Р Е
Ш Е Н
И Е
396/25.4.2019г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на двадесет и
втори април 2019 година
в публично
заседание, в следния състав:
Секретар: Н. Й.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 391/2017г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Молба, с правно основание чл. 127, ал. 2
от СК.
Искова молба от Д.И.Б., ЕГН : **********,
двамата с адрес ***, срещу Л.Д., ЛНЧ : **********, с регистриран адрес в
Република България – ***, с посочено правно основание чл. 127 от СК. Излага, че
с ответника живеели на съпружески начала, като по време на съжителството им се
родило детето С. Д., ЕГН : **********. Двамата били във фактическа раздяла от
м. април 2016г., откогато ищцата и детето живеели в България, при родителите и,
които я подпомагали в полагането на непосредствени грижи за него. Такива от
ответника липсвали, както и средства за издръжката му. Считайки, че може да
осигури подходящи грижи и възпитание на детето, претендира предоставяне
упражняването на родителските права над него и определяне местоживеенето му при
нея, определяне на мерки за лични отношения на детето с ответника, осъждането
му да заплаща месечна издръжка, в размер от 600 лева, от предявяване на иска и
за минало време, в същия размер, за периода 10.04.2016г. – 10.02.2017г., и разноските
в производството.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът редовно уведомен, подава отговор, чрез особен представител. Счита
молбата допустима и частично неоснователна. Оспорва размера на претендираната
издръжка и иска отхвърляне на исковете за сумата над 500 лева месечно и над 430
лева за минало време.
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители, ищцата и лично, поддържат заявеното в молбата и отговора.
Така предявените искания са допустими, разгледани по същество са основателни, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност се установи следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение за раждане, по
акт за раждане № 523/30.04.2015г. на Община Шумен, страните са родители на
малолетния С., роден по време на съвместното им съжителство. Независимо от
заинтересоваността на свидетелите от изхода на спора, за съответната страна,
предвид близката родствена връзка, от показанията им, преценени по реда на чл.
172 от ГПК, може да се приеме, че поради насилие от ответника, упражнявано и
пред малолетния, ищцата с детето се установили в жилището на майка и, в гр. Шумен,
където полагала грижи за него, с помощта на родителите си. Непосредствено преди
раздялата им, страните живеели в Италия, където бил роден и малолетния С.. След
поредица агресивни прояви, ответникът, през 2016г., докарал ищцата и детето,
пред дома на родителите и в гр. Шумен, като им заявил, че не желае повече да ги
вижда. Причина за това според ищцовите свидетели било отношението на незаинтересованост
към семейните нужди и бит, състоянието и развитието на детето и грубо
незачитане и неуважение към житейски партньор, от страна на ответника към ищцата,
придружено с физическо насилие, често упражнявано и пред детето, в резултат на
системна злоупотреба с алкохол. Напълно съвпадащи са показанията на свидетелите,
по отношение непосредствените грижи за детето, които от раждането му основно
полагала майката и бабата по майчина линия, която и живяла известен период с
тримата. Ответникът, не проявявал интерес и не полагал усилия да се справи с
осигуряване елементарните потребности и бит на детето и партньорката си, което
обяснява и споменатото съжителство с майката на ищцата, в периода след
раждането на детето. Малолетният страдал от заболявания изискващи
диспансеризация, лечение и поддържащ режим.
Социалните доклади на ДСП сочат, че майката
има родителски капацитет, жилищни условия и може да задоволява потребностите на
детето с помощта на разширеното семейство. Констатации, по отношение бащата, в
тази, или друга насока липсват, предвид основното му пребиваване извън
страната.
По отношение на социалната среда на детето
се установи, че тя по настоящото му местоживеене се свежда до майката, бабата и
дядото, по майчина линия. Безспорна е силната емоционална връзка между детето и
майката, на което сочи, не само споменатите доклади, но и показанията на
разпитаните свидетели, от които се установи и, че не е прекъсната тя и с
бащата, въпреки забелязващите се вече опити на майката и разширеното семейство
да се възползват от стандартни реакции на детската психика, в подобна насока. Тук
могат да се посочат необоснования страх от отвличане на детето, подчертан в
показанията на ищцовата майка, удобното приемане, без адекватна реакция на
детското обяснение, че не желае да говори с баща си, защото, не го разбира и
други.
По отношение на непосредствените
родителски грижи, от показанията на свидетелите, се установи, че майката полага
необходимите родителски грижи за отглеждането, възпитанието и образованието на
малолетното дете, съобразно възможностите си. Липсата на полагани от ответника,
лично, постоянно и ежедневно тези грижи, през по голямата част от съжителството
и след раздялата им се дължи, не само на физическо разстояние, а и на особености
в поведението на двамата родители, и на съжителстващите с тях лица, влияещо на
тяхното. Той, не заплащал средства за издръжка на детето и не подпомагал лечението
му.
Така приетата за установена фактическа
обстановка, доведе до следните изводи :
Преценявайки, че промяната в създаденото
фактическо положение, ще има негативни последици за детето, настоящият състав
счита, че в негов интерес е, да се определи местоживеенето му при майката.
Основните аргументи, подкрепящи извода са, не само изградената емоционална
връзка между тях, но основно непрекъснато полаганите от майката непосредствени
грижи, по отглеждане и възпитание на детето и неговата възраст.
Изложеното
налага уважаване на молбата и, като се определи местоживеене на малолетното дете
при майката, и, и се предостави упражняването на родителските права, а на бащата
се определи режим на лични контакти. Той, обаче следва да бъде значително по
разширен, и категорично, не така рестриктивен като претендирания от ищцата. По
делото, не е установен нито един факт, налагащ постановяване на толкова
ограничен режим на контакти между детето и бащата. Поради това следва да се
определи режим на контакти между детето С. и бащата, а именно : всяка първа,
втора и трета събота и неделя от месеца от 15.00 до 17.00 ч., като срещите се
провеждат в ДЦПЗ „Зона ЗаКрила“ – гр. Шумен, но само в присъствието на социален
работник или психолог от центъра, без присъствието на майката, или на други
роднини по майчина линия, до навършване на 10 годишна възраст на детето и всяка първа, втора и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 ч. в
събота до 17.00 ч. в неделя, с преспиване, както и един месец през лятото и 15
дни през зимата, когато майката, не е в отпуск, като детето се взема от бащата
и се връща в дома на майката на адрес - ***.
Имайки предвид нуждите на детето и неговата възраст, възможностите на родителите, както и действащата нормативна база, уреждаща размер на издръжката, съдът счита, че нейният общ такъв, следва да се определи на 600 лева, от които по голямата част, като паричен еквивалент, да се поеме от бащата, а именно 400 лева, като останалата част, да се поеме от майката, предвид полагането от нейна страна непосредствени грижи по отглеждане и възпитание на малолетното дете. Така определеният размер на издръжката се дължи от 13.02.2017г., с падеж първо число на месеца, за който се дължи, в едно със законната лихва, върху всяка просрочена вноска. Основателно е искането за присъждане на издръжка за минало време – 10 месеца преди завеждане на исковата молба, а именно от 13.04.2016г., в размер от 400 лева. Установява се, че за посочения период бащата не е полагал грижи и не е давал издръжка за малолетното дете. В останалата и част, до предявения размер, молбите са неоснователни и следва да се отхвърлят. Няма доказателства за нужди на малолетното дете възлизащи на посочения размер, като се има в предвид, че института на издръжката съществува за да обезпечи осигуряване средства на право имащите, за задоволяване на основни жизнени потребности. Същевременно, не са събрани доказателства за възможности на ответника да осигурява издръжка в търсения размер.
На основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, т. 2 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на ШРС, държавна такса, върху определеният размер на издръжката в размер на 576 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да заплати на молителката сумата от 840 лева разноски в
производството.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на детето С. Д., ЕГН : ********** на майката
Д.И.Б., ЕГН : **********, с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на
малолетното дете С. Д., ЕГН : **********, при майката Д.И.Б., ЕГН : **********,
на адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим
на лични контакти между бащата Л.Д., ЛНЧ : **********, с регистриран адрес в
Република България – *** и малолетното дете С. Д., ЕГН : **********, както
следва : всяка първа, втора и трета събота и неделя от месеца от 15.00 до 17.00
ч., като срещите се провеждат в ДЦПЗ „Зона ЗаКрила“ – гр. Шумен, но само в
присъствието на социален работник или психолог от центъра, без присъствието на
майката, или на други роднини по майчина линия, до навършване на 10 годишна възраст на
детето и всяка първа, втора и трета събота и неделя от
месеца, от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя, с преспиване, както и един
месец през лятото и 15 дни през зимата, когато майката, не е в отпуск, като
детето се взема от бащата и се връща в дома на майката на адрес - ***.
ОСЪЖДА бащата Л.Д., ЛНЧ : **********, с регистриран адрес в Република България – ***, да заплаща месечна издръжка на малолетното дете С. Д., ЕГН : **********, в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, считано от 13.04.2016г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи издръжката, чрез майката Д.И.Б., ЕГН : **********, на адрес ***.
ОТХВЪРЛЯ исканията за
присъждане на издръжка за бъдеще и минало време, в останалата им част до пълните
предявени размери от 600 лева, за сумата от 200 лева месечно, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Л.Д., ЛНЧ : **********,
с регистриран адрес в Република България – ***, да заплати, по сметка на
Районен съд – гр. Шумен, сумата от 576
лева, държавна такса, върху
определения размер на издръжката.
ОСЪЖДА Л.Д., ЛНЧ : **********,
с регистриран адрес в Република България – ***, да заплати на Д.И.Б., ЕГН : **********,
на адрес ***, сумата от 840 лева разноски в производството.
Решението може да се обжалва пред Окръжен
съд – Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му, на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: