Р Е Ш Е Н И Е

109/7.2.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Шумен, девети състав, в публично заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

при секретаря Т. Т. като разгледа докладваното от съдията-докладчик ГД № 632/2018 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК е образувано по искова молба от “Теленор България“ ЕАД гр. София, против Р.Е.Ю., с която са предявени, в условията на първоначално обективно кумулативно съединение, положителни установителни искове, както следва: с правно основание чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 34.26 лв. - стойност на месечни такси и потребени услуги, дължими по Договор за електронни съобщителни услуги № 613142540/24.05.2015 г. и с правно основание чл. 92 вр. чл. 71 ЗЗД и цена 292.59 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за електронни съобщителни услуги с абонатен номер № 613142540/24.05.2015 г., ведно с искане за присъждане на законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК до окончателното плащане.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, между ответника и „Теленор България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД) са сключени следните договори: Договор за мобилни услуги № 610739014 от 16.07.2014 г., съгласно който на ответника е предоставен мобилен телефонен номер 0896513699 и мобилен апарат „Huawei Ascend Y220 Black“ и активиране/деактивиране на допълнителна услуга от 16.07.2014 г.; Договор за мобилни услуги № 613142540 от 24.05.2015 г. с който са преуредени отношенията с предмет предоставяне на мобилни услуги. Твърди се, че спрямо ползвания от ответника мобилен номер 0896513699 се прилагали условията, договорени в Договор за мобилни услуги № 613142540 от 24.05.2015 г..

Длъжникът не е изпълнил свои парични задължения и ищецът издал 3 бр. фактури, в периода м. юни 2015 г. - м. септември 2015 г., във всяка от които били начислени вземания, произтичащи от различните договори, както следва: Фактура № 7226425580/15.06.2015 г., за отчетен период 15.05.2015-14.06.2015 г., включвала задължения за мобилен номер 0896513699: месечна абонаментна такса от 22,77 лв., други услуги 0,54 лв., други услуги с добавена стойност 16.66 лв., в краен размер на 39,97 лв. без ДДС или общо 47,96 лв. с вкл. ДДС, от която след приспадане на 35,68 лв. - надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период претендирата сума е 12,28 лв.; Фактура № 7227668161/15/07/2015 г., за отчетен период 15.06.2015 г. -14.07.2015 г., включвала задължения за мобилен номер 0896513699: месечна абонаментна такса - 13,32 лв. и други услуги с добавена стойност 5,00 лв.. в краен размер на 18,32 лв., без ДДС или общо 21,98 лв., с вкл. ДДС.

След предсрочното прекратяване на договорите от „Теленор България“ ЕАД по вина на ответника поради изпадането му в забава, на потребителя е издадена фактура № 7230281870/15.09.2015 г., която включвала неустойка за предсрочно прекратяване на услуги чрез номер 0896513699 в размер на 292,59 лв. на основание т. 11 от Договор № 613142540 от 24.05.2015 г.

Твърди се, че изискуемостта на вземанията по всяка от фактурите настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода след издаване на първата фактура ответникът не бил извършвал плащания, като и към настоящия момент задълженията не били погасени. Поради неплащане от страна на ответника, въз основа на Заявление, по реда на чл. 410 ГПК, било образувано ЧГД № 2585/2017 г., по описа на РС Шумен и срещу длъжника била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение.

Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено наличието на вземане по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение за сумата общо 326.85 лева, както следва: 34.26 лв. - стойност на месечни такси и потребени услуги, дължими по Договор за мобилни услуги № 613142540/24.05.2015 г. и 292.59 лв. - неустойка поради предсрочно прекратяване на процесния договор. Претендира разноски по заповедното и исковото производства.

Ответникът не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес и не е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. От справка на НАП е установено, че няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е успял да го призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор. Съобщението е редовно връчено на пълнолетно лице от домашните му.

В проведеното по делото съдебно заседание страните не се явяват. Ищецът депозира молба-становище рег. № 17304/05.11.2018 г., с която поддържа исковете. Намира, че от представените писмени доказателства безспорно се установява, че между ищцовото дружество и ответника съществуват валидни облигационни отношения, като счита с оглед поведението на ответника исковете са основателни.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.07.2014 г. между ищцовото дружество - оператор (с предишно наименование Космо България мобайл“ ЕАД) и ответника е сключен Договор за мобилни услуги /л. 8/, за предоставяне на телефонен номер 0896513699, месечен абонамент в размер на 13.99 лв., като датата на фактуриране е 15-то число всеки месец. Договорът е сключен за 24 месеца. Потребителят е бил запознат с общите условия на оператора. Ответникът е заявил и желание да ползва допълнителна услуга Globul Call Unlimited /л. 9/

На 24.05.2015г. ответника сключва нов договор за мобилни услуги /л. 12/ с ищеца за предоставяне на телефонен номер, месечен абонамент в размер на 15.99 лв., като датата на фактуриране е 15-то число всеки месец. Договорът е сключен за 24 месеца. Потребителят е бил запознат с общите условия на оператора. Ответникът е заявил и желание да ползва допълнителна услуга Globul Call Unlimited /л. 9/ Въз основа на така сключените договори са издадени следните фактури: № 7226425580/15.06.2015 г. /л.15/ за отчетен период 15.05.2015г. – 14.06.2015г. включваща, разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги – 17.20 лв., месечни и еднократни такси 22.77 лв., общо 47.96 лв. с ДДС; № 7227668161/15.07.2015 г. /л.16/ за отчетен период 15.05.2015г. – 14.06.2015г. включваща, разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги – 5 лв., месечни и еднократни такси 13.32 лв., общо 21.98 лв. с ДДС; № 7230281870/15.09.2015 г. /л.17/ за отчетен период 15.05.2015г. – 14.06.2015г. включваща неустойка в размер на 292.59 лв.

С молба становище от 05.11.2018г. ищецът представя извлечение от сметка от 30.07.2018г. за извършено от ответника плащане по посочената в заповедта по чл.410 ГПК банкова сметка ***.85 лв., като сочи че с това ответника е погасил дължимите суми в заповедното производство за главница и неустойка.

В срока по чл. 414 ГПК, ответника не е подал възражение, не е представил отговор, като с Разпореждане от 28.03.2018г. е уведомен за последствията от неподаване на отговор.

Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:

По допустимостта на производството.

Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземане срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. Правният интерес в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. В производството по чл. 422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска, като специални положителни предпоставки за допустимост обосноваващи правния интерес от предявяване на този установителен иск са: 1/издадена заповед за изпълнение; 2/подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК - подадено възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила, ако с него се възразява срещу вземането или вземането не се признава; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. В случая правния интерес от предявяване на иска ищецът доказва с приложените по делото документи, от които се установява, че длъжникът не е намерен по реда на чл.47 ГПК, поради което за ищецът е възникнал интерес от предявяване на иска. Съдът извърши служебна проверка на писмените доказателства приложени към ЧГД 2585/2017 г., по описа на ШРС, като констатира, че искът е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. С предявеният иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК се цели установяване съществуване в полза на ищеца на паричното вземане по издадената Заповед за изпълнение, като предметът на настоящото дело е обусловен от издадената Заповед за изпълнение № 1550/29.08.2017г.. Като особен иск, протичащ след като се е развило друго, „проверовъчно” производство, искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК се характеризира, освен със специфичните изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени именно от протеклото заповедно производство и като специален установителен иск е необходимо наличието на допълнителни специални абсолютни положителни предпоставки за допустимост. Една от тези предпоставки е да има идентичност между заповедното и исковото производство, като съвпадение е нужно както от обективна, така и от субективна страна, поради което цената на иска, следва да съответства на размера на „вземането“ по смисъла на чл. 410 ГПК, за което заявителят – ищец е получил Заповед за изпълнение. В процесния случай съдът установява, че е налице непълен идентитет от обективна и субективна страна между предявения иск и вземането, за което в заповедното производство заявителят е получил Заповед за изпълнение на парично задължение № 1550/29.08.2017г., поради което искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК е допустим.

По основателността на предявените искове.

С оглед твърдението на ищеца, че на 30.07.2018 г. ответникът е платил дължимата по ГД № 2585/2017г. по описа на РС Шумен, суми за главница и неустойка, съдът намира иска за основателен и доказан, а поради плащане в хода на процеса следва исковата молба да бъде оставена без уважение.

Относно разноските.

Предвид изхода на спора и съобразно даденото разрешение в ТР № 3/2014 г., т. 12, ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по дължимостта на разноските в заповедното производство. Ищецът е представил доказателства /платежни нареждания и списъци/ и е направил искане за присъждане на сторените разноски в заповедното производство в размер на 25 лева - държавна такса и 360 лева - адвокатски хонорар и в исковото производство в размер на 75 лева - държавна такса и 360 лева - адвокатски хонорар, които следва да бъдат уважени. Ответникът не претендира разноски.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Отхвърля предявения от „Теленор България“, ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на управление: област София, (Столична), Община Столична, гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, иск за признаване за установено, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, че Р.Е.Ю., с ЕГН **********,***, дължи на ищеца, сумата 34.26 лева (тридесет и четири лева и двадесет и шест стотинки) – представляваща сбор от месечни такси и потребени услуги по Договор за мобилни услуги № 613142540/24.05.2015г., както и сумата 292.59 лева (двеста деветдесет и два лева и петдесет и девет стотинки) – представляваща неустойка дължима поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, за което парично вземане въз основа на Заявление от ищецът рег. № 12391/28.08.2017 г., по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 2585/2017 г., по описа на РС – Шумен и срещу ответника и е издадена Заповед № 1550/29.08.2017г., за изпълнение на парично задължение, поради плащане в хода на процеса.

Осъжда Р.Е.Ю., с ЕГН ********** ***, да плати на „Теленор България“, ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: област София, (Столична), Община Столична, гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 435.00 лв. (четиристотин тридесет и пет лева), деловодни разноски направени по настоящото дело и 385.00 лв. (триста осемдесет и пет лева) по заповедното производство, платими по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, Банка: Ситибанк Европа – клон България, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № № 2585/2017 г., по описа на РС-Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.

Районен съдия: