Мотиви към присъда по НОХД № 3121 по описа за 2017г. на ШРС

Подсъдимият В.В.В. е предаден на съд по обвинение по чл.195, ал.1, т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК за това, че за времето от 10.02.2017г. до 14.02.2017г. в гр.Шумен, при условията на продължавано престъпление и като използвал техническо средство-ключ, отнел чужди движими вещи: от владението на М.Г.Ц. отнел 1бр. сак с надпис „Водка Абсолют“, 1бр.спортен панталон „Мусаж“, 1бр. фланелка „Мъсълтех“, 1чифт маратонки „Найк“, на обща стойност 125,00 лева, негова собственост, както и 1бр. плафон за осветление за лек автомобил „Тойота Ярис“ модел 2012г., 1бр. централно огледало за предно стъкло за лек автомобил „Тойота Ярис“ модел 2012г. и 1бр. навигация за автомобил „Гармин“ на обща стойност 226,00 лева, собственост на „Смарт Асет Сървисиз“ ЕООД- гр.София, а от владението на А.Д.А. отнел 1бр. фотоапарат „НР“ с карта и 1бр. ръчна рулетка с дължина 5м. на обща стойност 176,00 лева, негова собственост, както и 1бр. акумулатор за лек автомобил марка „Бош“, 1бр. радиокасетофон за лек автомобил „Фолксваген Пасат“, модел 1996г., 1бр. ръчна рулетка 5м. и 1 бр. метален нивел, на обща стойност 229,00 лв., собственост на „Г.“ ЕООД-гр.Шумен, всичко на обща стойност 756,00 лева, без съгласието на владелците, с намерение противозаконно да ги присвои.

Пострадалите лица не предявяват граждански иск против подсъдимия за причинени имуществени или неимуществени вреди.

При проведеното разпоредително заседание не са направени възражения по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Подсъдимият прави искане да се проведе предварително изслушване и на основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът прецени, че самопризнанията на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което с протоколно определение обяви, че при постановяването на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това в хода на съдебното следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянията, описани в обвинителния акт.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда, предвид наличието както на смекчаващи, така и на отегчаващи обстоятелства, да определи наказание ”лишаване от свобода” в размер малко над минимума, предвиден в закона, което да бъде редуцирано по реда на чл.58а от НК.

В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: През м.февруари 2017г. подсъдимият пребивавал в гр.Шумен. Същият нямал дом в града и нощувал в автомобила си или в изоставени сгради. На 10.02.2017г. около полунощ В. *** и вниманието му било привлечено от паркирания пред дом №54 лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег.№ СА 1847 ТН, собственост на „Смарт Асет Сървисиз“ ЕООД-гр.София. Същият решил да извърши кражба на намиращи се в автомобила вещи. По неустановен начин успял да проникне в автомобила, откъдето взел сак с надпис „Водка Абсолют“, спортен панталон „Мусаж“, фланелка „Мъсълтех“, чифт маратонки „Найк“, собственост на св.М.Ц., както и плафон за осветление за лек автомобил „Тойота Ярис“ модел 2012г., централно огледало за предно стъкло за лек автомобил „Тойота Ярис“ модел 2012г. и навигация за автомобил „Гармин“, собственост на „Смарт Асет Сървисиз“ ЕООД- гр.София. Част от вещите извършителят изхвърлил, а друга част взел за себе си.

Вечерта на 14.02.2017г. подсъдимият минал по ул.“М.Д.“ в гр.Шумен, забелязал паркиран на паркинга до блок №2 лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег.№ Н 3203 АР и решил да извърши нова кражба. С помощта на намиращия се у него автомобилен ключ, който случайно се оказал подходящ, В. отворил превозното средство и взел оттам фотоапарат „НР“ с карта и ръчна рулетка с дължина 5м., собственост на св.А.А., както и радиокасетофон, метален нивел и друга рулетка, собственост на „Г.“ ЕООД-гр.Шумен. След това същият отворил предния капак на автомобила и взел акумулатора. Последната вещ обаче извършителят изоставил, заедно с нивела, а отнетите касетофон и фотоапарат изхвърлил. Впоследствие, след разкриване на деянието, подсъдимият предал доброволно част от отнетите вещи, които били върнати на собствениците.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на самопризнанията на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие на основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът намира, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК-от показанията на свидетелите М.Г.Ц., В.Р.М., А.Д.А., Т.Н. Г.а и С.В. С., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Стойността на отнетите вещи, а именно- общо756.00 лева, се установява от заключението на назначената на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза.

От приложения бюлетин за съдимост на подсъдимия се установява, че същият е осъждан и за други престъпления против собствеността.

Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, тъй като е отнел чужди движими вещи от владението на свидетелите Ц. и А., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Налице е квалификацията по т.4 на чл.195, ал.1 от НК, тъй като за извършването на деянието е използван ключ, а според задължителната съдебна практика същият се явява техническо средство по смисъла на цитираната разпоредба. Отделните деяния са извършени в кратък срок едно след друго, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което съдът намира, че е налице продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК.

Престъплението е извършено с пряк умисъл, като извършителят е съзнавал неговия общественоопасен характер и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

При определяне на наказанието на подсъдимия В. съдът отчете като смекчаващи обстоятелства тежкото му материално положение при извършването на деянието, направените на досъдебното производство самопризнания и демонстрирано разкаяние, а също и доброволното възстановяване на част от причинените щети. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете немалката стойност на отнетите вещи, както и обстоятелството, че деянието е извършено при условията на чл.26 от НК, поради което същото се отличава с повишена обществена опасност в сравнение с обикновените престъпления от този вид. От обстоятелството, че подсъдимият е осъждан и за други две престъпления от вида на процесното се налага извода за повишената обществена опасност на лицето и значителната му склонност да извършва престъпления против собствеността. Макар и присъдите за посочените две престъпления да са влезли в сила след извършването на настоящото деяние, съдебната практика допуска те да бъдат отчетени като отегчаващи обстоятелства /Решение №436/01г. на ВКС, I н.о./. По изложените съображения съдът определи наказание при превес на смекчаващите обстоятелства, с отчитане на отегчаващите, в размер малко над законоустановения минимум, а именно- една година и шест месеца лишаване от свобода. С оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали определеното наказание с една трета, при което същото се редуцира до размер от една година лишаване от свобода. На основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК съдът определи общо наказание на подсъдимия по настоящата присъда с определение за одобряване на споразумение, постановено по НОХД№463/17г. на ШРС и с присъдата, постановена по НОХД№319/17г. на ШОС, тъй като деянията са извършени, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, като наложи най-тежкото от определените наказания, а именно една година “лишаване от свобода”. Като отчете обаче обстоятелството, че кражбите, за които лицето е осъдено, са извършени през кратък период от време, преди на подсъдимия да е оказвано въздействие във връзка с реализирането на наказателната му отговорност, както и с оглед изложените смекчаващи обстоятелства, съдът прие, че за постигане целите на наказанието не е необходимо така определеното наказание да бъде реално изтърпяно, поради което отложи същото по реда на чл.66, ал.1 от НК, но за по-дълъг изпитателен срок от четири години. На основание чл.25 ал.2 от НК съдът приспадна от определеното общо наказание изтърпяната част от наказанията лишаване от свобода по кумулираните присъди.

На осн. чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия В. да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 65,00 лева и пет лева такса за издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: