Р Е Ш Е Н И Е

36/14.1.2019г., гр.Шумен

Шуменският районен съд, в открито заседание на тринадесети декември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Зара Иванова

при секретаря А.П. , като разгледа докладваното от съдията гр.д.№192 по описа за 2018г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК – положителен установителен иск за собственост и чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 167, ал. 3 ЗЗД .

Депозирана е искова молба от П.А.М. , ЕГН ********** , адрес *** , съдебен адрес *** срещу И.Т.Г. , ЕГН ********** , адрес *** , Д.И.К. , ЕГН ********** , адрес *** , Г.С.К. , ЕГН ********** , адрес *** и „Първа инвестиционна банка „ АД , ЕИК *** , в която посочва , че съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение и наследство № ***. била собственик на следния недвижим имот, находящ се в с.Илия Блъсково, община Шумен, област Шумен, ул. ***, а именно: празно дворно място , представляващо парцел ***, в кв.** по плана на същото село, който съдържа собствено дворно място от 500 кв.м., при граници: улица, парцел ***, парцел ***и парцел ***което съгласно кадастрална скица представлява имот с идентификатор № ***по кадастралната карта на с.Илия Блъсково, с площ от 468 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване- до 10 м, номер по предходен план: ***, кв.***, парцел ***, при съседи: имоти с един. №№ ***, с адрес на имота: с.Илия Блъсково, п.к.9813, ул. *** Преди изповядване на тази сделка с молба до община Шумен подадена от ищцата, И. Т. М. и Й. Т. М. е инициирано производство за изменение на дворищнорегулационния план по взаимно съгласие, като със Заповед № РД - 25-1212/11.08.1992г. на Кмета на Община Шумен, било одобрено изменението в кв.*** на дворищната регулация по плана на с.Ил.Р.Блъсков, като парцел *** се разделя на два парцела - *** и ***. Ищцата твърди, че е придобила описания имот въз основа на наследство останало й от нейния баща А. Е.М. и дядо Е.М. К.. и въз основа на упражняваното от същите давностно владение в продължение на 10 и повече години по отношение на имота. При изготвяне и изповядване на нотариалния акт е била допусната техническа грешка, като парцелът е ***, а не ***. Ищцата твърди, че от дълги години тя и нейните праводатели владели и ползват имота, стопанисвали го, и трети лица не са имали претенции по отношение на същия, като същата владеела имота и към настоящия момент. След извършване на справка в имотен регистър за имота се установило, че на 20.04.2006г. И.Т.Г., явяваща се наследник на Т. М. К., брат на Е.-дядото на П.М., продава с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №***г. на Нотариус К. М. с рег. № *** на НК и район на действие ШРС на Д.И.К. следния имот, а именно: дворно място с площ от 1040 кв.м., находящо се в с.Илия Р. Блъсково, община Шумен, ул. *** и представляващо УПИ *** в кв.*** по плана на същото населено място, ведно с изградените в местото жилищна страда и второстепенни сгради, при граници: от двете страни - улици, УПИ *** и УПИ ***. На 23.10.2006г. с нотариален акт за договорна ипотека № ***г. на Нотариус А. А. с peг. № *** на НК и район на действие ШРС, отв. Д. К. и Г. К. учредили договорна ипотека в полза на „Първа инвестиционна банка ” АД за обезпечаване на отпуснат банков кредит на ЕТ „Г.К. ”, представляван от Г.С.К.. Тъй като ищцата е собственик на имота, заявява, че съгласно разпоредбата на чл.167, ал.З от ЗЗД - ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява, то договорът сключен между Г.К. и Д. К. и „Първа инвестиционна банка” АД е сключен от несобственици и поради това нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Ищцата претендира да бъде признато за установено по отношение на И.Г., Д.К. и Г.С., че тя е собственик на горецитирания имот, да бъде прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал.1 пр.1 от ЗЗД във връзка с чл. 167, ал.3 от ЗЗД на договор сключен между „ПИБ“ АД и Г.С.К., ЕТ „Г.К. – Г.К.“ ЕИК *** и Д.И.К. за учредяване на договорна ипотека № *** г. на нот. А. А. рег. № ***, с район на действие ШРС , в частта относно гореописания имот . Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „ПИБ“ АД подава отговор, в който излага, че е имало сключен Договор за банков кредит по програма за микрокредитиране № 76КР-АА-1358/19.10.2006 г. и Договор за банков кредит по програма за микрокредитиране № 76КР-АА-1359/19.10.2006 г .обезпечени с нотариален акт за договорна ипотека № *** г. на нот. А. А. рег. № ***, с район на действие ШРС. Към дата 17.12.2007 г. кредитите са напълно погасени и Банката нямала финансови претенции към кредитополучателя ЕТ „Г.К. – Г.К.“ , ето защо счита , че спрямо нея няма интерес от предявения иск и моли производството по делото да бъде прекратено .

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът И.Т.Г. подава отговор в който заявява, че искът е недопустим и неоснователен. Твърди, че на 20.04.2006г. продала чрез сделка наследствения си недвижим имот на ответницата Д.К., а именно: Дворно място с площ от 1040кв.м., находящо се в с.Илия Блъсково,общ Шумен, ул. *** и представляващо урегулиран поземлен имот ***, в квартал ***. Имота бил собственост на наследниците на Т. М. Т..Заявява, че ищцата П.А.М. представяла удостоверение за платени данъци не на парцел ***, а на парцел ***, находящ се на ул. *** в с.Илия Блъсково. Изразява несъгласие да и бъдат присъдени направените разноски по делото, тъй като не е отговорна за процесния казус.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Д.К. и Г.К. представят отговори , оспорват исковете . Твърдят , че с валидна сделка за придобили процесния имот . Заявяват , че ищцата никога не е била собственик на имота . Считат , че констативния нотариален акт , с който ищцата се легитимира като собственик не били достатъчни да удостоверят правото на собственост. Освен това , заявяват , че ищцата е загубила владението върху имота и съгласно чл.81 от ЗС с изгубването на владението в продължение на повече от шест месеца давността се прекъсвала, т.е, след като е закупили имота давността се е прекъснала.

Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства , прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Относно иска по чл.124,ал.1 от ГПК

Съобразно петитума на исковата молба , предмет на делото е недвижим имот, находящ се в с.Илия Блъсково, община Шумен, област Шумен, ул. ***, а именно: празно дворно място , представляващо парцел ***, в кв.*** по плана на същото село, който съдържа собствено дворно място от 500 кв.м., при граници: улица, парцел ***, парцел ***и парцел ***което съгласно кадастрална скица представлява имот с идентификатор № ***по кадастралната карта на с.Илия Блъсково, с площ от 468 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване- до 10 м, номер по предходен план: ***, кв.***, парцел ***, при съседи: имоти с един. №№ ***, с адрес на имота: с.Илия Блъсково, п.к.9813, ул. ***, за който ищцата твърди , че е придобила въз основа на наследяване и давностно владение . В подкрепа на горното представя нотариален акт №***. на Нотариус при ШРС , съобразно който е призната за собственик по давностно владение и наследство на два имота , като твърди , че описания в пункт II , а именно : празно дворно място , находящо се в с.Илия Блъсково , представляващо парцел *** , в кв.*** , съдържащ собствено място от 500 кв.м. е процесния .От друга страна , съгласно представените доказателства , с нотариален акт № ***г. на Нотариус К. М. с рег. № *** на НК и район на действие ШРС , И.Т.Г., като наследник на Т. М. К., , продава на Д.И.К. (към този момент омъжена за втория ответник Г.К. ) следния имот : дворно място с площ от 1040 кв.м., находящо се в с.Илия Р. Блъсково, община Шумен, ул. *** и представляващо УПИ *** в кв.** по плана на същото населено място, ведно с изградените в местото жилищна страда и второстепенни сгради, при граници: от двете страни - улици, УПИ *** и УПИ *** или съгласно описанието в нотариалния акт се касае за имота , предмет на настоящата претенция .Първият факт , който е от съществено значение за решаване на спора е , че имотът , предмет на делото (парцел ***, в кв.*** ) и този посочен в документа за собственост на ищцата (парцел ***, в кв.*** )не съвпадат като индивидуализация . За изясняване на тези обстоятелства е назначена СТЕ , в чието заключение е посочено следното : До 1992г. по плана на с.Илия Блъсково е съществувал имот №*** -двор , парцел *** , от кв.*** , за който в разписен лист е отразено , че е собственост на Е. и Т. М. . Същата година , по инициатива на ищцата , както и на И. М. и Й. М. – всички като наследници на Е. и Т. М. и със Заповед №РД-25-1212/11.08.1992г. на Кмета на Община Шумен е направено изменение на дворищно-регулационния план и парцел ***, с площ от 1040 кв.м. по ЗРП на селото , утвърден с Указ №256/1927г. , в кв.** е разделен на два нови парцела , както следва : новообразуван парцел ***, в кв.*** , с площ от 500 кв.м. и новообразуван парцел *** . В посочената част , където е проследена „историята“ на имота , съдът възприема заключението на ВЛ като обективно , съответно доказващо коментираните обстоятелства . От друга страна , в частта , където ВЛ посочва , че новообразуван парцел ***, в кв.*** и парцел парцел ***, в кв.*** , посочен в документа за собственост на ищцата - НА №***г. на Нотариус при ШРС са един и същ имот , т.е. , че е налице пълна идентичност ,съдът не възприема заключението , като доказателство по делото . Независимо от частичното съвпадение при описание на имотите – квадратура , част от съседите , фактът който изключва пълна идентичност е цифровата идентификация на парцела . Документът с който се удостоверява , учредява или прехвърля право на собственост върху недвижим имот , съгласно чл.18 от ЗЗД има определена форма – нотариален акт , поради и което и промените свързани със съдържанието на този акт - например технически грешки при описанието на имота , се извършват в същата форма – нотариален акт за поправка . Недопустимо , съгласно посочената правна норма , субектите , включително и съдът , единствено в резултат на предположение да приемат , че съдържанието на нотариалния акт е различно от обективираното . Твърдението на ВЛ , изразено в открито съдебно заседание , че към момента на създаване на НА №***г. на Нотариус при ШРС не е съществувал имот с данните описани в него - парцел ***, в кв.*** , не води до извод , че се удостоверява право на собственост върху друг имот , в частност върху процесния . Като краен резултат , съдът приема , че НА №***г. на Нотариус при ШРС не удостоверява право на собственост върху процесния имот - УПИ *** в кв.*** . Последното , а именно липсата на документ за собственост не е пречка ищецът да твърди , съответно да докаже , че е придобил имота по оригинерен способ – чрез давностно владение , каквито доводи са релевирани в исковата молба . По негово искане са допуснати и разпитани като свидетели Й.Т. , С.Я. и Г.И., които единодушно , непротиворечиво и последователно заявяват , че от около 30 и повече години процесният имот се владее , обработва и стопанисва от ищцата , първоначално съвместно с родителите и , а след смъртта на баща и еднолично от нея . От друга страна те посочват , че познават ответницата Д.К. , признават , че знаят , че тя има имот в същото село , но не се касае за процесния . Напротив , заявяват , че не знаят и не са чували да е налице имуществен спор относно имота , който се владее от ищцата . Съдът възприема за изцяло достоверни цитираните показания , твърденията на страните са в резултат на непосредствени възприятия , няма данни за вероятна заинтересованост в полза на някоя от страните , ето защо съдът счита , че отразяват обективната действителност. Поради посоченото намира за доказано наличието на кумулативно изискумите предпоставки по чл.79 от ЗС за придобиване на имота от ищцата поради изтекла придобивна давност , а именно „корпус“ – упражняване на фактическа власт и „анимус“ – субективното намерение да се свои вещта. Фактът , че ответниците са уведомили ищцата за обстоятелството , че имат документ за собственост за процесния имот , което обстоятелство се установява от отговорите на въпроси зададени по реда на чл.176 от ГПК , не води до извод , че владението е прекъснато . Ответниците не са променили фактическото положение , ето защо съдът намира , че ищцата се явява собственик на процесния имот , който е придобит от нея въз основа на давностно владение . Моментът в който в резултат на придобивна давност имот е станал собственост на ищцата , според съда , с оглед показанията на свидетелите е датата на създаване на нотариален акт №***г. на Нотариус при ШРС . В него както беше посочено е посочен друг имот , но в настоящото производство се доказа , че в документа правилно са отразени фактическите обстоятелства , водещи до придобиване на собственост върху процесния имот- изтичане в полза на ищцата на придобивна давност . Впоследствие , включително до датата на приключване на съдебното дирене ищцата не е загубила собствеността , ето защо искът по чл.124, ал.1 от ГПК се явява основателен .

Относно предявения иск по чл чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 167, ал. 3 ЗЗД , съдът намира , че също е основателен . С оглед изхода от правния спор по иска по чл.124,ал.1 от ГПК , а именно , че съдът признава за установено , че процесният имот е собственост на ищеца , договорът за ипотека , сключен на 23.10.2006г. с нотариален акт за договорна ипотека № ***г. на Нотариус А. А. с peг. № *** на НК и район на действие ШРС , в частта относно този имот е нищожен поради противоречие със закона , т.к. противоречи на императивната разпоредба на чл.167,ал.3 от ЗЗД - ипотекарните кредитори не са били собственици на имота. Необходимо е да се уточни , че видно от формулировката на текста на чл.167,ал.3 от ЗЗД ипотечният договор е нищожен ако ипотекарният кредитор не е собственик на имота , към момента на сключване на договора . В случая , съдът в мотивите на иска по чл.124 , ал.1 от ГПК .е констатирал хронологията и момента на придобиване на правото на собственост от ищеца , което не намира за необходимо да възпроизвежда отново . Важното е , че към датата на сключване на ипотечния договор , ищецът е бил собственик на имота , което води до нищожност на атакуваната сделка .Следва да се посочи , че банката –ответник твърди , че обезпеченият с ипотеката кредит е напълно изплатен от ипотекарните кредитори , ето защо предявеният срещу нея иск е лишен от интерес . Вярно е , че обикновено действителният собственик предявява иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 167, ал. 3 ЗЗД , когато е налице принудително изпълнение , насочено към имота му , ипотекиран от несобственика . Предвид обстоятелството , че ипотечният кредит е изплатен за ищеца не съществува риск , банката да реализира правото си на принудително изпълнение , но това не означава , че ищецът няма интерес да иска прогласяване на нищожност на договора за ипотека . Видно от представените доказателства , договорът за ипотека не е заличен . Съгласно чл.179 , ал.1 и 2 от ЗЗД вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма или въз основа на влязло в законна сила съдебно решение , а заличаването става по молба, към която се прилага актът за съгласието или препис от влязлото в законна сила решение. От горното е видно , че заличаването става единствено със съдействието на кредитора , което в настоящият случай не е осъществено . Действителният собственик има интерес от иска за нищожност спрямо банката , защото само по този начин може без да „зависи“ от кредитора да заличи вписаната ипотека . Предвид изложеното съдът намира , че предявеният иск по чл. чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 167, ал. 3 ЗЗД се явява основателен .

Относно разноските :

На основание чл.78,ал.1 от ГПК , ответниците И.Т.Г. , Д.И.К. и Г.С.К. , дължат на ищеца извършените деловодни разноски по предявения иск по чл.124,ал.1 от ГПК , в размер на 518 лева .

На основание чл.78,ал.1 от ГПК , ответниците „ПИБ“ АД , Д.И.К. и Г.С.К. , дължат на ищеца извършените деловодни разноски по иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 167, ал. 3 ЗЗД , в размер на 85 лева ..

Водим от горното , съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение И.Т.Г. , ЕГН ********** , адрес *** , Д.И.К. , ЕГН ********** , адрес *** и Г.С.К. , ЕГН ********** , адрес *** , че П.А.М. , ЕГН ********** , адрес *** , съдебен адрес *** е собственик на следния недвижим имот : празно дворно място , представляващо парцел *** , в кв.*** по плана на същото село, който съдържа собствено дворно място от 500 кв.м., при граници: улица, парцел ***, парцел ***и парцел ***което съгласно кадастрална скица представлява имот с идентификатор № ***по кадастралната карта на с.Илия Блъсково, с площ от 468 кв.м.,

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П.А.М. , ЕГН ********** , иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 167, ал. 3 ЗЗД , че договорна ипотека , сключена с нотариален акт № ***г. на Нотариус А. А. с peг. № *** на НК и район на действие ШРС между „ПИБ“ АД , ЕИК *** , седалище и адрес на управление : гр.София , бул.*** , представлявано от С. М. и Н. Н. , Д.И.К. , ЕГН ********** , адрес *** , Г.С.К. , ЕГН ********** , адрес *** К. – Г.К.“ ЕИК *** е НИЩОЖНА , на основание чл. чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 167, ал. 3 ЗЗД- поради противоречие със закона .

ОСЪЖДА Д.И.К. , ЕГН ********** , И.Т.Г. , ЕГН ********** , Г.С.К. , ЕГН ********** да заплатят на П.А.М. , ЕГН ********** , деловодни разноски в размер на 518 (петстотин и осемнадесет ) лева , извършени по предявения иск по чл.124,ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Д.И.К. , ЕГН ********** , Г.С.К. , ЕГН ********** и „ПИБ“ АД , ЕИК *** да заплатят на П.А.М. , ЕГН ********** , деловодни разноски в размер на 85 (осемдесет и пет ) лева , извършени по предявения иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 167, ал. 3 ЗЗД.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните , пред ШОС.

СЪДИЯ :