Р Е Ш Е Н И Е
1086/10.12.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, девети състав, в публично
съдебно заседание, на трети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Д.
Димитров
при секретаря
Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД 3242/2018
г., по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, с правно основание чл. 50 СК, предявена от Т.Х.С. и Н.И.С., за прекратяване на
сключения между тях граждански брак, по взаимно съгласие.
Съпрузите основават искането си на твърдения за постигнато
сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака. Твърдят, че от брака си имат две деца, като едното И. е вече
пълнолетно и едно непълнолетно дете – Х., родена на *** г., както и че са постигнали
споразумение по смисъла на чл. 51 СК относно упражняването на родителските
права, местоживеенето на детето, личните отношения
на детето с другия
родител и
издръжката му, както и ползването на
семейното жилище, издръжката между съпрузите, фамилното име и имуществените
отношения, представено в писмен вид към молбата.
В хода на
проведеното по делото съдебно заседание, молителите поддържат молбата си за
развод по взаимно съгласие, както и постигнатото по между им споразумение.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Молителите са
съпрузи, на основание сключения граждански брак, за което е съставен Акт за граждански брак № *** г., от длъжностното лице по гражданско
състояние при Община Нови Пазар. Същите са родители
на децата И. – пълнолетна и непълнолетното дете Х. Н. И., родена на ***
г.
Съдът като взе предвид, че двамата молители поддържат молбата
си за развод по взаимно съгласие, че решението им за
това е сериозно, взаимно и непоколебимо и не желаят съдът да издирва мотивите
за прекратяване на брака, прецени, че споразумението между страните удовлетворява съдържателните
изисквания на чл. 51 СК: изчерпателно е, не противоречи на закона и на морала,
съблюдава и защитава интересите на непълнолетното
дете, намира че същото следва да бъде утвърдено, а
разводът между двамата съпрузи да бъде допуснат на основание чл. 50 СК.
Относно разноските:
При
завеждане на искова молба за развод се дължи такса в размер на 25 лева, на основание
чл. 6,
т. 1 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК. При допускане на
развод по взаимно съгласие, на основание чл. 6, т. 3 от Тарифата, се събира
такса в размер до 40 лв. Съдът определя, по тези две разпоредби от Тарифата,
окончателна държавна такса в общ размер на 50 лв., като констатира, че при завеждане на
делото от молителката е внесена сумата 30 лв., при което молителя следва да
плати сумата 20 лв. държавна такса на основание чл. 6, т. 3 от Тарифата. Молителят следва да плати такса по споразумението в частта относно издръжката на детето в размер на 2 %
върху тригодишните платежи, в общ размер
на 93.60
лв., на основание чл. 7, т. 2 от същата Тарифа. По споразумението в частта относно
уреждане на имуществените отношения между съпрузите молителя следва да плати
такса в размер 2 на сто върху стойността на получените в дял движими вещи, на
основание чл. 7, т. 1 от същата Тарифа.
Предвид изложеното, Шуменски районен съд
Р Е Ш И :
Прекратява
гражданския брак между Т.Х.С., с ЕГН: **********,
постоянен адрес: *** и Н.И.С., с ЕГН: **********, постоянен адрес ***, сключен на *** г.,
пред длъжностното лице по гражданско състояние при Община Нови Пазар, за което
е съставен Акт за граждански брак № ***, по взаимно
съгласие, на основание чл. 50 СК.
Утвърждава постигнатото между съпрузите споразумение
по чл. 51 СК, в следния смисъл:
Предоставя упражняването на родителските права по
отношение на детето Х.
Н. И., с ЕГН: **********, родена на *** г. на
майката Т.Х.С. с ЕГН: **********, като определя местоживеенето му при нея.
Определя режим на лични отношения на бащата
Н.И.С.,
ЕГН: **********, с детето Х. Н. И.,
ЕГН: **********, както следва: всяка първа събота и неделя от месеца от
10 ч. до 18 ч. всеки от дните, 20 /двадесет/ дни през лятото и по 5 /пет/ дни
през зимната и пролетната ваканции, когато майката не е в платен годишен
отпуск.
Осъжда
Н.И.С., с
ЕГН: **********, постоянен адрес ***,
да плаща месечна издръжка за детето Х. Н.
И., с ЕГН: **********,
чрез неговата майка и законен представител Т.Х.С. с ЕГН: **********, в размер
на 130.00 лева (сто
и тридесет лева),
считано от датата на влизане в сила на съдебното решение до настъпването на
законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, платима до 10-то число на текущия
месец в брой.
Семейното жилище,
находящо сс в гр. Ш., ***, собственост на родителите на съпругата,
се предоставя за ползване на съпругата, като съпругът го е напуснал.
Поставя
в дял и изключителна собственост на Н.И.С., с ЕГН: **********,***, придобития по време на
брака лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Венто“, peг. № ***, рама № ***, двигател №***.
Застрахователната
стойност на автомобила към 30.10.2018 г. е в размер на 1600 лв.
Молителката
се отказва да получи уравнение на дела си.
Обявява, че за в бъдеще съпрузите не претендират
издръжка един от друг; движимите вещи придобити в режим на СИО са поделили
доброволно и извънсъдебно; съпрузите няма да имат след прекратяването на брака,
никакви претенции към притежаваните от всеки един от тях суми по банкови
сметки, както и претенции за получаване на дял от личното имущество на другия
съпруг.
Постановява след прекратяването на брака жената да
възстанови предбрачното си фамилно име „Т.“.
Осъжда Н.И.С., с ЕГН-**********,***
да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС
Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен: сумата 93.60 лв. (деветдесет и три лева и
шестдесет стотинки) представляваща дължима държавна такса по
споразумението за издръжка, на основание чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата
по ГПК, сумата 20.00 (двадесет) лева държавна
такса на основание чл. 6, т. 1 и т. 3 от Тарифа за държавните такси събирани от
съдилищата по ГПК и сумата 16.00 лева (шестнадесет
лева) представляваща дължима държавна такса по споразумението за имуществените
отношения, на основание чл. 7, т. I от Тарифа за държавните такси събирани от
съдилищата по ГПК, както и и 5.00 /пет/
лева такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото решение да се връчи на молителите
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Районен съдия: