Р Е Ш Е Н И Е

336/10.4.2019г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, в открито заседание, на двадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№ 509 по описа за 2018 г. на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда ищецът - „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Ф.Д.и С.А., действащо чрез пълномощник адвокат С.У., излага, че по силата на сключен на 17.06.2013 г. Договор за кредит №16902, предоставил на ответника С.Н.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, паричен заем, в размер на 399,00 лева. Страните уговорили и такса за ползване на кредита в размер на 119, 70 лева, като ответникът се задължил да върне дължимата главница, ведно с уговорената такса в периода от 18.06.2013 г. до 18.07.2013 г. Кредитополучателят бил заплатил част от главницата по договора, равняваща се на 40.00 лева, като за остатъка от предоставената сума /359.00 лева/ е поискал нов заем, с който да бъде погасен стария кредит. За целта страните били сключили Договор за кредит №19602/23.07.2013 г., съгласно който ответникът получил паричен заем в размер на 359.00 лева, както тази сума вече била отпусната и преведена на кредитополучателя на 17.06.2013 г. съгласно предходния договор за банков кредит. Сумата от 359.00 лева ответникът се задължил да върне, ведно с уговорената такса за ползване на кредита в размер на 107, 70 лева в срок от 30 дни, а именно до 23.08.2013 г. Длъжникът не изпълнил задължението си за връщане на сумата съобразно уговорените срокове. Страните били уговорили при забава на плащанията неустойка, чийто размер бил в зависимост от срока на забавата. Поради неплащане на дълга ищецът подал заявление по реда на чл.410 от ГПК, което било уважено. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено съществуването на вземането на ищеца спрямо ответника, както следва: за сума от 359, 00 лева - главница по Договор за кредит №19213/23.07.2013 г.; 107, 70 лева – такса за ползване на кредита за периода от 24.07.2013г. до 23.08.2013г. и 120, 00 лева – представляваща неустойка по т.16.1 от Общите условия към договора. Претендира се и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, до окончателното й изплащане, както и присъждане на извършените по делото разноски.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на исковете, като излага аргументи в тази насока.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: По ч.гр.д. №3138/2017 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца срещу ответника, за следните суми: 359,00 лева, представляваща задължение по Договор за заем №19213/23.07.2013 г.; 107, 70 лева – такса за периода от 24.07.2013 г. до 23.08.2013 г.; 4, 00 лева – административна такса; 120, 00 лева – неустойка, считано от датата на падежа 23.08.2013г., ведно със законната лихва от 16.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължението. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Видно от приложените по делото официално заверени преписи от Договор за кредит №16902, Договор за кредит №19213, Платежно нареждане от 17.06.2013 г., извлечение от електронна кореспонденция между страните, платежно нареждане с дата 17.06.2013 г., се установи, че на 17.06.2013 г. между страните е възникнала облигационна връзка, по силата на която ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 399.00 лева. Договорът е сключен от разстояние, чрез разменени между страните волеизявления по електронна поща и уеб сайт на ищцовото дружество. Ответникът е получил по банковата си сметка договорената заемна сума. Същият се е задължил да върне заема ведно със сумата от 119, 70 лева, имаща характер на възнаградителна лихва за предоставения заем, в срок от 30 дни, считано от изпращане на сумата по кредита по сметка на кредитополучателя. Видно от представеното по делото платежно нареждане, ответникът е получил сумата на 17.06.2013 г. В последствие, на 23.07.2013 г., ответникът отново е изпратил искане, под формата на заявка №19213, на уеб сайт на дружеството, за предоставяне на сума от 359.00 лева, която е следвало да върне в срок от 30 дни, който започва да тече, считано от датата на изпращане на сумата по кредита. Видно от представените от ищеца документи, разпечатани от уеб страницата на дружеството, ищецът е удостоверил, че сумата от 359.00 лева е изпратена на заемополучателя на 24.07.2013 г. Ищецът излага твърдения, че тази сума, по втория, сочен от него, договор за заем е послужила за погасяване на първия договор от 17.06.2013 г., но не ангажира някакви доказателства, установяващи тези му твърдения. Напротив, представените от дружеството доказателства сочат, че между страните е имало уговорка за сключване на втори договор за заем /от 23.07.2013 г./, като изрично е отразено в документите, че сумата по договора следва реално да бъде предоставена на ответника в качеството му на заемополучател. Както е посочено по- горе, по делото единствено са представени доказателства за получена от ответника сума в размер на 399.00 лева, по Договор за кредит №16902 от 17.06.2013 г. Не са представени доказателства, че исканата в настоящото производство сума от 359.00 лева, ведно със сочените акцесорни вземания, всъщност е послужила за погасяване на по-старото задължение. В документите изрично е отразено, че сумата от 359.00 лева се предоставя на ответника за лични нужди, като дори срокът на връщане е обвързан с момента на реалното ѝ получаване. Съобразно легалната дефиниция на договора за заем, дадена в разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, като заемателят се задължава да върне заемната сума или вещи от същия вид, количество и качество. Съобразно така дадената дефиниция, правната доктрина и константната съдебна практика определя договора за заем за потребление като реален договор, т.е. по силата на този договор едно лице, наречено заемодател, при сключването на договора предава определена парична сума или дадено количество заместими вещи на заемателя, като последният става собственик на тези пари или вещи и се задължава да върне техния еквивалент /по количество и качество/. В случая ищецът не проведе главно и пълно доказване на твърденията си за вземане, основаващо се на сключен на 23.07.2013 г. между страните договор за паричен заем в размер на 359.00 лева, тъй като не ангажира някакви доказателства, че сочената сума е предоставена на ответника, т.е. не ангажира доказателства, че е налице сключен договор за заем за сума в размер на 359.00 лева. Не се представиха и доказателства, че ответникът е използвал горепосочената сума, за да погаси по-старото си задължение към кредитора.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Ф.Д.и С.А., действащо чрез пълномощник адвокат С.У., срещу С.Н.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземането на ищеца спрямо ответника, както следва: за сума от 359, 00 лева /триста петдесет и девет лева/- главница по Договор за кредит №19213/23.07.2013 г.; 107, 70 лева /сто и седем лева и седемдесет стотинки/– такса за ползване на кредита за периода от 24.07.2013г. до 23.08.2013г. и 120, 00 лева /сто и двадесет лева/– представляваща неустойка по т.16.1 от Общите условия към договора, присъдени по ч.гр.д.№3138/2017 г. по описа на ШРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр. Шумен в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: