Р
Е Ш Е Н И Е
578/5.12.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На пeти декември през две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Т.Д.
Прокурор: Владимир Колев
Като разгледа докладваното от районния
съдия
НАХД
№ 3069
по описа на ШРС за 2018 г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл. 375 и сл. от
НПК.
От Шуменска
районна прокуратура е внесено в Районен съд - Шумен постановление, с което се
прави предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Е.Р.Х. -
обвиняем по досъдебно производство № 1263/2018 г. по описа на РУ - Шумен с
налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. Като основание за това
се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление по
чл. 313, ал. 1 от НК, за което законът предвижда наказание “лишаване
от свобода”
до три години или “глоба” от 100 лв. до 300 лв., извършителят не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК, с деянието не са причинени имуществени вреди, както и не
са налице отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7
от НК, при наличие на които се изключва приложението на този текст.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокурора – Шумен поддържа предложението и предлага на съда да наложи
на обвиняемия Х. наказание “глоба” в размер на минималния, предвиден в
разпоредбата на чл. 78а от НК.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно
призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен защитник. Защитникът на
обвиняемия моли съда за по-снизходително наказание, като му бъде наложено
наказание “глоба” в минимален размер.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Е.Р.Х. бил правоспособен
водач на МПС за категория „С“ от 28.11.1996 г., като му било издадено от сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен СУМПС № 2653300749. С посоченото
свидетелство за управление на МПС обвиняемият Х. удостоверявал
правоспособността си, когато управлявал МПС на територията на Република
България и извън нея.
Обвиняемият Е.Х. заедно със семейството
си от средата на 2012 г. живеел във Федерална Република Германия. В посочената
държава обвиняемият и работел, а в Република България се завръщал обикновено
веднъж годишно, за да се види със свои родственици по време на мюсюлманските
празници. На 28.10.2014 г. в гр. Лайпциг му било откраднато посоченото
свидетелство за управление на МПС. Впоследствие, на 19.03.2015 г., въз основа
на факта, че е откраднато законно притежаваното българско свидетелство за
управление на МПС, немските власти му издали немско свидетелство за управление
на МПС № Р21002NLК22, категория
АМ, В, С1, С, L, с валидност до 18.03.2030 г.
Няколко месеца по-късно при поредното си
ежегодно прибиране в РБългария, обвиняемия Х. решил да се сдобие и с българско
свидетелство за управление на МПС, тъй като предишното му било откраднато. На
24.07.2015 г. обвиняемият се явил в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.
Шумен. Там той попълнил и представил Декларация по чл. 159, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, във вр. чл. 13, ал. 6 от Наредба № I-157/2002
г. на МВР за реда и условията за издаване на СУ на МПС, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, в която обвиняемият декларирал, че обичайното му пребиваване
/т. е. повече от 185 дни през календарната година/ не е в друга държава –
членка на ЕС, а е в Република България и че не притежава валидно свидетелство
издадено от друга държава – членка на Европейския съюз. Цитираната декларация,
заедно със заявлението за издаване на СУМПС били приети в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен и обработени от съответния служител. Вследствие,
въз основа на подадените документи, на 28.07.2015 г. на обвиняемия Х. било
издадено свидетелство за управление на МПС № 282747076. Обвиняемият Х. получил
издадения документ и започнал да го ползва.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани в досъдебното производство и присъединени на
основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства, от приложените
по делото веществени доказателства, както и от обясненията на обвиняемия Е.Р.Х.,
дадени в хода на досъдебното производство. В хода на съдебното производство от
страна на обвиняемото лице и на защитника му не бяха представени доказателства,
оборващи или поставящи под съмнение така установената фактическа обстановка.
Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ
никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в
следния смисъл:
Обвиняемият Е.Р.Х. ***, съзнателно
потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон /чл. 151, ал. 5 от ЗДП/ се дава пред орган на властта за
удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а именно, че обичайното
му пребиваване не е в друга държава – членка на ЕС, а е в Република България, с
което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от
общ характер, наказуемо по чл. 313, ал. 1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените
отношения, свързани с удостоверителната функция на определени документи, както
и обществените отношения, които осигуряват реда и условията за издаване,
съставяне и използване на съответните официални документи.
Субект на престъплението е пълнолетно
вменяемо физическо лице.
От обективна страна предмет на
престъплението е Декларация от 24.07.2015 г. по по чл. 159, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, във вр.
чл. 13, ал. 6 от Наредба № I-157/2002 г. на
МВР за реда и условията за издаване на СУ на МПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, в която декларирал, че обичайното му пребиваване /т. е. повече от
185 дни през календарната година/ не е в друга държава – членка на ЕС, а е в
Република България и че не притежава валидно свидетелство издадено от друга
държава – членка на Европейския съюз. Изпълнителното деяние се изразя в
потвърждаване на неистината, т. е. действие при което деецът отразява в
декларацията, определени факти и обстоятелства с правно значение.
От субективна страна престъплението е
извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че
удостоверява неверни обстоятелства в писмената декларация, която по силата на
закон се дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на
определени обстоятелства, като е целял настъпването на противообществени
последици.
Съдът намира, че
в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на дееца от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание, а именно:
- за престъплението по чл. 313, ал. 1 от
НК, което е умишлено законът предвижда наказание “лишаване
от свобода”
до 3 /три/ години или “глоба” от 100 до 300 лв.;
- обвиняемият не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК,
- с деянието не са причинени имуществени
вреди;
- не са налице
отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК,
при наличие на които се изключва приложението на този текст.
При определяне на наказанието на
обвиняемият, съдът отчете степента на обществена опасност на самото деяние,
която определя като висока, имайки в предвид обстоятелството, че деецът е
декларирал неверни обстоятелства в декларация, която се изисква по силата на
закон и които са послужили за издаване на официален документ за самоличност –
свидетелство за правоуправление на МПС. Съдът при определяне на наказанието
съобрази и степента на обществена опасност на самия обвиняем, която преценява
като невисока с оглед данните за
личността на дееца, които сочат, че същият е с чисто съдебно минало, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и липсата на
други общественоопасни прояви. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да
се възприеме и обстоятелството,
че към настоящият момент полага грижи за отглеждането и възпитанието на три
непълнолетни деца. Разпитан, в хода на досъдебното производство обвиняемият се
признава за виновен и дава подробни обяснения за начина и мотивите, подтикнали
го да извърши деянието, като същевременно изразява съжаление и дълбоко
разкаяние за извършеното. Съдът отчете и финансовото положение на обвиняемия,
което се доказва от дадените обяснения в хода на досъдебното производство, а
именно, че е безработен. Ето защо, съобразявайки изложените обстоятелства,
личността на обвиняемия и тежестта на извършеното деяние, съдът намира, че
наказание в минималния размер, предвиден в закона, а именно 1 000 /хиляда/ лева
ще породи възпитателната и превантивна функция на наказанието у обвиняемия.
С това наказание съдът намира, че ще
бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция, посочени в чл. 36
от НК и същото ще въздейства предупредително както върху обвиняемият, така и ще
окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на
обществото.
На основание чл. 112, ал. 4 от НПК вещественото доказателство по делото - Декларация от 24.07.2015 г. по чл. 159, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, във вр. чл. 13, т. 6 от Наредба № I-157/2002 г. на МВР за реда и условията за издаване на СУ на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, следва да бъде оставено по делото.
Предвид гореизложеното и на основание
чл. 378, ал. 4, т. 1
от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
Е.Р.Х., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Шумен, български гражданин, с основно
образование, женен, безработен, неосъждан, с постоянен адрес:***, за виновен в това, че на 24.07.2015 г.
в гр. Шумен, съзнателно потвърдил неистина /обстоятелството, че е обичайното му
пребиваване не е в друга държава – членка на ЕС, а в Република България/ в
писмена декларация, която по силата на закон /чл. 151, ал. 5 от ЗДвП/ се дава
пред орган на властта /ОД на МВР – гр. Шумен/ за удостоверяване на истинността
на някои обстоятелства - престъпление по
чл. 313, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК ГО
ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” в размер на 1000
/хиляда/ лева.
На основание чл. 112, ал. 4 от НПК вещественото доказателство по делото - Декларация от 24.07.2015 г. по чл. 159, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, във вр. чл. 13, т. 6 от Наредба № I-157/2002 г. на МВР за реда и условията за издаване на СУ на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, следва да бъде оставено по делото.
Решението подлежи на обжалване или
протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Шуменски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: