Р Е Ш Е Н И Е
23/11.1.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
десети януари през две хиляди и осемнадесета
година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар:
Т.Д.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 3088 по
описа на ШРС за 2017 г.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано
на основание чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №
17-0869-003163 от 23.11.2017
г. на ВПД Началник на сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – гр. Шумен, с което на Б.Д.В., ЕГН ********** *** са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на
основание чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и
“глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП за
нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление,
като неправилно и незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща упълномощен представител.
Процесуалният
представител на ОД на МВР – гр.
Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно
заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна,
а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено. В съдебно
заседание излага подробно съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал 2 от ЗАНН от
надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от
НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе
в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Б.Д.В. на 11.11.2017 г. управлявал МПС -
товарен автомобил марка „ДАФ АД 85 ХЦ 480 Е 3 1”, с рег. № Н 7659 ВН, собственост
на ЕТ „П.П.“ гр. Шумен, като се движил по републиканската пътна мрежа, по път I-7, в посока от гр. Шумен към гр. Велики Преслав. В
района на км 126+899 бил спрян за проверка от служители при сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, при която било установено, че за
управляваното от В. ППС няма заплатена винетна такса. В същото време било
констатирано, че жалбоподателя В. управлява товарния автомобил без МПС-то да е
било представено на годишен технически преглед. На нарушителя Б.В. бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение № 3163 от 11.11.2017 г., с
бланкетен № 243523. Актосъставителят е посочил, че с горните деяния от страна
на Б.Д.В. са нарушени разпоредбите на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и чл. 147, ал. 1
от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителят без възражения по него. Впоследствие не
се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление № 17-0869-003163 от 23.11.2017 г. на ВПД
Началник на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Б.Д.В.,
ЕГН ********** *** са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3
000 /три хиляди/ лева на основание чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП за нарушение по
чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание
чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно
заседание на актосъставителя И.П.П. и на свидетеля Б.Б.Б. - свидетел при
установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл. 283
от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите И.П.П. и Б.Б.Б. следва
да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се
потвърждават от останалите събрани доказателства. Свидетелите също така не извличат
някаква полза от твърденията си и не са заинтересувани от изхода на делото, при
което липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.
При така
установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, описано в пункт
първи на наказателното постановление, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, движението на определените в Закона за
пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след
заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
Последната разпоредба въвежда задължение за преминаване на пътните превозни
средства по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна
мрежа, както и такива, които са извън нея по техни участъци, след заплащане на
такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, като размерът на
винетната такса, включително административните разходи, за всички категории
превозни средства се определя от Министерския съвет. Съобразявайки изложеното,
съдът намира, че жалбоподателят, движейки се по път от Републиканската пътна
мрежа е бил длъжен да заплати винетна такса, срещу която да получи винетен
стикер. Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 5, т. 1 от Закона за пътищата,
винетката е ценна книга, която удостоверява правото на ползване на
републиканските пътища, като същата се състои от две части: първата е оформена
за еднократно залепване в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното
стъкло на пътното превозно средство и удостоверява плащането на винетната такса
пред контролните органи, а втората част
е във вид на талон и служи за доказателство за платената винетна такса при
издаване на безплатен стикер в случаите на счупване или кражба на предното
стъкло на автомобила, както и при производствен дефект на винетния стикер.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 5, т. 2
от Закона за пътищата собственикът или ползвателят на пътното превозно
средство има право да ползва републиканските пътища на Република България, като
преминава по тях или по техни участъци с пътното превозно средство само когато
са изпълнени кумулативно и двете условия: когато е заплатена винетна такса за
съответния период и категория пътно превозно средство и в долния десет ъгъл на
предното стъкло на същото е залепен валиден винетен стикер. От материалите по
делото и по-специално от разпита в съдебно заседание на свидетелите И.П.П. и Б.Б.Б. се
установява по безспорен начин, че по време на проверката на предното стъкло на
управляваното от страна на жалбоподателят ППС, не е имало залепен винетен
стикер. По време на съставяне на акта това обстоятелство не е било оспорено и
от страна В..
От всичко
изложено по-горе се доказва по безспорен начин, че Б.Д.В. е управлявал ППС, без да има залепен на съответното место
върху предното стъкло какъвто и да е винетен стикер, поради което съдът намира,
че същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото
по-горе административно нарушение на разпоредбата чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. За
посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 179, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП предвижда “глоба” за водач, който управлява пътно превозно
средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса, като
при управление на посоченото ППС, “глобата” е в размер на 3 000 /три хиляди/
лева. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил
приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал
съобразно санкционната норма на чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
При извършената
служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на
ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Относно възражението на жалбоподателя за
допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на наказателното
постановление, изразяващо се
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съдът счита същото за неоснователно.
В акта за установяване на административно нарушение, а впоследствие и в наказателното
постановление, нарушението е било описано достатъчно пълно и ясно, като са били
посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и
допълнителните относими към тях обстоятелства, включително коя категория е моторното
превозно средство, коя категория винетка е била регистрирана за него. В случая
деянието за което е бил санкциониран жалбоподателя, е описано в акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление по
следния начин: „Управлява МПС от категория N3 по път от републиканската
пътна мрежа без да е платил винетна такса за категория К-1, към която спада
управляваното от него МПС“. По
този начин е била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването
на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му
отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в
крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство. В този смисъл е установената практика на
Административен съд – гр.Шумен по този въпрос, по-конкретно Решение № 129/ 11.04.2016 г. по КНАХ № 73/2016 г.
и др.
Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложено на основание чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, предвиждащ санкция при нарушение на чл. 139, ал. 5 от с.з., какъвто е и процесният случай.
Освен това,
съдът намира, че не са налице
основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. На първо
място, съдът намира, че това нарушение не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите деяния от
същия вид. Действително,
жалбоподателят
не е собственик или дори ползвател на процесния товнарен автомобил, а е управлявал същия
във връзка със заеманата от него длъжност и в изпълнение на служебна заповед, но същият е следвало да
се въздържа от управлението на МПС, за което не е била заплатена съответна
такса. Още повече, от събраните по делото доказателства се установява, че
собственика на МПС е дал на нарушителя пари с оглед закупуването на винетка за процесния товарен автомобил,
но последният не е закупил такава и въпреки това го е управлявал по
републикански път, за движението по който се изисква заплащането на винетна
такса, като същевременно за въпросното МПС не е била платена такава и до
приключване на проверката. В същото време по делото са налице и доказателства - Справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателят
е бил многократно наказван за различни нарушение на ЗДвП и от които да може да
се направи извод, че лицето има по-висока степен на
обществена опасност. Ето защо съдът счита, че административно-наказващият орган
е съобразил правилата, визирани в разпоредбата на чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН, отчитайки тежестта на извършеното нарушение и степента на
обществената му опасност.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление в частта по пункт първи се явява правилно и законосъобразно.
По отношение на
нарушението, визирано в пункт втори на наказателното постановление, съдът
съобрази от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП,
регистрираните моторни превозни средства подлежат на задължителен периодичен
преглед за проверка на техническата им изправност. Цитираната разпоредба има
императивен характер, което означава, че всички МПС, в т.ч. и процесното
подлежат на периодични технически прегледи, редът и условията за провеждането
на които са регламентирани в Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. В
чл. 38, ал. 1 от цитираната наредба е предвидено за превозните средства,
успешно преминали периодичен преглед, да се издава удостоверение за техническа
изправност , както и знак за периодичен преглед за техническата изправност на
ППС.
От констатациите в акта за установяване на административно
нарушение и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели свидетелите И.П.П. и Б.Б.Б. се установява, че управлявания от В. товарен автомобил не
е бил представен на годишен технически преглед. А и по същество не се оспорва
от нарушителя, че управлявания от него автомобил не е преминал през такъв
периодичен преглед, респ. не е бил снабден с цитираните по-горе удостоверение и
знак, от което следва, че последният го е управлявал при несъблюдаване на изискванията
на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Още повече от
страна на жалбоподателят не са представени доказателства, които да поставят под
съмнение така установената фактическа обстановка, водеща до извода, че В. е
извършил посоченото административно нарушение. Поради изложеното, съдът счита,
че наказващият орган правилно е квалифицирал деянието като административно
нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
Същевременно, доколкото в ЗДвП не е предвиден специален
административно-наказателен състав за управление на ППС, които не се преминали
през задължителния периодичен преглед за техническа изправност правилно
наказващия орган е приел, че деятелността на Б.Д.В. е съставомерна по чл. 185
от ЗДвП, регламентиращ отговорност за нарушение на ЗДвП и на издадените въз
основа на него нормативни актове, за които не е предвидено друго наказание. В
тази част настоящия съдебен състав не споделя тезата на жалбоподателя, че
несъблюдаването на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП съставлява административно нарушение
по чл. 181, т. 1 от ЗДвП, чието наличие изключва приложението на чл. 185 от
ЗДвП. Разпоредбата на чл. 181, т. 1 от ЗДвП предвижда
административно-наказателна отговорност за собственик или длъжностно лице,
което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство
за технически преглед. Жалбоподателят обаче не е санкциониран за това, че не е
представил процесното МПС за технически преглед, за каквото задължение по
същество последният не е носител, а е наказан за това, че е управлявал МПС,
което не е преминало периодичен технически преглад, за което нарушение няма
регламентиран специален административно-наказателен състав. С оглед на това,
прилагайки субсидиарния такъв, предвиден в разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП,
наказващия орган не е допуснал твърдяното от жалбоподателя нарушение на
материалния закон. В тази насока е изрично
Решение № 412/2014 г. по КАНД№ 372/2014 г. на ШАС и мн. др.
Ето защо съдът намира, че административно-наказващият
орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл. 185 от ЗДвП,
като наказанието е определено правилно, във
фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за
по-нататъшна индивидуализация.
Неоснователно е
възражението му, че липсата на мотиви относно приложението на чл.
28 от ЗАНН
представлява процесуално нарушение, което обуславя отмяна на наказателното
постановление. По аргумент от разпоредбата на чл.
53, ал.
1 от ЗАНН,
административнонаказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако
прецени, че случаят е „маловажен“ да не издава наказателно постановление,
като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административнонаказващият
орган няма задължение да мотивира преценката си, че нарушението не представлява
маловажен случай и да изложи съображенията си за неприлагане на чл.
28 от ЗАНН като
задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С
издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил
становището си, че случаят не е маловажен. При проверката на материалната
законосъобразност на наказателното постановление първоинстанционният съд също
има задължение да извърши преценка дали конкретното нарушение попада в
приложното поле на чл. 28 от ЗАНН /арг.
от ТР № 1/12.12.2007 г.
на ОСНК на ВКС по ТД № 1/2007 г./. В случая настоящия
съдебен съдебен
състав, че не са налице
основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като това нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с другите деяния от същия вид. Ето защо
съдът счита, че административно-наказващият орган е съобразил правилата, визирани в разпоредбата на чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН, отчитайки тежестта на извършеното нарушение и степента на
обществената му опасност и го е санкционирал съобразно санкционната норма на
чл. 185 от ЗДвП.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление в тази част също се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 17-0869-003163 от 23.11.2017 г. на ВПД
Началник на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Б.Д.В.,
ЕГН ********** *** са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3
000 /три хиляди/ лева на основание чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП за нарушение по
чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание
чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: