Р Е Ш Е Н И Е
101/7.3.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
секретар Ил.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №3117 по описа на ШРС за 2017 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
№27-0000358/01.12.2017 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” -
гр.Шумен, с което на основание чл.79, ал.4 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност /ЗТМТМ/, във вр. с чл.76, ал.1 от ЗТМТМ и чл.48, ал.2 от
Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ на “К.О. БГ” ЕООД , с ЕИК204277908,
със седалище и адрес на управление: гр.С., район К.С., бул.”Е.Т.” №53-55, С.
община, област С., представлявано от К.О., роден на *** год. в Република Турция
е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева /две хиляди и петстотин
лева/. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно
доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание представляващия дружеството –
жалбоподател не се явява лично. Изпраща упълномощен представител – адв.Х.Н. от
САК, който поддържа жалбата, като в съдебно заседание моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, като излага конкретни мотиви в подкрепа
на искането.
Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция
по труда” - гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от
ЗАНН оспорва жалбата, като в съдебно заседание излага подробни съображения в
тази насока.
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от
ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е частично основателна, макар
и не изцяло по изложените в нея съображения, поради следното:
ШРС,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател “К.О. БГ” ЕООД , с
ЕИК204277908 осъществява производствена дейност в Цех за производство на
ламинирани табли за сервиране, намиращ се в гр.Шумен, Промишлена зона в кв.УПИ
4. При извършена проверка на 06.10.2017 год. по спазване на трудовото
законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по
труда”, гр.Шумен от страна на дружеството, на територията на производствената
база било установено лицето Д.Б. /C.B./, роден на *** год.,
гражданин на Република Турция, притежаващ паспорт №U14443686, виза с №003498575/20.06.2017 год. от вид „С“ за пребиваване в страната за
срок от 90 дни. След проведен разговор с лицето и попълнена от него декларация
на основание чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ /на турски език/ било установено, че
лицето е командировано в дружеството-жалбоподател, считано от 02.10.2017 год.
до 13.10.2017 год., като обучаващ с работно време в интервала от 09.00 часа до
17.00 часа – „от време на време“, като основните му задължения били проверка на
продукцията и обучение на персонала, с размер на заплатата 3000 турски лири
/дневно по 100 турски лири/. По време на проверката лицето представило
командировъчна заповед от 29.09.2017 год., в която било посочено, че
лицето Д.Б. е служител на „К. Й. ПЛАСТИК
САНАЙИ ВЕ ТИДЖАРЕТ АНОНИМ ШИРКЕТИ“, Турция и че същото се командирова временно
до „К.О. БГ“ ЕООД , гр.Шумен за периода от 02.10.2017 год. до 13.10.2017 год. със задача: обучаване и запознаване на
работниците с производствения процес. Във връзка с направено запитване от
страна на ИА „ГИТ“ от Агенцията по заетостта на Република България е получено
писмо на 20.10.2017 год., от което става ясно, че на чужденецът Д.Б. /C.B./, гражданин на Република Турция не е издавано разрешение за достъп до
пазара на труда във връзка с осъществяване на трудова заетост като нает по трудово
правоотношение в т.ч. за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер или
като командирован специалист по Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност, както и не е регистриран за извършване на краткосрочна заетост в
рамките на предоставяне на услуги и че от страна на „К.О. БГ“ ЕООД , с
ЕИК176843901 в Агенцията по заетостта не са постъпвали заявления за разрешение
за достъп до пазара на труда или декларации за регистрация на краткосрочна
заетост на работници, граждани на трети държави.
Резултатите от проверката били подробно
обективирани в Протокол за извършена проверка №ПР1735955 от 06.10.2017 год., с
който на дружеството били дадени конкретни предписания. Протокът бил връчен
лично на представляващия дружеството-жалбоподател на 01.11.2017 год., като
същият му е бил преведен на турски език от доведено от него лице – свидетелката
З.Х.Д., която собственоръчно вписала в протокола, че е превела съдържанието на
турски език на лицето К.О.. На 01.11.2017 год. на дружеството-жалбоподател бил
съставен акт за установяване на административно нарушение №27-0000358, като
актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.76,
ал.1 от ЗТМТМ, във вр. с чл.9, ал.3 от същия закон. Актът бил съставен в присъствие
на представляващия дружеството и в присъствие на преводач от турски език –
свидетелката З.Х.Д.. Акта бил връчен лично на управителя на дружеството и подписан
без възражения, като в същия собственоръчно било изписано от страна на свидетелката
З.Х.Д., че е превела съдържанието на настоящия документ на турски език на г-н
К.О.. Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал и от законното си право и
в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени възражения.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление №27-0000358/01.12.2017 год. на Директора на Дирекция “Инспекция
по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.79, ал.4 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, във вр. с чл.76, ал.1 от ЗТМТМ и чл.48,
ал.2 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ на “К.О. БГ” ЕООД , с
ЕИК204277908, със седалище и адрес на управление: гр.С., район К.С., бул.”Е.Т.”
№53-55, С. община, област С., представлявано от К.О., роден на *** год. в
Република Турция е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева /две
хиляди и петстотин лева/.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя П.В.С. и на свидетелите Г.П.П., А.Ф.И., Х.М.Х.
и З.Х.Д., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗТМТМ Работник
– гражданин на трета държава, командирован в Република България от
чуждестранния му работодател за срок до три месеца в рамките на 12 месеца, може
да изпълнява определени задачи без разрешение за работа въз основа на
еднократна регистрация в Агенцията по заетостта. От материалите по делото и
по-конкретно от представените като писмени доказателства по делото
Командировъчна заповед от 29.09.2017 год. и Декларация на основание чл.68,
ал.1, т.3 от ЗТМТМ се установява по
безспорен начин, че лицето Д.Б. е служител
на „К. Й. ПЛАСТИК САНАЙИ ВЕ ТИДЖАРЕТ АНОНИМ ШИРКЕТИ“, Турция и че същото е било
командировано временно до „К.О. БГ“ ЕООД , гр.Шумен за периода от 02.10.2017
год. до 13.10.2017 год. със задача:
обучаване и запознаване на работниците с производствения процес. Дружеството –
жалбоподател „К.О. БГ“ ЕООД , гр.Шумен се явява „местно лице“ по смисъла на §1,
т.12 от Допълнителните разпоредби на ЗТМТМ, доколкото е лице, осъществяващо
дейност на територията на Република България, регистрирано по българското
законодателство или по законодателството на друга държава – членка на
Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, което за своята
дейност ползва услугите на командирован или изпратен работник или служител от
държавите – членки на Европейския съюз, или от трети държави, и като такова е
следвало, съгласно задължението си по чл.31, ал.1 и 2 от Правилника за
прилагане на ЗТМТМ преди влизането на командирования гражданин на третата
държава на територията на Република България и преди началото на заетостта за
целите на регистрацията по чл.9, ал.3 от ЗТМТМ да подаде в Агенцията по
заетостта изрично посочените в
разпоредбата на чл.31, ал.1, т.1 и 2 от Правилника декларации и документи.
По време на извършване на проверката на
дружеството, във връзка с направено
запитване от страна на ИА „ГИТ“ от Агенцията по заетостта на Република България,
е получено писмо на 20.10.2017 год., от което става ясно, че на чужденецът Д.Б.
/C.B./, гражданин на Република Турция не е издавано разрешение за достъп до
пазара на труда във връзка с осъществяване на трудова заетост като нает по
трудово правоотношение в т.ч. за лице, преместено при вътрешнокорпоративен
трансфер или като командирован специалист по Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност, както и не е регистриран за извършване на краткосрочна
заетост в рамките на предоставяне на услуги и че от страна на „К.О. БГ“ ЕООД , с
ЕИК176843901 в Агенцията по заетостта не са постъпвали заявления за разрешение
за достъп до пазара на труда или декларации за регистрация на краткосрочна
заетост на работници, граждани на трети държави.
Ето защо, съдът намира, че от всичко изложено до
тук се доказва по безспорен начин, че дружеството - жалбоподател, като е приело
на работа командированото лице – чужденец без регистрация в Агенцията по
заетостта е осъществило от обективна и субективна страна състава на
предвиденото в чл.76, ал.1 от ЗТМТМ, във вр. с чл.9, ал.3 от ЗТМТМ административно
нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.76, ал.1 от ЗТМТМ за подобно нарушение
на съответното юридическо лице се налага имуществена санкция в размерите,
определени в чл.48 от Закона за чужденците в Република България, освен ако не подлежи
на по-тежко наказание.
Преценявайки извършеното от дружеството нарушение,
съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно
санкционната норма на чл.76, ал.1 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност, във вр. с чл.48, ал.2 от Закона за чужденците в Република
България. В същото време обаче, съдът
намира, че административно наказващият орган не е индивидуализирал правилно
наказанието. Наложил е наказание в размер над минимума, предвиден в закона, без
да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока. Ето защо съдът намира,
че в настоящия случай е законосъобразно и правилно на дружеството -
жалбоподател да бъде наложена имуществена санкция в размер на предвидения в
разпоредбата на чл.48, ал.2 от Закона за чужденците в Република България /към
която препраща разпоредбата на чл.76, ал.1 от ЗТМТМ/ минимум, а именно
„имуществена санкция” в размер на 2000 лева. В тази връзка съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения по-горе
смисъл.
Съдът не кредитира възраженията, направени от
дружеството-жалбоподател и от процесуалния представител на същия за допуснати
съществени процесуални нарушения, свързани със съставянето на акта за
установяване на административно нарушение, изразяващи се твърдението, че
управителя на дружеството, на когото е бил връчен акта за установяване на
административно нарушение не владее български език. В този смисъл съдът
съобрази обстоятелството, че видно от материалите по делото и по-конкретно от
самия акт за установяване на административно нарушение и от Протокол за
извършена проверка №ПР1735955 от 06.10.2017 год., и двата документа са били
връчени лично на управителя на дружеството – жалбоподател, като в момента на
връчването им същите са му били преведени на турски език от лицето З.Х.Д.,
която е придружавала управителя на дружеството и която собственоръчно е изписала
в края на всеки от документите, че е превела на г-н К.О. съдържанието на турски
език. В същото време именно с оглед на обстоятелството, че лицето не владее
български език в хода на административно-наказателното производство проверяващите
лица няколкократно са питали дали г-н О. ще има преводач по време на съставяне
на акта за установяване на административно нарушение, като им е било обяснено,
че той ще си води негов преводач. От разпита на свидетелите П.В.С. и Г.П.П.
става ясно, че по време на съставяне на акта многократно са питали лицето дали
разбира нарушението и дали има някакви възражения, като отговора е бил, че няма
такива.
В тази връзка съдът не кредитира показанията на
лицето Д., изложени в съдебно заседание на 21.02.2018 год., в които същата
заявява, че не е била напълно наясно с материята, която превежда и не е могла
да даде точен превод. В тази връзка изложеното се опровергава от собственоръчно
посоченото от нея самата, имащо характер на декларация, както в акт за установяване на
административно нарушение, така също и в Протокол за извършена проверка
№ПР1735955 от 06.10.2017 год., че е превела текста на документа на турски език
на лицето О.. В тази връзка писменото изявление на Д. не съдържа каквото и да е
съмнение относно правилността и категоричността на превода. В същото време
изложеното противоречи и на събраните в хода на производството гласни
доказателства, събрани чрез разпита на
свидетелите С. и П., които бяха обсъдени по-горе и които по категоричен начин
доказват, че по време на извършване на проверката на управителя на дружеството
е била осигурена възможност да ползва негов преводач и възможност да разбере
какво нарушение се твърди, че е извършило дружеството и на база на какви факти
и доказателства е установено същото. В тази връзка съдът съобрази и
обстоятелството, че нормите на ЗАНН не предвиждат задължително участие на
преводач на фазата по установяване на нарушението и съставяне на акта. По този
въпрос не могат да намерят субсидиарно приложение и разпоредбите на НПК,
доколкото съгласно чл.84 от ЗАНН неговите разпоредби са приложими само за
изчерпателно изброените хипотези, сред които не фигурира въпроса, свързан с
назначаването на преводач. Преценявайки конкретния случай съдът намира, че
управителят на дружеството, макар и чужд гражданин, посредством участващия в
производството преводач, който му е превеждал, е разбрал в какво се изразява
конкретното нарушение, за което е съставен акта. Неоснователни са и доводите, изложени в жалбата,
че лицето, извършило превода, не притежава съответен лиценз и доказателства за
степента му на владеене на турски език. Според константната съдебна практика
законът не изисква преводачът да има специално образование, в това число
филологическо, а да владее чуждия език до степен, позволяваща му да извърши
верен превод. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Решение
№320/18.12.2017 год. на ШАС по КАНД №310/2017 год., Решение №120/13.04.2017
год. на ШАС по КАНД №74/2017 год., Решение №188/16.05.2014 год. на ШАС по КАНД
№118/2014 год., Решение №485/03.12.2008 год. на ВКС, ІІ н.о. и др. В тази
връзка съдът взе предвид и практиката на Съда по правата на човека, който
произнасяйки се по чл.6 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи нееднократно е отбелязвал, че справедливостта на една
процедура се преценява с оглед процедурата като цяло, а не само на отделен етап
от нейното производство и че ако е допуснато едно процесуално нарушение, което
впоследствие е отстранено, без да се накърняват правата на страните, то
процедурата като цяло е справедлива. В тази връзка следва да бъде отбелязано,
че както след връчване на акта за установяване на административно нарушение,
така също и след връчване на наказателното
постановление дружеството-жалбоподател и в частност неговия
представляващ е имал практическата възможност да поиска да му бъде извършен
отново превод на съответния документ и съобразно съдържанието му да подаде
допълнителни възражения в срока по чл.44 от ЗАНН, което не е било сторено или
пък да организира защита си в съдебната фаза на процеса по един адекватен
начин, което е било сторено от негова страна чрез ангажиране на адвокат и
депозиране на жалбата, предмет на настоящото производство.
Съдът не
кредитира и твърденията на дружеството-жалбоподател, изложени в жалбата, че дружеството-жалбоподател
не е извършило посоченото в акта за установяване на административно нарушение и
в наказателното постановление административно наказание, поради факта, че по
време на извършената на 06.10.2017 год. проверка лицето Д.Б. не е престирал
труд и не се е намирал на теритоирята на
производствената база. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че от
представените като писмени доказателства по делото Командировъчна заповед от
29.09.2017 год. и Декларация на основание чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ се установява по безспорен начин, че
лицето Д.Б. е служител на „К. Й. ПЛАСТИК САНАЙИ ВЕ ТИДЖАРЕТ АНОНИМ ШИРКЕТИ“,
Турция и че същото е било командировано временно до „К.О. БГ“ ЕООД , гр.Шумен за
периода от 02.10.2017 год. до 13.10.2017 год.
със задача: обучаване и запознаване на работниците с производствения
процес. В същото време, видно от декларираните от лицето обстоятелства се
установява, че същият не е бил с твърдо установено работно време, а е
изпълнявал посочените в команидровъчната му заповед задължения „от време на времe“ в интервала от 09.00 часа до 17.00 часа.
В тази връзка са и събраните в хода на производството гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите А.Ф.И. и Х.М.Х., от които се установява, че задълженията
на командированото лице са били да ги обучава и да оказва контрол над
производството, но не през целия работен ден, а при възникване на необходимост.
Следователно от изложеното се налага извода, че обстоятелството дали на датата
06.03.2017 год. лицето е престирало труд или не не се отразява по никакъв начин
на констатираното нарушение, доколкото същото е формално и се изразява в приемане
на работа на командированото лице – чужденец без да бъде извършена регистрация
в Агенцията по заетостта. Не се спори
между страните по делото, че срока на командироване на лицето Д.Б. е бил от
02.10.2017 год., с оглед на което се налага и извода, че
административно-наказващият орган правилно е преценил и датата на извършване на нарушението.
Съдът не кредитира и изложените в жалбата
твърдения за липса на конкретизация на нарушението и за неправилно посочване на
конкретната нарушена правна норма. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че както в акта за установяване на административно нарушение,
а така също и в наказателното постановление по ясен и недвусмислен начин е
посочено, че нарушението се изразява в това, че дружеството-жалбоподател в
качеството си на местно лице е приело на работа в посочения обект командирован
чужденец, без да е регистрирало заетостта му по установения ред в Агенцията по
заетостта преди влизането му на територията на страната, както и че началото на
заетостта му е на 02.10.2017 год. В същото време като нарушена разпоредба е
посочена разпоредбата на чл.76, ал.1 от ЗТМТМ, във вр. с чл.9, ал.3 от ЗТМТМ,
която напълно съответства на посоченото в текстова форма нарушение.
Съдът
не споделя и твърденията на дружеството, че деянието следва да бъде
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Следва да се
отбележи, че приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН се преценява за
всеки конкретен случай на административно нарушение, а не общо като дадена
законова възможност. Всяко административно нарушение е специфично с оглед
неговия противоправен резултат и начин на извършване. В настоящия случай Законът
за трудовата миграция и трудовата мобилност охранява особен вид обществени
отношения, като урежда регулирането на
достъпа до пазара на труда на работници – граждани на трети държави,
включително извършването на дейност на свободна практика; осъществяването на
правото на свободно движение в Република България на работници – граждани на
друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация
Швейцария; заетостта на български граждани при свободното им движение в рамките
на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство; двустранното
регулиране на заетостта с трети държави – както на български граждани на тяхна
територия, така и на техни граждани в Република България. Конкретното нарушение
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
подобни нарушения, поради което се налага извода, че същото не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че
обжалваното наказателното постановление следва да бъде изменено, като наложената на дружеството-жалбоподател
имуществена санкция бъде намалена от 2500 лева на 2000 лева.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №27-0000358/01.12.2017 год. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание
чл.79, ал.4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, във
вр. с чл.76, ал.1 от ЗТМТМ и чл.48, ал.2 от Закона за чужденците в Република
България /ЗЧРБ/ на “К.О. БГ” ЕООД , с ЕИК204277908, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район К.С., бул.”Е.Т.” №53-55, С. община, област С.,
представлявано от К.О., роден на *** год. в Република Турция е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лева /две хиляди и петстотин лева/, като намалява размера на наложената
„имуществена санкция” от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева на 2000 /две хиляди/
лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Шуменски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: