Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.Митева

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 3055/17г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл.от ЗАНН.

Подадена е жалба от С.Р.С. *** срещу Наказателно постановление № И-2680/14.11.2017г. на кмета на Община Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 100.00 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.49, ал.6, във вр. с чл.50, ал.2 от Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен на ОбС-Шумен. Жалбоподателят привежда доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, като твърди и че административнонаказателната отговорност е насочена неправилно към него. Привежда и доводи за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Съдът, като взе предвид всички събрани по делото доказателства, счита за установено от фактическа страна следното: На 22.08.2017г. жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „БМВ“ с рег.№ Н 3737 ВН по улиците на гр.Шумен. Около 14,50ч. на посочената дата същият паркирал автомобила върху тротоар пред дом №1 на ул.“Дедеагач“ в града и влязъл в намиращото се в тази сграда заведение. Това обстоятелство било установено от свидетелите Г.Д.Н., М.С.К. и К.С.К. „Контрол по чистотата“ в Дирекция “Устройство на територията” при Община Шумен, които констатирали, че автомобилът е с предно и задно десни колела върху тротоара, като е паркиран успоредно на оста на уличното платно. Същите влезли в заведението и попитали кой управлява посочения автомобил, при което жалбоподателят заявил, че превозното средство е управлявано от него. Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че след като управлявал лек автомобил, паркирал същия с предно и задно десни колела върху тротоара. Актът бил съставен в присъствието на санкционираното лице, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 14.11.2017г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на С.С. било наложено административно наказание “глоба” в размер на 100лв., за нарушение на чл.6, ал.4 от Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен на ОбС- Шумен.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на свидетелите Г.Д.Н., М.С.К. и К.С.К., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Тримата не са се намирали в някакви особени отношения със жалбоподателя и дори не са го познавали, като не извличат ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на техните показания. По делото като веществено доказателство е приложена и фотоснимка, отразяваща извършеното нарушение. Последната не е изготвена по реда на НПК и не представлява веществено доказателствено средство по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС).

По делото като свидетели по искане на жалбоподателя са разпитани и лицата И.Д.Я. и Н.Д.Ц., които заявяват, че автомобилът е бил паркиран на посоченото място от друго лице, което след това е предало ключовете за него на С.. Посочените свидетели обаче са в близки приятелски отношения с жалбоподателя, при което по начало съществува съмнение в тяхната непредубеденост и обективност. Проверяващите също така са категорични, че при съставянето на акта жалбоподателят не е направил изявление в подобен смисъл, а напротив- заявил е изрично, че той е управлявал автомобила. При това положение съдът не намира достатъчно основания да кредитира твърденията на свидетелите Я. и Ц., като намира, че същите не са достоверни в достатъчна степен и не опровергават приетата от съда фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.6, ал.4 от Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен на ОбС-Шумен забранява преминаването, престоя и паркирането на превозни средства по тротоари и други пешеходни зони. Безспорно е установено по делото (от показанията на свидетелите Н., К. и К. и от приложената фотоснимка), а и не се отрича от страна на жалбоподателя, че автомобилът е бил паркиран с двете си десни колела на тротоара на посоченото в наказателното постановление място. По изложените по-горе съображения съдът приема за безспорно установено, че автомобилът е бил управляван и паркиран на това място именно от жалбоподателя. По този начин същият действително е нарушил забраната, установена с цитираната норма, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено. Времето и мястото на извършване на нарушението са конкретизирани в напълно достатъчна степен. Действително, в наказателното постановление не е изписано пълното наименование на нормативния акт, който е бил нарушен. Доколкото обаче е налице само една действаща наредба на Общински съвет Шумен, съдържаща в наименованието си израза „Наредба №1“, съдът намира, че допуснатата непрецизност е несъществена и не е попречила на санкционираното лице да разбере в кой нормативен акт се съдържат разпоредбите, които са били нарушени. Неоснователни са доводите от страна на процесуалния представител, че е налице неяснота в това отношение, тъй като съществува и друга наредба с подобно наименование. На практика се касае за отменената Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред в Община Шумен, чийто чл.6, ал.4 действително се отнася за извършване на ремонтни дейности. Същата обаче е била отменена с Решение № 578 от 11.03.2010 г. на Общински съвет Шумен, считано от 17.04.2010 г. и доколкото не представлява действащ нормативен акт, не би могла да доведе до претендираната неяснота. Следва да се отбележи също, че допуснатите пороци при издаването на наказателното постановление са съществени само ако са довели до реално накърняване на процесуалните права на санкционираното лице, но не и когато имат формален характер. Не е накърнено правото на защита на жалбоподателя и с посочването в наказателното постановление на обстоятелството, че мястото на извършване на нарушението не е било определено от собственика на пътя или администрацията за паркиране. Достатъчно ясно в наказателното постановление е посочено, че нарушението се изразява в паркиране върху тротоар, с което е нарушен чл.6, ал.4 от Наредба №1 на ОбС-Шумен, като допълнителните пояснения не са от естество да обусловят нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Поради това и при положение, че разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП изобщо не е била цитирана, съдът приема за неоснователни доводите за наличие на процесуално нарушение в подобна насока. По изложените съображения съдът приема, че наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и е описал надлежно обстоятелствата около извършване на нарушението. Правилно е определена и относимата санкционна разпоредба. Наказанието е наложено на основание чл.49, ал.6 от Наредбата, предвиждащ специална санкция за нарушения на чл.6, ал.4 от същата наредба, какъвто е и настоящият случай.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, от показанията на проверяващите се установява, че автомобилът е създавал реални затруднения за пешеходците. Основателни са обаче възраженията, че размерът на наложената санкция е твърде висок. Съдът намира, че наказващият орган е следвало да отчете липсата на данни за други подобни нарушения, а също и имотното състояние на нарушителя /съгласно чл.27, ал.2 от ЗАНН/, който е студент и няма данни да реализира доходи. При това положение съдът намира за правилно и законосъобразно санкцията да е в минималния допустим размер, а именно 50,00 лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

Изменя наказателно постановление № И-2680/14.11.2017г. на кмета на Община Шумен, като намалява размера на наложеното на С.Р.С. ***, с ЕГН: **********, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл. 49, ал.6, във вр. с чл.50, ал.2 от Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен на ОбС-Шумен, административно наказание „глоба“ от 100.00 на 50.00 лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: