Р Е Ш Е Н И Е

 

578/5.12.2018г. ,            гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На пeти декември през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                                   Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Прокурор: Владимир Колев

Като разгледа докладваното от районния съдия

НАХД № 3069 по описа на ШРС за 2018 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл. 375 и сл. от НПК.

От Шуменска районна прокуратура е внесено в Районен съд - Шумен постановление, с което се прави предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Е.Р.Х. - обвиняем по досъдебно производство №      1263/2018 г. по описа на РУ - Шумен с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години или “глоба” от 100 лв. до 300 лв., извършителят не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, с деянието не са причинени имуществени вреди, както и не са налице отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК, при наличие на които се изключва приложението на този текст.

В съдебно заседание представителят на Районна прокурора – Шумен поддържа предложението и предлага на съда да наложи на обвиняемия Х. наказание “глоба” в размер на минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 78а от НК.

В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен защитник. Защитникът на обвиняемия моли съда за по-снизходително наказание, като му бъде наложено наказание “глоба” в минимален размер.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият Е.Р.Х. бил правоспособен водач на МПС за категория „С“ от 28.11.1996 г., като му било издадено от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен СУМПС № 2653300749. С посоченото свидетелство за управление на МПС обвиняемият Х. удостоверявал правоспособността си, когато управлявал МПС на територията на Република България и извън нея.

Обвиняемият Е.Х. заедно със семейството си от средата на 2012 г. живеел във Федерална Република Германия. В посочената държава обвиняемият и работел, а в Република България се завръщал обикновено веднъж годишно, за да се види със свои родственици по време на мюсюлманските празници. На 28.10.2014 г. в гр. Лайпциг му било откраднато посоченото свидетелство за управление на МПС. Впоследствие, на 19.03.2015 г., въз основа на факта, че е откраднато законно притежаваното българско свидетелство за управление на МПС, немските власти му издали немско свидетелство за управление на МПС № Р21002NLК22, категория АМ, В, С1, С, L, с валидност до 18.03.2030 г.

Няколко месеца по-късно при поредното си ежегодно прибиране в РБългария, обвиняемия Х. решил да се сдобие и с българско свидетелство за управление на МПС, тъй като предишното му било откраднато. На 24.07.2015 г. обвиняемият се явил в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен. Там той попълнил и представил Декларация по чл. 159, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, във вр. чл. 13, ал. 6 от Наредба № I-157/2002 г. на МВР за реда и условията за издаване на СУ на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, в която обвиняемият декларирал, че обичайното му пребиваване /т. е. повече от 185 дни през календарната година/ не е в друга държава – членка на ЕС, а е в Република България и че не притежава валидно свидетелство издадено от друга държава – членка на Европейския съюз. Цитираната декларация, заедно със заявлението за издаване на СУМПС били приети в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен и обработени от съответния служител. Вследствие, въз основа на подадените документи, на 28.07.2015 г. на обвиняемия Х. било издадено свидетелство за управление на МПС № 282747076. Обвиняемият Х. получил издадения документ и започнал да го ползва.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в досъдебното производство и присъединени на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства, от приложените по делото веществени доказателства, както и от обясненията на обвиняемия Е.Р.Х., дадени в хода на досъдебното производство. В хода на съдебното производство от страна на обвиняемото лице и на защитника му не бяха представени доказателства, оборващи или поставящи под съмнение така установената фактическа обстановка.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:  

Обвиняемият Е.Р.Х. ***, съзнателно потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон /чл. 151,  ал. 5 от ЗДП/ се дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване не е в друга държава – членка на ЕС, а е в Република България, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 313, ал. 1 от НК, поради следното:

Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с удостоверителната функция на определени документи, както и обществените отношения, които осигуряват реда и условията за издаване, съставяне и използване на съответните официални документи.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.     

От обективна страна предмет на престъплението е Декларация от 24.07.2015 г. по      по чл. 159, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, във вр. чл. 13, ал. 6 от Наредба № I-157/2002 г. на МВР за реда и условията за издаване на СУ на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, в която декларирал, че обичайното му пребиваване /т. е. повече от 185 дни през календарната година/ не е в друга държава – членка на ЕС, а е в Република България и че не притежава валидно свидетелство издадено от друга държава – членка на Европейския съюз. Изпълнителното деяние се изразя в потвърждаване на неистината, т. е. действие при което деецът отразява в декларацията, определени факти и обстоятелства с правно значение.

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че удостоверява неверни обстоятелства в писмената декларация, която по силата на закон се дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на определени обстоятелства, като е целял настъпването на противообществени последици.

 Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, а именно:

- за престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, което е умишлено законът предвижда наказание лишаване от свобода до 3 /три/ години или “глоба” от 100 до 300 лв.;

- обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК,

- с деянието не са причинени имуществени вреди;

- не са налице отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК, при наличие на които се изключва приложението на този текст.

При определяне на наказанието на обвиняемият, съдът отчете степента на обществена опасност на самото деяние, която определя като висока, имайки в предвид обстоятелството, че деецът е декларирал неверни обстоятелства в декларация, която се изисква по силата на закон и които са послужили за издаване на официален документ за самоличност – свидетелство за правоуправление на МПС. Съдът при определяне на наказанието съобрази и степента на обществена опасност на самия обвиняем, която преценява като невисока с оглед  данните за личността на дееца, които сочат, че същият е с чисто съдебно минало, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и липсата на други общественоопасни прояви. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се възприеме и обстоятелството, че към настоящият момент полага грижи за отглеждането и възпитанието на три непълнолетни деца. Разпитан, в хода на досъдебното производство обвиняемият се признава за виновен и дава подробни обяснения за начина и мотивите, подтикнали го да извърши деянието, като същевременно изразява съжаление и дълбоко разкаяние за извършеното. Съдът отчете и финансовото положение на обвиняемия, което се доказва от дадените обяснения в хода на досъдебното производство, а именно, че е безработен. Ето защо, съобразявайки изложените обстоятелства, личността на обвиняемия и тежестта на извършеното деяние, съдът намира, че наказание в минималния размер, предвиден в закона, а именно 1 000 /хиляда/ лева ще породи възпитателната и превантивна функция на наказанието у обвиняемия.

С това наказание съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция, посочени в чл. 36 от НК и същото ще въздейства предупредително както върху обвиняемият, така и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото.

На основание чл. 112, ал. 4 от НПК вещественото доказателство по делото - Декларация от 24.07.2015 г. по чл. 159, ал. 5, т. 1  от ЗДвП, във вр. чл. 13, т. 6 от Наредба № I-157/2002 г. на МВР за реда и условията за издаване на СУ на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, следва да бъде оставено по делото.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, съдът  

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА Е.Р.Х., ЕГН **********, роден на *** г. в             гр. Шумен, български гражданин, с основно образование, женен, безработен, неосъждан, с постоянен адрес:***, за виновен в това, че на 24.07.2015 г. в гр. Шумен, съзнателно потвърдил неистина /обстоятелството, че е обичайното му пребиваване не е в друга държава – членка на ЕС, а в Република България/ в писмена декларация, която по силата на закон /чл. 151, ал. 5 от ЗДвП/ се дава пред орган на властта /ОД на МВР – гр. Шумен/ за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда/ лева.

На основание чл. 112, ал. 4 от НПК вещественото доказателство по делото - Декларация от 24.07.2015 г. по чл. 159, ал. 5, т. 1  от ЗДвП, във вр. чл. 13, т. 6 от Наредба № I-157/2002 г. на МВР за реда и условията за издаване на СУ на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, следва да бъде оставено по делото.

 

Решението подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от днес  пред Шуменски окръжен съд.

                                                    

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: