Р Е Ш Е Н И Е

 

  1015/28.10.2019г. ,                         гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, осми състав,

на петнадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание, в следния състав:  

                                                                                            Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД 239 по описа на ШРС за 2018 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от М.Р.С., ЕГН ********** и Е.Е.Х., ЕГН **********, постоянен адрес ***, съдържаща искане за приемане за установено,че ищците са собственици по давност на основание чл. 79 от ЗС - давностно владение в периода декември 2004г. до 22.01.****** на имот в село Ч., общ. В., обл. Ш., представляващ УПИ III- ***, от *** по плана на село Ч., общ. В., обл. Ш., с площ от 742 кв.м., при граници: улица, УПИ ІV-***, УПИ II-***, заедно с построена в него къща с площ 80 кв.м. и стопански постройки: хамбар с площ от 16 кв.м. и плевня с площ от 40 кв.м.

Ищците основават исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Твърдят, че през декември 2004 година сключили предварителен договор с Г.З.М., ЕГН ********** за покупко - Продажбата на негов наследствен имот в село Ч., общ. В., обл. Ш., представляващ УПИ III- ***, от *** по плана на село Ч., общ. В., обл. Ш, с площ от 742 кв.м., при граници: улица, УПИ ІV-***, УПИ II-***, заедно с построена в него къща с площ 80 кв.м. и стопански постройки: хамбар с площ от 16 кв.м. и плевня с площ от 40 кв.м. В края на 2004г. влезли да живеят в къщата, като последната дължима сума по договора заплатили през 2005г., оформили и тогава плащанията с Договор на ***г. Говорили с него няколко пъти за оформяне нотариално на сделката през годините, но той все нямал време. Твърдят, че никога повече не е имал претенции към имота. През октомври ***г. обаче, Г.М. завел дело срещу тях, за предаване на владението на имота. Разговаряли и оформили договор, подписан от Г.М. и съпругата му А., от който е видно, че за имота са платили сумата общо от 12 000 лева за имота. В хода на делото не успели да се разберат. Въз основа на решение по гр.д. № ***/***г. по описа на ШРС, били осъдени да предадат владението на Г.М.. По това дело не направили възражение за изтекла в тяхна полза давност за непрекъснато владение на имота в продължение на 10 години, за периода декември 2004г. до настоящия момент. Въз основа на изпълнителен лист, издаден по Гр. д. № ***/***г. на ШРС, било образувано изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ Д. З., за предаване на владението на имота.

Въводът във владение бил насрочен за 01.12.***7г. от 10.00 часа. На тази дата, в присъствие на частния съдебен изпълнител, отново провели разговори с Г.М., след което въводът във владение бил пренасрочен за 10.01.****** Разбрали се за сумата, оставили парите на адвоката му. Оказало се, че новият размер, искан от М., е непосилен за тях. Поради обстоятелството, че живеят в къщата и дворното място, описани по-горе от края на 2004г., и  със съзнанието, че това е тяхната къща са  направили  основен ремонт. Твърдят, че владеят имота от декември 2004г. постоянно, непрекъснато, спокойно и явно и несъмнено, със съзнанието, че са собственици. Заплащали са през всичките тези години местни данъци и такси за имота.

Предявяват установителен иск за собственост срещу ответника по настоящото производство, като молят съда да приеме за установено, че са собственици по заявено придобивно основание - давностно владение, осъществявано в периода декември 2004г. до 22.01.****** на следния имот: УПИ *** - ***, от *** по плана на село Ч., общ. В., обл. Ш., с площ от 742 кв.м., при граници: улица, УПИ IV-***, УПИ ІІ-***, заедно с построена в него къща с площ 80 кв.м. и стопански постройки: хамбар с площ от 16 кв.м. и плевня с площ от 40 кв.м.

В предоставения на основание чл. *** от ГПК срок, ответникът депозира отговор на исковата молба. 

 В отговора се заявява, че предявеният иск е недопустим, неоснователен. Въпреки постановеното определение от Окръжен съд - Шумен, твърди, че е налице хипотеза на влязло в сила решение, постановено за идентичен спор между същите страни. Твърди също, че с влязлото в сила решение по предходно воденото дело между страните относно същия имот - гр. дело № ***/*** год. по описа на Районен съд – Шумен, е постановена отмяната на нотариален акт № ***, том ***, дело № ***/*** год. по описа на К. М. - нотариус с район на действие Районен съд гр. Шумен и вписан под акт ***, том 13, дело № ***/ ***.*** год. в Агенция по вписванията, Имотен регистър – Ш. Заявява, че с този нотариален акт е удостоверено правото на собственост, претендирано от ищците за признаване правото им на собственост върху процесния имот по силата на давностно владение, т.е. въпросът с придобиване право на собственост върху имота - предмет на настоящото производство, е разглеждан между същите страни и има влязло в сила решение. Оспорва твърдението на ищците, че владеят имота от 2004 година. Заявява, че такъв договор с ищците не е подписвал. Оспорва и другите твърдения на ищците, посочени в исковата молба - относно разговорите им и плащанията, свързани с имота. Твърди, че съгласно влязлото в сила решение по гр. дело № ***/*** г. на ШРС е признат за собственик на имота спрямо ищците, които са осъдени да предадат владението върху имота. За периода, следващ датата на образуване на предходното гр.дело № ***/*** г. на ШРС или периода от ***г. до датата на завеждане на настоящия иск - 22.01.***8 г. твърди, че производството е продължило до 15.08.***7 година, когато решението е влязло в сила. Сочи, че е налице недобросъвестно отношение на ищците спрямо него във връзка с този имот, което се изразява в предприемането на действия и развитие на производство пред нотариус, завършило е издаването на нотариален акт за установяване право на собственост върху имота по силата на давностно владение, без да са налице предпоставките за това, включително и с влязло в сила решение за отмяна на същия този акт. Заявява, че поведението му демонстрира желанието му за ползване на имота - продължава плащането на данъци, води гражданско дело, снабдява се с изпълнителен лист и образува изпълнително дело за въвеждане във владение в имота. Оспорва представения предварителен договор от ***г. относно подпис и съдържание.

В съдебно заседание ищците, редовно призовани, се явяват лично и с адвокат Сн.И. при ШАК, като поддържат предявения иск и молят съда да го уважи. Ответникът, редовно призован, се явява лично и с адвокат Ив.Г. Т. при ШАК, поддържа отговора, по изложените в него съображения.

Съдът изслуша показанията на шест свидетели – по трима за всяка една от страните.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна следното: 

Съобразно предявената искова претенция, ищците следва да докажат, че са станали собственици на процесния недвижим имот на основание придобивна давност, че са владеели имота непрекъснато, явно, постоянно, спокойно и несъмнено, в период, надхвърлящ 10 години. От доказателствата по делото се установява, че процесният недвижим имот към момента представлява УПИ *** - ***, от *** по плана на село Ч., общ. В., обл. Ш., с площ от 742 кв.м., при граници: улица, УПИ IV-***, УПИ ІІ-***, заедно с построена в него къща с площ 80 кв.м. и стопански постройки: хамбар с площ от 16 кв.м. и плевня с площ от 40 кв.м., с административен адрес :с.Ч. ул.“Ц. Б. III“ ***. От представеното удостоверение № *** от ***г. на Община В., Област Ш. /стр. 118 от делото/, издадено след извършена проверка в Общинската данъчна служба с. В. за УПИ III-***, *** по плана за с. Ч., община В., се установява, че ул.“Ц. Б. III*** и ул.“Ц. Б. III *** се отнасят за един и същ имот. Съгласно служебна бележка изх. –№ ***/ ***г., издадена от „Е. –П. П.П.“ АД – В., ищецът Е.Е.Х., с ЕГН **********, е клиент на „Е. –П. П.П.“ АД, за обект с адрес на потребление с.Ч., ул.“Ц. Б. III“ ***, с клиентки номер ***. В представеното Удостоверение от „В. и К. Ш.„ ООД от ***г. е отразено, че на адрес с.Ч., ул. “Ц. Б. III“ ***, партидата с №***се води на Е.Е.Х. и имотът е водоснабден. Водоподаването било преустановено през м. юни ***4г., поради неплатени фактури, като към 22.01.20019г. задължението по партидата е в размер на 1309,27лв. Видно от служебна бележка, издадена на ***г. от „В. и К. Ш.„ ООД е, че Е.Е.Х., с ЕГН ********** няма задължение по абонатен ***2026 за предоставени ВиК услуги на адрес с.Ч., ул. “Ц. Б. III“***. Съгласно Удостоверение за наличие или липса на задължения, издадено на основание чл. 87, ал.6 от ДОПК от Община В.,  М.Р. Х., с посочен адрес за кореспонденция - с.Ч., ул. “Ц. Б. III“ ***, няма задължения за местни данъци и такса битови отпадъци. По делото е изискан и представен оригинал на договор за покупко-  П.. от ***г. от ОДМВР /приложен към материали по ДП № ***/****** по описа на ОД МВР - Шумен, сключен между ответника и ищцата относно процесния имот. В същия има подпис, положен от името на ответника, по отношение на който бе открито производство по чл. 193 от ГПК, поради оспорване от ответника и беше назначена съдебно - графическа експертиза. Заключението на експертизата, прието и неоспорено от страните е, че почеркът, с който е положен подписът под името „Г.З.М.“ в договора и този в представения сравнителен материал от името на ответника Г.З.М., принадлежи на едно и също лице, поради което направеното оспорване, че подписът не е положен от ответника, е неуспешно.

От показанията на св. С. Х., които съдът кредитира, се установява, че ищците владеят  имота от 2004г.: „…В момента живеят до джамията, на ул. „Б.“, но не знам номера. Живеят там от края на 2004г. Моята къща е ***, тяхната е № 3 или нещо такова, но номера не го знам. Къщата им е двуетажна тухлена. Купиха я от Г.М.. Преди да купят къщата, там живееха родителите на Г.М.. Като заживяха в тази къща, правиха ремонти, но дали са платили къщата, не знам. Помежду си се разбрали. Живеят в къщата, където са живели майката и бащата на ответника..… Впоследствие купиха друга къща в близост до тази, която купиха Е. и М.. Е. и М. живеят в къщата, където са живели родителите на Г. от края на 2004г. За съседната къща не мога да кажа, но тя беше купена след като купиха първата къща. Преместиха майката на Е. в нея. От края на 2004г. Е. и М. не са напускали тази къща. През цялото време живеят в нея. Правиха ремонт след закупуването – от вътре, до покрива. Като я закупиха, след като не се живее вътре, тази къща беше в лошо състояние. От 2004г. до сега никой друг не е идвал да живее в тази къща. Г. не съм го виждала да идва в тази къща, след като я купиха Е. и М..… Към настоящия момент М. и Е. живеят там. Не знам да е спиран токът им. Вечер минавам оттам и виждам, че свети. Към момента – също……..“ Съдът кредитира изцяло и показанията на св. Ю. Х., коята заяви:„……Първо те имаха стара къща в долната махала и живееха там. През 2004г. чуха, че Г.М. продава къщата и отидоха да я купят. Към края на 2004г. я купиха. Отидохме да я видим. Първият етажа не беше за живеене, беше за основен ремонт. Те хванаха майстор от селото, за да направят ремонт. Те плащаха за този ремонт. Като ни заведоха в тази къща, ни казаха, че са я закупили за себе си, да живеят в нея. Откакто я закупиха, постоянно живеят в тази къща. Ходила съм в тази къща, след като я закупиха и сега ходя там. Къщата има двор. Адресът е на ул. „Б. ***“ ***. Те обработват двора, сеят. Това е така, откакто е закупена къщата, от 2004г. Досега те си я работят. По - надолу има още една къща, която е тяхна. В другата къща живееше свекървата, но тя почина и сега къщата е празна. Вторият имот е съседен на тяхната къща. Между тях няма къщи. Към момента М. и Е. живеят на главната уличка, на ул. „Б. ***“ ***. В тази къща преди живяха родителите на Г.М.. Откакто те живеят там, не съм виждала някой да е идвал и да е казвал, че това е неговата къща, нито да е имал претенции до този момент……“.

Обстоятелството, че ищците владеят имота и към ****** се установява и от приложеното по настоящото дело решение по гр.д.№ ***/***г. по описа на ШРС.

Показанията на свидетеля А. съдът кредитира . Същият посочва, че: “…….живеят в центъра, адреса не знам. Живеят там повече от 10 години, може и 14, 15 години. Те са купили къщата от някого. Разбрах, че са купили къщата преди около 10, 14, 15 години. Аз съм майстор и съм работил в тази къща, затова знам. Бяха ме извикали за основен ремонт. Тя беше стара къща и искаше ремонт. Направих шпакловка, боядисване, дограми. Те ми плащаха за този ремонт. Това е техният имот.…. В ремонтираната къща живеят повече от десет години. Знам, че живеят от десет, петнадесет години в тази къща. След ремонта се нанесоха в тази къща и започнаха да живеят в нея. Това е къщата, в която и към момента живеят. Преди два, три месеца пак правих кърпежи в тази къща, в която живеят. Те имат още един имот, в близост до къщата, в която живеят сега. Те не живеят в новия имот, живеят в тяхната си къща. Имотът на М. и Е. е този, на който живеят. ..…Чувал съм, че се казвал Г., че бил инструктор и та са купили този имот от него….“

Показанията на тези свидетели съдът намира за логични и непротиворечиви.

Показанията на свидетели на ответника - В.В. и Н. - част от които съдът кредитира, също подкрепят тезата на ищците.

Тъй като св. П.П. е племенник на ответника, съдът не кредитира неговите показания, преценявайки, че същият се явява заинтересована по делото страна, бидейки в родствени връзки с ответника.

Показанията на св. В.В. съдът кредитира частично, относно заявеното от нея: „……Докато бяха живи родителите на Г., те ходеха там и след това започнаха П... М. купила имота, ….. Мисля, че М. с мъжа си, в първите години, са живели в този имот……“. Показанията на св. Н.Н. също се кредитират частично: „……По – късно разбрах, че е продадена. Един, два пъти съм виждал М.. Попитах я дали са купили къщата. Тя каза, че ще я купуват. ……Виждал съм един път М. да излиза от дома на майката и бащата на Г.……Заявявам, че съм виждал М. да излиза от къщата на родителите на Г.…… Аз, покрай съвета, съм ходил да я търся лично в тази къща, по работа. Това е било след 2004г. ….“

Съобразявайки данните по делото, съдът намира, че се събраха достатъчно доказателства досежно това, че ищците са владели имота непрекъснато, явно, постоянно, спокойно и несъмнено в периода от м. декември 2004г. до ***г., когато ответникът завел дело срещу тях, т.е. повече от 10 години. Безспорно се установи, че без да сключват сделка по законният ред за имота, ответникът е предал владението върху имота на ищците. За неформалната П.. били платени пари от ищците на ответника. От месец декември 2004г. ищците влезли във владение на имота и го упражнявали непрекъснато, явно, постоянно, спокойно и несъмнено в периода до ***г., когато започнали делата между тях и ответника.

Твърденията, изложени в отговора, се опровергават от събраните доказателства. От показанията на свидетелите се установява, че ищците са осъществявали владението на имота в предвидения от чл. 79, ал.1 от ЗС срок и са придобили правото на собственост върху УПИ *** - ***, от *** по плана на село Ч., общ. В., обл. Ш., с площ от 742 кв.м., при граници: улица, УПИ IV-***, УПИ ІІ-***, заедно с построена в него къща с площ 80 кв.м. и стопански постройки: хамбар с площ от 16 кв.м. и плевня с площ от 40 кв.м. по давност, осъществявано в периода декември 2004г. до 22.01.******, т.е. по начин, годен да ги направи собственици. Това са материалноправните основания за цялостно признаване на иска.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира,  че предявеният иск за придобиване на правото на собственост чрез давностно владение на процесния имот в предвидения от закона срок, е доказан и основателен. Правото си на собственост ищците основават на давностно владение, което са упражнявали необезпокоявано за период от повече от 10 години, считано от декември 2004г.

Давностното владение, съгласно чл. 77 от ЗС, е оригинерен способ за придобиване на собствеността, към което са изискуеми следните предпоставки: от обективна страна - упражняването на фактическа власт – държане на веща; от субективна – намерение за своене, изразяващо се в явното, непрекъснато и необезпокоявано извършване на действия, типични и включващи се в правомощията на собственика на вещта, осъществявани лично или чрез трето лице; продължителност на фактическото състояние на владеене на имота чрез първите два признака в продължение на предвидения от закона срок – 10 години при недобросъвестно и 5г. при добросъвестно владение и не на последно място - владяната вещ да се намира в гражданския оборот и спрямо нея законът да допуска придобиването на собствеността като последица от осъщественото владение.За да се признае правото на изключителна собственост по отношение на един изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС установява, че претендиращият собствеността на имота следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години, фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца /чл. 81 от ЗС/и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т. е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Доказването на условията на закона - елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност, следва да е пряко и пълно.

Фактическият състав на владението, съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС, включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Съдът преценява данните както относно фактическата власт, така и в демонстрираното намерение чрез поведението на ищците. В тази връзка съдът намира, че предявената претенция следва да бъде уважена изцяло, като основателна и доказана.

По разноските:

С оглед този изход от спора и съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, претенцията на ищците за разноски, следва да се уважи и да се осъди ответникът да заплати на ищците направените разноски по делото/, за които има представени доказателства, а именно 50 лв. за платена държавна такса.

Поради гореизложеното , съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕУСТАНОВЕНО на основание чл. 193 от ГПК по заявеното от страна на ответника оспорване авторството на подписа, положен от името на ответника в оригинал на Договор за покупко – П.. от ***г.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.З.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че ищците М.Р.С., ЕГН ********** и Е.Е.Х., ЕГН **********, са собственици по силата на изтекла придобивна давност за периода от м. декември 2004г. до 22.01.******, на следния недвижим имот: поземлен имот УПИ *** - ***, от *** по плана на село Ч., общ. В., обл. Ш., с площ от 742 кв.м., при граници: улица, УПИ IV-***, УПИ ІІ-***, заедно с построена в него къща с площ 80 кв.м. и стопански постройки: хамбар с площ от 16 кв.м. и плевня с площ от 40 кв.м.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г.З.М., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Р.С., ЕГН ********** и Е.Е.Х., ЕГН **********, направените от тях разноски по делото в размер на 50,00лв./петдесет/ лева за платена държавна такса.  

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ШОС.

 

Районен съдия: