Р Е Ш Е Н И Е

115/19.3.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №3078 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №В-0043651/08.11.2017 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от О. Б. Ш. е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.222а от ЗЗП за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание не се явява представител.

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София извършва търговска дейност в обект за продажба на мобилни апарати и аксесоари и телекомуникационни услуги – магазин „ИНТЪРНИТИ“, находящ се в гр.Шумен, бул.”Симеон Велики” №28, на територията на магазин „Кауфланд“. По повод постъпила потребителска жалба с вх.№В-03-2120 от 25.09.2017 год. на 28.09.2017 год. била извършена проверка в обекта от служители при КЗП, гр.Шумен. Било установено, че потребителят Н.Я. на 05.04.2017 год. закупил от търговеца мобилен телефон, марка „COOLPAD“, модел “TORINO S”, със сериен номер 869266021413171. Поради повреда в апарата на 14.08.2017 год. предявил рекламация. В съставения приемен протокол било отразено, че телефона се предава за ремонт с оплакване, че телефонът не се включва, освен ако не е на зарядно и показва постоянно, че има включени слушалки /СР-ON/OFF Problem, CP-Low Authonomi/Charging/. При предаване на телефона в съставения сервизен протокол №501923563 като техническо състояние на апарата било посочено, че същият е със следи от удари. В същото време в протокола не било описано състояние на сензора за проникване на влажност, както и дали е констатирана корозия, по която и да е част на апарата. На 18.08.2017 год. потребителят бил уведомен, че телефонът е бил обслужен от сервиз „Булграм“ и че му се отказва гаранционен ремонт, тъй като били констатирани следи от корозия и доказателства за влияние на влага/неизвестна течност.

По време на проверката било установено, че телефонът е бил върнат на потребителката неотремонтиран. Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол №К-2626956/28.09.2017 год. На 06.10.2017 год. от дружеството било представено писмено становище, в което описват причините, поради които са отказали да отремонтират апарата. С Констативен протокол №К-0100128/06.10.2017 год. представител на дружеството е бил поканен да се яви за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. За констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение №К-0043651/13.10.2017 год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите. Актът бил връчен на представител на дружеството и подписан от него без да изложи възражения. Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал и допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №В-0043651/08.11.2017 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от О. Б. Ш. е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.222а от ЗЗП за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В.К.Г. и на свидетеля А.Г.Д. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството действително е извършило визираното в акта и в наказателното постановление административно нарушение, по следните правни съображения:

Безспорно установено по делото е, че “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД се явява търговец по смисъла на §13, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП и съгласно разпоредбата на чл.113, ал.1 от същия закон е имал задължението да привежда потребителската стока в съответствие с договора за продажба. Безспорно установено по делото е, а и това обстоятелство не се спори от дружеството – жалбоподател, че това задължение не е било изпълнено, а потребителят е получил отказ от удовлетворяване на рекламацията. Като мотив за отказана на гаранционния ремонт дружеството сочи, че са били констатирани следи от корозия и доказателства за влияние на влага/неизвестна течност.

Видно от приложеното, като писмено доказателство по делото Съдържание и обхват на търговската гаранция, която “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД предоставя, гаранцията за телефона не се признава при изрично посочени условия, между които са и всички случаи на повреди, причинени от неправилна употреба, изпускане, удар, неправилно съхранение, заливане с течности, опити за поправка от неупълномощени лица, зареждане с неоригинални зарядни устройства или други външни въздействия в противоречие с изискванията на производителя. В същото време обаче, за да се позове на посочените изключения, при които гаранцията отпада, дружеството е следвало да докаже, че посочените от потребителя повреди, отразени и в документите по делото, се намират в пряка причинна връзка с констатираната корозия, както и че същата е била налична към момента на приемане на телефона в обекта на фирмата. В този смисъл в представеното Становище №713/04.10.2017 год. е отразено, че е констатирана корозия по основната платка, която може да се прояви при проникване на влага. В същото време обаче, липсват доказателства, че описания дефект – нарушена работа на телефона, се намират в някаква връзка с констатираната корозия. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че при предаване на телефона в обекта на дружеството не е било описано, че стикерът за влага е активен и че показва следи от влага или корозия по апарата. Имайки предвид модела на апарата и местонахождението на стикера за влага, се налага извода, че за визуалното му преглеждане не се налага разглобяване на телефона, което да нарушава целостта му и да обосновава нуждата от извършването му от оторизирано сервизно лице. Следователно, с оглед липсата на доказателства при приемане на апарата по него да е имало следи от влага не може да се сподели извода, че посочения дефект се дължи на наличие на корозия по платката и очевидно не може да се счете, че повредата е причинена от заливане с течности или друго външно въздействие, поради което не са били налице условията за отнемане на гаранцията, съгласно предоставените на потребителя гаранционни условия.

Съдът не кредитира твърденията на дружеството, изложени в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, изразяващи се в липса на посочена дата и място на нарушението. В тази връзка съдът намира, че действително в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление неправилно е била посочена датата на извършване на нарушението, доколкото за дата на нарушението е приета датата 18.08.2017 год., на която дружеството е отказало рекламацията на потребителя. В същото време обаче доколкото в наказателното постановление по недвусмислен начин е посочена датата на извършената проверка и датите, на които дружеството е извършило всяко едно действие, то и датата на нарушението се явява определяема по смисъла на разпоредбата на чл.113 от ЗЗП /един месец след датата на предявяване на рекламацията, която в случая е датата 14.09.2017 год. В тази връзка е и константната практика на ШАС по този въпрос и по-конкретно Решение №363/05.11.2014 год. по КАНД №332/2014 год. по описа на ШАС и др.

Поради изложеното, настоящия състав намира, че дружеството-жалбоподател неправомерно е отказало привеждането на стоката в съответствие с договора за продажба и по този начин действително е допуснало неизпълнение на задължението, визирано в разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.222а от ЗЗП. При индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган е съобразил факта, че деянието е извършено след като дружеството е било наказано с влезли в сила наказателни постановления за други идентични по вид нарушения, поради което е наложил наказание в размер на максимума, предвидения в разпоредбата на чл.222а от ЗЗП. В тази връзка съобразявайки посочените наказателни постановления и липсата на посочена дата на влизане в сила на всяко едно от тях, създава невъзможност са се извърши преценка дали деянието, предмет на настоящото производство не се явява повторно по смисъла на §13, т.21 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП. В тази връзка санкцията на нарушителя е определена в размерите, посочени в разпоредбата на чл.222а, а не на тези по чл.231 от ЗЗП, което се явява по-благоприятно за дружеството. В същото време обаче настоящият състав намира, че наложеното на дружеството наказание не е правилно индивидуализирано. Въпреки наличието и на други влезли в сила наказателни постановления, от посочването на които не може да бъдат извлечени данни за конкретното деяние, датата на извършване и датата на влизане на постановленията в сила, не може да се обоснове налагане на санкция в нейния максимален, предвиден в закона размер. В този смисъл съдът като съобрази тежестта на нарушението, стойността на ремонта, който е бил отказан и вида на мобилния телефон, счита за справедливо санкцията на дружеството за това нарушение да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер от 500 лева. С оглед на всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като наложената на дружеството имуществена санкция бъде намалена от 3000 /три хиляди/ на 500 /петстотин/ лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №В-0043651/08.11.2017 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от О. Б. Ш. е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.222а от ЗЗП за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП, като намалява размера на наложената „имуществена санкция“ от 3000 /три хиляди/ на 500 /петстотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: