Мотиви към присъда по НОХД № 3094 по описа за 2017г. по описа на ШРС

На 21.12.2017г. в РС - гр. Шумен е постъпило за разглеждане НОХД № 3094/2017г. по описа на ШРС. Образуваното производство пред първа инстанция е срещу М.И.В. ЕГН ********** с неизвестен към момента адрес на живеене в чужбина, за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.290 ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че: на 21.02.2017г. в гр. Шумен,пред надлежен орган на властта – Петнадесети състав на ШРС, в качеството си на свидетел по ВАНД № 27/2017г. по описа на Районен съд-Шумен, устно и съзнателно е потвърдил неистина като заявил - че той е управлявал л.а. „Ауди А6“ с рег. № Н 0695 ВК, когато на 15.12.2014г. в 13.43 часа неа път I-2 км.112 +737 /БЕНЗИНОСТАНЦИЯ „Шел“/ е бил засечен от стационарна радарна система тип „Multa radar“, поради движение с превишена скорост.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – гр. Шумен поддържа така възведеното с обвинителния акт обвинение и предлага на съда да определи наказание при условията на чл. 54 от НК а именно “лишаване от свобода”, за срок от 8 месеца, като изтърпяването му бъде отложено за срок от 3 години.

Процесуалният представител на подсъдимия пледира също така за налагане на наказание “лишаване от свобода” за срок от три месеца, като изтърпяването му бъде отложено за срок от три години.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подс. М.И.В. е с неустановено местоживеене в чужбина. Напуснал е страната на неустановена дата и към момента не се е завръщал. Обявен е за местно и общодържавно издирване с телеграма № 31686/20.10.2017г. с инициатор на издирването ОД на МВР – Шумен. Поради тази причина, делото се разглежда по реда на чл. 269 ал.3 от НПК.

През 2017г. пред Районен съд гр. Шумен, било образувано въззивно административно наказателно дело /ВАНД/ № 29, по жалба на Детелина Стоянова Т от гр. Шумен срещу издаден електронен фиш за налагане на глоба от ОДМВР- Шумен. Фишът бил издаден на Т, като собственик на МПС – л.а. „Ауди А6“ с рег. № Н 0695 ВК, тъй като на 15.12.2014г. в 13.43 часа на път I-2 км.112+737 /бензиностанция Шел/ автомобилът бил засечен да се движи с превишена скорост(192 км/ч при ограничение 60 км/ч) от стационарна радарна система тип „Multa radar“. На заседание проведено на 21.02.2017г. пред Петнадесети състав на РС-Шумен, който разглеждал делото в качеството на свидетел се явил подс. М.И.В.. В дадените пред съда показания В. заявил неистина, че на въпросния ден и час по време на нарушението управлявал автомобила. За да провери казаното от В. съдебният състав назначил лицево-идентификационна експертиза на снимката направена със стационарната радарна система в момента на констатиране на нарушението. От заключението на експертизата станало ясно, че лицето заснето да управлява лекия автомобил на снимката не е подсъдимия М.И.В.. Това обстоятелство било взето в предвид и обсъдено от съда при постановяване на решението си по ВАНД № 29/2017г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 24.05.2017г., който потвърдил издадения електронен фиш и не кредитирал лъжливите показания на В..

С деянието си, като на 21.02.2017г. в гр. Шумен, пред надлежен орган на властта – Петнадесети състав на ШРС, в качеството му на свидетел по ВАНД № 27/2017г. по описа на ШРС устно, съзнателно потвърдил неистина – че той управлявал л.а. „Ауди А6“ с рег. № Н 0695 ВК, когато на 15.12.2014г. в 13.43 часа на път I-2 км. 112+737 /бензиностанция Шел/ е бил засечен от стационарна радарна система тип „Multa radar“, поради движение с превишена скорост, подсъдимия В. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 290 ал.1 от НК.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа, на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно показанията на свид. И.П.П., както и на приетите и приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

Като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият М.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер, наказуемо по чл.290 ал.1 от НК, поради следното:

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняването на правосъдната дейност и нейното правилно функциониране, както и тези, които осигуряват авторитета на органите на съдебната власт;

* от обективна страна подсъдимия чрез своите действия – лъжливите показания дадени устно, непосредствено и съзнателно пред съдия при Районен съд гр. Шумен, препятствал вземането на правилно решение от органите на съдебната власт при разследването на административно наказание каране с превишена скорост заснето с техническо средство и издаден електронен фиш. Подсъдимия е осъществил лъжесвидетелстването чрез изпълнителното деяние – потвърждаване на неистина, защото В. е преиначил истината и е казал неща, за които знае, че не са се случили в действителност. Съдът намира, че по делото са събрани достатъчно неоспорими доказателства покриващи обективната страна на деянието. За съда е безспорен факт, че в деня на фиксирането на превишената скорост той не е управлявал процесния автомобил, а автомобила е бил управляван от съвсем друго лице. Предвид гореизложеното следва обоснования извод че подс. В. е преиначил истината. Лъжесвидетелстването е осъществено, когато деецът, като свидетел устно, непосредствено и съзнателно потвърдил неистина пред съда, който го разпитва като свидетел. С показанията си дадени на 21.02.2017г. пред съдия от Районен съд гр. Шумен, В. е заблудил съдията. Престъплението е резултатно, като резултата се свежда до съдията да научи неверните твърдения, като не е необходимо да им се дава вяра.

* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, имащо качеството на свидетел; подсъдимия В. е посочен като свидетел от защитата на жалбоподателката Д.Т по ВАНД № 27/2017г. по описа на ШРС, като в това му качество е разпитан от съда, като своите показания е дал именно пред съдията разглеждащ делото.

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – той съзнателно е съобщил неправилно своите възприятия пред съда, като е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици. Този извод на съда следва от факта, че подсъдимия е бил запознат с разпоредбата на чл. 290 ал.1 от НК, като му е разяснено че при потвърждаване на неистина същият носи наказателна отговорност.

Като мотив за извършване на престъплението съдът намира близките и приятелски отношения между свидетеля Десислав Марков, жалбоподателя Д.Т и свид. В., като в тази връзка с показанията си В. е целял да оневини Т.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане на установения в страната правов ред и функционирането на правосъдната система и незачитането на нейния авторитет.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени: степента на обществена опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като невисока /въпреки, че са засегнати важни обществени отношения, в конкретния случай не са отделени допълнителни ресурси и време за отстраняване на противоречията в показанията на В. и останалите събрани доказателства/, данните за личността му – видно е, че той не е със завишена обществена опасност, както и подбудите за извършването на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия В.:

Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът приема чистото съдебно минало на подсъдимия.

Като отегчаващи вината обстоятелства, съдът не констатира такива.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия М.В., като наказанието бъде определено при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. За престъплението по чл.290 ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" до 5 /пет/ години.

Предвид на това, съдът, намира, че справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия ще бъде определяне на наказание “лишаване от свобода”, което при наличието на констатираното смекчаващо вината обстоятелство, следва да бъде в размер около минималния предвиден от закона, а именно четири месеца. По отношение на така определеното наказание "лишаване от свобода", съдът взе предвид, гореизложените обстоятелства и счита, че са налице всички законови предпоставки за приложението на чл.66 ал.1 от НК по отношение на подсъдимия и че за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК не се налага ефективно изтърпяване на наказанието, така че условното осъждане при условията на чл.66 ал.1 от НК ще бъде достатъчно средство за превъзпитание на подсъдимия. В този смисъл съдът определи на подсъдимия изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

Определеният размер на това наказание, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежеста, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: