467/18.5.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На осми май
две хиляди и осемнадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Н.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 3876 описа
на ШРС за 2017 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.422 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по искова молба от „Състейнъбъл
бизнес солюшънс” АД с ЕИК
203037835, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от С.Х.Б.и
Г.Н.П., чрез адв. К.К.от АК-Варна срещу Ф.Р.Х. с ЕГН ********** с адрес ***, с
която се иска от съда да приеме за установено в отношенията между страните, че
ответника дължи на ищеца сумата от 24.84 лв. – главница по договор за продажба
на изплащане № 501470000 от 04.02.2016г., сключен с „Мобилтел“ ЕАД и
сумата от 0.60 лв. – мораторна лихва за периода от 18.08.2017г. до
30.10.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 31.10.2017г. до окончателното изплащане на вземането. Иска
се и осъждане на ответника да заплати направените разноски по делото, както и
разноските по заповедното производство.
В исковата молба се
сочи, че на 07.11.2014г. между заявителя и „Мобилтел“ ЕАД бил сключен Договор за поръчителство, по
силата на който ищецът в качеството си на поръчител обезпечавал задълженията на
абонати, сключили с „Мобилтел“ ЕАД
договори за продажба на изплащане. На 04.02.2016г. между „Мобилтел“ ЕАД и ответника бил сключен Договор за продажба
на изплащане № 501470000, с който ответникът закупил телефон “Iphone
6+ 16 GB Space Grey SBC“ със сериен №
354381064243179, като се задължил да заплаща на „Мобилтел“ ЕАД сумата съгласно
погасителен план. Поради неплащане договора между страните бил прекратен
предсрочно. Непогасената сума била в размер на 24.84 лв., като била заплатена
от „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на
18.08.2017г. Поради неплащането ѝ от страна на ответника на
ищеца, то било учредено заповедно производство по ч.гр.д. № 3298/2017г. по
описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК № 1934/01.11.2017г.
Срещу така издадената заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал
възражение в срок, поради което за ищеца е налице правен интерес от провеждане
на избраната форма на искова защита. В заключение се моли за уважаване на иска.
На 26.03.2018г. във връзка с
дадени указания от съда е постъпила молба, с която ищецът оттегля на основание
чл.232 от ГПК иска по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД по
отношение на претенцията за мораторна лихва в размер на 0.60 лв. С Определение № 6 от 27.03.2018г. съдът
прекратил производството в тази част, като обезсилил и издадената заповед за
горната сума.
Препис от исковата молба, ведно
с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в
законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен
отговор. В него се сочи, че искът е
неоснователен, като се моли за неговото отхвърляне. Оспорва се обстоятелството
да са останали непогасени вземания по договора с „Мобилтел“ ЕАД. През месец май
или юни 2017г. ответникът заявил желанието си да прекрати договора с мобилния
оператор, като на 08.06.2017г. му била издадена сметка с № 0568215137 на
стойност 175 лв., включваща освен неустойката по договора и част от задълженията по изплащане на
апарата. На 15.06.2017г. била заплатена сума в размер на 63.48 лв., на
19.07.2017г. сума в размер на 40 лв., на 18.08.2017г. била заплатена сума в размер
на 51.00 лв. и 10.16 лв., на 18.10.2017г. била заплатена сума в размер на 40
лв., а на 08.11.2017г. била заплатена сума в размер на 135 лв. За липсата на
задължения към оператора било издадено удостоверение от „Мобилтел“ ЕАД, че към
08.11.2017г. ответникът няма никакви задължения към оператора. Съобразявайки
изложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска за
неоснователен.
В съдебно
заседание за ищеца не се явява представляващ, като не изпращат и представител.
Депозирано е становище по хода на делото, като се моли за уважаване на иска.
В съдебно
заседание ответника се явява лично, заедно с адв. Д.С.от ШАК, като се моли за
отхвърляне на иска, излагайки се подробни доводи в тази насока. Прави се
алтернативно искане, ако съдът уважи иска да счете, че ответника не е дал повод
за образуване на производството с поведението си и да не бъде осъждан за
разноски.
Съдът
съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства
и становищата на страните, приема от
фактическа страна следното:
Със Заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение с № 1934 от 01.11.2017г. по ч.гр.д. № 3298/2017г.
на ШРС било разпоредено ответника да заплати на ищеца сума в размер на 24.84
лв., представляваща главница по дължима, но незаплатена сума по Договор за продажба
на изплащане № 501470000 от 04.02.2016г.
и по Договор за поръчителство от 07.11.2014г. сключен между „Мобилтел“
ЕАД и ищеца, както и сума от 385 лв. разноски за заплатена такса и адвокатско
възнаграждение.
Между
страните не се спори, че на 04.02.3016г. между ответника и „Мобилтел“ ЕАД е
сключен Договор за продажба на изплащане № 501470000, по силата на който
ответникът закупил “Iphone
6+ 16 GB Space Grey SBC“ със сериен №
354381064243179, като се задължил да заплати на кредитора съответната цена на вещта,
при условията на разсрочено плащане,
съгласно приложен към договора погасителен план на 23 месечни вноски на обща
стойност 1008 лв. Съгласно чл.6.2 от договора за продажба, месечните вноски се
отразяват в месечните фактури по договора за услуги. Според чл.9.1.2 от
договора, продавача има право да обезпечи вземанията си по договора за продажба
с поръчителство от трета страна. Клаузата на чл.12 от договора за продажба
урежда хипотезите на прекратяването му – с изтичане на срока, доброволно с
плащане на дължимите суми, включително и предсрочно, като чл.12.3 от договора
се отнася за случай при неплащане в срок на най – малко две последователни
месечни вноски, при които всички суми, дължими до края на срока на договора,
стават изискуеми от датата на издаване на фактурата за тях.
По делото не се спори, че в настоящия случай ответника е
упражнил правото си предсрочно да прекрати договора, преди изтичане на срока му
на действие, поради което е налице хипотезата на чл.12.2 от договора. В този
случай продавача получава сумата дължима до края на договора (заедно с
лихвата), която сума продавача получава като обезщетение за разходите свързани
с предсрочното прекратяване на договора. Посочено е, че договорът се счита
прекратен от тази дата, което не засяга задължението за плащане на дължимите
суми. В чл.15 е уредено правото на поръчителя, изпълнил задължението на
купувача, да иска от него платеното заедно с лихвите и разноските, след като го
е уведомил за предявения срещу него иск.
От представения по делото Договор за поръчителство от
07.11.2014г. между „Мобилтел“ и „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД («СБС» АД) се установява, че «СБС»АД в качеството му
на поръчител се е задължил да обезпечи вземанията на «Мобилтел» ЕАД от абонати
по сключени договори за продажба на изплащане.
При наличие на просрочени задължения към «Мобилтел» ЕАД последното уведомява
ежемесечно ищеца. Съгласно чл.2.2.4 от договора за поръчителство след
получаване на справката от кредитора СБС се задължава писмено да уведоми
абоната, че в качеството му на поръчител ще изпълни вместо него задължението към
«Мобилтел» ЕАД, като сумата, която ще погаси бъде до размера на дължимата към
«Мобилтел» цена на крайното устройство или съответен остатък по него.
Представено е уведомление по чл.143 от ЗЗД за намерение
за изпълнение на ликвидно и изискуемо задължение, адресирано от ищеца до
ответника, в което Ф.Р. се уведомява, че ако до 16.08.2017г. не заплати
дължимия остатък по договора в размер на 126.01 лв., то «Състейнъбъл бизнес
солюшънс» АД ще заплати вместо него, като в последствие в качеството си на
поръчител ще предприеме съдебни действия спрямо него. По делото липсват данни
кога е изпратено уведомлението и дали е стигнало до знанието на адресата.
По делото е представено уведомление изх. № 9213 от
05.09.2017г. от «Мобилтел» ЕАД до ищеца, видно от което е, че с него кредиторът
потвърждава, че на 18.08.2017г. поръчителя е заплатил сума в размер на 24.84
лв., представляваща просрочено задължение по договор за продажба на изплащане.
От заключението по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено и прието от страните по делото се установява, че след
заявеното желание на ответника да прекрати договора „Мобилтел“ ЕАД издава
фактура с № 649248326/08.06.2017г. на стойност 126 лева с ДДС с основание
„вноски за изплащане“ и фактура с № 568215137/08.06.2017г. на стойност 175 лв.
с ДДС с основание „неустойка“. В периода юни – ноември 2017г. в системата на
„Мобилтел“ ЕАД фигурират няколко плащания от страна на ответника, като първото
плащане от 63.48 лв. е отнесено към задължението му за проведени разговори от
21.48 лв. и 42 лв. месечна вноска по фактура № 353582477/26.05.2017г. Заплатени
са от него 40 лв. на 19.07.2017г. и 61.16 лв. на 18.08.2017г., като на
29.08.2017г. сума от 24.84 лв. е платена от отдел парични операции на
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД. Така е покрита сумата от 126 лв., но с
плащането извършено от ищеца.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свид. С.П.Д.– близък и колега на ответника, който в показанията си разяснява,
че ответника е изплатил изцяло сумата на „Мобилтел“ ЕАД, като в последствие
даже оператора му издал и удостоверение, че не дължи нищо към него. Съдът
счита, че свидетеля в показанията си обективно и безпристрастно излага фактите,
които са му известни, като дори и да не кореспондират с писмените доказателства
по делото, то следва да бъдат кредитирани от съда.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По
допустимостта на иска: Предявения иск е допустим. Налице е правен интерес от
водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно
производство, в което е депозирано възражение от длъжника.
По
основателността на иска: За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие
на валидно облигационно правоотношение между „Мобилтел“ ЕАД и ответника;
наличие на поръчителство спрямо ответника; наличие на задължения от ответника
към „Мобилтел“ ЕАД и погасяването им от
ищеца.
В конкретния
случай не се спори от страните по делото, че е съществувал валиден договор за
продажба на изплащане, сключен между „Мобилтел“ ЕАД и ответника с № 501470000 от 04.02.2016г., с който ответникът
закупил телефон “Iphone 6+ 16 GB
Space Grey SBC“ със сериен № 354381064243179. По делото не се спори, че
между ищеца и „Мобилтел“ ЕАД има сключен
договор за поръчителство. Безспорно е установено и, че ищцовото дружество е
заплатило сума в размер на 24.84 лв., представляващо непогасено задължение от
страна на ответника към „Мобилтел“ ЕАД. За горното е представен писмен документ
– Уведомление изх. № 9213/06.09.2017г. от страна на кредитора към поръчителя,
който писмен документ има характер на разписка за полученото от кредитора
плащане. В този смисъл е и заключението по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорена от страните по делото.
Съдът намира също така, че въпреки липсата на доказателства
за обстоятелството, поръчителя да е изпълнил задължението си за уведомяване на
абоната по чл.2.2.2 от договора за поръчителство, а именно няма доказателства
по делото кога и дали уведомлението е стигнало до знанието на ответника-абонат,
то това не променя правния извод, че поръчителя има регресни права спрямо
ответника. В този смисъл е Решение № 229 от 10.09.2012г. по гр.д. № 452/2011г. IV г.о., което приема, че ако изплатеното
задължение е съществувало, поръчителят получава регрес срещу длъжника за
всичко, което е платил, съответно при неуведомяване длъжникът запазва единствено
възраженията си срещу кредитора - само тях той може да противопостави на
платилия поръчител, т.е.длъжникът не получава никакви права срещу поръчителя
поради неуведомяването му.
Поради изложеното, искът се явява основателен и доказан,
поради което следва да бъде уважен.
По отношение
на разноските в заповедното и в настоящото производство: Съгласно
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в исковото и в заповедното производство. От ответника е направено искане съдът
да приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК и да възложи разноските върху
ищеца. В настоящия случай обаче не са налице основанията за приложението
ѝ. Съгласно тази разпоредба на кодекса разноските в производството се
възлагат върху ищеца когато са налице кумулативно две предпоставки – ответника
с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска.
В случая с депозиране на възражение в хода на заповедното производство от
страна на ответника за ищеца е възникнал правния интерес от иницииране на
настоящото производство. Едновременно с това по делото не е налице признание на
иска от ответника, а оспорване на неговата основателност. Поради това и искането
следва да се остави без уважение, като ответника следва да заплати на ищеца
сторените от него разноски по двете производства. В исковото са направени
такива в общ размер от 585 лв., от които 25 лв. заплатена държавна такса, 200
лв. за възнаграждение на вещото лице и 360 лв. адвокатско възнаграждение с
включено ДДС. Разноските в заповедното производство са 360 лв. за адвокатско
възнаграждение с ДДС и 25 лв. държавна такса.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от
ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че Ф.Р.Х. с
ЕГН ********** с адрес *** дължи на
„СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“ АД с ЕИК 203037835 със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано
от С.Х.Б.и Г.Н.П., със съдебен адрес ******, чрез адв. К.К.от АК-Варна сумата
от 24.84 лв. (двадесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки),
представляваща главница по Договор за продажба на изплащане № 501470000 от
04.02.2016г., сключен между ответника и «Мобилтел» ЕАД, която сума е заплатена
от ищеца в качеството му на поръчител на «Мобилтел» ЕАД по Договор за
поръчителство от 07.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на иска – 28.12.2017г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 1934/01.11.2017г. по ч.гр.д. № 3298/2017г. на ШРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ф.Р.Х. с ЕГН ********** да
заплати на “Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД с ЕИК 203037835 сторените в
исковото производство разноски в размер на общо 585 лв.( петстотин осемдесет и
пет лева), както и тези направени от ищеца в заповедното
производство общо в размер на 385 лв. ( триста осемдесет и пет лева).
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: