Р Е
Ш Е Н
И Е
137/11.2.2019г.
Шуменският
районен съд в публичното заседание , на десети
януари , през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
Съдия : Зара ванова
при секретаря
А.П. като разгледа докладваното от
районния
съдия гр.д. №565 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД , по чл.92 от ЗЗД и чл.342 и сл. от ТЗ .
Депозирана е искова молба от „Теленор
България „ ЕАД , ЕИК *** , седалище и адрес на управление : гр.София , район
Младост , ж.к. ***, представлявано от Д. К. К. , М. С. и Я. Х. срещу Ю.А.А. , ЕГН ********** ,
адрес *** , в която е посочено , че че във връзка с облигационни отношения между страните–
договор за предоставяне на GSM услуги, ответникът останала
задължена за сумите 1. 121,93лв.- главница по първия предявен главен иск за
незаплатени далекосъобщителни услуги; 2. 248,71лв.- втори главен иск за
неустойка по договор в случай на неговото прекратяване и 3. 339,80лв. за
незаплатени лизингови вноски. Ищецът сочи, че сумите не са платени, с оглед на
което дружеството се е снабдило със Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№
3348/2018г. Заповедта била връчена на ответника по реда на чл.47 ал.5, поради
което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове,
за да не бъде обезсилена издадената заповед , като установителният иск е само
за присъдената главница от 121,93 лева . По отношение на неустойката и неплатените лизингови
вноски са предявени осъдителни искове .
Претендира присъждане на разноски .
Ответникът чрез назначения му
особен представител оспорва исковете . В отговора по чл.131 от ГПК и в открито
съдебно заседание преви възражения и по трите иска -недопустимост на първия иск,
неоснователност на трите иска и нищожност на клаузата на неустойка, поради
нейната неравноправност.
Съдът
въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства , прие за
установено от фактическа и правна страна следното :
Въз основа на депозирано от ищеца
Заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№3348/2017г. по описа на
ШРС , по което е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК , с която
на ответника , като длъжник е разпоредено да му заплати следните суми : сумата 710.44
лева- потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за
далекосъобщителни услуги от 09.12.02015г., потребени за периода 18.11.2015г. до
17.04.2016г., за които Операторът е издал крайна фактура №
7239683147/18.04.2016г., платима в срок до 03.05.2016г., както и законната
лихва от 01.11. 2017г. до изплащане на вземането, както и сумата 103.44 лева -
мораторна лихва от 04.05.2016г. до 09.10.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението .
Претенцията
по чл.422 , ал.1 във вр. с чл.79 от ЗЗД
касае единствено вземането на ищеца за незаплатени
далекосъобщителни услуги , за които като размер е посочил сумата 121,93 лева , за периода
18.11.2015г. до 17.04.2016г., за абонатен номер 005488570 .Ответникът
възразява , че искът е недопустим , т.к. не е налице идентичност между предмета
и размера на установителния иск и присъденото в производството по чл.410 от ГПК
. Съдът намира възражението за неоснователно . В настоящото производство , по
иска по чл.422,ал.1 от ГПК , ищецът претендира заплащането на изразходвани
далекосъобщителни услуги , по
същият начин е индивидуализирано и
вземането му в производството по чл.410 от ГПК . От съдържанието на настоящата искова молба
става ясно , че не цялата присъдена сума от 710,44 лева по Заповедта по чл.410 от
ГПК представлява изразходвани
далекосъобщителни услуги , в нея се включва още неустойка и лизингови вноски ,
но това е съобразено и за последните вземания ищецът е предявил осъдителни
искове . Като обобщение , в заповедното производство е налице присъдена сума за
далекосъобщителни услуги , като в настоящото дело ищецът е съобразил
действителния им им размер и е предявил
иск по чл.422,ал.1 от ГПК само в частта за тази сума от 121,93 лева . От друга страна няма спор , а се установява и от приложените към
делото писмени доказателства, че на 09.12.2015г. , страните са сключили Договор
за далекосъобщителни услуги с тарифен
план Резерв 13,99 лева , за мобилен номер 0893381123 , съобразно който между страните са възникнали облигационни
правоотношения, по силата на които ищецът се е съгласил да предоставя на
ответника мобилни услуги, като последният се е съгласил да заплаща уговорената
цена. Съдът намира , че от заключението на приетата по делото ССЕ се доказва , че ответникът не е заплатил изразходвани
далекосъобщителни услуги в претендирания размер
, а именно 121,93 лева , поради което счита , че искът по чл.422,
ал.1 от ГПК се явява основателен .
По
отношение на претенцията за неустойка, за да се произнесе съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. От текста на цитираната разпоредба следва, че
неустойката е определена имуществена ценност, най- често парична сума, която
длъжникът се задължава да престира на своя кредитор в случай на виновно, от
негова страна, неизпълнение на поето с договора задължение. Фактическият състав
на неустойката съдържа изрична, валидна неустоична клауза, неизпълнение и вина,
като тук вината се презюмира оборимо. Неустойката се дължи в уговорения размер
без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили такива, т.е. при неустойката
следва да бъде доказан фактът на неизпълнение на задължението. В разглеждания
казус, ищецът претендира неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилен номер за мобилен номер 0893381123 в размер на 248,71 лева ,
която видно от съдържанието на договора действително е предвидена .
Съобразно
общите правила регламентиращи договорните взаимотношения – арг.чл.9 от ЗЗД ,
може да се приеме , че клаузата за
неустойка е винаги проявление на принципа на автономия на волята в частното
право , т.е. свобода на договаряне . Тази свобода е единствено ограничена от повелителните
норми на закона и добрите нрави . Добрите нрави са морални, етични норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази
на противоречието със закона. Добрите нрави са критерии и норми на поведение,
които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората,
според вътрешното си убеждение, ги приемат и се съобразяват с тях. Те не са
писани, систематизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им, при риск за присъждане на неустойка,
съдът следи служебно (Тълкувателно
решение №1 от 15.06.2010 на ВКС по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК). В цитираното тълкувателно решение се приема, че
нищожна, поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като
преценката за нищожност следва да се прави за всеки конкретен случай при
сключване на договора. В мотивите на същия съдебен акт са изброени примерно
някои от критериите, въз основа на които следва да се извършва тази преценка, а
именно: естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка, обезпечено ли изпълнението на задължението с други правни способи,
вид на уговорената неустойка, вид на неизпълненото задължение- съществено или
незначителна част, съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнението на задължението вреди. В случая , не е спорно, че
както в договора, така и в общите условия, част от конкретния договор, е
предвидена компесаторна неустойка, в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване на договора до изтичане на
определения срок на ползване. Между
страните не е налице спор , че са настъпили формално предвидените в договора
основания за възникване на правото да се
претендира неустойка , но съдът счита ,
че тези клаузи се явяват нищожни на основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД
– поради нарушаване на добрите нрави. Според съда уговорената неустойка е с
необосновано висок размер , който излиза извън рамките на присъщата и функция -
обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Задължението за заплащане цена на услуга, която въобще няма
да се доставя, не обезщетява някаква претърпяна загуба и пропусната полза, а
води единствено до неоснователно разместване на блага. Съобразявайки размера на
неустойката с размера на главното задължение, съдът стига до извода, че в
случая така договорената компесаторна неустойка позволява на мобилния оператор
да реализира значителен приход, без последният да полага допълнително каквито и
да било усилия за изпълнение на насрещното си задължение. Ето защо стига до
извода, че в случая неустойката не цели да задоволи имуществения интерес на
доставчика, като кредитор, обезщетявайки го за вредите при неточно изпълнение
от длъжника, а да го обогати неоснователно. Поради изложеното заключава, че и
този иск е изцяло неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Единствено
е необходимо да се допълни , че в хода на делото ищецът прави евентуално искане
, ако съдът приеме , че клаузата за неустойка е нищожна да се вземе предвид
постигнатото споразумение между мобилния оператор и КЗП и да пристъпи към присъждане на неустойка в
редуциран размер на 3 месечни абонаментни такси на ползваната абонаментна
програма . Молбата е неоснователна , защото изложените по-горе мотиви касаят
нищожност на клаузата ,а не прекомерност , което изключва възможността да се
присъди по-нисък от претендирания размер . Нищожното клауза е несъществуваща и
в случая не може да бъде заменена от споразумение сключено между оператора и
КЗП .
По
отношение на претенцията за заплащане на сума от 339,80лв. за незаплатени лизингови вноски ,
представляваща незаплатени 19 бр.лизингови вноски , съдът съобрази следното : От
ответника е направено възражение , че по делото не е представен
приемо-предавателен протокол , който да удостоверява , че устройството е
предадено на лизингополучателя , респ. че го е ползвал . При анализ на
съдържанието на Договор за лизинг , сключен на 09.12.2015г. е
видно , че в чл.4 от същия изрично се
съдържа клауза , според която с подписването му , ответникът декларира , че е
получил устройството , т.е. в самия договор е инкорпорирана клауза
удостоверяваща предаването . Поради посоченото и с оглед заключението по ССЕ ,
съдът намира , че ответникът не е
заплатил дължимите 19 бр. лизингови вноски
на стойност 339,80 лева , за устройство Samsung Galaxy Grand Prime Grey. Предвид изложеното по-горе , съдът намира , че искът
се явява изцяло основателен и следва да се уважи
На основание
чл.78,ал.1 от ГПК , ответникът дължи на ищеца извършените деловодни разноски в
исковото и заповедното производство , съобразно и съразмерно на уважените
искове , а именно сума от 623,35 лева ,
от които 35,18 лева в заповедното производство
и 588,17 лева в настоящото производство .
Р
Е Ш И
:
На
основание чл.422, ал.1 от ГПК , ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО , че Ю.А.А. , ЕГН ********** , адрес *** дължи на „Теленор
България „ ЕАД , ЕИК *** , седалище и адрес на управление : гр.София , район
Младост , ж.к. ***, представлявано от Д. К. К. , М. С. и Я. Х. , сумата 121,93 (сто двадесет и един лева и двадесет и три ст.) лева –
незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни
услуги с тарифен
план
Резерв 13,99 лева , за мобилен номер 0893381123, по фактура № 7239683147/18.04.2016г., за периода 18.11.2015г.
до 17.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата ,
считано от датата на подаване на исковата молба -28.02.2018г. , до
окончателното и плащане , за която сума има издадена Заповед по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№565/2017г. по
описа на ШРС .
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Теленор България „ ЕАД ,
ЕИК *** , иск по чл.92 от ЗЗД срещу Ю.А.А. , ЕГН **********, за заплащане на
сума от 248,71 (двеста
четиридесет и осем лева и седемдесет и една ст.) лева , представляваща начислена договорна неустойка
за неизпълнение на Договор за далекосъобщителни услуги от 09.12.02015г.,
относно абонатен номер
005488570
, сключен за за мобилен номер 0893381123
, представляваща неустойка за прекратяване , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА Ю.А.А. , ЕГН ********** да заплати на „Теленор България „ ЕАД , ЕИК ***, сумата 339,80 (триста тридесет и девет лева и осемдесет ст.) лева , представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от 04.2016г. до 11.2017г. по Договор за лизинг , сключен на 09.12.2015г. за мобилен телефон Samsung Galaxy Grand Prime Grey
ОСЪЖДА Ю.А.А. , ЕГН ********** , да
заплати на „Теленор България „ ЕАД , ЕИК
*** сумата 623,35 (шестстотин двадесет и три лева и тридесет и пет ст.) лева , от които 35,18 лева – деловодни разноски в заповедното
производство и 588,17 лева – деловодни разноски в исковото производство .
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: