Р Е Ш Е Н И Е

1099/13.12.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На единадесети декември две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 3425 по описа на ШРС за 2018г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.50 от Семейния кодекс.

Депозирана е молба от Р.З.М. с ЕГН ********** и М.Г.М. с ЕГН ********** ***, действащи чрез адв. Р.К.от ШАК със съдебен адрес ***. Молителите излагат, че са законни съпрузи, като от брака си имат родено едно дете - дъщеря, към момента навършила пълнолетие. Страните били във фактическа раздяла повече от двадесет години, като всеки има свой личен живот и към момента са взели окончателното решение да прекратят брака помежду си. Това пораждало необходимостта да бъдат уредени всички въпроси относно семейното жилище, фамилното име на жената, издръжката помежду им. Молят съда да постанови решение, с което утвърди постигнатото между тях споразумение, съгласно чл.50 от СК.

Молителката, редовно призована се явява лично в съдебно заседание, заедно с адв. Р.К.от ШАК, като изразява категоричното си желание за разтрогване на брачната връзка.

Молителят, призован на съдебния адрес по делото, не се явява лично, за него се явява упълномощения му представител – адв. К. от ШАК. За отсъствието на страната се излагат уважителни причини, а именно, че същия постоянно пребивава в чужбина, където и работи, като се представят и писмени документи. Съдът е счел, че постоянното пребиваване на лицето в чужбина, където полага и труд се явява уважителна причина за неприсъствието му в заседанието. В този смисъл е Решение № 164 от 15.05.2013г. на ВКС по гр.д. № 42/2013г. IV г.о. и Определение № 1425 от 11.12.2013г. на ВКС по гр.д. № 5508/2013г., IV г.о. По делото е представено изрично пълномощно, което възпроизвежда параметрите на споразумението, като с подписването му от молителя, същия е изразил категоричната си и безсъмнена воля за развода си. Така е осъществено неговото процесуално представителство по делото в пълна степен. Адвоката му потвърждава споразумението и моли съда да го утвърди, като излага основанията си за това в съдебните прения.

ШРС след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становището на молителите, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: Молителите били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 17.07.1988г. в Шумен, за което бил издаден Акт за граждански брак № **** от същата дата. От брака си имат родено едно дете, към момента навършило пълнолетие. Не притежавали общо недвижимо имущество, движими вещи или МПС. Семейното жилище, след прекратяване на брака се предоставя за ползване на молителката, като мъжът го е напуснал и няма претенции по отношение на него. Молителите нямат взаимни претенции и за издръжка помежду си. В молбата заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си, поради формалното му съществуване.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в депозираната молба, а така също и в съдебно заседание, се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно семейното жилище; относно издръжката между съпрузите и фамилното име на жената. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на Р. и М. М., се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съдът констатира, че по делото не са представени доказателства досежно доходите на съпрузите, но предвид, че и двамата са в трудоспособна възраст и няма данни за влошено здравословно състояние на някой от тях, намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. От материалите по делото се установява, че при завеждането му е заплатена държавна такса от молителката в размер на 25 лв., затова и разликата до пълния определен от съда размер следва да се доплати от молителя.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Р.З.М. с ЕГН ********** и М.Г.М. с ЕГН ********** ***, сключен с Акт за граждански брак № ****/17.07.1988г. от длъжностно лице по гражданско състояние към Община – Шумен ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

І. Семейното жилище, находящо се в гр.*****се предоставя за ползване на молителката М.Г.М. с ЕГН ********** , като молителят го е напуснал и няма претенции за ползването му.

II. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

III. След прекратяване на брака съпругата М.Г.М. запазва брачното си фамилно име – М..

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 (четиридесет) лева.

ОСЪЖДА Р. Златен М. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 15 лв. (петнадесет лева), представляваща държавна такса за завеждане на делото, както и 5 лв. (пет) лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Решението да се връчи на молителите на съдебен адрес.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: