Р Е
Ш Е Н
И Е
135/11.2.2019г.
Шуменският
районен съд в публичното заседание на десети януари , през две хиляди и осемнадесета
година, в състав :
Съдия : Зара Иванова
при секретаря
А.П. като разгледа докладваното от районния съдия
З.Иванова гр.д.№160 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен
е иск по чл. 422 , ал.1 от ГПК във вр. с чл.240
от ЗЗД и евентуални искове по чл.240 ,
ал.1 и 2 и чл.86,ал.1 от ЗЗД .
Депозирана е искова
молба от “ БНП Париба Пърсънъл
Файненс ” ЕИК:***, седалище и адрес на
управление : гр.София , ж.к.”*** , представлявано от Н. Д. и Д. Д. срещу С.А.А., ЕГН: ********** , адрес *** ,
в която посочва , че с
Договор за потребителски заем е номер РLUS-*** от 17.02.2016. е отпуснал паричен кредит в размер па
3432.00 лв. на ответника, като същият се е задължил да погаси заема на 24
месечни вноски- всяка по 202.37 лв. Ответникът преустановил плащането на вноските по кредита на 20.04.2016, като към тази дата бил
погасил само една месечни вноски.
Ищецът твърди, че към 20.05.2016, кредитът е станал изискуем в целия му размер.
Ищецът излага, че е изпратил покана за доброволно изпълнение до ответника, в
която е обявил вземането си за изискуемо иго е поканил да го погаси. Предвид
посоченото моли съдът да приеме за установено по отношение на ответника , че
същият му дължи сума в размер на
3341.51 лв. – представляваща главница, сума в размер на 1312.97 лв. –
възнаградителна лихва по договора, сума в размер на
374.34 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода от 20.05.2016 до 11.10.2017г., ведно със
законната лихва от момента на подаваме на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми , за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3206/2017г. по
описа на ШРС . В условията на евентуалност предявява осъдителни искове за
посочените суми .Претендира заплащане от страна на ответника на съдебните
разноски по заповедното производство в размер на 100.58 лв. и разноски в
настоящото производство, а именно 135.60лв държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по
чл .131 от ГПК ответникът, чрез назначеният му особен представител депозира
отговор, в който оспорва исковете . Излага множество възражения за
недействителност на договора , както и за неизискуемост на вземанията .
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:
По
ч.гр.д.№3206/2017г. по описа на ШРС , по
реда на чл.
410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
срещу ответника за следните суми: 3341,51 лева – главница по Договор за потребителски заем РLUS-****
от 17.02.2016г.. ,
сключен между страните; възнаградителна лихва в размер на 1312,97
лева , за периода от 20.04.2016
г. до 20.02.2018 г., мораторна лихва за периода 20.05.2016 г. до 11.04.2017 г. в размер на
374,34 лева , ведно със законната
лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК – 23.10.2017 г. , както и направените деловодни разноски :
100,58 лева – държавна такса и и 50
лева – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК, като на ищеца са дадени указания да предяви иск за
установяване на вземането си по заповедта.
От представения по
делото Договор за потребителски заем РLUS-***
от 17.02.2016г. се доказва , че между
страните е сключен договор за потребителски кредит в размер на 3 432 лева , който е
следвало да бъде върнат на 24 равни погасителни вноски , всяка в размер на
202,37 лева , за периода от 20.03.2016г. до 20.02.2018г. Ищецът твърди , че т.к. ответникът е преустановил
плащанията на вноските , съобразно чл.5 от Договора за кредит е настъпила
предсрочна изискуемост на задължението , поради което вземането предмет на
Заповедта по чл.410 от ГПК съществува и ответникът му дължи процесните суми .
Ответникът е
изложил доводи за липсата на предвидените от договора и закона предпоставки за
настъпване на предсрочна изискуемост ,
които съдът споделя . По делото не е спорно и се доказва от заключението на ССЕ
, че ответникът , няколко дни падежа на първата вноска е направил плащане на
202,40 лева . Следващото погасяване е едва 15.02.2017г. , когато е заплатил
сума от 50 лева и на 11.04.2017г. , също е платил 50 лева . От горното е видно
, че са настъпили предвидените от договора предпоставки за настъпване на предсрочна
изискуемост . Такава обаче не настъпила , защото предсрочната изискуемост не възниква
автоматично , каквито са доводите на ищеца . В съдебната практика няма
противоречие относно релевантният момент в който предсрочната изискуемост се
счита за настъпила . При възникване на предпоставките за предсрочна изискуемост
, предвидени в съответния договор ,
следва кредиторът да е уведомил длъжника , че
предсрочната изискуемост е настъпила .
В настоящият случай не се твърди , респ. не се доказва , че до датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК ,
длъжникът е уведомен за
настъпване на предсрочната изискуемост . В съдебната практика не е
спорно , че вземането, предмет на
заявлението по чл.
410 от ГПК следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на
заявлението в съда, а това подлежи на доказване в хода на исковото
производство, образувано по реда на чл. 422
от ГПК ( Решение № 123/09.11.2015 г. на ВКС по т. д. №
2561/2014 г., II т. о.). Подробни
мотиви за изискването за предварително , надлежно уведомяване на длъжника за
упражняване правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем се съдържат в ТР№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
. Според последното, предсрочната изискуемост представлява изменение
на договора, което за разлика от общия принцип в чл.
20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и
при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл.
60, ал. 2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Постигнатата в договора предварителна
уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства
кредитът става предсрочно изискуем и без
да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда
действие, ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника. Ако фактите, относими към настъпване
и обявяване на предсрочната изискуемост,
не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на
предявеното основание. Отчитайки посоченото и факта , че заповедта по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№3206/2017г. по описа на ШРС е издадена въз основа на заявление на ищеца
за настъпила предсрочна изискуемост , а съдът приема , че такава не е настъпила
, вземането не е било изискуемо , поради което искът по чл.422 ,ал.1 от
ГПК за съществуването му , се явява
неоснователен.
Предвид
изхода от правния спор по иска по чл.422,ал.1 от ГПК – отхвърляне на
претенцията , съдът дължи произнасяне по евентуално заявените искове по чл.240 , ал.1 и
2 и чл.86,ал.1 от ЗЗД .
Тук са относими
възраженията на ответника на недействителност на договора , като съдът намира
за необходимо да коментира единствено тези свързани с нарушение на предвидените
в чл.22 от ЗПК разпоредби , водещи до
недействителност на договора за кредит. Според ответника е нарушена
разпоредбата на чл.11, ал.1 , т.9 , т.9а
и т.10 от ЗПК . Съдът намира за неоснователни възраженията за допуснато
нарушение на чл.11, ал.1 , т.9 ,
т.9а и т.10 от ЗКП . При анализ на съдържанието на
договора за кредит е видно , че в него
се съдържа посочване на лихвения процент
, както останалата информация
изискуема от чл.11, ал.1 , т.9 от ЗКП , ясно е посочен и ГПР и общата сума
дължима от потребителя , съгласно предвиденото от т.10 на чл.11 от ЗКП.
Основателно обаче се
явява възражението , че договорът е недействителен , т.к. е изготвен в разрез с
изискването на чл.10 , ал.1 от ЗКП ,
според който договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител,
по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра –
по един за всяка от страните по договора. Процесният договор за кредит е
съставен на шрифт по -малък от 12. Съдът намира , че твърдението на ищеца , че
това обстоятелство може да бъде установено единствено със съответна експертиза
е неправилно . Използваният от ищеца образец на договор е свободно достъпен в
интернет и след изследването му съдът
установи , че това шрифтът
Garamond , размер 11.5 . Такъв е размера и
в подписания от страните договор , което води до неговата недействителност , на
основание чл.22 от ЗПК . За извършване на визуално сравнение между два текста ,
относно размера на шрифта не са необходими специални знания по смисъла на
чл.195, ал.1 от ГПК . Разликата може да бъде визуализирана , чрез цитиране на
част от текста на договора (например т.4) , изписан на различни размери шрифтове :
„
4.Погасителните вноски , посочени в полетата „Месечна погасителна вноска „ и
„Брой погасителни вноски“, трябва да бъдат платени не по-късно от определените
дати , наречени „Падеж“ и посочени в групата „Погасителен план“ . – шрифт 11
„4.Погасителните вноски ,
посочени в полетата „Месечна погасителна вноска „ и „Брой погасителни вноски“,
трябва да бъдат платени не по-късно от определените дати , наречени „Падеж“ и
посочени в групата „Погасителен план“ . – шрифт 11.5
„4.Погасителните вноски ,
посочени в полетата „Месечна погасителна вноска „ и „Брой погасителни вноски“,
трябва да бъдат платени не по-късно от определените дати , наречени „Падеж“ и
посочени в групата „Погасителен план“ .- шрифт 12 .
Вярно
е , че разликата е почти незначителна , но текстът на чл.20 от ЗПК не дава
възможност за тълкуване , шрифтът е по-малък от 12 , поради което договорът се
явява недействителен . Поради посоченото и на основание чл.23 от ЗКП ответникът
дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита . Съобразно договора
чистата стойност е 3 432 лева , от която следва да се приспаднат
извършените плащания посочени по-горе , в общ размер на 302,47 лева или искът по чл.240 , ал.1 от ЗЗД се явява
основателен до размер от 3 129,63
лева .
По изложените мотиви – недействителност
на договора за кредит , изцяло неоснователни се явяват претенциите по чл.240 , ал.1
и чл.86,ал.1 от ЗЗД за заплащане
на възнаградителна
лихва в размер на 1312,97 лева , за периода от 20.04.2016 г. до 20.02.2018 г. и мораторна лихва за периода 20.05.2016 г. до 11.04.2017 г. в размер на 374,34 лева
.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ,
ответникът дължи на ищеца деловодни разноски извършени в настоящото
производство , съразмерно и съобразно уважените искове , в размер на 345,34 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ БНП Париба Пърсънъл Файненс ” ЕИК:***, седалище и адрес на управление :
гр.София , ж.к*** , представлявано от Н.
Д. и Д. Д. , иск по чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за
установено , че С.А.А., ЕГН: ********** , адрес *** му дължи
обща сума от 5 028,82 (пет хиляди
двадесет и осем лева и осемдесет и две ст. ) лева ,
разпределена както следва : 3341,51 лева –
главница по
Договор за потребителски заем РLUS-*** от 17.02.2016г.. , сключен между
страните; възнаградителна лихва в размер на 1312,97
лева , за периода от 20.04.2016
г. до 20.02.2018 г., мораторна лихва за периода 20.05.2016 г. до 11.04.2017 г. в размер на
374,34 лева , за които суми е
издадена Заповед по чл.410 от ГПК , по ч.гр.д.№3206/2017г. по описа на ШРС ,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА С.А.А., ЕГН: ********** , на
основание чл.240, ал.1 от ЗЗД , да
заплати на “ БНП Париба Пърсънъл
Файненс ” ЕИК:***сумата 3 129,63 (три хиляди сто
двадесет и девет лева и шестдесет и три ст.)лева
– неизплатена главница (чистата стойност
) по Договор за потребителски заем РLUS-***от
17.02.2016.
, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 3341,51 (три хиляди
триста четиридесет и един лева и петдесет и една ст.)
лева
.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ БНП Париба Пърсънъл Файненс ” ЕИК:***срещу С.А.А., ЕГН: ********** , искове по чл.240
, ал.2 и чл.86,ал.1 от ЗЗД , за заплащане на сума 1312,97 (хиляда триста и
дванадесет лева и деветдесет и седем ст.) лева – възнаградителна лихва за
периода от 20.04.2016 г. до
20.02.2018 г. и 374,34 (триста седемдесет и четири лева и тридесет и четири ст.)лева -
мораторна лихва за периода 20.05.2016 г. до
11.04.2017 г. по Договор за
потребителски заем РLUS-***от 17.02.2016. , като НЕОСНОВАТЕЛНИ .
ОСЪЖДА С.А.А., ЕГН: ********** , да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕИК:*** сумата 345,34 (триста
четиридесет и пет лева и тридесет и четири ст.)
лева -деловодни разноски извършени в
настоящото производство съразмерно и съобразно уважените искове .
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните , пред ШОС
.
СЪДИЯ :