Р Е Ш Е Н И Е

742/25.7.2018г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Шумен, девети състав, на двадесет и пети юни, две хиляди и осемнадесета година, в открито заседание, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 3891/2017г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от П.С.Ф., срещу “Счетоводна кантора – Фактор” ЕООД, в която в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение, са предявени, както следва: конститутивен обуславящ иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване прекратяването на трудовото правоотношение между страните за незаконно и отмяна на Заповед № 14/06.12.2017 г. на Управителя на „Счетоводна кантора Фактор“ ЕООД; обусловен иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на ищцата на преди заеманата длъжност „счетоводител оперативен“ в „Счетоводна кантора Фактор“ ЕООД; обусловен иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, ответникът да бъде осъден да плати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението за периода от 06.12.2017 г. до постановяване на решението, но за не повече от шест месеца, в размер на 3 359.40 лв., изменен по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, в частта относно размера на 741 лв. и за периода от 06.12.2017 г. до 15.01.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от датата на подаване на исковата молба – 28.12.2017 г. до окончателното плащане, като от ответника, в условията на евентуалност, е направено насрещно възражение за прихващане на изплатено обезщетение на ищцата за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 559.90 лева по Заповед № 14/06.12.2017 г., както и в условията на последващо обективно кумулативно съединени е предявен насрещен иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за осъждане на ищцата по първоначалния иск да върне на ответника изплатено обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ, в размер на 559.90 лева, поради отпадане на основанието за дължимост /отменената с Решение по ГД № 2670/2017 г., по описа на ШРС, Заповед № 13/10.07.2017 г./, ведно с лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба.

Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че с Решение № 846/17.11.2017 г., постановено по ГД № 2670/2017 г., по описа на ШРС, влязло сила на 02.12.2017 г., била възстановена на заеманата от нея при ответника длъжност „Счетоводител оперативен“. В законовия 14 - дневен срок се явила на работното си място в 8.30 часа сутринта, където я чакала управителката. Същата се опитала, в присъствието на двама свидетели, да й връчи нова длъжностна характеристика, която ищцата отказала да подпише. Твърди, че след опита да й бъде връчена нова длъжностна характеристика се почувствала зле, консултирала се с лекар, който издал болничен лист. Твърди, че го изпратила на работодателя, както и, че опит да бъде връчена Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение не е правен. От трудовата си книжка разбрала, че е освободена на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, което било вписано и в регистрите на НАП. От там също се осведомила за правното основание за освобождаването. След няколко дни изпратила писмо до работодателя с искане да й бъде изпратена по пощата Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. След като я получила разбрала, че е подписана от двама свидетели. Счита, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконно, тъй като била бременна и работодателят знаел това, както и, че до завеждане на делото работодателят следвало да отмени Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което: 1/Да бъде признато прекратяването на трудовото правоотношение за незаконосъобразно и да бъде отменена издадената от ответника Заповед № 14/06.12.2017 г.; 2/Да бъде възстановена на заеманата длъжност „Счетоводител оперативен“ при ответника; 3/Да бъде осъден ответникът да й плати обезщетение за оставането без работа, за периода от 06.12.2017 г. до 15.01.2018 г., в размер на 741 лв., ведно със законната лихва върху сумата за периода от датата на подаване на исковата молба – 28.12.2017 г. до окончателното плащан. Претендира разноски.

В писмен отговор на исковата молба, ответникът оспорва изцяло предявените срещу него искове, като неоснователни. Не оспорва, че с Решение по ГД № 2670/2017 г., по описа на ШРС, на основание чл. 345, ал. 1 КТ, ищцата била възстановена на предишната работа. Твърди, че със Заповед № 26/06.12.2017 г. Управителят на „Счетоводна кантора Фактор“ ЕООД уведомил ищцата за настъпили промени в организацията на работата и че ще има нови ангажименти свързани с осъществяване на застрахователна дейност, както и че част от клиентите желаят да бъдат посещавали в офисите им, някои от които извън града. Всички тези промени довели до необходимостта от изменение на изискванията към длъжността, а именно, лицето, което заема длъжността „счетоводител - оперативен” следвало да може да управлява автомобил, както и да разбира от застрахователна дейност. Във връзка с новите изисквания на ищцата била връчена нова длъжностна характеристика за длъжността „счетоводител-оперативен”, която ищцата отказала да подпише, който отказ бил оформен с подписи на присъстващите на разговора свидетели. По време на този разговор управителят запитал ищцата дали се ползва от някаква защита. Ищцата заявила, че не отговаря на условията за защита и няма нещо, което би могла да каже. Тогава и било връчено Предизвестие № 1/06.12.2017 г. за прекратяване па трудовия договор, което ищцата отказала да получи. Отказът бил оформен с подписи на същите свидетели. Твърди се, че на ищцата била връчена и Заповед № 14/06.12.2017 г., за освобождаване, която тя прочела и също отказала да получи. Това връчване също било оформено със свидетели. Твърди, че управителят на ответното дружеството разбрала, че ищцата е бременна с получаване на болничния лист в 14.30 ч. на 06.12.2017 г., към който момент били вече връчени, както предизвестие, така и заповед за освобождаване, поради което счита, че ищцата не може да се ползва от закрилата на чл. 333, ал. 5 КТ. Моли, исковете да бъдат отхвърлени.

В срока за отговор на исковата молба, в условията на евентуалност, при уважаване на иска за присъждане на обезщетение за оставане без работа, ответникът прави възражение за прихващане на изплатеното обезщетение на ищцата за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 559.90 лева по Заповед № 13/10.07.2017 г., както и подава насрещен иск за сума в размер на 559.90 лева - изплатено обезщетение за неспазено предизвестие, поради отпадане на основанието за дължимост - отменената с Решение по ГД № 2670/2017 г., по описа на ШРС, Заповед № 13/10.07.2017 г., ведно с лихва върху главницата, считано от датата на завеждане. Претендира разноски.

В писмен отговор на насрещната искова молба, ответницата по насрещния иск не оспорва, че й е изплатено обезщетение за неспазено предизвестие от 559.90 лв., но счита, че не е дала повод за завеждане на този насрещен иск. Твърди, че след влязане в сила решение за възстановяване на работа е възстановила на ТП на НОИ Шумен, изплатеното обезщетение за безработица в размер на 1 416,88 лева, което включвало и месеца, в който останала без работа, поради неотправено предизвестие от страна на работодателя. В разпореждане № 271-00-1922-3 от 28.12.2017 г. било посочено точно периода, за който следвало да възстанови обезщетението: от 10.07.2017 година до 13.11.2017 година, поради което счита, че това, което е върнала на Бюрото по труда, следва да бъде приспаднато от поисканата сума за периода от 10.07.2017 година до 10.08.2017 година.

В съдебно заседание страните поддържат изразените становища в исковата молба, отговора, насрещния иск и отговора на насрещния иск. Съдът е констатирал отбелязване в трудовата книжка, за което е представен от страната и препис, че считано от 15.01.2018 г. ищцата е в трудово правоотношение с „Диавена“ ООД, на длъжност „отчетник счетоводство“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 594 лв., във връзка с което е направено и изменението на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, чрез намаляване размера на обезщетението от 3 359.40 на 741 лв..

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност и поотделно, ШРС – девети състав прие за установено от фактическа страна следното:

Прието е, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че с Решение № 846/17.11.2017 г., постановено по ГД № 2670/2017 г., по описа на РС Шумен, на основание чл. 345, ал. 1 КТ, ищцата е била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност при ответника. Със заявление до ответника вх. № 63/06.12.2017 г. /л. 9 по делото/ ищцата изразява желание да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност „счетоводител оперативен“.

Със Заповед № 26/06.12.2017 г. на ответника /л. 29 по делото/ ищцата е възстановена на длъжност „счетоводител оперативен“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 550 лв., считано от 02.12.2017 г., която заповедта е връчена на ищцата на 06.12.2017 г. и е подписана от страните по делото. От отбелязаното с ръкописен текст върху представената Длъжностна характеристика за длъжността „счетоводител оперативен“ /л. 30 по делото/ се установява, че е връчена на ищцата 06.12.2017 г., като е отразена, че ищцата отказва да я подпише – обстоятелство удостоверено с подписите на свидетелите Христо Павлов и Стелияна Николова.

Същият ден на ищцата е връчено Предизвестие № 1/06.12.2017 г. /л. 33 по делото/, както и Заповед № 14/06.12.2017 г. /л. 34 по делото/, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, трудовото правоотношение е прекратено, които същата отказала да получи и този отказ е удостоверен също с подписите на Х. П. и С. Н..

На 06.12.2017 г. по електронна поща са изпратени до НАП уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ, както за възстановяването на ищцата, така и за прекратяване на трудовия й договор /л. 35-39 по делото/.

На същия ден 06.12.2017 г. от „АСМП-ИП-д-р Д. . ЕООД, на ищцата е издаден Болничен лист, за периода от 06.12.2017 г. до 19.12.2017 г., поради временна неработоспособност № Е 2017 1008371/06.12.2017 г. /л. 41 по делото/, с диагноза: „лъжливо раждане преди навършени 37 гестационни седмици“, изпратена до ответника и получена от него на 06.12.2017 г. в 13.41 часа, съгласно отбелязаното в Обратна разписка /л. 45 по делото/. Към болничния лист ищцата е приложила и Декларация за обстоятелства за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност бременност и раждане и трудострояване на болнични листове /л. 42 по делото/. В последствие болничния период е продължен до 12.01.2018 г., от „АСМП-МЦ Св. И. Р.“ ООД, с Болничен лист за временна неработоспособност № Е2017 6523920/21.12.2017 г. /л. 46 по делото/ със същата диагноза, който ищцата е изпратила на ответника с Обратна разписка /л. 47 по делото/.

По Молба на ищцата /л. 49 по делото/ с Писмо изх. № 70/22.12.2017 г. /л. 50 по делото/, от ответното дружество е предоставен препис от Заповед № 14/06.12.2017 г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ трудовото правоотношение на ищцата е прекратено.

С Уведомително писмо до Директора на ТД на НОИ ответникът информира за изплатени обезщетения на П.С. /л. 52 по делото/.

С Платежно нареждане /л. 63 по делото/ на ищцата е изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на сумата 503.91 лв.

От Медицинско удостоверение изх. № 4081/06.12.2017 г. /л. 14 по делото/ се установява, че към 06.12.2017 г. ищцата е била бременна в 7-8 месец, а от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0190/13.02.2018 г. /л. 122 по делото/, че ищцата е майка на Г. Г. С., родена на *** г..

От представена Трудова книжка на ищцата /л. 123 по делото/ се установява, че на 15.01.2018 г. ищцата е започнала работа при друг работодател - „Диавена“ ООД, на длъжност „отчетник счетоводство“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 594 лв..

От представени Договор № 51353/5701 от 20.10.2008 г. /л. 101-105 по делото/, се установява, че ответното дружество има сключен договор за необвързан застрахователен агент със Застрахователно и презастрахователно АД „Булстрад“, както и че извършва счетоводно – консултантски услуги на трима възложители – търговци, със седалища и адреси на управление: двама в гр. Шумен и един в гр. Велики Преслав, съгласно: Договор за счетоводно-консултантско обслужване от 31.08.2017 г. /л. 108 по делото/; Договор за счетоводно-консултантско обслужване от 10.09.2017 г. /л. 112 по делото/; Договор за счетоводно-консултантско обслужване от 04.01.2016 г. /л. 116 по делото/, както и Допълнително споразумение /анекс/ към същия от 26.07.2017 г. /л. 120 по делото/.

Съгласно Свидетелство за регистрация /л. 107 по делото/, ответното дружество е собственик на МПС с рег. № Н 3292 ВМ.

По насрещният иск са представени писмени доказателства, от които се установява, че със Заповед № 13/10.07.2017 г., връчена на 10.07.2017 г. /л. 65 по делото/, трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, считано от 10.07.2017 г.. С фиш за заплата за месец юли 2017 г. /л. 66 по делото/ на ищцата е изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 559.00 лева. С Разпореждане № 271-00-1922-3/28.12.2017 г., по описа на ТП на НОИ Шумен /л. 74 по делото/, във връзка с възстановяване на работа с влязло в сила Решение № 846/17.11.2017 г. по описа на ШРС, е разпоредено ищцата да възстанови добросъвестно полученото от нея парично обезщетение за безработица за периода от 10.07.2017 г. до 13.11.2017 г. в общ размер на 1 416.88 лева. С Преводно нареждане от 04.01.2018 г. /л. 75 по делото/ сумата от 1 416.88 лв. е внесена от ищцата по сметка на ТП на НОИ Шумен.

По делото е приета ССчЕ, от която се установява че дължимото от работодателя обезщетение по чл. 225 КТ, равняващ се на шест брутни работни заплати след приспадане на дължимият от работодателя данък е в размер на 3023.46 лв. Законната лихва върху тази сума за периода 28.12.2017 г. /дата на подаване на исковата молба/ до 11.06.2018 г. /дата на делото/ е 139.54 лв. или общо дължимото обезщетение е в размер на 3 163.00 лв. От допълнителната ССчЕ, приета след изменението на иска, се установява, че дължимото от ответника обезщетение по чл. 225 КТ, за периода от 06.12.2017 г. до 15.01.2017 г., е 695.63 лв. - брутно възнаграждение, като след приспадане на дължимият от работодателя данък, сумата е в размер на 626.07лв. - чисто възнаграждение. Законната лихва върху тази сума за периода 28.12.2017 г. /дата на подаване на исковата молба/ до 25.06.2018 г. /дата на делото/ е 31.34 лв., при което общо дължимата сума е 657.41 лв. представляваща чисто възнаграждение и законна лихва за този период.

От показанията на свид. Г. С., съпруг на ищцата, чиито показания съдът кредитира, при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, придружил ищцата на 06.12.2017 г. до офиса на ответното дружество, се установява, че при подаване на молбата за възстановяване на работа, първоначално управителят на дружеството - ответник отказал да входира молбата, но в последствие лично положил входящ номер. Твърди, че управителят направил опит да връчи на ищцата длъжностна характеристика, но тя отказала, тъй като предоставената й такава била различна от тази която била преди предходото уволнение. Не е чул работодателят да дал обяснение на ищцата за причините за промяната в длъжностната характеристика. Твърди, че трудов договор не бил връчен на ищцата, а само длъжностна характеристика. Спомня си, че имало Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, но не си спомня дали била връчена на ищцата. По време на престоя му в офиса на дружеството не е видял ищцата да подписва документи.

От разпитания свид. С. Н. – служител при ответното дружество, чиито показания съдът кредитира, при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се установява, че на 06.12.2017 г. ищцата се явила в офиса на ответното дружество и представила молба за възстановяване, която била входирана. След това между управителя на дружеството и ищцата бил проведен нормален разговор, при което в отговор на първата ищцата отговорила, че е добре и се чувства окей. На ищцата й била дадена да прочете длъжностната характеристика, която тя отказала да подпише под предлог, че няма шофьорска книжка и няма как да я подпише, а също така не прави застраховки. На този разговор присъствал и свид. Х. П.. Тя и свид. Х. П. се подписали отказа на ищцата да подпише документите, които управителя на дружеството е предоставил на ищцата за запознаване.

От показанията на свид. Х. П. се установява, че бил поканен от управителя на дружеството да присъства като свидетел по въпроси свързани с трудовото правоотношение на ищцата. Твърди, че когато била връчена заповед за възстановяване на работа ищцата я подписала без проблем. След което й била предоставена длъжностна характеристика и тя я прочела - отказала да я подпише, като обяснила, че няма шофьорска книжка и не може да изпълнява тази длъжност, който отказ той удостоверил с подписа си. Не си спомня да е имало разговор между управителя на дружеството и ищцата дали страда от заболявания. Имало е въпрос от управителя на дружеството дали се чувства добре и отговор от ищцата че се чувства добре. След отказа на ищцата да подпише длъжностната характеристика, управителя на дружеството й връчил предизвестие или заповед за освобождаване, но и това ищцата отказала да получи и подпише. Не е присъствал на разговор, в който ищцата да е уведомила управителя на дружеството, че е бременна.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателсва.

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните доказателства, съдът прави следните правни изводи.

Относно обуславящият иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ

Между страните не се спори, а и от доказателствата се установява, че преди прекратяване на трудовото правоотношение с обжалваната Заповед № 14/06.12.2017 г., на същата дата преди обяд, след подадено Заявление до ответника, в изпълнение на влязло в сила на 02.12.2017 г. Решение № 846/17.11.2017 г., постановено по ГД № 2670/2017 г., по описа на РС Шумен, с което предходно уволнение на ищцата, е признато за незаконно, със Заповед № 26/06.12.2017 г., ищцата е възстановена на преди заеманата длъжност при ответника „счетоводител оперативен“, считано от 02.12.2017 г..

От доказателствата еднозначно се установява, че същият ден - 06.12.2017 г., непосредствено след като е била връчена заповедта за възстановяване на работа на ищцата е връчена Длъжностна характеристика, с която в раздел 7, са посочени нови изисквания за заемане на длъжността „счетоводител оперативен“: т. 1. „Образование – висше икономическо, с образователно-квалификационна степен „магистър“ или „бакалавър“ по специалност „Финанси“ или „Застраховане и осигуряване““, както и т. 3. Правоспособност за управление на МПС кат. „В”, а в раздел 1 „Основни длъжностни задължения“ е посочено: „да управлява служебен автомобил“ - във връзка с което са представени доказателства за притежаван и регистриран такъв на името на ответното дружество, както и „да сключва застрахователни полици и изчислява и обработва документация свързана с това /огледи на МПС при сключване на застраховките/. Работа със специализиран застрахователен софтуер“ - във връзка, с което е представен Договор със Застрахователно и презастрахователно АД „Булстрад“, по силата на който ответното дружество е упълномощен необвързан застрахователен агент.

Страните не спорят, че работодателят едностранно е въвел тези нови изисквания за длъжността, както и, че ищцата не отговаря за същите, поради което към 06.12.2017 г., е била в невъзможност да изпълнява новите трудови функции и след като изрично е заявила това са били редовно връчени: Предизвестие № 1/06.12.2017 г., по чл. 328 КТ, както и обжалваната Заповед № 14/06.12.2017 г., с която трудовото правоотношение е прекратено.

В процесната заповед правно – технически, като основание за прекратяване на трудовото правоотношение, е посочено по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, а текстово, като мотиви: „работникът не притежава необходимото образование за изпълняваната работа – наличие на образование висше, икономическо, с образователно – квалификационна степен „магистър“ или „бакалавър“ по специалността „финанси“ или „застраховане и осигуряване“ и липса на необходимата професионална квалификация – свидетелство за управление на МПС, категория „В““.

Следователно основанията за прекратяване на трудовото правоотношение са две: липса на необходимото образование и липса на необходимата професионална квалификация. Основанието „да не притежава необходимото образование за изпълняваната работа” е предпоставено от изискване за друго завършено образование - по вид, степен или специалност, а основанието „да не притежава необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа” – от изискването за други степени на знание и умение по дадена, притежавана от работника или служителя, професия или специалност. Липсата на необходимо образование съставлява основание за прекратяване на трудовия договор чл. 328, ал. 1, т. 6, хип. 1 КТ. Липсата на правоспособност за водач на МПС кат. „В”, когато не се включва в образователните или квалификационни изисквания за заемане на длъжността, съставлява основание за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ – промяна на изискванията за заемане на длъжността, на които работникът или служителят не отговаря, а не е основание за прекратяване поради липса на необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа по чл. 328, ал. 1, т. 6, хип. 2 КТ. Следователно налице е хипотеза на уволнение с предизвестие на повече от едно основания - по чл. 328, ал. 1, т. 6, хип. 1 КТ и по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ. Такова уволнение с предизвестие на повече от едно основания е възможно да бъде извършено законосъобразно, когато посочените основания са съвместими помежду си. Съвместими са основанията, които могат едновременно да съществуват към момента на уволнението, тъй като юридическите факти, които съставляват съдържанието им, могат да съществуват заедно и поотделно. В този смисъл основанията по чл. 328, ал. 1, т. 6 и по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, са съвместими, но подлежат на самостоятелно изследване за законосъобразност. Когато съществуват повече основания за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят може да избере на кое от тях да го прекрати, но той може да го прекрати и на всички съществуващи основания. В последния случай уволнението е незаконно, ако не е налице нито едно от посочените основания. В този смисъл е Р. № 664/15.11.2010 г., ГД № 192/09г., т. 1 IV г. о.

Спорът по делото се свежда до преценка законосъобразността на процесната заповед, респ. извършеното с нея уволнение на ищцата.

Законосъобразността при едностранно прекратяване на трудов договор от работодател, поради промени в изискванията за изпълнение на длъжността, на които работникът или служителят не отговаря, е предпоставено от преценка, както на източниците и момента, така и характера на промяната в изискванията.

Съдебния контрол върху преценката на работодателя, какви промени да въведе, е ограничена. По принцип работодателят има право с длъжностни характеристики да променя изискванията за заемане на определена длъжност, когато същите не са определени с нормативен акт. В тези случаи преценката на работодателя е по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. При произнасяне по иска за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът не може да изследва въпроса дали е съществувала обективна необходимост или не от въведена от работодателя промяна в изискванията за заемане на определени длъжности /в този смисъл е Р. № 3/20.01.2011 г., ГД № 621/2010 г., III г. о.. Когато обаче промените са произволни, не са свързани с характера и нуждите на работата, а сочат на злоупотреба с право в нарушение на изискването за добросъвестно упражняване на правата по трудовото правоотношение, уволнението е незаконно. В процесния случай работодателят - ответник обосновава промените в изисквания за длъжността „счетоводител оперативен“, представяйки доказателства за сключени договори за застрахователна дейност, както и с контрагенти с място на стопанска дейност извън седалището на ответника. Предвид, че преценката на работодателя, какви промени в изисквания за длъжността да въведе е по целесъобразност, то съдът не може да изследва въпроса дали е имало обективна необходимост, или не от такава промяна, поради което намира, че промените не са произволни, а са свързани с характера и нуждите на разширения обем работа.

Промяната в изискванията за изпълняваната работа може да произтича от разпоредба на нормативен акт или волята на работодателя - с щатно разписание или с длъжностна характеристика. Настоящият състав на ШРС намира за правилна практиката, съгласно която ако изисквания за образование и квалификация са въведени от работодателя той може едностранно да прекрати трудовото правоотношение щом като работника или служителя нямат изискуемото се образование или квалификация, както при сключване на трудовия договор, така и след това. След като е посочено, че работодателят има право да прекрати трудовото правоотношение едностранно, когато работникът или служителят не притежават необходимото образование или квалификация за изпълняваната работа, то това би могло да стане не само когато това несъответствие е било налице още с възникването на трудовото правоотношение, а и във всеки последващ момент. Изискванията за образование или квалификация могат да бъдат предвидени в закон или в други нормативни актове, в длъжностната характеристика, като могат да се променят и след сключване на трудовия договор. Това изискване има формално установен характер и ако не е налице, работодателят винаги може да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1 т. 6 КТ. В този смисъл са Р. № 436/23.08.2010 г., ГД № 441/2009 г. ІV г.о.; Р. № 1185/05 г., ГД № 718/03 г. ІІІ г. о.

При преценката характера на промяната в изискванията за изпълняваната работа, съдът съобрази практиката на върховната съдебна инстанция обективирана в мотивите на Р. № 730/29.11.2010 г., ГД № 28/2010 г., III г. о., съгласно която след сключването на трудовия договор между страните по преценка на работодателя /неподлежаща на съдебен контрол/, съобразно нуждите на производството, могат да се предявяват нови изисквания на заеманата от работника или служителя длъжност. При положение, че работникът или служителят не отговаря на предвидените нови изисквания за образователен ценз и/или професионална квалификация работодателят може да прекрати по своя инициатива трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. За да е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ изменението на изискванията за образование и/или квалификация следва да е предвидено при запазване на заеманата по трудовия договор длъжност. Ако наред с въвеждането на нови изисквания за образование или професионална квалификация се променят и трудовите функции на длъжността /изцяло или отчасти/ работодателят може законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение, но на основание съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а не на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.

В процесния случай с новата длъжностна характеристика са предвидени, както нови изисквания за образование и квалификация, така и нови трудови функции, а именно: „да управлява служебен автомобил“ и „да сключва застрахователни полици и изчислява и обработва документация свързана с това /огледи на МПС при сключване на застраховките/. Работа със специализиран застрахователен софтуер“. Страните не спорят, че тези нови трудови функции са предвидени при запазване на старите трудови функции за длъжността – „Счетоводител оперативен“ при ответника. Новата трудови функции „да сключва застрахователни полици и изчислява и обработва документация свързана с това /огледи на МПС при сключване на застраховките/. Работа със специализиран застрахователен софтуер“ е дейност, за изпълнението на която от работодателя е предвидено и изискване за по-високо образование - завършено висше икономическо, с образователно – квалификационна степен „магистър“ или „бакалавър“ по специалността „финанси“ или „застраховане и осигуряване“, а за новата трудови функции „да управлява служебен автомобил“ – нова професионална квалификация: правоспособност за управление на МПС, категория „В“.

В резултат на разширяването на трудовите функции, чрез прибавяне на нови и предвиждане на по-високи изисквания за образование и специалност, длъжността е трансформирана в новосъздадена длъжност макар да е запазено наименованието на старата. При това положение трудовото правоотношение е могло да бъде прекратено поради съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, след преценка за наличие на предпоставките за упражняване право на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, а не на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и чл. 238, ал. 1 т. 11 КТ, поради настъпила промяна на изискванията за образование и за нова професионална квалификация. Като е приел обратното работодателят е издал незаконосъобразна заповед, поради което само на това основание искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва бъде уважен, като основателен.

Предвид изложеното съдът не намира за необходимо да се произнася по въпроса дали ищцата е сред категориите работници и служители, по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 1 и чл. 333, ал. 5 КТ ползващи се със закрила при уволнение.

Относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. 225 КТ.

Произнасянето по тези искове е обусловено от решаването на спора по обуславящия иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като поради неговата основателност следва че същите са основателни и следва да бъдат уважени. По отношение на искът, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ, следва да се присъди обезщетение за срока от датата на незаконното уволнение – 06.12.2017 г. до 15.01.2017 г. - датата на постъпване на работа при друг работодател в общ размер 657.41 лв. представляваща чисто възнаграждение и законна лихва за периода 28.12.2017 г. /дата на подаване на исковата молба/ до 25.06.2018 г. /дата на делото/, съгласно приетото по делото заключение на ССчЕ, като в останалата част, до пълния предявен размер от 741 лв., претенцията следва да бъде отхвърлена.

По направеното от ответната страна своевременно и редовно насрещно възражение за прихващане на дължимото обезщетение при основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ, с изплатеното обезщетение на ищцата за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 559.90 лева по процесната Заповед № 14/06.12.2017 г., съдът счита следното: От представеното от ответната страна Платежно нареждане, се установява, че на ищцата е изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на сумата 503.91 лв. Доколкото искът, по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ, е основателен за сумата от 657.41 лв.,, то изплатеното обезщетение в размер на 503.91 лв. е получено на отпаднало основание и предвид, че са налице материалноправните предпоставки за компенсируемост: наличие на два дълга; идентичност на субектите; еднородност и заместимост на насрещните престации; изискуемост на активното вземането и ликвидност на двете вземания, следва, че възражението за прихващане подлежи на уважаване. Предвид, че вземането на ответника е по – малко искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ в размер на 657.41 лв., следва да се счита за погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответника в размер на 503.91 лв.

Относно насрещният иск

В срока за отговор на исковата молба ответникът предявява иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за осъждане на ищцата по първоначалния иск да възстанови на ответника изплатено обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ, в размер на 559.90 лева, поради отпадане на основанието за дължимост. Предвид, че с Решение по ГД № 2670/2017 г., по описа на ШРС, Заповед № 13/10.07.2017 г., въз основа на която с фиш за заплата за месец юли 2017 г. на ищцата е изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 559.00 лева, е отменена следва, че са налице предпоставките за уважаване на иска. Възражението на ищцата, че по Разпореждане № 271-00-1922-3/28.12.2017 г., по описа на ТП на НОИ Шумен, във връзка с възстановяването и на работа, е възстановила добросъвестно полученото от нея парично обезщетение за безработица за периода от 10.07.2017 г. до 13.11.2017 г. в общ размер на 1 416.88 лева, съдът намира за неоснователно, доколкото паричното обезщетение дължимо от работодателя за неспазено предизвестие и паричното обезщетение за безработица, са различни по характер и източник вземания независимо, че в Разпореждането на ТП на НОИ Шумен е посочен период частично съвпадащ с периода на неспазеното от работодателя предизвестие.

Относно разноските по делото.

При този изход на спора, в полза на ищцата следва да се присъдят направените от нея деловодни разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция, в доказания размер от 300 /триста лева/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. По насрещния иск ответната страна претендира адвокатско възнаграждение размер от 300 /триста лева/, които следва да се присъдят в този размер, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Ответникът следва да бъде осъден да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен с IBAN *** „Алианц България“ АД – Шумен, общо сумата 300 /триста/ лева, държавни такси и разноски по производството, от които 150 /сто и петдесет/ лева платено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице и 150 /сто и петдесет/ лева държавни такси, по трите кумулативно предявени искове, от която 100 /сто/ лева по двата неоценяеми иска и 50 лева /петдесет/ лева по осъдителния иск за обезщетение, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

Признава уволнението на П.С.Ф., с ЕГН: ********** и адрес: ***, извършено със Заповед № 14/06.12.2017 г. на Управителя на „Счетоводна кантора Фактор“ ЕООД, с която трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, за незаконно и го отменява, като отменява и посочената по-горе заповед като незаконосъобразна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Възстановява П.С.Ф., с ЕГН: ********** и адрес: ***, на заеманата от нея длъжност „счетоводител оперативен“ в „Счетоводна кантора Фактор“ ЕООД, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

Осъжда „Счетоводна кантора Фактор“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Съединение“ № 109, ет. 4, ап. 5, представлявано от Я. А. Г., да плати на П.С.Ф., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата 191.72 /сто деветдесет и един и 72 ст./ лева представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, за времето от 06.12.2017 г., до 15.01.2018 г. - датата на сключване на трудово правоотношение с друг работодател, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 28.12.2017 г., до окончателно плащане, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. 225, ал. 1 КТ, като за разликата до пълния предявен размер от 741.00 /седемстотин четиридесет и един/ лева отхвърля иска, както следва: 45.37 /четиридесет и пет и 37 ст./ лева, като неоснователен и за сумата 503.91 /петстотин и три и 91 ст./ лева, като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на ответника за изплатено обезщетение на ищцата по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие.

Отхвърля възражението за прихващане предявено от „Счетоводна кантора Фактор“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Съединение“ № 109, ет. 4, ап. 5, срещу П.С.Ф., с ЕГН: ********** и адрес: ***, по реда на чл. 298, ал. 4 ГПК, за разликата от 503.91 /петстотин и три 91 ст./ лева до пълно предявения размер от 559.90 /петстотин петдесет и девет 90 ст./ лева

Осъжда П.С.Ф., с ЕГН: ********** и адрес: *** да плати на „Счетоводна кантора Фактор“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Съединение“ № 109, ет. 4, ап. 5, сумата 559.90 лева, поради отпадане на основанието за дължимост, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Осъжда „Счетоводна кантора Фактор“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Съединение“ № 109, ет. 4, ап. 5, представлявано от Я. А. Г., да плати на П.С.Ф., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата 300 /триста лева/, представляваща доказани разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Осъжда П.С.Ф., с ЕГН: ********** и адрес: *** да плати на „Счетоводна кантора Фактор“ ЕООД, с ЕИК: 127589467, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Съединение“ № 109, ет. 4, ап. 5, сумата 300 (триста) лева представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Осъжда „Счетоводна кантора Фактор“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Съединение“ № 109, ет. 4, ап. 5, представлявано от Я. А. Г., да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата 300 /триста/ лева, държавни такси и разноски по производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

Районен съдия: