Р Е Ш Е Н И Е

543/23.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: И.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №3098 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №78/04.12.2017 год. на Началника на ОД на МВР-Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.218б от НК на Т.В.Т., с ЕГН**********,*** е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за деяние по чл.194, ал.3 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание се явява лично, като поддържа жалбата.

Процесуалният представител на ОД на МВР-Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, счита, че жалбата е неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло. В последното съдебно заседание по делото не се явява и не изразява становище.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и не изцяло на изложените в нея съображения, поради следното:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Т.В.Т. на 09.08.2017 год. около 10.00 часа посетил магазин „Билла“, намиращ се в гр.Шумен, бул.“Славянски“ №30. По това време на смяна в магазина била охранителката А.А.К., която забелязала, че Т. взел от щанда един брой шоколад „ION BREAK“ на стойност 1.09 лева и се насочил към изхода на магазина. След спирането му бил отведен в офиса на управителя на магазина – свидетелката С.Т.В.. В присъствие на пристигналия екип на СОТ, който бил повикан от двете служителки на магазина, жалбоподателят предал шоколада, за което бил съставен Протокол за доброволно предаване от 09.08.2017 год. Въз основа на докладна записка, съставена от пристигналия на место екип на РУ към ОД на МВР Шумен била образувана преписка номер УРИ 1729р-17085/11.08.2017 год. по описа на РУ към ОД на МВР Шумен. След извършена проверка по нея с постановление на прокурор при ШРП било отказано образуване на наказателно производство и преписката е била изпратена на ОД на МВР Шумен за налагане на административно наказание. Повод за преценката на наблюдаващия прокурор била ниската стойност на вещта, предмет на кражбата – 1.09 лева, както и наличието на визираните в разпоредбата на чл.218б от НК положителни предпоставки за приложение на посочената разпоредба.

За констатираното нарушение на основание чл.218б от НК на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение с бланкетен №934520 от 21.11.2017 год., като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.194, ал.3 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК. Актът е съставен в присъствието на нарушителя и подписан от него, като същият е посочил, че няма възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №78/04.12.2017 год. на Началника на ОД на МВР-Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.218б от НК на Т.В.Т., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за деяние по чл.194, ал.3 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В.П.Й. и на свидетелите А.А.К. и С.Т.В., както и от приобщените на основание чл.283 от НПК материали, съдържащи се в преписка номер УРИ 1729р-17085/11.08.2017 год. по описа на РУ към ОД на МВР Шумен.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Безспорно установено по делото е, че нарушителят е осъществил от субективна и обективна страна състава на визираното в акта и наказателното постановление престъпление по чл.194, ал.3 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК. В тази връзка от разпита на свидетелите А.А.К. и С.Т.В. се установява по безспорен начин, че на 09.08.2017 год. действително у Т. е бил намерен шоколад, като същият е възнамерявал да напусне магазина, без да заплати стойността на същия.

В тази връзка съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, че не е имал намерение да открадне шоколада, а се е бил насочил към касите, но е възнамерявал да мине от външната страна на същите. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че първоначално действията на Т. са били възприети от свидетелката К., която е наблюдавала видеомониторите в обекта и е възприела обстоятелството, че жалбоподателя е поставил шоколада в дрехата си, а впоследствие в присъствие на извикания екип от СОТ, в нейния офис Т. е извадил шоколада. В същата насока са и показанията на свидетелката В., която в съдебно заседание свидетелства, че след като охраната е довела Т. в нейния офис той е извадил шоколада и го е предал.

С оглед на изложеното се налага категоричния извод, че с действията си жалбоподателят е направил опит да отнеме 1 брой шоколад на стойност 1.09 лева.

Съдът при преценка на квалификацията на деянието, извършено от подсъдимия, като взе предвид сравнително ниската стойност на вещта, предмет на деянието – 1.09 лева, обществената опасност на деянието, която съдът преценява като невисока, имайки в предвид, че последиците от него са напълно възстановени на пострадалото лице, обясненията, който дава, макар и обяснявайки действията си в своя полза, дават основание същото с оглед на по-ниската степен на обществените последици, да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на чл.93, т.9 от НК, респективно по чл.194, ал.3 от НК.

Административно-наказателната разпоредба на чл.218б, ал.1 от НК предвижда административно наказание глоба в размер от 100 до 300 лева за деяние по чл.194, ал.3 от НК, когато стойността на предмета на престъплението е до две минимални работни заплати за страната, установени към датата на извършване на деянието и ако предмета на престъплението е възстановен или заместен. Видно от материалите по делото стойността на веща, предмет на престъплението е била 1.09 лева, а минималната работна заплата за страната към датата на деянието – 09.08.2017 год., съгласно Постановление №22/26.01.2017 год. от 01.01.2017 год. е била 460 лева. В същото време от материалите, приложени по преписка УРИ 1729р-17085/11.08.2017 год. по описа на РУ към ОД на МВР Шумен се установява, че жалбоподателят е предал веща доброволно, след като е бил поканен за това и същата е била върната на пострадалото лице. С оглед на всичко изложеното съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно административно-наказателната разпоредба на чл.218б, ал.1 от НК, във вр. с чл.194, ал.,3 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 НК, като е съобразил и разпоредбата на чл.53 от ЗАНН и като е взел в предвид, че извършването на нарушението и нарушителя са били установени по безспорен начин. При индивидуализацията на административното наказание административно-наказващият орган е наложил санкция в минималния размер предвиден от закона, като е отчел факта, че нарушението е извършено за първи път и е наложил наказанието в съответствие с чл.218б, ал.1 от НК в минималния размер, предвиден от закона, а именно 100 лева.

В същото време обаче съдът намира, че деянието, предмет на обжалваното наказателно постановление осъществява признаците на „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът взе предвид обстоятелството, че се касае за опит за извършване на престъпление, като стойността на вещта, предмет на същото е много ниска – 1.09 лева. Преценявайки същата и размера на наложеното наказание „глоба“ в размер на 100 лева, съдът намира, че същата е несъразмерно тежка и не би довела до възпитателен и превантивен ефект у жалбоподателя, а би допринесла за значително затрудняване на неговото съществуване. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че в хода на производството не са били събрани данни относно финансовото и материално положение на жалбоподателя, за да може да бъде направена категорична преценка, че наложената му глоба е съобразена с него. В същото време обаче съдът намира, че с оглед прекалено ниската стойност на предмета на престъплението, обстоятелството, че същата е възстановена на пострадалото лице, напредналата възраст на жалбоподателя – 73 години, чистото му съдебно минало, което се установява от приложената по делото справка за съдимост и липсата на данни за други противоправни прояви и висящи производства, образувани срещу него, налагат извода, че настоящото деяние се отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи от този вид. Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието “маловажен случай” следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на нарушението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. В тази връзка следва да бъдат отчетени именно посочените по-горе смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, с оглед на които се налага извода, че деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други подобни случай.

В същото време съдът съобрази и факта, че от страна на административно-наказващият орган са изложени само лаконични мотиви относно приложението на чл.28 от ЗАНН, които на практика се приравняват на липса на такива. Процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007 год. по тълк. н. д. № 1/2005 год. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Правната норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и константната съдебна практика на Шуменския административен съд по идентични казуси и по-конкретно Решение №152 от 08.04.2014 год., постановено по КАНД №106/2014 год., Решение №159 от 14.04.2014 год., постановено по КАНД №109/2014 год. и др.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъбразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №78/04.12.2017 год. на Началника на ОД на МВР-Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.218б от НК на Т.В.Т., с ЕГН**********,*** е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за деяние по чл.194, ал.3 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: