Р Е
Ш Е Н
И Е
315/4.4.2019г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на първи април
2019 година
в публично
заседание в следния състав:
Секретар: Н. Й.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 266/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове, с правно основание чл.
108 от ЗС и чл. 73, ал. 1 от ЗС.
Искова молба от пълномощник на К.Д.Д. – М.,
ЕГН : **********, с адрес ***, срещу А.М.Ч.,
ЕГН : **********, с адрес ***, с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 73, ал. 1
от ЗС. Твърди собственост, въз основа договор за покупко-продажба на движима
вещ – лек автомобил ВАЗ 2121, с рег. № Н2491АТ, намираща се в недобросъвестно
владение на ответника. За периода 01.12.2015г – 31.12.2017г. ответникът, дължал
обезщетение за ползата от която лишил ищцата в размер на 500 лева/по 25 лева
месечно/. Иска да се признае за установено, че е собственик на вещта, да се
осъди ответника да ѝ предаде владението ѝ, като ѝ заплати
обезщетение за ползата, от която я е лишил в размер на 500 лева, за периода
01.12.2015г – 31.12.2017г..
В срока за отговор на исковата молба и
ответникът, редовно уведомен, подава отговор и предявява насрещни искове, до
разглеждане на които настоящото производство е било спряно. В отговора
оспорвайки собствеността на ищцата, на посочените в насрещната искова молба
основания, иска отхвърляне на исковете като неоснователни.
С влязло в сила решение по ВГД №
454/2018г. на ШОС, предявените от настоящия ответник срещу ищцата искове с
правно основание чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД и чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, са
отхвърлени.
В открито съдебно заседание, страните
редовно призовани, чрез представители, ищцовият поддържа заявеното в исковата
молба, а ответният, предвид посоченото решение счита ревандикационния иск
основателен, а обезщетението дължимо след предявяването на исковете.
Така предявените искове са допустими,
разгледани по същество са основателни, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Не се спори между страните, сключването
и прекратяването на брак между тях; ползването през време на брака от ответника
на процесната вещ; владението на лекия автомобил и държането на
регистрационните му талони от ответника, за исковия период. Ищцата придобила
собствеността на лекия автомобил на 25.06.2009г., по договор за
покупко-продажба, действителен според състава на ШОС, по споменатото дело.
Страните се намирали в законен брак за периода 19.05.2010г. – 27.11.2015г.. Приетото
заключение на СТЕ посочва размер на месечния наем за процесната вещ от 20,30 лева,
а за исковия период 507,56 лева.
Така приетото за установено от
фактическа страна, доведе до следните изводи :
По иска с правно основание чл. 108 от ЗС
– Съгласно трайно залегналото в доктрината и съдебната практика становище,
предпоставки, за уважаване на ревандикационния иск са пълното доказване от
страна на ищеца, че е собственик на процесната вещ, че тя се владее именно от
ответника, и че последният я владее без основание, като първата и вторите две
са комулативно дадени. В настоящото производство посочените се доказаха – ищецата
е придобила вещта, по действителен договор за покупко-продажба; автомобилът се
намира във владение на ответника, които го владее, без правно основание.
С оглед на горните обстоятелства съдът
намира, че иска с правно основание чл. 108 от ЗС е доказан, и следва да се
уважи.
По иска с правно основание чл. 73, ал. 1 от ЗС – За уважаването му е необходимо да се установи, че ищецът е бил собственик на вещ, която се е намирала във владение на ответника, през исковия период, което е недобросъвестно и го е лишил от ползи от вещта, както и размера на дължимото обезщетение. Предпоставките са налице – лекият автомобил е собствен на ищцата, намирал се е във владение на ответника, което не може да се определи като добросъвестно по чл. 70, ал. 1 ЗС, а обезщетението за ползите от които е лишена ищцата за исковия период са в размер на 507,56 лева. Във връзка с ответното оспорване на момента, от който се дължи обезщетение, следва да се отбележи, че нормата на чл. 73 от ЗС, не въвежда изискване за покана. Такава е необходима при претенция за обезщетение за забава/чл. 84, ал. 2 ЗЗД/, при такава по чл. 71 ЗС и в отношения между съсобственици /чл.31, ал. 2 ЗС/, каквито не са предявени. Вземането на собственика срещу недобросъвестния владелец, за ползите от които го е лишил се основава на принципа на неоснователното обогатяване и се дължи за целия период на установено недобросъвестно владение, а не след покана. В случая е установено, че вещта се е намирала във владение на ответника, след прекратяване на брака му с ответницата, до предявяване на иска и по време на разглеждане на делото, съответно искът е основателен за предявения размер и период.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 600 лева разноски в производството.
Водим от горното и на посочените
основания, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на А.М.Ч., ЕГН : **********, с адрес ***, че К.Д.Д. – М., ЕГН : **********, с адрес ***, е собственик на
лек автомобил ВАЗ 2121, с рег. № Н2491АТ, рама № ХТА212100F0460620, двигател № 84560066, като ОСЪЖДА А.М.Ч., ЕГН : **********, с
адрес ***, да предадат владението на лек автомобил ВАЗ 2121, с рег. № Н2491АТ, рама
№ ХТА212100F0460620, двигател № 84560066, на К.Д.Д. – М.,
ЕГН : **********, с адрес ***.
ОСЪЖДА А.М.Ч., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на К.Д.Д. – М., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за ползите от които е лишил собственика, владеейки недобросъвестно лек автомобил ВАЗ 2121, с рег. № Н2491АТ, за периода 01.12.2015г. – 31.12.2017г., в едно със законната лихва върху сумата от 500 лева, от предявяване на иска – 26.01.2018г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА А.М.Ч., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати на К.Д.Д. – М., ЕГН
: **********, с адрес ***, сумата от 600 лева разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок, от връчването му на страните, пред Окръжен съд Шумен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: