Мотиви по Наказателно дело 3011/2017г.

Мотиви към присъда по НОХД № 3011 по описа за 2017г. на ШРС

На 14.12.2017г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД № 104/2017г., по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу И.Д.З. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Върбица, за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.183 ал.1 от НК В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че в периода от м. декември 2016г. до м. ноември 2017г. включително в гр. Шумен, след като бил осъден с решение № 1033/14.12.2011г. по гр. дело № 3995/2011г. по описа на ШРС, изменено с определение № 428 от 02.02.2016г. по гр. дело № 3022/2015г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 02.02.2016г. да издържа свой низходящ – син Д.И.З. с ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 12 месечни вноски по 150.00 лв. или общо 1800 лв.

С разпореждане от 21.12.2017г. е насрочено разпоредително заседание по делото на 08.01.2018г. от 11.30ч. На посочения ден в посочения час подсъдимия редовно призован не се яви, като се представиха данни, че отсъства от пределите на страната и с определение на съда на същия бе изискано да се предостави служебна защита. За следващото съдебно заседание служебния за защитник се яви и бе назначен за защитник на подсъдимия З., като бе заден ход на делото по реда на чл. 269 ал.3 от НПК.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение, като предлага наказание с приложението на чл. 78А от НК. Служебно назначения защитник на подсъдимия също така предлага да се наложи наказание с приложението на чл. 78А от НК.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимия И.Д.З. и свидетеля Р.М.Т. са бивши съпрузи. Бракът им бил прекратен с решение № 1033 от 14.12.2011г. по гр. дело № 3995/2011г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 14.12.2011г.

По силата на същото решение родителските права върху роденото по време на брака дете – Д.И.З. с ЕГН ********** се упражнявали от майката – Р.Т., а бащата И.З. бил осъден да заплаща на детето си Д.З., чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 100.00 лв. Впоследствие с определение № 428 от 02.02.2016г. по гр. дело № 3022/2015г. по описа на ШРС, влязло в сила на 02.02.2016г. съдът е изменил размера на присъдената с Решение № 1033/14.12.2011г. по гр. дело № 3995/2011г. по описа на ШРС, месечна издръжка дължима от подсъдимия И.З. в полза на детето Д. З. чрез неговата майка и законен представител Р.Т. от 100.00 лв. на 150.00 лева, считано от 23.11.2015г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж – 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на правото на издръжка.

От разпита на свид. Р.Т. се установява, че след изменение на издръжката подс. З. известно време не внасял сумите за издръжката, след което тя подала жалба срещу него. В последствие той платил всички дължими вноски, но от месец декември 2016г. отново преустановил плащането на дължимата издръжка на детето си. В тази връзка на 02.05.2017г. свид. Р.Т., действаща в качеството на законен представител на детето си Д.З., подала отново жалба до Шуменска районна прокуратура. След подаване на жалбата и образуване на досъдебното производство подс. З. продължил да не изпълнява задълженията си за плащане издръжка на детето си. Общият размер на неплатената издръжка за периода от м.декември 2016г. до м. ноември 2017г. вкл. бил 1800 лв., т.е 12 месечни вноски, всяка по 150 лв. В хода на разследването по делото на 09.11.2017г. с протокол за доброволно предаване подс. З. предал вносна бележка от 08.11.2017г., за изплатена в полза на Р.Т. сума от 300,00 лева, представляваща издръжка за детето за м. декември 2016г. и м. януари 2017г. В хода на съдебното следствие бяха представени вносни бележки за внесена на името на Р.Т. сума в общ размер на 1900 лв., както и фактура за закупен мобилен апарат на стойност 329 лв. от което става ясно, че дължимата от страна на подсъдимия издръжка е изплатена.

Видно от така установената фактическа обстановка подсъдимия И.Д.З. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 183 ал.1 от НК.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: Събраните в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства, както и на приобщените по реда на чл.283 от НПК. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения.

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.183 ал.1 от НК защото:

* обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество;

* от обективна страна подсъдимият чрез своето бездействие не е изпълнил задължението си да заплаща издръжка на свой низходящ по силата на влязло в сила съдебно решение, с което е бил осъден да го издържа на месечни вноски в определен размер, като неизпълнението на това задължения е в размер на повече от две месечни вноски;

* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което е било осъдено да издържа свой низходящ;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е предвиждал неизбежното неплащане на издръжката в размер на повече от две месечни вноски и пряко я е целял.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи неотговорното отношение на подсъдимия към задълженията му като родител.

При определянето на наказанието съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като не висока с оглед размера на неиздължението; степента на обществена опасност на дееца - от данните за личността му не може да се направи извод, че той е личност с висока степен на обществена опасност; както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подс. З.:

* смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минала, частично, а в последствие и пълно възстановяване на щетата, осъзнал вината си;

* липсата на отегчаващи вината обстоятелства.

За престъплението по горепосочената квалификация, извършено умишлено, Наказателният кодекс предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация. Същевременно се установи, че деецът, който е пълнолетен, не е осъждан за престъпление. В резултат на деянието причинени имуществени вреди са въстановени. От приложеното свидетелство за съдимост е видно, че подсъдимият не е осъждан. В конкретния случай не може да се приложи чл. 183 ал.3 от НК, тъй като от представеното в хода на съдебното следствие постановление на ШРП е видно, че вече наказателно производство по реда на чл. 183 ал.1 от НК по отношение на подсъдимия е било прекратено по този привилегирован ред. С оглед определяне размера на предвидените наказания, съдът отчете че, по делото са налице добри характеристични данни за него. Съдът счете, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати като му бъде наложено административно наказание на основание чл. 78а ал.1 от НК "глоба" в размер на 1000лв.

По този начин и с това административно наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: