Р Е Ш Е Н И Е

317/5.4.2018г. , Гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн

при секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3896 по описа за 2017г. на ШРС за да се произнесе взе предвид следното:

Гр.д.№3896/2017г. по описа на ШРС е образувано по повод предявен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във връзка с чл.225 ал.1 от КТ, от Г.Ц.Я. с ЕГН: ********** ***, срещу Регионален исторически музей-гр.Шумен, представлявана от Д. Р.. Ищецът сочи, че прекратяването на трудовото й правоотношение, със Заповед №579/13.11.2017г. на Директора е незаконосъобразно. Като основание сочи, че страда от заболяване, попадащо под закрилата на чл.333 от КТ и не било искано разрешение на инспекция по труда. Не било взето и мнението на трудово-експертна лекарска комисия, съгласно чл.333 ал.1 т.2 т.3 от КТ и чл.2 от Наредба №5 от 20.02.1987г., предвиждаща особена закрила на работниците. Освен това, не били искани обяснения от страна на работодателя и по този начин била нарушена процедурата. По същество на уволнението, не били извършени нарушенията, описани в Заповедта. Предвид изложеното, моли съда да отмени уволнението като незаконно, да възстанови ищеца на заеманата от него длъжност и да й бъде присъдено обезщетение по чл.344 т.3, вр. чл.225 ал.1 от КТ, за времето през което е останал без работа, считано от датата на която е прекратено трудовото правоотношение, но не повече от шест месеца, което е в размер на 4200лв., ведно със законна лихва за забава до окончателното му плащане. В съответствие с приетата експертиза, изменя искът като го увеличава на 4366,56лв. Претендира и направените деловодни разноски.

Ответникът е представил писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК. В отговора се излагат възражения по отношение на изложеното от фактическа страна в исковата молба. Оспорват се исковете по основание.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: От представения Трудов договор № 280 от 21.06.2007г., съдът приема за установено, че страните са били в трудово правоотношение до прекратяването му с процесната Заповед на 13.11.2017г. Ищеца заемала длъжността "Консерватор-реставратор" при ответника Регионален исторически музей-гр.Шумен. От страна на работодателя била предприета процедура по налагане на дисциплинарно наказание на ищеца, за нарушение изразяващо се в закъснение за работа в продължение на три работни дни в рамките на един календарен месец, всяко от които с повече от едни час на датите- 25.09.2017г., 27.09.2017г. и 29.09.2017г. и преждевременни напускания на работа в един календарен месец за повече от един час на датите- 25.09.2017г., 26.09.2017г., 27.09.2017г., 29.09.2017г. и 02.10.2017г. По делото е приложена Докладна записка от М. Х.-портиер в РИМ и Заповед №565/06.11.2017г., съдържаща искане за обяснения на служител във връзка с нарушенията. На 13.11.2017г. в присъствието на работодателя и други лица, ищцата дала обяснения, че закъсненията се дължат на факта, че работното й време било на ненормиран работен ден. Със Заповед №579 от 13.11.2017г., издадена от Д. Р., на ищеца било наложено наказание „уволнение” за нарушение на трудовата дисциплина, квалифицирано като такова по чл.187 ал.1 т.1, във връзка с чл.188 т.3, във връзка с чл.190 ал.1 т.2 от КТ. Самото нарушение, обосновало издаването на горната заповед, е описано, като “три закъснения за работа” за горепосочените дати. И двете Заповеди били връчени при условията на отказ от страна на служителя, надлежно удостоверен с подпис на свидетели, като били изпратени и по пощата, видно от приложените обратни разписки.

С оглед на така описаната фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: В съответствие с разпределената тежест на доказване, ответникът следваше да докаже обстоятелствата, довели до налагане на процесното наказание и неговата законосъобразност, което той не направи при условията на пълно и главно доказване.

Заповедта, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" е редовна от външна страна, понеже съдържа изискуемите от закона реквизити, посочени са изчерпателно нарушенията, на коя дата са били извършени, разпоредбите на КТ, които са били нарушени, издадена е от представител на работодателя, поискани са и са приети от ищеца обяснения във връзка с дисциплинарното производство, издадената заповед е в сроковете по чл.194 КТ и е била е надлежно връчена на дисциплинарно наказаното лице. Твърденията в исковата молба, че не са спазени изискванията в процедурата по налагане на наказание, понеже обясненията били неясно поискани и дадени пред трети лица, което водело до незаконосъобразност, са неоснователни. Съгласно практиката на ВКС, обясненията на работника, които работодателят е длъжен да изиска съгласно чл. 193 КТ трябва да са достигнали до субекта на дисциплинарната власт преди налагане на дисциплинарно наказание, но няма значение дали са дадени лично пред него. Законът не предвижда изискване за форма, в която тези обяснения да бъдат дадени, нито пък има изискване за формално иницииране на дисциплинарното производство. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво нарушение на трудовата дисциплина се изискват обясненията. /Решение № 137 от 1.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 982/2011 г., III г. о., ГК/.

Ето защо, съдът приема, че дисциплинарната процедура е спазена, не е налице формално основание за незаконосъобразност, поради което спорът следва да се разгледа по същество, а именно- да се установи дали ищецът действително е извършил вменените му във вина нарушения и дали същите съответстват по тежест на наложеното наказание.

Съгласно разпоредбата на чл. 186 от КТ, нарушение на трудовата дисциплина е само виновното неизпълнение на трудовите задължения, като формата на вината е без значение. Следователно, законосъобразността на дисциплинарното уволнение се обуславя от наличие на определени правила за поведение на работника/служителя и виновното извършване на действия в разрез с тях.

Съгласно чл.190 ал.1 т.1 от КТ дисциплинарно уволнение може да се налага за три закъснения, всяко от които не по-малко от един час в рамките на един календарен месец.

По делото е представена единствено докладна записка от портиер на стр.94 по делото, която е частен свидетелстващ документ без обвързваща съда доказателствена сила. Не е приложен дневник на посещенията, изготвян съгласно чл.50 от Правилника за вътрешния трудов ред на РИМ за съответните дати. И двете разпитани свидетелки- св.Н.Т. и З.М., служителки при ответника не свидетелстват за конкретно неспазване на работното време от нейна страна. Няма доказателства, че ищцата не е ползвала безконтактно устройство чрез което се отчита работното време, съгласно чл.21 ал.5 от Правилника. Не се доказа категорично, че ищцата е направила сочените закъснения, което следваше да бъде направено при оспорване от нейна страна. Обясненията й, дадени устно и обсъдени в мотивите на атакуваната Заповед са, че полага труд на ненормирано работно време. Видно от Длъжностната характеристика, приложена на стр.14, като консерватор-реставратор, ищцата следва да участва в теренни проучвания и извършване на полева консервация върху предмети. Съгласно чл.22 от Правилник, длъжностите на ненормиран работен ден се определят от Директора. Доколкото тежестта на доказване е на работодателя, следваше по делото да се представят Заповедите, с които са определени тези длъжности, за установяване на факта, че длъжността на ищцата не е била сред тях.

Действително от трудовото досие на ищцата е видно, че на същата многократно са искани обяснения и е била предупреждавана за нарушения на трудовата дисциплина от различен характер и то най- вече свързани с неспазване на работното време, както и за нелогично поведение в отношенията й с колеги, ползване на техника по начин застрашаващ здравето им и за действия, уронващи доброто име на работодателя. За тези случаи няма наложени наказания, но те са показател за трудовата дисциплина на ищцата. Само единадесет месеца преди настоящото й наказание- дисциплинарно уволнение, й е наложено със Заповед от 15.01.2014 г. наказание "забележка" за отсъствие от работа. Голяма част от действията на служителя/например т.15 и 16 и други от Заповед №63/23.01.2017г./ представляват индиция, че същата е била с влошено психично здраве, което е прогресирало с времето. Доколкото това състояние представлява друго основание за отмяна на Заповедта, същото следва да бъде обсъдено.

В исковата молба се твърди, че работодателят, при връчване на заповедта, не е събрал предварителна информация дали Г.Я. страда от болести, посочени в чл. 1 на Наредба № 5 и не е поискал предварително разрешение от Инспекцията по труда. В Наредба № 5 е установен редът, по който се изпълнява правилото на чл. 333, ал. 1 и ал. 2 КТ. Работодателят е задължен да събере от работника медицински документи в случаите, когато последният попитан твърди, че страда от заболяване, посочено в чл. 1 и да ги предостави на ТЕЛК. В експертно решение ТЕЛК е задължена да посочи болестта, от която страда работникът въз основа на документи, на допълнителни медицински изследвания и преглед, ако такива се налагат за изясняване на здравословното състояние, и да даде преценка на трудоспособността му, показаните и противопоказаните условия на труд и целесъобразността на уволнението от гледна точка на адаптацията на организма при евентуална промяна в условията на труд. Със Заповед №565 от 06.11.2017г., работодателят е поискал от служителя да представи медицински документи, удостоверяващи болести по цитираната наредба. Със същата Заповед са поискани обяснения за нарушенията и е предоставен срок от един ден за изпълнението й. Съгласно съдебната практика, еднодневния срок не е разумния срок, в който могат да се представят необходимите документи/Решение №186 от 17.02.2004г. на ВКС/, което води до нарушение на правилата за особена закрила.

По делото са представени медицински документи и доколкото за преценката дали те установяват заболяване по чл.1 ал.1 от Наредба № 5/20.02.1987 г. са нужни специални знания, беше назначена и изготвена Съдебно-психиатрична експертиза, неоспорена от страните и приета от съда. Съгласно заключението й, ищцата страда от „Персистиращо налудно разстройство“, лекувана амбулаторно от 2015г./след момента, в който са представени доказателства за психично здраве към трудовото досие през 2012г./ и хоспитализирана през 2017г.. Заболяването попада в списъка на заболяванията, посочени в чл.1 от Наредба №5. Според вещото лице заболяването не може да бъде прикрито и е с голяма продължителност. Съдът намира, с оглед на наличните доказателства относно поведението на служителя, пряко свързано с болестта и нейните симптоми на параноидни идеи, че експонати от музея изчезват и се повреждат, че е наблюдавана и подслушвана на работа и факта, че е представила болничен лист за престоя си в болнично заведение, работодателя е знаел за заболяването й. Поради което, съдът приема, че е налице нарушение на чл. 333 ал.1 т.3 КТ, понеже уволненият служител е имал основания да се ползва от специалната закрила, като страдащ от заболяване, посочено в Наредба № 5/20.02.1987 г. към датата на уволнението. Данните за последващо такова, също под закрилата на наредбата, не следва да се обсъжда в настоящото решение, понеже е документирано след уволнението и не е било възможно да бъде взето предвид от работодателя. Заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена и на това основание, като постановена в противоречие с императивна разпоредба на закона.

По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ, съдът намира следното: Поради незаконосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение от работодателя и безсрочния характер на правоотношението, ищецът следва да бъде възстановена на длъжността, която е заемала към датата на прекратяването на трудовия договор "Консерватор-реставратор/реставратор-химик“ при ответника.

Досежно иска за присъждане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа на основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225 ал.1 от КТ, по делото се установи следното: Съдът констатира на виждане от представената в оригинал трудова книжка, че след процесното уволнение същата не е била в друго трудово правоотношение. За да възникне право на обезщетение следва да са налице кумулативно предпоставките- признаване на незаконно уволнение и отмяната му от съда, наличие на вреда, която подлежи на обезщетяване и причинно следствена връзка между тях. Видно от представените доказателства, тези предпоставки са налице в настоящия случай. Обезщетение по смисъла на чл.225 ал.1 от КТ следва да се присъди, като се вземе за база полученото от служителя брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, преди уволнението, през който е работил през всички работни дни. Във връзка с изчисляване на обезщетението беше назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, в която вещото лице заключава, че последното брутно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 727,76лв. Периодът следва да бъде считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение- 14.11.2017г. до датата на последното съдебно заседание- 22.03.2018г. Обезщетението следва да бъде в размер на 3266,67лв. за период от четири месеца и осем дни. За период от шест месеца същото е в размер на 4366.56лв. Обезщетението следва да се присъди, ведно с акцесорна претенция за законната лихва върху присъдения размер, считано от дата на завеждане на исковата молба до окончателното му изплащане на основание чл.86 от ЗЗД.

Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати държавна такса спрямо уважената искова претенция в размер на 100 лв./чл.1 от Тарифа за държавните такси/, възнагражденията на вещите лица по назначените експертизи-244,22лв., както и направените деловодни разноски от ищеца в размер на 300 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА уволнението на Г.Ц.Я. с ЕГН: ********** ***, наложено със Заповед №579/13.11.2017г. за дисциплинарно наказание „Уволнение“ от Директор Д. Р. на Регионален исторически музей-гр.Шумен за НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА Г.Ц.Я. с ЕГН: ********** на предишната заемана от нея длъжност "Консерватор-реставратор/реставратор-химик“ при Регионален исторически музей-гр.Шумен.

ОСЪЖДА Регионален исторически музей-гр.Шумен, бул.“Славянски“ №17, с ЕИК: 000923087, представляван от Д. Р. да заплати на Г.Ц.Я. с ЕГН: ********** сумата 3266,67лв. /три хиляди двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ представляваща обезщетение по чл.344 ал.1 т.3, във връзка с чл.225 ал.1 от КТ за периода от 14.11.2017г. до датата на последното съдебно заседание- 22.03.2018г., ведно със законна лихва считано от 20.12.2017г. до окончателното му изплащане, като отхвърля искът в останалата му част, като неоснователен.

ОСЪЖДА Регионален исторически музей-гр.Шумен с ЕИК: 000923087, представляван от Д. Р. да заплати на Г.Ц.Я. с ЕГН: ********** сумата от 300лв./триста лева/, представляваща направени деловодни разноски.

ОСЪЖДА Регионален исторически музей-гр.Шумен, с ЕИК: 000923087, представляван от Д. Р. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Районен съд-гр.Шумен държавна такса в размер на 100лв./сто лева/ и деловодни разноски в размер на 244,22 лв./двеста четиридесет и четири лева и двадесет и две стотинки/.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в 2 седмичен срок от обявената дата- 05.04.2018г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: