски, кредитът става предсрочно изискуем, ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем, като към 05.11.2016 год. ответницата следвало да заплати остатъка от заема в размер на 959.76 лева, включващ оставащите 10 броя погасителни вноски. Ответницата е била уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост с изпратената й покана за доброволно изпълнение, с която изрично й било указано, че кредита е обявен за предсрочно изискуем. Същата е била получена лично от ответницата на 18.04.2017 год. В същото време на 05.07.2017 год. е настъпил и падежа на последната дължима по договора погасителна вноска.

Тъй като посочените суми не били изплатени от страна на М., ищцовото дружество на основание чл.410 от ГПК поискало издаване на заповед за изпълнение, по силата на която да бъде осъден длъжникът да му заплати посочените по-горе суми. Тъй като ответницата не е била намерена на известните по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Пълномощно, Списък на разноски №1, Договор за потребителски заем с №CREX-12981697/10.03.2016 год., Общи условия, Уведомително писмо, Дубликат на фактура, Извлечение по кредит, Покана, Известие за доставяне, Вносна бележка за заплатена държавна такса, както и материалите, приложени по ЧГД №3207/2017 год. по описа на ШРС.

При така установената фактическа обстановка по отношение на първите два обективно съединени положителни установителни иска съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения, по силата на сключения на 10.03.2016 год. Договор за потребителски заем с №CREX-12981697/10.03.2016 год., по силата на който „***“ ЕАД е отпуснала на ответницата Ф.И. М. кредит в размер на 1333.29 лева, както и че ищцовото дружество е изпълнило задължението си по договора. В същото време не се спори между страните, че М. е забавила плащането на част от падежните вноски, като последното плащане е постъпило на 05.10.2016 год. и с него е била погасена вноската с падеж 05.09.2016 год. и част от следваща вноска. След посочената дата не са постъпвали плащания по кредита. Крайната падежна дата на кредита е била 05.07.2017 год. Имайки предвид обстоятелството, че до датата 05.10.2016 год. ответницата е заплатила сума в общ размер на 610.80 лева, то останали неиздължени са били девет погасителни вноски и част от десета, като общата дължима сума е била в размер на 959.76 лева, от която 876.07 лева – дължима главница и 83.69 лева – дължима възнаградителна лихва по договора за периода от 05.10.2016 год. до крайната падежна дата по договора – 05.07.2017 год. С оглед на изложеното съдът намира, че първите два обективно съединени положителни установителни иска се явяват основателни и доказани и следва да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 959.76 лева, представляваща неиздължена част от Договор за потребителски заем с №CREX-12981697/10.03.2016 год., от която 876.07 лева – дължима главница и 83.69 лева – дължима възнаградителна лихва по договора за периода от 05.10.2016 год. до крайната падежна дата по договора – 05.07.2017 год.

Съдът намира за неоснователно въведеното от ответната страна възражение, че договора не е подписан от лице, имащо право да представлява кредитора, поради което следва да се счита, че същият не е породил задължения за ответницата. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че видно от приложения като писмено доказателство по делото Договор за потребителски заем с №CREX-12981697/10.03.2016 год., същият е сключен от „***“ ЕАД в качеството му на кредитор и ответницата в качеството на кредитополучател. Независимо от обстоятелството, че по делото липсват доказателства за лицето, подписало договора от името на кредитора, доколкото последният има качеството на търговец по смисъла на Търговския закон в настоящия случай следва да бъде приложена разпоредбата на чл.301 от ТЗ. В този смисъл имайки предвид, че търговецът не е предприел действия по противопоставяне на договора, а напротив – изпълнил е задълженията си по него, се налага извода, че последният е потвърдил действията, извършени от лицето, подписало договора и той е породил за страните желаните от тях правни последици.

Съдът не кредитира и възражението, направено в отговора на исковата молба, че дължимата от ответницата застрахователна премия, не следва да бъде включена в общо дължимата сума. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че видно отново от приложения като писмено доказателство по делото Договор за потребителски заем с №CREX-12981697/10.03.2016 год., страните са договорили общ размер на кредита 1333.29 лева, като в посочената сума е включена и дължимата от страна на ответницата застрахователна премия. Това обстоятелство е било ясно посочено в договора и е било предмет на договаряне от страна на кредитора и кредитополучателя. В този смисъл следва да се приеме за безспорно установено, че волята на страните при сключване на договора е била общият размер на предоставения на ответницата кредит да бъде в размер на 1333.29 лева.

Ирелевантно по настоящото дело е обстоятелството дали ответницата е реализирала правата си по сключения между нея и застрахователите „Кардиф Животозастраховане“, клон България и „Кардиф Общо застраховане“, клон България, доколкото от нейна страна, въпреки указаната й доказателствена тежест не са представени доказателства, че същата не дължи претендираната от нейна страна сума, било то поради възникнал застрахователен риск или на друго обстоятелство.

По отношение на третия обективно съединен положителен установителен иск, касаещ сумата от 83.07 лева, представляваща претенция за законна лихва, изчислена за периода от 05.11.2016 год. до 11.10.2017 год. съдът установи от правна страна следното:

Ищцовата страна претендира заплащане на законна лихва в размер на 83.07 лева, изчислена за периода от 05.11.2016 год. до 11.10.2017 год. В тази връзка, с оглед направеното с отговора на исковата молба възражение, че законна лихва не следва да бъде начислявана върху претендираната от страна на ищцовото дружество възнаградителна лихва, съдът намира същото за неоснователно. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че претендираната от ищеца законна лихва е била изчислена за периода 05.11.2016 год. до 11.10.2017 год., но само върху претендираната главница от 876.07 лева, а не и върху възнаградителната лихва в размер на 83.69 лева. В този смисъл при преценка размера на иска съдът съобрази обстоятелството, че размерът на законната лихва, изчислен върху посочената главница за периода от 05.11.2016 год. до 11.10.2017 год. е 83.15 лева. В същото време обаче, доколкото ищцовото дружество претендира по-малък размер – 83.07 лева, а по делото липсва искане за увеличение на посочения и претендиран с исковата молба размер, то следва да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 83.07 лева, представляваща дължима законна лихва, изчислена на база дължима главница от 876.07 лева, за периода от 05.11.2016 год. – 11.10.2017 год.

С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищцовото дружество и направените по заповедното производство разноски в общ размер на 75 лева, включващи държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество и направените от него разноски в настоящото производство в размер на 1125 лева, включващи държавна такса, възнаграждение за назначения в производството особен представител и юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ф.И. М., с ЕГН**********,*** ДЪЛЖИ НА “***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, община Младост, ж.к. ***, представлявано от Н. Н.и Д. Д., чрез Ц. Х. Й.сумата в размер на 1042.83 лева /хиляда четиридесет и два лева и осемдесет и три стотинки/, от която 876.07 лева /осемстотин седемдесет и шест лева и седем стотинки/ – представляваща непогасена част от главницата по банков кредит, отпуснат на основание Договор за потребителски заем с №CREX-12981697/10.03.2016 год., 83.69 лева /осемдесет и три лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща дължима възнаградителна лихва по Договор за потребителски заем с №CREX-12981697/10.03.2016 год. за периода от 05.10.2016 год. до 05.07.2017 год., 83.07 лева /осемдесет и три лева и седем стотинки/, представляваща дължима законна лихва, изчислена на база дължима главница от 876.07 лева за периода от 05.11.2016 год. до 11.10.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.10.2017 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Ф.И. М., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА “***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, община Младост, ж.к. ***, представлявано от Н. Н.и Д. Д., чрез Ц. Х. Й.направените в хода на заповедното и настоящото производство разноски в общ размер на 1200 лева /хиляда и двеста лева/, включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за назначения особен представител на ответницата, съгласно представен списък.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: