О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

1563/11.6.2018г.

Шуменският районен съд, единадесети състав

На единадесети юни през две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Като разгледа докладваното от съдията-докладчик

ГД №3061 по описа за 2017 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД, гр.Варна, с ЕИК103533691, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик“ №258, представлявано от Пл. ****+- членове а Управителния съвет, чрез процесуалния представител ****срещу наследниците на С.К.С., с ЕГН**********,*** – П.С.П., с ЕГН**********,*** и Д.С.К., с ЕГН**********,***. Със същата са предявени положителни установителни искове срещу ответниците с правно основание чл.124 от ГПК, във вр. с чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД.

Съдът, като съобрази депозираната молба и материалите по делото, намира така предявените установителни искове за недопустими, поради следните правни съображения:

Установителният иск е субсидиарна форма на защита и се прилага само тогава, когато не съществува друг ред за защита на спорното право. Не съществува спор в съдебната практика и правната доктрина, че с иска по чл.124 ГПК може да се установи съществуването или несъществуването на едно право или на едно правоотношение, заплашено от нарушаване. Що се касае до правния интерес, като абсолютна положителна предпоставка на установителния иск по чл. 124 ГПК то този интерес винаги е налице, когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно, а за наличието на такава несигурност е достатъчно титулярът на правоотношението да е направил "разумна субективна преценка". Когато противната страна оспорва правото на ищеца, или когато си присвоява едно право спрямо последния, несигурността в правното положение на ищцовата страна е и действителна. Затова и правният интерес от търсената с иска по чл.124, ал.1 ГПК защита се преценява винаги конкретно - с оглед въведените с исковата молба факти и доводите на ищеца. Наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск е абсолютна предпоставка за неговата допустимост, за която съдът е длъжен да следи служебно. Действително чл.124, ал.1 ГПК позволява съществуването на всяко едно правоотношение да бъде установявано, но само при наличие на правен интерес. Правният интерес по начало произтича от естеството на търсената защита. Такъв интерес от установителен иск не е налице, когато страната може да предяви осъдителен иск. Имайки предвид естеството на заявените претенции, доколкото се касае за незаплатени суми за консумирана електрическа енергия и обезщетения за забава плащането на същите, се налага извода, че страната би могла да получи защита на своите права именно чрез предявяване на осъдителен иск. Следователно при тези фактически твърдения в исковата молба, ищецът няма интерес да предявява положителен установителен иск, доколкото решението по един евентуален установителен иск не би довел до търсената промяна в неговата правна сфера, а до такава би довел единствено осъдителен иск срещу ответниците. Спрямо последния установителният иск е субсидирана форма на защита.

Изложените съображения за липса на правен интерес от предявения положителен установителен иск – абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск и оттам неговата недопустимост предпоставят недопустимостта на производството, образувано въз основа на депозираната искова молба и обуславят неговото прекратяване.

Водим от горното и на основание чл.130, ал.1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба, предявена на 10.10.2017 год. “ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД, гр.Варна, с ЕИК103533691, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик“ №258, представлявано от Пл. ****+- членове а Управителния съвет, чрез процесуалния представител ****срещу наследниците на С.К.С., с ЕГН**********,*** – П.С.П., с ЕГН**********,*** и Д.С.К., с ЕГН**********,***, с която са предявени положителни установителни искове с правно основание чл.124 от ГПК, във вр. с чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД.

ПРЕКРАТЯВА производството по ГД №3061/2017 год. по описа на ШРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ШОС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: