Р Е Ш Е Н И Е
1083/6.12.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Шумен седми
състав
На
06 (шести) декември Година 2018
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Й.-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Й.-Момова
гражданско дело номер 3223
по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА молбата на Д.Й.М. с ЕГН **********,***
за защита срещу актове на домашно насилие, твърдяни като извършени през периода 05.10.2018 г. –
31.10.2018 г. в гр. Шумен от Х.Р.Х. с ЕГН **********, изразяващи се в психическо
и емоционално насилие.
ОСЪЖДА
Д.Й.М. да заплати на Х.Р.Х. направените разноски по делото в размер на 350,00
лева.
ОСЪЖДА Д.Й.М.
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС държавна
такса в размер на 25,00 лв.
На
основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН, преписи от решението да се връчат на страните.
Решението може да се обжалва в
7-дневен срок от връчването му пред Окръжен съд – Шумен.
Районен съдия:
Депозирана
е молба с правно основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН.
Молителката Д.Й.М.
твърди, че с ответника Х.Р.Х. са бивши съпрузи, като бракът помежду им бил
прекратен с Решение по гр.д. № 5788/2016 г. по описа на Районен съд – Русе. По
силата на същото, родителските права по отношение на родените от брака деца – В.Х.
и Д.Х., били предоставени за упражняване на майката, като на бащата бил
определен режим на лични отношения с тях. По-късно, през 2017 г. детето на
страните Д. починало. Молителката се установила в гр. Шумен, заедно с детето В.
и започнала да съжителства на съпружески начала с друг мъж. Това предизвикало
неприязън, злоба и завист у бившия ѝ съпруг, който започнал да упражнява
психически тормоз спрямо нея – да ѝ звъни непрекъснато, да я заплашва и
обижда. Х. започнал да настройва детето срещу майка му, което довело до
неуважение от страна на малолетния към личността ѝ, като след посещенията
си при него, детето проявявало агресия спрямо нея и в училище. Независимо, че
по силата на цитираното съдебно решение, на ответника бил определен режим на
лични отношения с детето всяка първа, трета и пета седмица от месеца от 09,00
часа в събота до 18,00 часа в неделя, Х. започнал да взема детето по всяко
време, без да предупреждава М. за това. През лятото В. пребивавал при баща си
близо три месеца, а не определените му 15 дни. Описва последователно случаи
през периода 21.09.2018 г. – 31.10.2018 г., в които всеки петък ответникът
вземал детето при себе си в с. Горско Абланово, обл. Търговище, без
предупреждение и връщал същото в неделя. Това системно неспазване на
определения режим на лични отношения, заплахите, че ще вземе детето,
подстрекаването на детето срещу майка му, представлявали според молителката,
системно психическо и емоционално насилие спрямо М.. Моли съда да бъде издадена
заповед за защита срещу Х.Х., по силата на която последният да бъде задължен да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д.М.; да му бъде забранено
да приближава до пострадалата и жилището ѝ, находящо се в гр. Шумен, ул.
„Л” № 1А, за срок по-дълъг от минималния.
Ответникът, лично и чрез
пълномощник, оспорва фактите, изложени в искането. Излага, че действително взема
детето на страните всяка седмица, но това се случва по изричното желание на
детето. Повод за настоящата молба бил фактът, че по негова искова молба, в
Районен съд – Русе било образувано производство за промяна на упражняването на
родителските права спрямо детето В. Сочи, че за всеки от случаите на
осъществяване на контактите му с детето, молителката била уведомявана.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: не се спори, а и видно от приложеното решение №
1470/24.11.2016 г. по гр.д. № 5788/2016 г. по описа на РС – Русе, влязло в сила
на 24.11.2016 г. се установява, че страните са бивши съпрузи, като имат родени две
деца – В., роден на *** г. и Д., роден на *** г. /починал през м. януари 2017
г./, като родителските права по отношение на същите били предоставени на
майката. На ответника бил определен режим на лични отношения с децата всяка
първа, трета и пета седмица от месеца от 09,00 часа в събота до 18,00 часа в
неделя. Понастоящем, М. обитавала жилище, находящо се в гр. Шумен, ул. „Л.” № 1А
заедно със съжителя си И.И. и детето В. Не е спорно между страните, че
определеният режим на лични отношения между Х.Х. и детето не се спазва, като В.
прекарал цялата лятна ваканция при баща си, както и че всеки петък, след
завършване на учебните часове, ответникът взема детето по негово желание и то
пребивава с него до неделя в с. Горско Абланово, обл. Търговище. Желанието на В.
били да живее с баща си, като по тази причина последният депозирал пред Районен
съд – Русе искова молба на 21.05.2018 г., с която предявил иск с правно
основание чл. 59, ал. 9 от СК с искане да му бъдат предоставени родителските
права по отношение на детето. В. не се чувствал добре в гр. Шумен и в жилището
на майка си, като между двамата постоянно възниквали противоречия, детето
нямало приятелска среда в града. От друга страна, обстановката в дома на баща
му била спокойна и детето се чувствало обгрижвано. Поради това, В. всяка седмица
се обаждал на баща си, за да го вземе, като още предния ден уведомявал майка
си, че в периода петък – неделя ще бъде при баща си. На М. било много добре
известно къде се намира детето. Независимо от това, през периода 04.10. –
26.10.2018 г., същата подавала сигнали до Дирекция „Социално подпомагане“, ОД
на МВР – Шумен, МВР – Дирекция „Национална система 112-МВР“, в които отправяла
искане за съдействие за търсене и връщане на детето ѝ.
За
да приеме горното, съдът взе предвид представените писмени доказателства и показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели И.И. /съжителстващ на съпружески начала с молителката/, С.Х.
/брат на ответника/ и В.Х. /ненавършил пълнолетие низходящ на страните/.
Предвид
така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно легалната
дефиниция на чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, принудителното ограничаване
на личния живот, личната свобода и личните права, извършено спрямо лица, които
се намират родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. Безспорно е по делото, че страните по делото
са били в семейна връзка.
Съдът намира, че установените
по делото действия на Х.Х. – неизпълнение на определения с решение по гр.д. №
5788/2016 г. по описа на РРС, режим на лични отношения между него и детето В.,
не съставляват актове на домашно насилие спрямо молителката по смисъла на легалното
определение чл. 2 от ЗЗДН. Тези действия не се характеризират с каквато и да е
насоченост, обективна или субективна, спрямо Д.М.. Освен тази им
несъставомерност, същите не са насочени срещу лицето, предявило молбата за
защита от свое име по реда на чл. 3 от ЗЗДН. Неизпълнението на други
задължения, включени в съвкупността от семейно-правните отношения между
родители и деца, са по закон ирелевантни в производствнта за защита от домашно
насилие. Ето защо, при направения извод за несъставомерност като домашно
насилие, макар установени по делото, същите не могат да служат за направа на
изводи за наличието на предпоставките за налагане на мерките за защита по ЗЗДН.
Следва да се отбележи също, че по делото не бе доказано, че това неизпълнение
на съдебно решение, се отразява отрицателно в емоционален план на молителката.
Напротив, безспорно се установи /най-вече от изложеното от детето на страните/,
че М. е уведомявана всеки път, когато детето посещава баща си.
Предвид всичко
изложено, съдът приема, че по делото не е доказано, че спрямо Д.М. е извършено
домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, поради което молбата на същата
следва да бъде отхвърлена.
На осн. чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, Д.М. следва да бъде
осъдена да заплати държавна такса по делото в размер на 25,00 лв.
Същата следва да бъде осъдена да заплати на ответника по
молбата направените разноски по делото в размер на 350,00 лева.
Воден от гореизложеното
съдът постанови решението си.
Районен съдия: