Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 3002/17г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Д.С.Д. *** срещу Наказателно постановление № 17-0869-002681/27.10.2017г. на ВПД началник сектор към ОДМВР-Шумен, сектор „Пътна полиция“- Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.179, ал.3, т.4 от ЗДП. Жалбоподателят счита, че не е извършил административно нарушение, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 19.09.2017г. около 04,30 часа жалбоподателят управлявал по автомагистрала № А-2 /“Хемус“/ лек автомобил марка „Рено”, модел „Меган Сценик“ с рег.№ Н 4641 ВР, с прикачено ремарке „Едуард АТ 2720“ с рег.№ Н 0396 ЕК в посока от гр.Нови пазар към гр.Шумен. На км.358 същият претърпял пътнотранспортно произшествие, във връзка с което на мястото на инцидента пристигнали служители на сектор „Пътна полиция“ -Шумен. Същите поискали да им бъде представен документ, удостоверяващ заплащането на винетна такса за прикаченото ремарке, но жалбоподателят не разполагал с такъв. Въз основа тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че управлява по републикански път ППС за превоз на товари и/или ППС за превоз на пътници и товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 27.10.2017г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 300,00 лв. за извършено нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите П.С.П. и В.С.С., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда не съществува основание за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДП движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Винетната такса по смисъла на последната разпоредба представлява такса за ползване на пътната инфраструктура, като заплащането й дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок републиканските пътища. В разпоредбата на чл. 10а, ал. 6 от Закона за пътищата са посочени превозните средства, за които следва да се заплащат винетни такси, като по силата на чл. 10а, ал. 7 от Закона за пътищата същите са разделени в три отделни категории. Така според чл.10а, ал.6, т.2 от ЗП винетна такса следва да се заплаща за моторните превозни средства с най-малко два моста, конструктивно предназначени за теглене, бутане, носене или задвижване на определени инструменти, прикачен инвентар, машини или ремаркета; към тях се отнасят колесните трактори, които могат да бъдат съоръжени за превоз на товари (самоходни шасита) и придружаващ персонал, и ремаркетата, включително полуремаркетата. От своя страна чл.10а, ал.7, т.3 от ЗП посочва, че в категория „К-3“ попадат пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници, с не повече от 8 (осем) места за сядане, както и пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари, и/или пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници и товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т. При тази нормативна уредба се явява изцяло необосновано становището, изложено в жалбата, за липса на задължение за заплащане на винетна такса за ползваното от жалбоподателя ремарке. Напротив, цитираната разпоредба на чл.10а, ал.6, т.2 от ЗП включва изрично ремаркетата сред пътните превозни средства, за които следва да се заплаща отделна винетна такса. Не съществува съмнение относно дължимостта на винетна такса за ремаркета и в практиката на съдилищата- в тази насока е напр. Решение № 233689 от 9.10.2017 г. на СРС по а. н. д. № 8529/2017г. На следващо място, доколкото процесното ремарке попада в категория О2 /от 750кг. до 3,5 т.- видно от приложения регистрационен талон, а и от показанията на свидетелите/, по силата на чл.10а, ал.7, т.3 от ЗП за движението му по републиканската пътна мрежа се е дължало заплащане на винетна такса от категория „К-3“. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал по Автомагистрала „Хемус“ лек автомобил марка „Рено”, модел „Меган Сценик“, с прикачено ремарке от категория О2, като за ремаркето не е била заплатена заплатена винетна такса за движение по пътищата от републиканската пътна мрежа- обстоятелство, което не се оспорва от страна на санкционираното лице. Същевременно съгласно чл. 10а, ал. 8 от Закона за пътищата винетна такса се дължи за всяко конкретно превозно средство. Доколкото според чл. 10а, ал. 6, т. 2 от Закона за пътищата ремаркето е сред пътните превозни средства, за които се дължи отделно заплащане на винетна такса и предвид обстоятелството, че същото се е движело по пътен участък, представляващ част от Автомагистрала "Хемус", която е част от републиканската пътна инфраструктура, съдът приема, че действително за всяко едно от превозните средства е било задължително заплащането на отделна винетна такса. Разпоредбата на чл.10а, ал.7 от ЗП въвежда възможност, когато пътно превозно средство от категория по ал. 7, т. 3 тегли едно или няколко ремаркета с технически обща допустима максимална маса над 3,5 т на едното или общо на състава от ремаркета, за състава да се заплаща винетна такса като за пътно превозно средство по ал. 7, т. 2. Такава обаче също не е била заплатена, като е била налична единствено винетка от категория „К-3“, залепена на стъклото на лекия автомобил. По изложените съображения съдът приема, че като е управлявал по път от републиканската пътна мрежа състав от лек автомобил и ремарке, без заплатена винетна такса за тегленото ремарке или обща винетка за целия състав, жалбоподателят действително е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 139, ал. 5 ЗДвП. За констатираното нарушение жалбоподателят правилно и законосъобразно е санкциониран по реда на чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, предвиждащ специална санкция за водач, който управлява по републиканските пътища ППС, предназначено за превоз на товари, и/или пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници и товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона, за което не е заплатена съответната винетна такса, какъвто е и процесния случай. Наказанието също така е определено законосъобразно, във фиксирания размер, предвиден в санкционната разпоредба, при което липсва възможност за неговото индивидуализиране. Правилно административнонаказателната отговорност е насочена към санкционираното лице, независимо, че автомобилът не е негова собственост, тъй като процесната санкция е предвидена за водач, който управлява автомобил, без заплатена винетна такса, независимо от собствеността.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и е определил законосъобразно наказание. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено. Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства за извършването на нарушението, които да обусловят извод за маловажност на нарушението.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0869-002681/27.10.2017г. на ВПД началник сектор към ОДМВР-Шумен, сектор „Пътна полиция“- Шумен, с което на Д.С.Д. ***, ЕГН: **********, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 179, ал.3, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: