О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
3219/16.11.2018г.
Шуменският районен съд,
единадесети състав
На
шестнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател:
Ростислава Георгиева
Като
разгледа докладваното от съдията-докладчик
ГД
№3117 по описа за 2018 год.
За
да се произнесе взе предвид следното:
ГД №3117/2018 г. по описа на ШРС е образувано по повод
депозирана в ШРС искова молба от А.М.А., с ЕГН********** срещу С.М.А., с ЕГН**********,
като предмет на производството е искане за изменение режима на лични контакти,
лични отношения и издръжка по отношение на детето Н. А. М., с
ЕГН**********. В срока за отговор по чл.131, ал.1 от ГПК от страна на ответницата
е направено възражение за местна подсъдност, като с оглед представени по делото
доказателства, а именно Съдебно решение №221 от 08.08.2018 год. на РС –
Провадия, влязло в сила на 15.09.2018 год. и обстоятелството, че към настоящия
момент и към момента на завеждане на иска детето живее в с.Градинарово, община
Провадия молят делото да бъде изпратено за разглеждане на Районен съд – Провадия.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че в
разпоредбата на чл.127 и следващите от Семейния кодекс е предвидена изрична
подсъдност при спор между родители относно упражняването на родителските права
или изменение на същите, като същата постановява, че това е съдът по настоящия
адрес на детето, без в кодекса да има дефиниция какво се разбира под „настоящ
адрес“. Субсидиарно приложение следва да намери определението, дадено в §1,
т.15 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, според което
настоящ адрес на дете е адресът, на който то пребивава. Следователно формалният
акт на адресна регистрация не е от определящо значение, като той може да
съвпада с пребиваването на детето, но може да е извършен едностранно, от който
и да е от родителите, без фактически детето да е променило обичайното си
местопребиваване. При спор за местна съдебна компетентност се преценява къде е
било фактическото пребиваване на детето, а това е мястото, където е неговата
обичайна среда на живот. Временното отсъствие на детето от това място не
означава смяна на пребиваването му, нито отвеждането на детето от обичайното му
местопребиваване от единия родител без съгласието на другия, може да обоснове
компетентност за разглеждане на спора за родителски права от съда по мястото,
където детето е отведено или е неговата формална адресна регистрация.
За настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо
местопребиваване към момента на предявяването на исковете по чл.127, ал.2 СК,
изхождайки от характера на производството по споровете за местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му, в което съдебно производство основната цел е закрилата на
интересите именно на детето. Определянето на специална местна подсъдност по
тези спорове, изключваща общата такава по чл.105 ГПК, респ. чл.112 ГПК, е
обусловено именно от тази цел, поради което и при изясняване на понятието
настоящ адрес на детето следва да се държи сметка за неговото пребиваване,
което е свързано и с последващите процесуални действия по разглеждането на
спора. Горният извод не противоречи на уредбата в ЗГР - съгласно чл.94, ал.1
настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, а заявяването му, предвидено в
чл.96, ал.1 и срокът за това по чл.99, ал.1 от с. з. се явяват последица от
факта на местоживеенето на определен адрес, а не необходима предпоставка за
определянето му. Липсата на заявление за промяна на настоящия адрес в указания
в закона срок не променя установения факт на живеене на детето на определен
адрес, определящ се като настоящ такъв. Поради това и не е налице противоречие
в разпоредбите на ЗГР и Закона за закрила на детето - § 1, т.15 от ДР, съгласно
който настоящ адрес на детето е този, на който то пребивава, в какъвто смисъл
са изложените съображения от ВКС в преобладаващата съдебна практика за
неприложимост на даденото във втория закон легално определение на понятието
"настоящ адрес на детето" по съдебни производства извън него. В
подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че в производствата, по които се
засягат интересите на дете, съгласно разпоредбата на чл.15, ал.6 от ЗЗДет.
задължително се призовава и Дирекция „Социално подпомагане” по настоящ адрес на
детето, което в случая се явява Дирекция „Социално подпомагане”, гр.Провадия.
В тази насока е и константната съдебна практика и
по-конкретно Определение № 185 от
23.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2198/2013 г., II г. о., ГК, Определение №
187 от 25.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1956/2013 г., IV г. о., ГК и др.
В настоящия случай от материалите по делото се
установява по безспорен начин, че по силата на Решение №221 от 08.08.2018 год.
на РС – Провадия по ГД №126/2018 год., влязло в сила на 15.09.2018 год.
родителските права върху детето Н. са били предоставени на майката, като е
определено местоживеене на детето при нея на посочения в съдебното решение
адрес: с.Градинарово, община Провадия. След постановяване на решението,
респективно към датата на завеждане на исковата молба, предмет на настоящото
производство местоживеенето на детето е било именно на посочения адрес в
с.Градинарово. В същата насока са и изложените съображения от страна на
ответницата в отговора на исковата молба, с която прави и възражение за местна
подсъдност, именно с оглед настоящото местоживеене ***.
Ето защо, с оглед на гореизложеното и с оглед на
направеното възражение за местна подсъдност, имайки предвид преди всичко и
интересите на детето, съдът намира, че съдебното производство по ГД №3117/2018
год. по описа на ШРС следва да бъде прекратено, а делото следва да бъде
изпратено на РС – гр.Провадия.
Поради изложеното и на основание на основание чл.118,
ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 01.11.2018 год., в частта, в която по
делото е насрочено съдебно заседание на
21.11.2018 год. за разглеждане на направено искане за произнасяне на съда с
привременни мерки.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство
по ГД №3117/2018 год. по описа на Шуменски районен съд и ИЗПРАЩА делото на Районен съд – гр.Провадия по компетентност.
На основание чл.121 от ГПК определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред ШОС в едноседмичен срок от съобщаване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: