Р Е Ш Е Н И Е

380/25.4.2018г. Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На седемнадесети април, през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар:Й.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №3892 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и по чл.537, ал.2 от ГПК. Съдът е сезиран с искове, предявени от Р.М.М., ЕГН **********, адрес: ***, М.Е.Х., ЕГН **********, адрес: ***, Е.М.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.М.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, четиримата чрез адв.М.Д. при ШАК, съдебен адрес:***, срещу М.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***. Ищците излагат, че са наследници на В. М. А., с ЕГН **********, починала на 25.10.2003г. в с. С.В., обл. Шумен. Твърдят, че тяхната наследодателка /баба на първите трима и майка на четвъртия ищец/, е наследник на общия наследодател М. Х. М., б. ж. на с. Ч., починал на 20.01.1963г. От ОСЗ с. В., на общия им наследодател М. Х. М. били възстановени земеделски земи в землището на с. Ч., обл. Шуменска област, а именно:Нива от 19,999дка., трета категория, местност „К. Е.", имот № ***, по плана за земеразделяне на с.Ч., Шуменска област, при граници и съседи: имоти №***, ***, ***, *** и ***; Нива от 40,001 дка, трета категория, местност „А.“, имот № *** по плана за земеразделяне на с.Ч., Шуменска област, при граници: имоти №***, ***, ***, ***, ***, ***,*** и ***; Нива от 9,000 дка., трета категория, местност „Б.", имот №*** по плана за земеразделяне на село Ч., Шуменска област при граници:имоти № ***, ***, ***,***. Заявяват, че са собственици по наследство, съответно първите трима на 1/45 ид.ч., а четвъртият на 1/15 ид. част от общите наследствени земеделски земи, посочени по - горе. Сочат, че ответникът М.М.М., ЕГН **********, се е снабдил на свое име с нотариален акт за собственост на недвижими имоти *** от *** година по описа на Нотариус №*** с р.д. PC гр. Шумен. Намират издадения констативен нотариален акт на името на ответника за собственост на недвижими имоти №99, том 7, peг. №22479, дело 1229 от *** година по описа на Нотариус №*** с р.д. PC гр. Шумен, за недействителен по отношение на наследствените им идеални части, поради което за считат, че е налице правен интерес за водене на установителен иск. Твърдят, че от страна на други съсобственици за същите имоти спрямо ответника са били предявени искове по чл.124, ал.1 от ГПК и образувани гр.д. №*** по описа за *** година на ШРС и гр. д. № ***/***г. по описа на ШРС, като производствата по делата са приключили с влезли в законна сила решения - с признаване на исковете и по двете дела от страна на ответника, по реда на чл.237 от ГПК.

С настоящата искова молба молят съда да признае за установено, че М.М.М. с ЕГН **********, не е собственик на 1/45 ид,ч. по отношение на Р.М.М., ЕГН **********; не е собственик на 1/45 ид,ч. по отношение на М.Е.Х., ЕГН **********; не е собственик на 1/45 ид,ч. по отношение на Е.М.Х., ЕГН **********; не е собственик на 1/15 ид. ч. по отношение на Н.М.Р., ЕГН ********** от следните недвижими имоти: Нива от 19,999дка., трета категория, местност „К. Е.", имот № *** по плана за земеразделяне на с.Ч., Шуменска област при граници и съседи:имоти №***, ***, ***, *** и ***; Нива от 40,001 дка., трета категория, местност „А.", имот № *** по плана за земеразделяне на с.Ч., Шуменска област при граници:имоти №***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***; Нива от 9,000 дка., трета категория, местност „Б.", имот №*** по плана за земеразделяне на село Ч., Шуменска област, при граници:имоти №***, ***, ***, ***; Освен горното, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, искат да бъде отменен констативен нотариален акт за собственост на процесните имоти, издаден на името на ответника, а именно -НА ***от *** година на нотариус К. М., с рег. №***, с район на действие PC гр. Шумен, до претендираните идеални части на ищците, а именно - 1/45 ид,ч. по отношение на Р.М.М., ЕГН **********; 1/45 ид.ч. по отношение на М.Е.Х., ЕГН **********; 1/45 ид.ч. по отношение на Е.М.Х., ЕГН **********; 1/15 ид. ч. по отношение на Н. М.Р., ЕГН **********. Претендират направените по делото разноски.

В отговора с и в срока по чл.131 от ГПК, ответникът твърди, че е придобил имота по давност. От момента на възстановяване правото на собственост върху имотите и най — вече след 2000 година, когато починал баща му - М.М. Х., посочените земеделски земи се стопанисват, работят и управляват от него. Той сключвал договори за предоставяне под наем и под аренда и прибирал наемите и рентите. Твърди се, че ищците не са проявявали никаква заинтересованост и грижи по отношение на земите и нямали възможност да се грижат и стопанисват земите, тъй като живеели преимуществено в Р. Т.. Заявява, че за ищците може да се каже, че нито са се грижили, нито са ги стопанисвали или владели, както и никога не са претендирали или оспорвали владението му и собствеността му върху тези ниви. Т.е. след като са се дезинтересирали от имотите повече от 10 години, а през този период за имотите се е грижил той, те са загубили собствеността си върху тях, ето защо заявява, че той е собственик по наследство и давностно владение на същите. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени разноски.

В съдебно заседание за ищците се явява процесуален представител –адв. Д. от ШАК, ответника се явява лично и с процесуални представители адв.Т. и адв. К. от ШАК. След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

От представеното по делото Решение № ***г. на ОСЗГ с.В. се установява, че на наследниците на М. Х. М. са възстановени процесните земеделски земи. От Удостоверение за наследници изх.№***г. на Община В. се установява, че наследници от първи ред са децата му: С. Д., Ю. М., С. М., М. Х. и В. М., като последната е общ наследодател на ищците. Съобразно разпоредбата на чл.5 от ЗН, регламентираща, че децата наследяват равни части, следва че В. М. е получила 1/5 ид.ч. от посочените земеделски земи. След смъртта й през 2003г., видно от представеното Удостоверение за наследници изх.№***г. на Община К., с.С.В., В. М. е оставила като наследници децата си А. М.Р., Н.М.Р. и по заместване на починалия преди нея син -М. М. И., внуците си М.Е.Х., Р.М. и Е.М..

Всяко от децата е получило по 1/15 ид.ч. от имотите. Такъв е делът общо и на внуците й, т.е. всеки от тях е получил по 1/45 ид.ч. Горното потвърждава твърденията на ищците относно притежаваните от тях дялове, придобити по силата на наследяването.

Ответникът е наследник и е единствено дете на починалия М.М. Х., който е син на общия наследодател и по силата на наследяването е придобил 1/5 ид.ч. от имотите .

През 2008г. ответникът (с имена към този момент Е. М. М.) се е снабдил с нотариален акт №***г., на Нотариус с рег.№*** на НК, с район на действие ШРС и Нотариален акт за поправка на нотариален акт №***г. на Нотариус рег.*** на НК, с район на действие ШРС, по силата на които му е признато право на собственост върху множество земеделски земи, включително и процесните. Ответникът не възразява, че ищците са наследници и са придобили ид.ч. на посочените имоти, но твърди, че той е придобил техните дялове в резултат на изтекла в негова полза придобивна давност. Обстоятелството, че страните по делото са станали съсобственици по силата на наследяването и твърдението на ответника, че е придобил имотите по давност, е от значение съобразно Тр №***г. по т.д. № 1 по описа за 2012 г. на ОСГК на ВКС, според което, в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 от ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Тежестта на доказване на релевантните обстоятелства, водещи до придобиване по давност на целия имот, е на ответника. В тази връзка и съобразно ТР №11/ 2012г. по т.д.№1***г. на ОСГК на ВКС, при оспорване на признатото с констативния нотариален акт право на собственост, тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 от ГПК, като оспорващата страна носи тежестта на доказване, но само при условие, че не притежава документ за собственост. В конкретния казус ответникът разполага с констативен нотариален акт, но оспорващата страна, т.е. ищците също разполагат с документ за собственост, доколкото имотите им са възстановени с Решение № ***г. на ОСЗГ с.В.. Съгласно чл. 14, ал.1, т.1, изр. 4 от ЗСПЗЗ, влязлото в сила решение за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи има силата на констативен нотариален акт. Поради изложеното, ответникът следва да докаже, че е придобил имота по давност и то в хипотезата на съсобственост, възникнала поради наследяване. Също така, в негова тежест бе да посочи кога е установил фактическа власт върху процесните земи изключително за себе си и е владял непрекъснато, явно и несъмнено в продължение на давностния срок по чл. 79, ал.1 от ЗС. Ползването на имотите лично или чрез отдаването им на трети лица е част от правомощията на съсобственика, съгласно чл. 31, ал.1 от ЗС и действията, чрез които се осъществява не отричат правата на другите съсобственици, поради което и не могат да обосноват извод за несъмнено владение. Владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност, трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене/. Извършените действия по упражняване на фактическа власт следва да са разкривали намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и действията, чрез които е осъществявана фактическата власт, т.е. дали последните имат постоянен или сезонен характер. Без да се установи, че владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Фактически състояния, при които се извършват действия спрямо вещ, но които не произтичат от договор със собственика или владелеца, а се извършват с тяхно съгласие като търпими, тъй като почиват на близки приятелски или други лични отношения, не представляват държане по смисъла на чл.68 от ЗС /в този смисъл Решение №483/11.12.2012г. по гр.д.№493/2012г. І Г.О. на ВКС, постановено по чл.290 от ГПК/. Според мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. по т.д. № *** г. на ОСГК на ВКС, презумпцията по чл.69 от ЗС е изначално оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт, показва съвпадение. Съсобственикът владее за сметка на всички съсобственици, щом е установил фактическата власт на основание, което не отрича правата им. За да превърне владението в самостоятелно, т.е. само за себе си е необходимо да „отнеме“, да „отблъсне“ владението на другите, а не е достатъчно само да манифестира неопределено самостоятелността на владението. Фактическата власт е придобита като държане, когато субектът ѝ има правно основание да я упражнява - договорно /например наем/ или законно /например чл. 31, ал.1 от ЗС/. При промяна на намерението на субекта, упражняващ фактическата власт, намерението да се държи вещта като своя, вместо за другиго или като обща следва да бъде изразено по ясен, категоричен и несъмнен начин, т. е. чрез действия, които не будят съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допускат чужди действия. В тази хипотеза/, при превръщане на държането във владение/, в тежест на претендиращия владение, годно да породи правни последици, е да докаже извършването на такива действия, след придобиване на фактическата власт. Управителните действия, включително сключването на облигационни договори по повод ползването, не съставляват такива, които да отричат правата на собственика, респ. съсобственика, от чието име е установено материалното държане на вещта /в този смисъл Решение №8 от 19.02.2014 г. по гр.д. №5109/*** г., II г. о. на ВКС, в близка хипотеза е Решение №12 от 19.02.2014 г. по гр.д. №1840/*** г., I г.о. на ВКС/. Владението следва да бъде установено при условията на главно, пълно и пряко доказване в хода на процеса. Ответникът, позоваващ се на придобивната давност, следваше да създаде абсолютно сигурна достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва всяко съмнение и колебание от тази достоверност, а именно да установи по безсъмнен начин елементите на фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС. В процесния случай, ответникът не успя да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства оставят изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти.При това положение и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които задължават съда да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили.

Ответникът твърди, че баща му е придобил имота и той, като негов единствен наследник, също е станал собственик на имотите или по същество заявява, че още в момента на наследяването, е започнал да упражнява фактическа власт върху вещите, на основание което изключва владението на останалите съсобственици. Съдът приема това твърдение за недоказано по делото, включително и от показанията на разпитаните свидетели, поискани от страна на ответника. Те заявяват, че ответникът притежавал земи, които са останали от дядо му, а впоследствие- от баща му и от него са чували, че ги е давал „под аренда“. Отдаването на земите „под аренда„ е част от правомощията на съсобственика, съгласно чл. 31 от ЗС, като действията, чрез които се осъществява не отричат правата на другите съсобственици и съответно не могат да обосноват извод за несъмнено владение. Следователно, по делото не е установено ответникът да е извършил действия, чрез които да е демонстрирал завладяване правата на останалите съсобственици, поради което владението му не е явно и несъмнено и не е годно да породи последиците на придобивната давност, поради което искът се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен .

На основание чл.537, ал.2 от ГПК, доколкото по делото не е доказано, че удостовереното в нотариален акт №***г. на Нотариус с рег.№*** на НК, с район на действие ШРС, не отговаря на действителното правно положение, същият следва да бъде отменен в частта относно признаване правото на собственост на М.М.М., на 2/15 (две петнадесети ) идеални части от процесните имоти.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищците извършените деловодни разноски в общ размер от 1850 лв., разпределени както следва: на Р.М.М., ЕГН ********** - сума в размер на 650лв., на Е.М.Х., ЕГН ********** - сума в размер на 600лв., Н.М.Р., ЕГН ********** - сумата 600 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът М.М.М., с ЕГН **********, адрес: ***, не е собственик на 1/45 ид.ч. по отношение на Р.М.М., ЕГН **********; не е собственик на 1/45 ид.ч. по отношение на М.Е.Х., ЕГН **********; не е собственик на 1/45 ид.ч. по отношение на Е.М.Х., ЕГН **********; не е собственик на 1/15 ид. ч. по отношение на Н.М.Р., ЕГН **********, от следните недвижими имоти:

Нива от 19,999дка., трета категория, местност „К. Е.", имот № ***, по плана за земеразделяне на с.Ч., Шуменска област; Нива от 40,001 дка., трета категория, местност „А.", имот № *** по плана за земеразделяне на с.Ч., Шуменска област; Нива от 9,000 дка., трета категория, местност „Б.", имот №*** по плана за земеразделяне на село Ч., Шуменска област .

ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК, нотариален акт №***г. на Нотариус с рег.№*** на НК, с район на действие ШРС, в частта относно признаване правото на собственост на М.М.М., ЕГН **********, на 2/15 (две петнадесети) идеални части от: Нива от 19,999дка, трета категория, местност „К. Е.", имот № *** по плана за земеразделяне на с.Ч., Шуменска област; Нива от 40,001 дка, трета категория, местността „А.", имот № *** по плана за земеразделяне на с.Ч., Шуменска област; Нива от 9,000 дка, трета категория, местност „Б.", имот № *** по плана за земеразделяне на село Ч., Шуменска област

ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН **********, да заплати деловодни разноски в общ размер от 1850,00лв./хиляда осемстотин и петдесет/ лева, разпределени, както следва: на Р.М.М., ЕГН ********** - сума в размер на 650,00лв./шестстотин и петдесет/ лева, на Е.М.Х., ЕГН ********** - сума в размер на 600,00лв./шестстотин /лева, на Н.М.Р., ЕГН ********** - сумата 600,00лв. /шестстотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.

Районен съдия: