Р Е Ш Е Н И Е
603/13.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
дванадесети декември през две хиляди и
осемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар:
Т.Д.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 3126
по описа на ШРС за 2018 г.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано
на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление №
46-0000279 от 06.11.2018 г. на
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на
Н.Е.Р., ЕГН **********, с адрес: *** е наложено административно наказание
“глоба” в размер на по 500 /петстотин/ лева на основание чл. 93в, ал. 1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/
за нарушение по чл. 32, § 1, изр. 2 от
Регламент (ЕС) № 165/2014
г. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, като излага
подробно доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се
явява лично, като изпраща упълномощен представител, който
поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излага и
допълнителни мотиви в тази насока.
За Областен
отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен - административно-наказващ орган,
издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба
на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител. В
съпроводителното писмо до съда излага аргументи за
неоснователност на жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвръдено изцяло.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря
на изискванията на чл. 84
от ЗАНН, във вр. чл. 320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради
следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
Н.Е.Р. работел като шофьор на автобус
към ЕТ „Е.С.-П.“, който притежавал Лиценз за международен автобусен превоз на
пътници № 10043.
На 16.10.2018
г. жалбоподателят Н.Е.Р. управлявал автобус от категория М 2, марка „Мерцедес 413
ЦДИ Спринтер“ с рег. № Н 2471 ВМ, който бил собственост на Е.Р. Сали, но по
силата на договор бил отдаден под наем на ЕТ „Е.С.-П.“. Посоченият автобус
извършвал превоз на пътници по редовна автобусна линия с маршрут гр. Шумен – с.
Панайот волов – с. Страхилица – с. Дренци – с. Венец – с. Борци – с. Ясенково
съобразно Пътен лист серия А № 327391/16.10.2018 г. и маршрутно разписание от
11.10.2011 г. Около 12.50 часа извън населено място на път I-7, след
разклона за с. Дренци в посока с. Панайот Волов, обл. Шумен, водачът бил спрян
за проверка от служители при Областен отдел “Автомобилна администрация” – гр. Шумен.
Двамата свидетели поискали от водача документацията, свързана с извършването на
посочения превоз на пътници. В хода на проверката инспекторите от ОО “Автомобилна
администрация” – гр. Шумен
констатирали, че жалбоподателят Р. на 16.10.2018 г. при извършване на превоз, попадащ в обхвата на Регламент /ЕО/ № 561/2006
г. и на Регламент
/ЕО/ № 165/2014 г. с автобус
„Мерцедес 413 ЦДИ Спринтер“ с рег. № Н 2471 ВМ, оборудван с аналогов тахограф, марка „Маnnesman VDO 1324.6100“
№ 305622 не осигурил правилно функциониране на аналоговия тахограф. За
констатираното нарушение по-късно същия ден бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 253984 от 16.10.2018 г., в който актосъставителят е
посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 32, § 1, изр. 2 от
Регламент (ЕС) № 165/2014
г. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него сочейки,
че има възражения, но без да ги конкретизира. Впоследствие не се е възползвало
от законното си право и не е депозирал писмено възражение в срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН. Въз
основа на така съставения акт, съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка и депозираното заявление е издадено наказателно постановление постановление № 46-0000279 от 06.11.2018 г. на
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на
Н.Е.Р., ЕГН **********, с адрес: *** е наложено административно наказание
“глоба” в размер на по 500 /петстотин/ лева на основание чл. 93в, ал. 1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/
за нарушение по чл. 32, § 1, изр. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.С.С. и свидетелят К.Л.К. – свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание
разпоредбата на чл. 283
от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И.С. и К.К. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани
изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на
проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и
обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви,
кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото
доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не
са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от
твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени,
при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и
приема същите за достоверни и правдиви.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Наказателното
постановление № 46-0000279 от 06.11.2018 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ -
гр. Шумен, съгласно заповед № РД – 08-249/15.05.2015 г. на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения и Заповед №
194/07.03.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“. В хода на административно наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото
във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере
какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на
нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради
това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото
на защита на нарушителя.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно § 1,
т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП по смисъла на този закон
„Обществен превоз“ е превоз, който се извършва с моторно превозно средство
срещу заплащане, а „Превоз на пътници“ е дейност на физическо или юридическо лице,
регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се
осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства
независимо дали са натоварени или не според §
1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП.
Според разпоредбата на
чл. 32, § 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.,
транспортните предприятия и водачите осигуряват правилното функциониране и
използване на дигиталните тахографи и на картите на водача. Когато
транспортните предприятия и водачите използват аналогови тахографи, те
осигуряват правилното им функциониране и правилното използване на тахографските
листове. Дигиталните тахографи не се настройват така, че автоматично да
превключват на определена категория дейност, когато двигателят е изключен или
запалването на двигателя на превозното средство е изключено, освен в случаите,
когато водачът продължава да е в състояние ръчно да избере подходящата
категория дейност. А според чл. 34, § 1, от цитирания Регламент водачите използват тахографски листове или
карти на водача всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от
момента на поемането му. Тахографският лист или картата на водача не могат да
бъдат изваждани преди края на дневното работно време, освен ако има специално
разрешение за това. Тахографският лист или картата на водача не могат да бъдат
използвани за по-дълъг период от време от този, за който са предназначени.
От приобщените писмени и гласни
доказателства, става ясно, че по
време на извършване на проверката служителите при Областен отдел “Автомобилна администрация”
– гр. Шумен констатирали, че жалбоподателя Р. на 16.10.2018
г. при извършване на превоз на пътници с управлявания от него автобус „Мерцедес 413 ЦДИ Спринтер“ с рег. № Н 2471 ВМ, оборудван с аналогов тахограф, не е осигурил правилно функциониране
на аналоговия тахограф, така, че същият да отразява необходимата информация, тъй
като върху тахографския лист, който е бил в тахографа в момента на проверката,
тахографът не е регистрирал време на управление, прекъсване и почивки, както и
изминато разстояние. Освен това, било установено, че тахографския лист е
поставен в 7.35 часа на 16.10.2018 г. и бил свален при проверката в 12.50 часа
на 16.10.2018 г. По делото не се
оспорва от страните обстоятелството, че с посочения автобус жалбоподателят Р. е
извършвал превоз на пътници и не е осигурил правилното функциониране на аналоговия
тахограф.
От приложения по
делото тахографски лист е видно, че жалбоподателят Р. не работил
правилно с превключвателите на дигиталния тахограф, тъй върху тахографския лист, който е бил в тахографа в
момента на проверката, въпреки реално извършеното движение в поставения
тахографски лист не са регистрирани времето на управление, прекъсване и
почивки, както и изминато разстояние. Т. е. от иззетия като веществено
доказателство по делото тахографски лист става ясно, че липсват автоматично
регистрирани служебни действия в централното поле – време на управление, друга
работа, почивка или работно време, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 32, § 2, изр. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014
г. Още повече, дори и да се приеме, че тахографът е бил повреден, то би
следвало водачът да извършва ръчно записи за съответните данни на гърба на
тахографския лист. В случая обаче такива записи не са установени от
проверяващите служители на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен. Същевременно обаче доколкото
върху тахографския лист е отчетен запис за скорост, то не следва да се приеме,
че тахографът е бил повреден.
Ето защо, поради изложеното, съдът приема, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 32, § 2, изр. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014
г.
Административно
- наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение
санкционна разпоредба, а именно чл. 93а,
ал. 1 от ЗАвтП, съобразно която „Водач, който управлява моторно превозно
средство, оборудвано с тахограф, който не функционира съгласно изискванията,
определени в Регламент
(ЕС) № 165/2014 или в AETR, се наказва с глоба 500 лв.“.
Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно размера на посочената разпоредба, като се е съобразил,
че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на
административно-наказващият орган възможност за преценка при определяне на
размера, поради което е наложил посоченото наказание в законоустановения му,
фиксиран размер.
Съдът не кредитира възраженията, направени от страна на жалбоподателя, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него впоследствие атакуваното наказателно постановление не е описано нарушението. Съдът счита, че в случая извършеното нарушение, датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта за установяване на административно нарушение съобразно разпоредбата на чл. 42, т. 2 и т. 4 от ЗАНН, така и в наказателното постановление според чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Текстово и в акта за установяване на административно нарушение, и в наказателното постановление ясно е записано, че водачът не е осигурил правилното функциониране на аналоговия тахограф, т. е. не е осигурил правилното му използване, като е указано, защо е сторен този извод. В този смисъл нарушението е описано конкретно и очевидно водачът е разбрал в какво е обвинен. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство. Изложеното във въззивната жалба е опит за защита на водача, но възраженията са голословни и неоснователни.
Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение №208/07.07.2016 г., постановено по КАНД№ 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложно на основание чл. 93а, ал. 1 от ЗАвтП, предвиждащ специална санкция за водач при нарушение на чл. 32, § 1, изр. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., какъвто е и процесният случай.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно
възражението на жалбоподотеля, че наказателното постановление следва да бъде
отменено поради липса на мотиви от страна на административно-наказващият орган
за неприлагане на чл. 28 от ЗАНН. По аргумент от разпоредбата на чл.
53, ал.
1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган
има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на
чл.
28 от ЗАНН и ако
прецени, че случаят е „маловажен“ да не издава наказателно постановление,
като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган
няма задължение да мотивира преценката си, че нарушението не представлява
маловажен случай и да изложи съображенията си за неприлагане на чл.
28 от ЗАНН като
задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С
издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил
становището си, че случаят не е маловажен. Още повече, съобразно текста на Тълкувателно решение № 1/12. 12. 2007 г.
на ОСНК на ВКС, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Преценката на съда не обхваща въпроса дали са изложени мотиви за неприложението
на чл. 28 от ЗАНН в наказателното постановление, а дали
административно-наказващият орган неоснователно не е приложил разпоредбата, т. е.
преценява се материалната законосъобразност на наказателното постановление от
гледище на нормата на чл. 28 от ЗАНН, а не процесуалните аспекти на същото в
смисъл дали има или няма мотиви за неприложението на текста.
Същевременно
настоящия съдебен състав намира за необходимо
да отбележи, че процесното нарушение не
съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с
по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че
въпросното нарушение е с
по-ниска обществена опасност от обичайните. Не е
установено също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство,
което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице
основания за приложението на цитираната разпоредба. В случая
деянието, обявено за наказуемо е свързано с осъществяване на превоз на пътници,
за който нормативната база предвижда строги правила за осъществяване. С
деянието се засягат обществени отношения, касаещи законово регламентирания ред
за извършване на превоз на пътници, който ред, предвид завишените изисквания
при осъществяването му и предвидените високи за нарушаването му санкции, се
ползва с висока степен на защита. Непредставянето на съответните изискуеми от
нормативната база документи, води до невъзможност от осъществяване на контрол
за спазване на изискванията за осъществяване на посочената дейност от
съответните водачи. Посоченият вид дейност и неспазване на изискванията,
свързани с нея би застрашило нормалното осъществяване на значими обществени
отношения, свързани с безопасността на движението, съответно здравето и живота
на гражданите. С оглед на изложеното се налага извода, че въпросното деяние не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
подобни случаи, поради което не са налице условията същото да бъде квалифицирано,
като маловажен случай. В практиката си ШАС
приема, че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен, когато
съответното административно задължение е било изпълнено от санкционираното лице
доброволно и по собствени подбуди, преди установяване по надлежния ред на факта
на неизпълнението му и преди иницииране на административно-наказателното
производство -
обстоятелства, които в случая несъмнено не са налице и следователно липсват
основания случаят да бъде счетен за маловажен.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на
чл. 53 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена
без уважение.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 46-0000279 от 06.11.2018 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на Н.Е.Р., ЕГН **********, с адрес: *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на по 500 /петстотин/ лева на основание чл. 93в, ал. 1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл. 32, § 1, изр. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., като правилно и законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: