Р Е Ш Е Н И Е

141/12.2.2019г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Шумен, девети състав, в публично заседание проведено на четиринадесети януари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 678/2018 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен осъдителен иск, от К.Д.К., чрез пълномощника адв. С.от АК Варна, против ЧСИ Р. Р., с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ вр. чл. 441 ГПК вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ответникът да плати сумата от 824.89 лева, имуществени вреди от непозволено увреждане поради извършени недопустими действия по ИД № 153/2017 г., обективно съединен с иск по чл. 86 ЗЗД, ответникът да бъде осаден да плати законна лихва върху исковата претенция от датата на увреждането – 06.12.2017 г. до завеждане на исковата молба, ведно с искане за присъждане на законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане, както и предявен, в условията на евентуалност, иск за осъждане ответникът да плати на ищеца сумата от 824.89 лева, получена без основание и с която се е обогатил неоснователно, с правно основание на чл. 55, ал. 1, хип. 1 ЗЗД.

Производството е проведено при участието на трети лица - помагачи на страната на ответника, привлечени по негова молба: Държавата, представлявана от Министъра на финансите и „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД. Ответникът не предявява в настоящото производство обратни искове спрямо никой от тях. Преди даване ход на делото, от ищцата е направено искане за привличане на втори ответник в производството - ОТП „Факторинг българия“ ЕАД, което съдът не е уважил, съобразявайки изричния отказ на последния да бъде конституиран като такъв в това производство.

Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че въз основа на издаден изпълнителен лист по ЧГД № 4156/2012 г., по описа на PC гр. Шумен, срещу нея било образувано ИД № 153/2017 г. по описа на ЧСИ Р. Р., с рег. № 931 при КЧСИ, с район на действие ОС - Шумен. Твърди се, че този изпълнителен лист бил обезсилен и на 31.10.2017 г. изпълнителното дело прекратено, за което ищцата била уведомена. Счита, че по това изпълнително дело с Разпореждане за разпределение от 31.10.2017 г. от ЧСИ Р. Р. неправомерно са й удържани 523 евро, в левова равностойност на 1022.89 лева, от която са били върнати 198 лв., а с остатъка от 824.89 лева намира, че са и причинени имуществени вреди. Счита, че по това ИД се касае за извършени две неправомерни и незаконни действия на ЧСИ Р. Р.. Първото било налагане на Запор на банкова сметка ***-София, по който запор на 24.10.2017 г. постъпила сумата 1022.89 лв. Второто действие било изготвяне противно на правилата по чл. 434 ГПК на Констативен протокол от 25.10.2017 г.. Твърди се, че същия не е връчен на страните, поради което намира, че няма съдебен акт - Разпределение или Постановление по чл. 434 ГПК за извършеното Разпределение на постъпили частични суми от незаконосъобразен запор извършен без представена молба за запор на сметки в ЦКБ и без да са предоставени правомощия за това на ЧСИ Р. Р. да извършва такъв запор на сметки. Моли съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищцата сумата от 824.89 лева, ведно със законовата лихва от датата на увреждането 6.12.2017 г.. В условията на евентуалност моли съдът да постанови решение, с което ЧСИ - Р. Р. да бъде осъден да й плати сумата от 824.89 лева, с която се е обогатил без правно основание за сметка на нейното обедняване. Не представя доказателства. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Намира предявеният иск за процесуално недопустим, обосновано с твърдението, че с процесната сума било погасено задължение на ищцата към НАП и платени дължими такси и разноски към ЧСИ, поради което твърди, че изпълнението било изцяло в нейн интерес. Счита, че ако ищцата оспорва дължимите от нея суми платени към НАП, то има друг ред за защита. По същество намира предявеният иск за неоснователен. Твърди, че всички действия на ЧСИ са извършени при висящ изпълнителен процес, а не по прекратен, както и че не са налице претърпени от ищцата вреди, като намира, че при евентуално уважаване на иска ищцата ще се обогати неоснователно: от една страна ще са погасени публичните й задължения, а от друга ще получи същата сума, с което имуществото й ще се увеличи. Предявения евентуален иск, също намира за неоснователен. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В отговорите на исковата молба третите лица конституирани като помагач на страната на ответника - Държавата, представлявана от Министъра на финансите и „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, оспорват исковете по основание и размер, като намират, че не е налице противоправно поведение от страна на ЧСИ Р.. Не претендират разноски.

Преди даване ход на делото от ищцата е направено искане, с правно основание чл. 193 ГПК, за оспорване на представено с отговора на исковата молба писмено доказателство находящо се на лист 59 от делото: „Констативен протокол от 25.10.2017 г.“, относно съдържанието в частта за посочената дата на съставяне: „25.10.2017 г.“.

В съдебно заседание страните поддържат изразените становища в исковата молба и отговорите на исковата молба.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност и поотделно, ШРС – девети състав прие за установено от фактическа страна следното:

По Молба вх. № 2269/26.05.2017 г. от „ОТП Факторинг България“ ЕАД /л. 51 по делото/ срещу С. Ш.Х., Б. Р. М. и К.Д.К., е образувано ИД № 153/2017 г. по описа на ЧСИ Р. Р., за принудително събиране на парични задължения, по Договор за кредит, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и солидарните длъжници, прехвърлен с Договор за покупко-продажба на вземания от 13.02.2013 г., както следва: 2 014.39 лв. - главница; 530.99 лв. - законна лихва и 191.30 лв. - разноски и такси, ведно със законната лихва върху главницата до окончателно плащане. Към молбата са приложени Заповед № 2525/29.11.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК /л. 54 по делото/ и Изпълнителен лист от 29.11.2012 г. /л. 53 по делото/, постановени по ЧГД № 4156/2012 г., по описа на РС Шумен, с които солидарните длъжници С. Ш.Х., Б. Р. М. и К.Д.К., са осъдени да платят солидарно на “Банка ДСК” ЕАД, сумата 3 060.57 лева – главница, сумата 316,16 лева - лихва съгласно договор, заемни такси и лихва за просрочие, включително такси за закъснение от 30.05.2012 г. до 27.11.2012 г., за погасяване на задължение по Договор за кредит и поръчителство по сметка № 12647341 и законна лихва за върху главницата от 28.11.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата 308.83 лв. - разноски по делото.

От Удостоверение изх. № 270371700888380/29.05.2017 г., по описа на ТД на НАП Варна /л. 55 по делото/, е установено наличие на задължения и обезпечителни мерки срещу К.Д.К., при което с Разпореждане на ЧСИ Р. Р. от 30.05.2017 г. /л. 120, стр. 2 по делото/, Държавата е присъединена по право като взискател към изпълнителното дело.

С писмо изх. № 3178/29.06.2017 г. по ИД № 153/2017 г. по описа на ЧСИ Р. Р., до длъжника К.Д.К. е изпратена Покана за доброволно изпълнение /л. 52 по делото/, връчена лично на 05.07.2017 г. съгласно отбелязаното в Известие за доставяне /л. 93 по ИД/, с която същата е уведомена, че като взискатели по ИД № 153/2017 г., по описа на ЧСИ Р. Р., са конституирани Държавата и „ОТП Факторинг България“ ЕАД, както и, че по върху нейни банкови сметки в ТБ „ Банка ДСК“ АД и ТБ „ЦКБ“ АД са наложени запори.

От писмо – отговор на ТБ „ЦКБ“ АД, вх. № 3242/10.07.2017 г., по описа на ЧСИ Р.Р., /л. 101 по ИД/ се установява, че към този момент по сметката на К.К. не са налични авоари.

От Преводно нареждане /л. 58 по делото/ се установява, че на 24.10.2017 г. от сметката на К.К. в ТБ „ЦКБ“ АД по сметка на ЧСИ Р. Р. в ТБ „Уникредит Булбанк“ АД по изпълнителното дело № 153/2017 г. е преведена сумата 1022.89 лв., като за наредител е посочена „К.Д.К.“.

С Констативен протокол от 25.10.2017 г /л. 59 по делото/ е извършено разпределение на постъпилата сума за погасяване парични задължение на К.Д.К. - към взискатели и за разноски по ИД № 20179310400153, по описа на ЧСИ Р., както следва: 79.19 лв. - такси по т. 26; 15.84 лв. - ДДС; 2.80 лв. - допълнителни разноски за банкови преводи; 727.98 лв. - Държавата; 197.08 лв. - ОТП „Факторинг“.

Сумите са преведени по банкови сметки, както следва: Преводно нареждане от 26.10.2017 г. на ТБ „Уникредит Булбанк“ ЕАД с наредител ЧСИ Р. и получател ОТП „Факторинг българия“ ЕАД е преведена сумата 197.08 лв. /л. 60 по делото; Преводно нареждане от 26.10.2017 г. на ТБ „Уникредит Булбанк“ ЕАД с наредител ЧСИ Р. и получател ТД на НАП Варна, офис Шумен е преведена сумата 138.66 лв. /л. 61 по делото/; Преводно нареждане от 26.10.2017 г. на ТБ „Уникредит Булбанк“ с наредител ЧСИ Р. и получател НАП Варна е преведена сумата 225.07 лв. /л. 62 по делото/; Преводно нареждане от 26.10.2017 г. на ТБ „Уникредит Булбанк“ ЕАД с наредител ЧСИ Р. и получател ТД на НАП Варна, офис Шумен е преведена сумата 364.25 лв. /л. 63 по делото/; Преводно нареждане от 26.10.2017 г. на ТБ „Уникредит Булбанк“ ЕАД с наредител ЧСИ Р. и получател Р. Р. е преведена сумата 79.19 лв. /л. 64 по делото/; Преводно нареждане от 26.10.2017 г. на ТБ „Уникредит Булбанк“ ЕАД с наредител ЧСИ Р. и получател Р. Р. е преведена сумата 18.64 лв. /л. 65 по делото/;

С Преводно нареждане от 30.10.2017 г. /л. 66 по делото/ на ТБ „Уникредит Булбанк“ ЕАД с наредител ОТП „Факторинг България“ ЕАД и получател Р. Р. по ИД № 153/2017 г., сумата 197.08 лв., е възстановена;

По Молба от взискателят „ОТП Факторинг България“ ЕАД, вх. № 5692/31.10.2017 г., по описа на ЧСИ Р. Р. /л. 67 по делото/, ИД 153/2017 г. е прекратено спрямо К.К. с Постановление от ЧСИ Р Р. /л. 68 по делото/, на основание ч. 433, т. 2 ГПК, изпратено до длъжника със Съобщение изх. № 5441/31.10.2017 г. /л. 69 по делото/

С Определение № 2679/29.11.2017 г., постановено по ЧГД № 4156/2012 г., по описа на РС Шумен, /л. 71 по ИД/, в производство по реда на чл. 415 ГПК, след надлежно подадено възражение и процесуално бездействие на заявителя ОТП „Факторинг България“ ЕАД да предяви иск за установяване на вземането си, през периода от 28.08.2017 г. до 28.09.2017 г., издадените Заповед № 2525/29.11.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист, са частично обезсилени по отношение на К.Д.К..

Със Съобщение изх. № 6357/21.12.2017 г. /л. 70 по делото/ ЧСИ Р. Р. уведомява К.Д.К. за възстановената от ОТП „Факторинг България“ ЕАД сума в размер на 197.08 лв., която с Преводно нареждане от 18.01.2018 г. /л. 72 по делото/ на ТБ „Уникредит Булбанк“ ЕАД е наредена в полза на длъжника - К.Д.К..

С Молба от 17.01.2018 г. /л. 71 по делото/ К.К. иска от ЧСИ Р. Р. възстановяване на 1022 лв. „или колкото можете“, като е посочено, че сумата е удържана на отпаднало основание по ИД № 153/2017 г..

С Преводно нареждане от 08.02.2018 г. на ТБ „Уникредит Булбанк“ ЕАД с наредител ЧСИ Р. на К.К.Д. е възстановена сумата 25.75 лв. - надвнесени такси и разноски по ИД № 153/2017 г. /л. 73 по делото/.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателсва.

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 3 ГПК всички участващи в съдебните производства лица и техните представители, под страх от отговорност за вреди, са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Ноторно известно е, че по своето естество изпълнителният процес, като вид граждански процес, е верига от последователно развиващи се процесуални действия на страните по него и на съответният съдебен изпълнител /бил той частен или държавен/, поради което за всяко такова се налага постановяването на изричен акт. Според разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност, а съгласно разпоредбата на чл. 441 ГПК, отговорността на частният съдебен изпълнител за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразно принудително изпълнение е деликтна и се реализира при условията на чл. 45 ЗЗД.

Съгласно практиката на ВКС за търсене на деликтна отговорност на ЧСИ е необходимо кумулативно наличие на незаконосъобразно действие или бездействие, във връзка с дейността му на орган по принудително изпълнение, настъпили в резултат на същото вреди и причинно - следствена връзка между вредите и противоправното поведение на делинквента. Следователно основателността на защитата на ищеца по този иск се предпоставя от установяване, при условията на пълно и главно доказване, кумулативно наличие на три елемента: неправомерни /противоправни/ действия или бездействия на частния съдебен изпълнител, вреда настъпила по повод и вследствие упражняване дейността на частният съдебен изпълнител и причинна връзка между действията му и настъпилата вреда. Вината на делинквента – ЧСИ се презюмира, на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Липсата на който и да е от тези елементи води до неоснователност на исковата претенция.

Противоправността се състои в процесуалната незаконосъобразност на увреждащото действие на ЧСИ, като законосъобразността му следва да се преценява независимо от това дали е било обжалвано и какво е решението по жалбата. В процесният случай ищцата, в качеството си на солидарен длъжник по изпълнението, претендира обезщетение за имуществени вреди, в размер на 824.89 лева, част от сума преведена от ТБ „ЦКБ“ АД по сметка на ЧСИ след запор по нейна банкова сметка, ***: 1/че налагането на този запор е неправомерно и незоконосъобразно извършен, както и 2/че изготвения от ЧСИ Констативен протокол от 25.10.2017 . е в противоречие с чл. 434 ГПК.

Относно доводите на ищцата за противоправно поведение на ЧСИ Р. Р. свързани с наложения запор върху нейна банкова сметка *** „ЦКБ“ АД се установи, че още с молба вх. № 2269/26.05.2017 г. по описа на ЧСИ, дала основание за образуване на изпълнителното дело, взискателят е възложил на ЧСИ „да наложи запор върху всички левови и валутни банкови сметки на К.Д.К.“. От съдържанието на Поканата за доброволно изпълнение до К.Д.К. от 29.06.2017 г. се установява, че тя е уведомена, че към този момент ЧСИ Р. Р. вече е наложил запор върху нейни банкови сметки в ТБ „Банка ДСК“ АД и ТБ „ЦКБ“ АД. Към този момент налични авоари на ищцата по сметката в ТБ „ЦКБ“ АД не е имало. При наличието на тези доказателства твърдението на ищеца, че налагането на Запор на банкова сметка *** „ЦКБ” АД, по който запор на 24.10.2017 г. е постъпила сумата 1022.89 лв. е неправомерно и незаконно действие на ЧСИ Р. Р., не се подкрепя от събраните по делото доказателства.

Второто твърдяно от ищцата противоправно действие на ЧСИ Р. Р. е относно изготвяне на Констативен протокол от 25.10.2017 г., обосновано с твърдението, че същия е съставен противно на правилата по чл. 434 ГПК, както и че не бил връчен на страните, поради което намира, че няма съдебен акт за валидно извършено Разпределение на постъпили частични суми. В тази връзка ищцата оспорва, по реда на чл. 193 ГПК, истиността на въпросния Констативен протокол, представен с отговора на исковата молба, относно съдържанието в частта на посочената дата за съставяне „25.10.2017 г.“. Предвид събраните по делото писмени доказателства съдът намира, че това оспорване истинността на представеното по делото посмено доказателство относно съдържанието в частта за посочената дата на съставяне „25.10.2017 г.“, е неоснователно. Този извод се налага от една страна от обстоятелството, че въпреки предоставената възможност и ясно посочена доказателствена тежест оспорващия не направи никакви доказателствени искания в производството по оспорване, а от друга страна от установените факти по делото, които в своята хронологично последователност еднозначно сочат за истинност на това писмено доказателства в оспорваната част, тъй като след постъпване на сумата от 1022.89 лв. по изпълнителното дело, с оспорвания Констативния протокол, същата е разпределена като сумите са наредени от ЧСИ Р. по банкови сметки на взискателите по ИД № 20179310400153, по описа на ЧСИ Р., още на следващия ден 26.10.2017 г., за което има съставени, приети по делото и неоспорени, шест Преводни нареждания с издател ТБ „Уникредит Булбанк“ ЕАД, от които: едно в полза на ОТП „Факторинг българия“ ЕАД; три в полза на ТД на НАП Варна, офис Шумен и две в полза на ЧСИ Р.. Следва да се отбележи, че към този момент /25.10.2017 г./ по отношение на К.Д.К. издадените Заповед № 2525/29.11.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист, все още не са обезсилени /това е направено на 29.11.2017 г., с Определение № 2679, постановено по ЧГД № 4156/2012 г., по описа на РС Шумен/ и ЧСИ Р. Р. е действал в условията на обвързана компетентност по отношение на представените пред него и влезли в сила съдебни актове, но правомерността на действията му е предпоставено от точното съобразяване и прилагане на законовите разпоредби. В този смисъл настоящият състав на ШРС намира, че след постъпване на процесната сума от 1022.89 лв. по изпълнителното дело, ЧСИ Р. Р. е бил длъжен да извърши Разпределение по реда на чл. 460 и сл. ГПК, като съгласно разпоредбата на чл. 462 ГПК е бил длъжен да предяви това Разпределение на всички длъжници и взискатели, които се призовават за това в определен от съдебния изпълнител ден и ако в тридневен срок от деня на предявяване на разпределението не бъде подадена жалба, то се смята за окончателно и съдебният изпълнител предава сумите по разпределението. В процесния случай ЧСИ Р. Р. е съставил валиден Констативен протокол от 25.10.2017 г., с който е извършил Разпределение по смисъла на чл. 460 ГПК, но е следвало да го предяви на всички длъжници и взискатели, като ги призове на определен от него ден и едва след изтичане на тридневния срок за обжалване и при липса на такова е следвало да предаде сумите по разпределението. Доказателства ЧСИ Р. Р. да е сторил това в настоящото производство не са представени. Ето защо, съдът приема, че като е бездействал по отношение своевременно уведомяване на длъжниците /в това число и ищцата, в качеството на солидарен длъжник към този момент/ и взискателите по ИД № 20179310400153, по описа на ЧСИ Р., за извършеното разпределение, ЧСИ Р. Р. ги е възпрепятствал да се възползват от правото на обжалване. Установеното налага извода, че първата предпоставка за основателност на обуславящият иск, с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ вр. чл. 441 ГПК вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД – неправомерно поведение изразяващо се в незаконосъобразно бездействие на ЧСИ във връзка с дейността му на орган по принудително изпълнение, е налице.

По общо правило при установена противоправност на действие или бездействие ЧСИ дължи на увреденото лице обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т. е. за всички негативни последици върху имуществената сфера на увредения, вследствие директното въздействие върху нея, който не биха настъпили без незаконосъобразното действие или бездействие на ЧСИ. Пряка вреда означава директно въздействие върху имуществената сфера на увредения, който не би претърпял вреди, ако не е било налице незаконосъобразно действие или бездействие на ЧСИ /в този смисъл е Р. № 281/10.12.2014 г., ГД № 3219/2014 г., 3 г. о./ Позовавайки се на изнесените фактически и правни доводи, съдът заключава, че като пряка и непосредствена последица от допуснатите от ЧСИ нарушения на чл. 462, ал. 2 ГПК, довели до възпрепятстване на ищцата по иска своевременно да обжалва обективираното в Констативен протокол от 25.10.2017 г. Разпределение на получената по ИД № 20179310400153, по описа на ЧСИ Р., сума от 1022.89 лв., тя е претърпяла имуществена вреда в размер на сумата, с която, в резултат на наложения запор, е задължена банковата и сметка в ТБ „ЦКБ” АД, след приспадане на възстановената от ОТП „Факторинг България“ ЕАД сума в размер на 197.08 лв., която, с Преводно нареждане от 18.01.2018 г. на ТБ „Уникредит Булбанк“ ЕАД, е върната на К.К., както и сумата от 25.75 лв. - също върната на К.К. с Преводно нареждане от 08.02.2018 г., като надвнесени такси и разноски по ИД № 153/2017 г.. Следователно искът за имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на ЧСИ Р. Р. по ИД № 153/2017 г., е основателен до 799.17 лева, като в останалата част до пълно предявения размер от 824.89 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Относно възражението на процесуалния представител на ответника, че за ищцата не са произлезли реално вреди, тъй като със сумата от запора са били погасени нейни задължения към Държавата, счита за неотносимо доколкото изпълнението върху това конкретно имущество на ищцата, макар и да има за последица погасяване на задълженията и, е осъществено неправомерно.

Понеже по делото няма доказателства ищцата да е допринесла за увреждането си, то дължимото от ответника обезщетение, не следва да бъде намалявано /чл. 51, ал. 2 ЗЗД/.

Относно претендираната лихва върху исковата претенция. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при непозволеното увреждане, се дължат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Лихвите тогава се явяват компенсаторни, а не мораторни, и се дължат като допълнение на обезщетението от увреждането от деня когато е извършено, защото съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. По общо правило обезщетение за забава в размер на законната лихва при неизпъление на парично задължение по чл. 86 ЗЗД се дължат от деня на забавата до предявяване на искова молба. Ето защо, върху уважената част на имущественият иск, се дължи законна лихва, считано от деня на причиненото увреждане – 26.10.2017 г. до предявяване на искова молба, като предвид диспозитивното начало в гражданския процес – арг. чл. 6, ал. 2 ГПК, следва да бъде присъдена такава от претендираната дата – 6.12.2017 г., чиито размер възлиза на 20.20 лв., изчислена с електронен калкулатор /л. 133 по делото/. Дължи се и присъждане на законна лихва върху уважената част на обуславящата искова претенция за периода от предявяване на исковата молба до окончателно плащане.

Относно разноските:

С оглед изхода от правния спор и направеното искане ищцата има право на сторените в производството разноски, които съгласно представеният Списък по чл. 80 ГПК, Адвокатско пълномощно придружено с Договор за правна помощ и доказателства за реализирани такива, възлизат на общо 430 лв., от които 50 лв. – внесена държавна такса по иска с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ вр. чл. 441 ГПК вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и 380 лв. - адв. възнаграждение, като ответникът следва да плати разноски в размер на 417 лева, съобразно уважената част на исковите претенции, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК. По обективно кумулативно съединени осъдителни искове се дължи такса в размер на 4% върху всеки интерес, но не по - малко от 50 лв.. Констатира, че ищцовата страна е внесла държавна такса за обуславящия иск в размер на 50 лв. С оглед уважаването на предявения обусловен иск следва ответникът да бъде осъден да доплати дължимата държавна такса по него в размер на 50 лв.

Мотивиран от така изложените съображения, Шуменски районен съд

Р Е Ш И:

Осъжда частен съдебен изпълнител Р. Р., с район на действие Окръжен съд – Шумен, рег. № 931 и адрес: гр. Ш., ***, да плати на К.Д.К., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 799.17 лева (седемстотин деветдесет и девет лева и седемнадесет стотинки) – обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие незаконосъобразни бездействия на ЧСИ по ИД № 20179310400153, на основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ вр. чл. 441 ГПК вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от предявявяне на исковата молба до окончателното плащане, като отхвърля иска в останалата част до пълно предявения размер от 824.89 лева, като неоснователен.

Осъжда частен съдебен изпълнител Р. Р., с район на действие Окръжен съд – Шумен, рег. № 931 и адрес: гр. Ш., ***, да плати на К.Д.К., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 20.20 лв. (двадесет лева и двадесет стотинки) законна лихва върху обезщетението за причинени имуществени вреди, за периода от 06.12.2017 г. до предявяване на исковата молба – 06.03.2018 г., дължима на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

Осъжда частен съдебен изпълнител Р. Р., с район на действие Окръжен съд – Шумен, рег. № 931 и адрес: гр. Ш., ***, да плати на К.Д.К., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 417.00 лв. (четиристотин и седемнадесет лева) – представляваща съдебно деловодни разноски в производството, съобразно уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Осъжда частен съдебен изпълнител Р. Р., с район на действие Окръжен съд – Шумен, рег. № 931 и адрес: гр. Ш., ***, да плати в полза на държавата по сметка на ШРС сумата 50 лева държавна такса по иска с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

Решението е постановено при участието на трети лица - помагачи на страната на ответника, привлечени по негова молба: Държавата, представлявана от Министъра на финансите и „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено, при условията на чл. 280 ГПК.

Районен съдия: