Р Е Ш Е Н И Е
943/29.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IХ - ти
състав, в открито заседание, проведено на първи октомври, две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Д. Димитров
като разгледа докладваното от
съдията-докладчик ГД № 3875/2018 г.,
по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявени от В.Н.Н., против А.П.К. и А.И. Г., с участието на
третото лице помагач на страната на ответника В.В.С., първоначален осъдителен
иск, с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване, като установено, в
отношенията между страните, че ищецът е собственик на дворно място, с площ 297
кв. м., съставляващо поземлен имот в гp. Ш., ***
и за осъждане на ответника да предаде владението върху 1/3 идеална част от имота
на ищците, последващо обективно съединени, в условията на евентуалност, с обратни
искове предявени от ответника по първоначалния иск срещу трето лице помагач на
страната на ответника, както следва: конститутивен иск, с правно основание чл.
189, ал. 1, изр. 1, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за разваляне на Договора за продажба
на недвижим имот оформен с НА № *** г., на нотариус № 019 - гp. Ш.,
в частта относно процесните 1/3 идеална част от дворното място; осъдителен иск
срещу продавача на процесния недвижим имот, с правно основание чл. 189, ал. 1,
изр. 2, предл. 1 вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за връщане на платена продажна
цена за процесните 1/3 идеална част от дворното място в предявен размер от 5
000 лв., изменен по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК на 4 022 лева, ведно с искане за
присъждане на законна лихва върху главницата за периода от предявяване на
исковата молба до окончателно плащане; осъдителен иск срещу продавача на
процесния недвижим имот, с правно основание чл. 86, ал. 1 3 ЗЗД за присъждане
на обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху платена продажна
цена за процесните 1/3 идеална част от дворното място, считано от датата на
продажбата - 08.04.2014 г. до 22.12.2017 г. – датата на предявяване на исковата
молба, както и осъдителен иск срещу продавача на процесния недвижим имот, с
правно основание чл. 189, ал. 1, изр. 2, предл. 2 вр. чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД
за присъждане на разноски платени по договора за продажба в размер на 271 лв.,
в това число: 129 лева - нотариални такси, 12 лева – такса вписване и 130 лева
- данък придобиване.
Ищецът основава исковата си
претенция твърдейки, че с Договор за продажба, обективиран в НА № ***
г., по описа на ШРС, бащата на ищеца - Н. Н.Н. купил oт В.В.С., Д. С. С.,
Ж. В. Ж.,
А..П. Ж.,
В. Ж. И.,
В. И. И.,
С. Д. Ж.,
М. К. М. и
И. К. Ж.,
поземлен имот, представляващ дворище пл. сн. № 4396 в кв. 269 по плана на гр.
Шумен, заедно с правото на строеж на едноетажна търговска сграда. След неговата
смърт на 06.04.2006 г., собствеността върху поземления имот, заедно със
самостоятелните обекти в сградата, построена в него, била придобита по
наследство от синът - ищеца и дъщерята – Н. Н. Н.
на праводателя при равни идеални части. С Договор за замяна, обективиран в НА №
*** г., по описа на Нотариус, рег. № 019 на Нотариалната
камара, Н. Н. прехвърлила на ищеца собствените си идеални части от
наследствения поземлен недвижими имот, заедно с търговските обекти. Твърди се,
че по този начин ищецът станал собственик на целия поземлен имот, с площ 297
кв. м и идентификатор 83510.675.152, по КК на гр. Шумен, с граници - имоти с
идентификатори № 83510.675.151; 83510.675.153; 83510.675.164 и 83510.675.280.
През 2014 г. ищецът установил, че вторият жилищен етаж от сградата, намираща се
в процесния поземлен имот е продаден на ответниците. Същите започнали да спират
автомобила си в поземления имот и по този начин да го владеят, позовавайки се
на това, че заедно с етажа, ответницата по обратния иск – продавачката В.В.С., им е продала и 1/3 ид.
част от имота, като по този начин предявили претенция, че са собственици на
тази 1/3 ид. част. Ищецът извършил справка и установил, че действително с НА № ***
г. на Нотариус с рег. № 019, ответницата по обратния иск е продала заедно със
собствения си втори жилищен етаж от сградата и 1/3 ид. част от процесния
поземления имот, за която ищецът счита, че тя не притежавала, тъй като с НА от
1998 г., заедно с останалите собственици на имота, го е продала целия на
наследодателя – баща му Н. Н.Н.. Ищецът извършил справка
в службата по вписванията Шумен, където установил, че за да се легитимира като
собственик на тази 1/3 ид. част от поземления имот ответницата по обратния иск
е използвала поредица от нотариални актове, с които е прехвърлила собствеността
върху 1/3 ид. части от имота между различни лица, като счита, че всички
участници в сделките са знаели, че не са собственици на тази идеална част от
имота, тъй като са участвали при първоначалната продажба на целия поземлен имот
през 1998 г. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено спрямо ответниците, че е собственик и те да бъдат осъдени да му
предадат владението на поземлен имот с площ 297 кв. м и идентификатор
83510.675.152, по КК на гр. Шумен. Претендира разноски.
В предоставения по реда на чл.
131 ГПК срок, ответниците, чрез процесуалния си представител, считат първоначалния
иск за допустим, но неоснователен. Намират, че от описаната в исковата молба
фактическа обстановка, не са налице кумулативно наличие на изискуемите
материалноправни предпоставки за уважаване на ревандикационния иск. Оспорват
изложените факти, като твърдят, че не са знаели за осъществените прехвърлителни
сделки преди 2012 г., описани в исковата молба. Считат, че с НА № ***
г., по описа на нотариус № 019 - гр. Шумен, са придобили право на собственост
върху 1/3 и. ч. от поземлен имот, с идентификатор № 83510.675.152, тъй като при
сключването на договора продавачът - В.В.С., представила НА № ***
г., по описа на Нотариус № 024 - гр. Шумен, за дарение на недвижим имот, с
който се била легитимира като собственик и на процесните 1/3 ид. част. По
искане на ответниците по първоначалния иск, с Определение № 795/19.03.2018 г.,
в качеството на трето лице помагач на страната на ответниците, е конституирана В.В.С.,
като спрямо нея, на основание чл. 219, ал. 3 ГПК, в
условията на евентуалност,
в случай на уважаване на предявеният първоначален иск, са предявени обратни искове,
с който ответниците по първоначалния иск молят, да бъде постановено решение, с
което да бъде развален НА № *** г., на нотариус № 019 - гp.
Шумен за продажба на недвижим имот, само в частта, касаеща продажбата на спорните
1/3 идеална част от дворно място; ответницата В.С. да бъде осъдена да плати на
ищците по обратната искова молба, сумата от 5 000 лв., представляваща платената
продажна цена за 1/3 идеална част от дворно място, ведно със законната лихва,
считано от датата на продажбата - 08.04.2014 г. до окончателното плащане, както
и да бъде осъдена да плати на ищците по обратната искова молба сумата от 271
лв., от която: 129 лв. - нотариални такси; 12 лв. - такса вписване и 130 лв. - данък
придобиване, платени за прехвърлянето на имота. Претендират разноски по
основния иск и обратните искове.
Преписи от исковите молби по първоначалния
иск и по обратните искове, както и от доказателствата, са връчени на
конституираното трето лице – помагач на страната на ответника. Въпреки
предоставената възможност ответницата по обратната искова молба не е подала
отговор в срока по чл. 131 ГПК, като не е изразила становище по допустимостта и
съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават
същите; не е изложила възражения срещу исковите претенции, а съответно и
обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочила
доказателства и конкретни обстоятелства, които ще доказва с тях и не е
представила писмени доказателства, с които евентуално разполага.
В хода на проведените по
делото съдебно заседания явилите се страни, чрез процесуални представители,
поддържат заявените становища. Ответникът по обратните искове, не се явява и не
изпраща представител.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Договор за делба на
недвижим имот /лист 56 от делото/, на 05.04.1967 г. В. Ж. И.,
К. И. Ж. и П. И. Ж.
извършват подялба на нова триетажна масивна жилищна сграда, с приземен етаж от
три сутеренни стаи, клозет, коридор, три изби и таван с три тавански помещения,
като е отбелязано, че същата е построена в парцел II-4396 /втори на четири
хиляди триста деветдесет и шест/, в кв. 296 по РП на гр. Шмен, при граници: от
север ул. „Г. Д.“, от изток – парцел III-4395,
на М. и П. А.,
от юг - парцел VIII-училищен, от запад – дв.пл. № 4398, 4399, 43400, с площ 286
кв. м., в който е отбелязано, че В. Ж. И.,
К. И. Ж. и
В. И. И.
притежват по 1/3 ид. ч. от правото на собственост върху земята, а П. И. Ж. –
право на строеж съответстващо на идеалната част от правото на собственост върху
земята на В. И. И..
С НА № ***
г., по описа на Нотариус при ШРС /лист 3а от делото/, д-р В. Ж. И. и
В. И. И.,
прехвърлят на дъщеря си - В.В.С. и синът си – Ж. В. Ж., срещу задължение за гледане
и издръжка, по 1/2 ид. ч. следният свой собствен недвижим имот: втори жилищен
етаж от триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 95 кв. м.,
състоящ се от три стаи, хол, дневна с кухнеска ниша и сервизни помещения –
баня, тоалетна и антре, при граници: от север, стълбище и ул. “***”,
от изток парцел – III-4395, на М. и П.А., от юг – двор, от запад – двор и
стълбище, заедно с А/югозападно избено помещение с площ от 16 кв. м., находящо
се в приземният етаж на сградата при граници: от север – коридор, от изток –
стая на П.Ив. Ж., от юг – коридор, от запад – стълбище, отгоре – първи жилищен
етаж, отдолу – земя, Б/северозападно таванско помещение, при граници: от север –
ул. „***“, от изток – парцел III 4395, от юг - таванското
помещение на П.Ив. Ж. и коридор, от запад – стълбище; заедно с по 1/6 ид. ч. от
общите части на сградата по смисъла на чл. 38 ЗС и по 1/6 ид. ч. от дворното
място, цялото от 286 кв.м. площ, представляващо дворище планоснимачен № 4396, в
кв. 269, по плана на гр. Шумен, при граници: от север ул. „***“,
от изток – парцел-III-4395, от юг- дв.пл. № 4394 и от запад – дв.пл. № 4398.
Съгласно НА № ***
г., по описа на на Нотариус при ШРС /лист 5 от делото/, на 25.02.1998 г.
продавачите: В.В.С. и Д.С. С. – като собственици на 1/6
ид. ч.; Ж. В. Ж. и А..П. Ж. - като собственици на 1/6 ид. ч.; В. Ж. И. и В. И. И. –
като собственици на 2/6 ид. ч.; С. Д. Ж. – като собственик на 4/18 ид. ч. и като
пълномощника на дъщеря си М. К. М. -
собственик на 1/18 ид. ч. и И. К. Ж. - като собственик на 1/18 ид. ч., продават на Н. Н.Н. дворно място, цялото с площ от 286 кв. м.,
представляващо дворище, планоснимачен № 4396, в кв. 269, по плана на гр. Шумен,
при граници: от север ул. „***“, от изток – парцел-III-4395,
от юг- дв.пл. № 4394 и от запад – дв.пл. № 4398 и от запад – п. ХIII-4399 и
4400, заедно с правото на строеж в това дворно място на едноетажна търговска
сграда с одобрен архитектурен проект съгласно застроителния план на гр. Шумен.
От Удостоверение за
наследници, изх. № 3108/18.09.2017 г., по описа на Община Шумен, /лист 15 от
делото/, се установява, че Н. Н.Н. е починал на 06.04.2006
г., като е бил наследен от Н. Н. Н. –
дъщеря и В.Н.Н. – син.
С НА № ***
г., по описа на Нотариус рег. № 019 на Нотариалната камара, с район на действие
РС Шумен /лист 9 от делото/, Н. Н. Г., чрез замяна, прехвърля на брат си В.Н.Н., 1/2 ид.
ч. от съсобствени недвижими имоти находящи се в гр. Шумен, ул. ***
№ 127: Търговски обект – аптека, с идентификатор 83510.675.152.1.4, заедно със
съответните ид. ч. от сграда, с идентификатор 83510.675.152.1. и правото на
строеж и Търговска сграда – магазин, с идентификатор 83510.675.152.2, заедно с
дворно място, с площ от 286 кв. м. - ПИ с идентификатор № 83510.675.152, по КК
на гр. Шумен.
С НА № ***
г., по описа на Нотариус, рег. № 222, на Нотариалната камара, с район на
действие РС Шумен /лист 7 от делото/, В.В.С., със съгласието на съпруга си Д. С. С. и
Ж. В. Ж., със съгласието на
съпругата си А..П. Ж., чрез пълномощник адв. И. В. В.,
даряват на родителите си: баща – В. Ж. И. и
майка – В. И. И.,
следните недвижими имоти: по 1/2 ид. ч. от втори жилищен етаж от триетажна
масивна жилищна сграда, със застроена площ от 95 кв. м., състоящ се от три
стаи, хол, дневна с кухнеска ниша и сервизни помещения – баня, тоалетна и
антре, при граници: от север, стълбище и ул. “***”,
от изток - парцел III-4395, на М. и П.А., от юг – двор, от запад – двор и
стълбище, заедно с А/югозападно избено помещение с площ от 16 кв. м., находящо
се в приземният етаж на сградата при граници: от север – коридор, от изток –
стая на П.И. Ж., от юг – коридор, от запад – стълбище, отгоре – първи жилищен
етаж, отдолу – земя, Б/северозападно таванско помещение, при граници: от север
– ул. „***“, от изток – парцел III 4395, от юг - таванското помещение на П.И. Ж.
и коридор, от запад – стълбище; заедно с по 1/6 ид. ч. от общите части на
сградата по смисъла на чл. 38 ЗС и по 1/6 ид. ч. /или общо 1/3 ид. ч./ от
дворното място, цялото с площ от 286 кв. м., представляващо дворище
планоснимачен № 4396, в кв. 269, по плана на гр. Шумен, при граници: от север
ул. „***“, от изток – парцел-III-4395, от юг- дв.пл. № 4394 и от запад – дв.пл.
№ 4399. При съставяне на акта нотариусът е отбелязал, че като приложение прехвърлителите
се легитимират като собственик всеки на по 1/6 ид. ч. от дворното място, с площ
от 286 кв. м., като представят НА № *** г.
С НА № ***
г. на Нотариус, рег. № 024 на Нотариалната камара, с район на действие РС
Шумен, /лист 11 от делото/, В. Ж. И.и В.И. И.
даряват на В.В.С. недвижимите имоти находящи се в гр. Шумен ул. ***, а именно:
втори жилищен етаж от триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 95
кв. м., с идентификатор 83510.675.152.1.2., заедно с А/югозападно избено
помещение с площ от 16 кв. м., находящо се в приземния етаж на сградата и
Б/северозападно таванско помещение, заедно с 1/3 ид. ч. от общите части на
сградата и 1/3 ид. ч. от дворното място цялото от 297 кв. м. по скица и 286 кв.
м. по документ за собственост, представляващо поземлен имот с идентификатор
83510.675.152.
На 08.04.2014 г. с НА № *** г. на Нотариус рег. № 019 на Нотариалната камара, с
район на действие РС Шумен /лист 13 от делото/, в изпълнение на Предварителен
договор за продажба на недвижим имот от 12.03.2014 г. /лист 66 от делото/, В.В.С.,
продава на А.П.К. и А.И. Г., недвижими имоти при равни квоти: втори жилищен
етаж от триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 95 кв. м., с
идентификатор 83510.675.152.1.2., заедно с А/югозападно избено помещение с площ
от 16 кв. м., находящо се в приземния етаж на сградата и Б/северозападно
таванско помещение, заедно с 1/3 ид. ч. от общите части на сградата и 1/3 ид.
ч. от дворното място цялото от 297 кв. м. по скица и 286 кв. м. по документ за
собственост, представляващо поземлен имот с идентификатор 83510.675.152.
С Вносна бележка на ОББ от
12.03.2014 г., /лист 65 от делото/, от името на А.П.К., в полза на В.В.С., е
преведена за сумата от 6 600 лв., с посочено основание „капаро за покупка на
недвижим имот“, а с Платежно нареждане за кредитен превод на Райфайзен банк от
14.04.2014 г. /лист 69 от делото/ - сумата 56 000 лв. Съгласно Сметка/Фактура №
0000036796/08.04.2014 г. /лист 70 от делото/, от името на А.П.К. в полза на
Нотариус рег. № 019 на Нотариалната камара, с район на действие РС Шумен, са
платени нотариални такси за продажба на недвижим имот, ОР № 2770/2014 г., в
размер на общо 1 355.81 лева.
В Скица № 15-58961-14.03.2.14
г. издадена на 14.03.2014 г. от СГКК Шумен, /лист 16 от делото/, като собственици
на поземлен имот с идентификатор 83510.675.152, към 14.03.2.14 г., са
отбелязани Н. Н.Н. и В.В.С., а съгласно
Скица № 15-69553-05.02.2018 г. издадена на 14.03.2014 г. от СГКК Шумен, /лист
37 от делото/, към 05.02.2018 г. такива са – Н. Н.Н., А.П.К. и А.И. Г..
Съгласно Удостоверение изх. №
Д0007038/08.12.2017 г., по описа на Отдел „Местни данъци и ТБО“ при Община
Шумен, данъчната оценка на имот с ИН 83510.675.152 възлиза на 11 234.67 лева.
С оглед изясняване на спора от
фактическа страна и изследване на релевантни за изхода му обстоятелства, в хода
на делото са ангажирани специални знания посредством проведената СТЕ, в заключението
си по която вещото лице установява, че пазарната стойност на 1/3 ид.ч. от
процесния имот е 4 022 лв.
В хода на делото от ищеца са
ангажирани и гласни доказателства, посредством разпит на свидетел – Н. В. В.,
майка на ищеца, която твърди, че синът и е придобил еднолично процесния парцел
след смъртта на баща му през 2006 г. и след като сестра му преотстъпила свята
част от наследството. Ищецът живеел в чужбина и тя ходела редовно до процесният
имот. Синът и решил да продава имата и когато тя отишла да вади скица не и
дали, защото имало друг собственик. Тогава разбрала, че ответникът е вписан
като собственик на 1/3 ид. ч. от имота. Срещнали се. Той и казал, че като
собственик на 1/3 има право да паркира колата си на празното място в парцела и с
нейно знание поставил скоба. Тя го предупредила, че след като продадат имота
следва да премахне скобата. В момента колата му продължавала да бъде паркирана в
парцела.
Представени са и други
неотносими към правния спор писмени доказателства
Предвид така установеното от
фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:
Относно иска по чл. 108 ЗС, за
признаване, като установено, в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на дворно място, с площ 297 кв. м., съставляващо поземлен имот в гp.
Шумен, ул. „***“ и за осъждане на ответника да предаде владението върху
1/3 идеална част от имота на ищците.
Основателното провеждане на ревандикационния
иск, по общо правило, е обусловено от установяване по пътя на пълното и главно
доказване от ищеца на елементите от фактическия състав на приложимата
разпоредба на чл. 108 ЗС, а именно: право си на собственост или че е носител на
ограничено вещно право върху вещта, придобито именно на твърдяното основание,
упражнявана фактическа власт от ответника върху спорния имот, както и липса на
правно основание за това, като в тежест на ответника е да докаже, че има
основание за владението си. В процесния случай предявеният иск е за собственост
и предаване владението на реална част от НИ, като ищецът твърди, че е
собственик на целия имот /УПИ, с площ 286 кв. м и идентификатор 83510.675.152, с
граници: имоти с идентификатори 83510.675.151, 83510.675.153, 83510.675.164 и
83510.675.280 по КК на гр. Шумен, а ответникът ползва неоснователно само реална
част от дворното място, където е поставил паркоскоба и спра лек автомобил. Това
е хипотеза, при която предмет на защита е право на собственост върху целия
имот, но се иска предаване само на реална част, тъй като само за тази част се твърди,
че се владее неоснователно. Ответникът се защитава, като твърди, че ищецът не е
собственик на спорните 1/3 идеална част от имот, защото валидно е придобил правото
на собственост от действителния собственик В.С. с договор за продажба, обективиран
в НА № *** г. на Нотариус рег. № 019 на Нотариалната камара, с
район на действие РС Шумен.
От приетите по делото и
коментирани по – горе писмени доказателства, еднозначно се установи, че ищецът
е собственик по наследство и замяна на спорните права: с НА № 3, том I, рег. №
140, дело № 582/25.02.1998 г., бащата на ищеца – Н. Н., придобил чрез продажба, от В.В.С., Д.С. С., Ж. В. Ж., А.П. Ж., В. Ж. И., В. И. И.,
С. Д. Ж., М. К. М. и
И. К. Ж., правото на собственост
върху цялото процесно дворно място, с площ от 286 кв. м.. След като Н. Н. починал на 06.04.2006 г. бил наследен от син –
ищецът В.Н.Н. и дъщеря – Н. Н. Н.,
която с Договор за замяна, обективиран в НА № ***
г., прехвърля на брат си придобитите от нея по наследство 1/2 ид. ч. от
процесния имот.
Последвалата продажба на 1/3
ид. ч. от процесното дворното място, обективирана в НА № ***
г., с продавач В.В.С. и купувачи А.П.К. и А. И. Г., е непротивопоставима на
ищците доколкото към 08.04.2014 г., праводателят на ответниците В.С. не е
притежавала правото на собственост върху спорните 1/3 идеална част от имот, с
идентификатор 83510.675.152. Продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка, но
предвид правилото, че никои не може да прихвърля повече права, отколкото сам
притежава /nemo plus juris ad alium transfere potest, quam ipse habet/, не може
да бъде противопоставена на действителния собственик, защото същата няма
вещноправен ефект. Предвиденото в материалния закон вещно-транслативно действие
на отчуждителните договори (чл. 24, ал. 1 ЗЗД), настъпва само ако
волеизявяващото за прехвърлител лице е притежавало правата, който прехвърля. В
противен случай волеизявяващото за приобретател лице не придобива тези права.
Титулярът на вещно право, който не е участвал при договарянето за отчуждаването
му, не губи собствеността си в случаите, когато трето лице, претендиращо да е
собственик, е сключило договор за продажба. След като по делото се установи, че
лицето твърдяно да е праводател на ответната страна - В.С., към 08.04.2014 г. -
датата на извършване на сделката с предмет спорните 1/3 идеална част от имот, с
идентификатор 83510.675.152, не е била собственик, сделката не е могла да породи
вещно-правното си действие и ответниците не са придобили собствеността върху същите.
При направените по-горе изводи следва да се приеме, че ищецът е собственик на
спорната нива.
По отношение упражняваната от
ответната страна фактическа власт върху спорните 1/3 идеална част от имот, с
идентификатор 83510.675.152, ищецът ангажира гласни доказателства, чрез разпит
на свидетелката Н. В.,
чийто показания съдът преценява при условията на чл. 172 ГПК, с оглед
евентуална заинтересованост, като намира за доказано, че А.П.К. е поставил паркоскоба
и спира автомобил в дворното място, предвид което съдът приема за установено,
че понастоящем спорната реална част от процесният имот, с идентификатор
83510.675.152, се владее и ползва именно от ответната страна.
Предвид гореизложените
съображения, осъдителният иск за собственост следва да бъде уважен като
основателен и доказан.
Относно конститутивният иск, с
правно основание чл. 189, ал. 1, изр. 1, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за разваляне на
Договора за продажба на недвижим имот оформен с НА № ***
г., на нотариус № 019 - гp. Шумен, в частта относно процесните 1/3 идеална част
от дворното място, с идентификатор 83510.675.152.
Уважаването на предявения
обратен конститутивен иск за разваляне на договор срещу третото лице помагач,
предполага установяването от страна на ищеца по този иск, с оглед
доказателствената му тежест, кумулативното наличие на следните предпоставки:
сключен валиден Договор за продажба между В.В.С., като продавач и А.П.К. и А.И.
Г., като купувачи, с предмет - право на собственост върху процесният 1/3
идеална част от дворното място, с идентификатор 83510.675.152 и наличие на
самостоятелни вещни права в полза на трето лице върху същите, които изключват
правата на ищеца по обратния иск върху имота. В тежест на ответника по обратния
иск е да докаже обстоятелствата, които обосновават извод, че купувачите А.П.К.
и А.И. Г. са недобросъвестни – знаели са, че предметът на договора принадлежи
на трето лице или би могъл да узнае с полагане на дължимата грижа.
Както бе посочено по – горе
продажба на 1/3 ид. ч. от процесното дворното място, с идентификатор
83510.675.152, обективирана в НА № 196, том III, рег. № 2770, НД №
390/08.04.2014 г., с продавач В.С. и купувачи А.П.К. и А.И. Г., не е нищожна
сделка, следователно страните са сключили валиден договор. Предвид установеното
и възприетото по ревандикациония иск, с правно основание чл. 108 ЗС, че целият имот,
с идентификатор 83510.675.152, е собственост на В.Н.Н. следва извода, че са налице
самостоятелни вещни права в полза на трето лице върху имота, които изключват
правата на ищеца по обратния иск. Така установените факти обуславят извод, че
продавачът по Договора за продажба от 08.04.2014 г., не може да изпълни
задължението си да предаде на купувачите 1/3 ид. ч. от дворното място цялото от
297 кв. м. - по скица и 286 кв. м. - по документ за собственост, представляващо
поземлен имот с идентификатор 83510.675.152, поради което е налице основание за
развалянето му. Ответникът по обратния иск В.С. не е ангажирала доказателства
относно обстоятелствата, които да обосновават извод, че купувачите А.К. и А.Г.,
са недобросъвестни – знаели са, че предметът на договора принадлежи на трето
лице или би могъл да узнае с полагане на дължимата грижа.
Предвид всичко изложено
предявеният конститутивен иск, с правно основание чл. 189, ал. 1, изр. 1, вр.
чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за разваляне на Договора за продажба на недвижим имот
оформен с НА № *** г., на нотариус № 019 - гp.
Шумен, в частта относно процесните 1/3 идеална част от дворното място, с
идентификатор 83510.675.152, се явява основателен и следва да бъде уважен.
По делото е безспорно, че въз
основа на този нотариален акт, издаден по реда на чл. 586, ал. 1 ГПК, ответната
страна се легитимира като собственик на процесните 1/3 идеална част от дворното
място. С разпоредбата на чл. 537, ал. 2 ГПК законодателят е дал възможност на
всяко трето лице, чийто права са засегнати от такъв нотариален акт, по исков
ред да докаже, че е собственик на имота, при което, ако искът бъде уважен, нотариалният
акт подлежи на отмяна или изменение. Следователно нотариалният акт, който
признава на права, които не се притежава, в съответствие с уважения иск за
отреченото материално право, следва да бъде отменен. В случая ревандикационният
иск е уважен, при което са налице предпоставките издадения по реда на чл. 586,
ал. 1 ГПК НА № *** г., на нотариус № 019 - гp.
Шумен, прогласяващ ответниците за собственици на процесните 1/3 идеална част от
дворното място, с идентификатор 83510.675.152, да бъде отменен, в частта, в която
са засегнати правата на ищецът - собственик. Отмяната на нотариалния акт на
ответниците представлява законна последица от уважаването на предявения иск с
правно основание чл. 108 ЗС, което съдът може да направи и служебно с оглед
отстраняване на привидното положение относно правото на собственост, създадено
с издадения акт. В този смисъл е и разрешението на въпроса дадено с ТР № 178/30.VI.1986
г., ГД № 150/1985 г., ОСГК. Следователно нормата на чл. 537, ал. 2 ГПК се
прилага служебно от съда при уважаването на иска, с който спорното право за
собственост е разрешен, дори и страната да е пропуснала да се позове на
приложението му.
Относно осъдителният иск срещу
продавача на процесния недвижим имот, с правно основание чл. 189, ал. 1, изр.
2, предл. 1 вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за връщане на платена цена от 4 022
лева за процесните 1/3 ид. ч. от дворното място, ведно с искане за присъждане на
законна лихва върху главницата за периода от предявяване - 26.02.2018 г. до
окончателно плащане.
Факта на извършеното плащане
по Договора за продажба от 08.04.2014 г. на недвижим имот, обективиран в НА № ***
г. на Нотариус рег. № 019 на Нотариалната камара, с район на действие РС Шумен,
се установява еднозначно от: Вносна бележка на ОББ от 12.03.2014 г. - за сумата
от 6 600 лв. и Платежно нареждане за кредитен превод на Райфайзен банк от
14.04.2014 г. - за сумата 56 000 лв., като по делото не е спорно, че за
продадените недвижими имоти, между които и процесните 1/3 ид. ч. от дворното
място, с идентификатор 83510.675.152, е платена обща цена 66 600 лв.,
договорена с Предварителен договор от 12.03.2014 г. Относно въпроса, каква е
цената на процесните идеални части, предвид, че в нотариалният акт не е
посочена отделна цена на същите, съдът намира за приложимо становището в
приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по допуснатата ССЕ,
от което се установява, че пазарната стойност на 1/3 ид. ч. от имот, с
идентификатор 83510.675.152, е 4 022 лв. Предвид установената основателност на разгледаните
искове; установената пазарна цена на процесните 1/3 ид. ч. от имот, с
идентификатор 83510.675.152, платена като част от общото плащане на цената по
договора за продажба; отпадане на договорната връзка за продажба между страните
в тази част, както и че ответникът по обратните искове - В.С., не установи да съществува
основание за получаване и задържане на извършеното в нейна полза плащане за
същите, поради което и предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 1, изр. 2 ЗЗД,
искът за връщане на част от продажната цена, е основателен и следва да се уважи,
в изменения по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, размер от 4 022 лева.
Относно осъдителният иск срещу
продавача на процесния недвижим имот, с правно основание чл. 86, ал. 1 3 ЗЗД -
обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху платена продажна цена
за процесните 1/3 идеална част от дворното място, считано от датата на
продажбата - 08.04.2014 г. до 25.02.2018 г. - датата на предявяване на обратната
исковата молба.
Ответникът по обратните искове
дължи и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в размер на законната лихва
върху размера на уважената главница по тези искове, за периода от датата на
продажбата - 08.04.2014 г. до 25.02.2018 г. - датата на предявяване на
обратните искове, чиито размер възлиза на 1 590.75 лв.. Основателността на тази
обусловена искова преденция е предпоставена, както от основателност на
обуславящата искова претенция, така и от поставяне на длъжникът в забава – било
с нарочна уговорка за определяне на ден за изпълнение на задълженията – по арг
от чл. 84, ал. 1 ЗЗД, било след покана – по арг от чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В
процесния случай обуславящата искова претенция, с правно основание чл. 189, ал.
1, изр. 2, предл. 1 вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - за връщане на платена цена
от 4 022 лева за процесните 1/3 ид. ч. от дворното място, се установи, че е
основателна, но по делото не се установи страните да са уговорили определен ден
за изпълнение на задълженията, не се твърди и не се установи да е връчена
покана преди подаване на исковата молба, поради което следва да се приеме, че
не са налице условията предвидени в чл. 84, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за настъпване
изискуемост на задълженията на ответника по обратните искове преди подаване
исковата молба. Следователно искът на ответниците по първоначалния иск за
присъждане в тежест на ответника по обратните искове на обезщетение за забава,
в размер на законната лихва, до предявяване на обратните искове, е неоснователен
и като такъв следва да се отхвърли.
Относно осъдителният иск срещу
продавача на процесния недвижим имот, с правно основание чл. 189, ал. 1, изр.
2, предл. 2 вр. чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, за присъждане на разноски по
договора за продажба.
Основателността на
обуславящата искова претенция по чл. 189, ал. 1, изр. 1, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД,
за частично разваляне на Договора за продажба на недвижим имот оформен с НА № ***
г., на нотариус № 019 - гp. Шумен, относно процесните 1/3 идеална част от
дворното място, с идентификатор 83510.675.152 и установения по делото размер на
платените нотариални такси за продажбата в размер на общо 1 355.81 лева, с ДДС,
съответен на материален интерес от 66 000 лева - Сметка/Фактура №
0000036796/08.04.2014 г., води до основателност и на обусловената искова
претенция в размер съответен на установената по делото пазарна цена на
процесните 1/3 ид. ч. от процесното дворно място. Ищецът претендира сума в общ
размер 271 лева. Съгласно приетата СТЕ, пазарната стойност на 1/3 ид.ч. от
процесното дворно е в размер на 4 022 лв. Дължимата нотариалната такса върху
сумата от 4 022 лв., съгласно Тарифа за нотариалните такси към ЗННД, е в размер
на 82.79 лв., без ДДС /99.35 лв. с ДДС/. При изготвянето на нотариалния акт
ищецът по обратния иск е платил и такси за изготвяне на преписи по т. 6 от
Тарифата за нотариалните такси и справка по т. 16 от същата тарифа в размер на
44 лв., от които следва да бъдат уважени в размер на 29 лв. Следва да бъде
уважена и таксата за вписване на нотариалния акт в Имотния регистър към Агенция
по вписванията в размер на 0,1 % от материалния интерес в размер на 4,02 лв.,
както и местен данък при придобиване на недвижимо имущество в размер на 104.57
лв. Следователно искът е основателен в размер на общо 232.92 лв., като за
разликата до предявения размер от 271.00 лв. следва да бъде оставен без
уважение.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и
направено от ищеца по основния иск искане в този смисъл, ответникьт по основния
иск следва да бъде осъден да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
направените съдебни разноски в общ размер на 1022.35 лева - за държавна такса 112,35
лв. +10 лв. такса вписване на искова молба и възнаграждение за адвокат - 900
лв..
Изходът на делото при
настоящото разглеждане на спора и релевираното от ищците по обратния иск искане
за присъждане на реализираните в хода на делото съдебно деловодни разноски до
приключване на устните състезания по него, подкрепено с ангажираните за целта
доказателства, обуславят основателност на искането в доказаните параметри, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК
С оглед на това че няма
разделяне на адвокатското възнаграждение по първоначалният иск и по обратните искове
съдът приема, че сумата от 300 лв. е по първия иск /тъй като е неоценяем, а
минималното възнаграждение по неоценяем иск по Наредбата чл. 7, ал. 1, т. 4 е в
размер на 300 лв./ и сумата 550 лв. е по обратните искове. Ето защо следва да
бъде уважено искането за заплащане на разноски представляващи адвокатско
възнаграждение по обратния иск съобразно уважената част на иска в размер на 500
лв.
Ответникът по обратните искове
следва да бъде осъден да плати на ищеца по обратните искове сумата от 360.88
лева, разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице и възнаграждение
за адвокат в производството, съобразно уважената част от предявените обратни
искове.
Относно искът с правно
основание чл. 86, ал. 1 3 ЗЗД държавна такса не е внасяне. Съгласно разпоредбата
на чл. 72, ал. 2 ГПК, за предявени с една молба искове в защита на различни
интереси държавна такса се събира от всички интереси. Изчислена по правилото на
чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
дължимата такса е в размер на 4%, но не по - малко от 50 лв. Ето защо ищецът по
този обратен иск следва да плати и дължимата държавна такса в размер на 63.63
лв.
Мотивиран от така изложените
съображения, Районен съд Шумен
Р Е Ш И:
Приема за установено в
отношенията между ищеца В.Н.Н., с ЕГН: ********** и адрес: *** и ответниците А.П.К.,
с ЕГН: ********** и А.И. Г., с ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, че ищецът
е собственик на недвижим имот в гр. Шумен, ул. „***“ - поземлен имот /дворно място/, с площ 297 кв.
м. - по скица /286 кв. м. - по документ за собственост/, и идентификатор
83510.675.152, по КК на гр. Шумен, с граници - имоти с идентификатори №
83510.675.151; 83510.675.153; 83510.675.164 и 83510.675.280, на основание чл.
108 ЗС.
Осъжда А.П.К., с ЕГН: **********
и А.И. Г., с ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, да предадат на В.Н.Н., с
ЕГН: ********** и адрес: ***, владението върху 1/3 ид. ч. от дворното място, за
което е установено, че понастоящем се владее и ползва именно от ответната
страна, като А.П.К. е поставил паркоскоба и спира автомобил в същото, на
основание чл. 108 ЗС.
Разваля
сключеният между А.П.К., с ЕГН: ********** и А.И. Г., с ЕГН: **********,
двамата с адрес: ***, като купувачи и В.В.С., с ЕГН ********** и адрес: ***,
като продавач, Договора за продажба на недвижим имот обективиран
в НА № *** г., на нотариус № 019 - гp.
Шумен, в частта, с която са прехвърлени 1/3 идеална част от
поземлен имот /дворно място/, с площ 297 кв. м. - по скица /286 кв. м. - по
документ за собственост/, и идентификатор 83510.675.152, по КК на гр. Шумен, с
граници - имоти с идентификатори № 83510.675.151; 83510.675.153; 83510.675.164
и 83510.675.280, срещу заплащане на цена в размер на 4 022.00 лв. (четири хиляди и двадесет и два лева), на основание чл.
189, ал. 1, изр. 1, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Отменя Нотариален акт № *** г. на Нотариус с рег. № 019 на Нотариалната камара с
район на действие РС Шумен, вписан в Служба по вписвания с рег. №
2580/08.04.2014 г., акт № 109, том 6, дело № 1124/2014 г., за продажба на недвижим
имот в частта, в която ответницата В.В.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, е
продала на ищците А.П.К., с ЕГН: ********** и А.И. Г., с ЕГН: **********, двамата
с адрес: ***, 1/3 ид. ч. от дворно място, цялото с площ от 297 кв. м.,
съставляващ поземлен имот с идентификатор № 83510.675.152 по кадастралната
карта на гр. Шумен, находящо се в гр. Шумен, ул. „***“ , при съседи: №
83510.675.151; № 83510.675.280; № 83510.675.164; № 83510.675.153, на основание
чл. 537, ал. 2 ГПК
Осъжда В.В.С., с ЕГН: **********
и адрес: ***, да плати на А.П.К., с ЕГН: ********** и А.И. Г., с ЕГН: **********,
двамата с адрес: ***, сумата 4 022.00 лв. (четири хиляди и двадесет и два
лева), представляваща платена продажна цена за процесните 1/3 идеална част от
дворното място, ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба –
26.02.2018 г. до окончателно плащане, на основание чл. 189, ал. 1, изр. 2,
предл. 1 вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Осъжда В.В.С., с ЕГН: **********
и адрес: ***, да плати на А.П.К., с ЕГН: ********** и А.И. Г., с ЕГН: **********,
двамата с адрес: ***, сумата 232.92 лв. (двеста тридесет и два лева и
деветдесет и две стотинки), представляваща разноски платени по договора за
продажба, на основание чл. 189, ал. 1, изр. 2, предл. 2 вр. чл. 88, ал. 1, изр.
2 ЗЗД, като оставя без уважение иска за разликата до предявения размер от 271.00
лв., поради неоснователност.
Отхвърля предявения от А.П.К.,
с ЕГН: ********** и А. И. Г., с ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, срещу
В.В.С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, иск, с правно основание чл. 86, ал. 1 3
ЗЗД, за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
платената продажна цена на 1/3 идеална част от дворното място, считано от
датата на продажбата - 08.04.2014 г. до 25.02.2018 г. - датата на предявяване
на обратните искове, в размер на 1 590.75 лв. (хиляда петстотин и деветдесет
лева и седемдесет и пет стотинки), като неоснователен.
Осъжда А.П.К., с ЕГН: **********
и А. И. Г., с ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, да платят на В.Н.Н., с
ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата 1 022.35 лв. (хиляда и двадесет и два лева
и тридесет и пет стотинки), представляваща реализирани пред настоящата
инстанция разноски за държавни такси, и възнаграждение за защита и съдействие
от един адвокат, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Осъжда В.В.С., с ЕГН: **********
и адрес: ***, да плати на А.П.К., с ЕГН: ********** и А. И. Г., с ЕГН: **********,
двамата с адрес: ***, сумата 860.88 лв. (осемстотин и шестдесет лева и
осемдесет и осем стотинки), представляваща реализирани пред настоящата
инстанция разноски за държавни такси, депозит за вещо лице и възнаграждение за
защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Осъжда А.П.К., с ЕГН: **********
и А. И. Г., с ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, да предадат на В.Н.Н.,
с ЕГН: ********** и адрес: ***, да платят в полза на Държавата, към бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД
– Шумен: сумата 63.63 лева (шестдесет
и три лева и шестдесет и три стотинки,) представляваща
дължима държавна такса по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, на основание чл. 1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и
и 5.00 /пет/ лева такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му
страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение
да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Районен съдия: