171/21.2.2019г. ,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав,
на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година,
в публично заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД № 736 по описа на ШРС за 2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Гр.д.№736/2018г. по описа на ШРС е
образувано по предявен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във
връзка с чл.225, ал.1 от КТ, от Г.П.Х., с ЕГН********** ***, срещу „ВИКШ“ ООД,
ЕИК ***, с управител К. М..
Ищцата сочи, че прекратяването на трудовото й
правоотношение със Заповед ******г. на работодателя, на осн.чл.325, ал.1, т.9
от КТ, е незаконосъобразно. Като основание сочи, че не са налице необходимите
предпоставки на сочената хипотеза, а именно, при работодателя да е нямало друга
подходяща работа спрямо здравословното състояние на работника. Освен това,
Решението на ТЕЛК, сочещо на невъзможност на работника да изпълнява възложената
работа, не било влязло в законна сила към датата на издаване на процесната
Заповед. Предвид изложеното, моли съда да отмени уволнението като незаконно, да
възстанови ищеца на заеманата от него длъжност и да му бъде присъдено
обезщетение по чл.344, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ, за времето, през което е
останала без работа, считано от датата, на която е прекратено трудовото правоотношение,
но не повече от шест месеца, в размер на 3960лв., ведно със законна лихва за
забава, до окончателното му плащане. Претендира и направените деловодни
разноски.
Ответникът „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД,
с ЕИК ***, представя писмен отговор, в който излага възражения по отношение на
изложеното от фактическа страна в исковата молба. Оспорват се исковете по
основание.
Съдът, като обсъди събраните
доказателства, достигна до следните фактически изводи:
Съгласно Трудов
договор № ***год., сключен между дружеството –ответник и ищцата, същата е
назначена на работа като „Инкасатор-плащания“. С допълнително споразумение № ***г. към трудов договор № ***г.,
Г.Х. е преназначена на длъжността „Касиер-Оператор”. Доколкото
трудовият договор не е прекратен в шестмесечния срок, е станал безсрочен. С
Експертно решение № *** от ***г. на ТЕЛК е определена степен на увреждане 51 %,
за срок от една година. Същото е обжалвано пред HЕЛK и е определена 56 %
трайно намалена работоспособност. С Експертно решение №*** от ***/***г. на ТЕЛК, е определена степен на увреждане 48%, за
срок за три години. Същото ЕР е обжалвано пред НЕЛК, като е върнато за ново
освидетелстване. С Експертно решение № *** от ***г. на ТЕЛК, е
определена степен на увреждане 50%, за срок от три години.
От приложения трудов договор № *** от ***г. и
Допълнително споразумение от ***г, сключено към трудов договор № ***/ ***г.
между Г.П.Х. и ответника, се установява, че между страните е било налице
трудово правоотношение за длъжността „Касиер- оператор“, с основно месечно
трудово възнаграждение от 660лв. От представеното по делото копие на трудово
досие на ищцата и съдържащата се длъжностна характеристика за длъжността „Касиер- оператор“ е видно, че длъжността е с
код по НКПД 4311-2002, съответстващ към сключване на допълнителното
споразумение на длъжност „Касиер- оператор“.
Със Заповед на работодателя №***г. на осн. чл.325,
ал.1, т.9 от КТ, връчена на ***г., правоотношението било прекратено .
В представеното по делото Експертно решение № *** на ТЕЛК от ***г. е посочено, че работникът е със
76% неработоспособност и не може да работи на заеманата длъжност „Касиер –оператор“.
Решението е обжалвано пред НЕЛК, по делото е представено копие на писмо от 12.02.2018
г. от НЕЛК, за образувано административно производство по чл. 112 от ЗЗ, против
Експертно решение № *** на ТЕЛК от ***г.
В съдебно заседание, на основание чл. ***, ал.2 от ГПК,
бе представено копие на ЕР № ***от ***г. на НЕЛК, с което се отменя ЕР на ТЕЛК
№ *** от ***г. и се издава ново, в частта му по трудова препоръка, като се
определя 50 % неработоспособност.
По делото и по искане на ответната страна е изготвена
съдебномедицинска експертиза от специалист - неврохирург, в заключението на
която експертът заявява, че е налице добро възстановяване на преживяната
черепно-мозъчна травма от ищцата до изходно състояние, позволяващо й да работи
на длъжностите, които е работила преди инцидента.
По делото е изготвена съдебно – счетоводна експертиза,
съгласно която обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ, за 6 - месечен период, е в
размер на 5306,40 лева, за един месец - 884,40лв.
Експертът посочва в заключението на експертизата, че
през месец януари 2018г. на ищцата е начислено и впоследствие изплатено
обезщетение по чл. 222, ал.2 от КТ, в размер на 3537,60лв. Горното
обстоятелство се установява и от приложеното копие на трудово досие от ответника.
Първоначално бе предявен иск по чл. 344, ал.1, т 3,
вр. чл. 225, ал.1 от КТ, в размер на 3960 лева, обезщетение за оставане без
работа, поради незаконно уволнение за 6 месеца, считано от датата, на която е
прекратено трудовото правоотношение, за което по делото са представени копия от
трудова книжка на ищцата. В съдебно заседание бе допуснато изменение, като бе намален размерът на иска, до сумата от 1768,20лв.
Като взе предвид установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 344,
ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.
По отношение на иска по чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ, във вр. с чл. 325, т. 9 от КТ. За да е налице основателност на този иск, е
необходимо ищецът да докаже наличие на трудово правоотношение с ответника и неговото
прекратяване. От своя страна и в тежест на ответника е да докаже законността на
основанието за уволнението, в конкретния случай, че е налице невъзможност на ищцата
да изпълнява възложената й работа поради болест, както и липсата на друга
работа, подходяща за здравето и състоянието й. Претенциите по чл. 344, ал. 1,
т.2 от КТ за възстановяване на предишната длъжност, както и за обезщетение по
чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, са обусловени от изхода на
иска за уволнение. По отношение на иска за обезщетение за оставане без работа,
изцяло в тежест на ищцата е да докаже факта, че за процесния период не е
полагала труд.
Видно от установената фактическа обстановка, към
момента на уволнението, по отношение на ищцата, не е влязло в сила Експертно
решение № *** на ТЕЛК от ***г.
За да бъде законно уволнението по чл. 325, т. 9 от КТ,
следва да са налице две кумулативни предпоставки: невъзможност на работника или
служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна
неработоспособност, или поради здравни противопоказания и липса на друга,
подходяща за здравословното състояние на работника или служителя, работа в
предприятието.
С решение № ***г. по
гр.дело № *** г. на ВКС, I г.о., е прието, че основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 325 т.9 от КТ обединява две хипотези, като е
достатъчно да е налице само едната от тях, за да се прекрати трудовият договор,
че освен това е необходимо и кумулативното условие при работодателя да няма
друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя.Невъзможността за изпълнение на
работата в първата хипотеза е поради болест, довела до трайна
неработоспособност /инвалидност/, което означава на работника или служителя да
е призната неработоспособност 50 на сто и повече, което е от компетентност на
ТЕЛК и се извършва по установения за това ред. В заключението на ТЕЛК следва да
се определи не само болестта, довела до инвалидност или съответните здравни
противопоказания, но и изрично следва да се посочи, че това състояние на
работника или служителя поражда неговата невъзможност да изпълнява точно
определена длъжност по трудово правоотношение (съгл. „Коментар на кодекс на
труда“ В.Мръчков стр. 902).
Комисия на ТЕЛК, I състав, към МБАЛ - Шумен се е
произнесла с Експертно решение № *** от ***г., по възможността ищцата да работи
на конкретната длъжност, като е определила, че е със 76% неработоспособност и
не може да работи на заеманата длъжност „Касиер –оператор“. Процесното решение
било получено в дружеството - ответник. Решенията на НЕЛК и ТЕЛК имат
задължителен характер по отношение на медицинския въпрос дали конкретна
длъжност е подходяща за заемане от трудоустроения и тази преценка не подлежи на
проверка от служба по трудова медицина или от съда чрез вещи лица. Безспорно е,
че към датата на връчване на Заповед ******г. Експертно решение № *** от ***г. е
обжалвано и не е било влязло в сила. Доказателство в тази насока е и представеното
в съдебно заседание ЕР № ***от ***г. на
НЕЛК, с което се отменя ЕР на ТЕЛК № *** от ***г. и се издава ново, в частта му
по трудова препоръка, с което е определена 50 % неработоспособност.
За задължителния характер на решението на ТЕЛК и НЕЛК
по отношение на медицинския въпрос дали определена длъжност е подходяща за
заемане от работника, е налице константна съдебна практика на ВКС –Решение в.74 от 19.07.2017 г. по гр.д. №
4316/2016 г. IV ГО; Решение № 266 от 24.03.2010 г.
по гр.д. № 814 от 2009 г. на III ГО.Решението на ТЕЛК /НЕЛК/ трябва да е влязло в сила,
за да се приеме, че е налице основанието по чл. 329, ал. 1, т. 9 КТ. С Решение в.95 от 30.10.2014 г. на ВКС
по гр. д. в.997/2014 г., III г. о., ГК ВКС, е допуснато касационно обжалване
по въпроса при преценка законността на уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 9 от
КТ, следва ли да бъде взето предвид решение на ТЕЛК, което не е влязло в сила
към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Приета е за правилна
практиката, намерила израз в Решение № 666 от 9.04.2006г. по гр.д. № 2473/2003
г. на ВКС, ІІІ г.о., а именно, че решението на ТЕЛК трябва да е влязло в сила,
за да се приеме, че е налице основанието по чл. 329, ал. 1, т. 9 от КТ.
В
настоящия случай Експертно решение № *** от *** г. не може да бъде съобразено,
доколкото към датата на прекратяване на трудовото правоотношение не е влязло в
сила. Затова, при липса на предписание на компетентния орган към датата на
издаване на заповедта, прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото
основание, е незаконосъобразно. Това обстоятелство е достатъчно да се приеме,
че работодателят не е упражнил законосъобразно субективното си право да
прекрати трудовото правоотношение, тъй като към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение не е доказал първата предпоставка на чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ./в
този смисъл Решение в.88 от 23.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 793/2017 г., III
г. о., ГК./
Всяка
страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича за себе си
изгодни правни последици. Когато тази тежест не е изпълнена, съдът следва да
приеме, че фактите не са се осъществили и страната, която се позовава на тях,
не може да извлече изгодните във връзка с тях правни последици. Липсата на елемент от фактическия състав на чл. 325, т.9 от
КТ води до незаконност на уволнението/ Решение № 666/09.04.2006г. по гр.д. №
2473/03г . на ВКС, III г. о. /. Решението на ТЕЛК трябва да е влязло в сила, за
да се приеме, че е налице основанието на посочената правна норма. При така
изложените съображения за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, искът с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и следва да бъде
уважен, като уволнението бъде признато за незаконно и се отмени.
Поради факта, че прекратеното трудово правоотношение между
страните е с безсрочен характер, то и обусловеният иск по чл. 344, ал.1, т 2 от КТ за възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност, също е основателен и следва да бъде уважен, като ищцата
бъде възстановена на заеманата до уволнението длъжност.
По иска с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ. Установено е по делото, че след прекратяване на
трудовото правоотношение, ищцата не е започнала работа по трудово
правоотношение. Достатъчно доказателство е обстоятелството, че в трудовата
книжка няма отбелязване за исковия период работникът да е започнал работа
другаде /в този смисъл съдебна практика-
Решение №132 от 11.03.2011 г. по гр.д. 1513 от 2009 г. на IV ГО на ВКС/. Освен
това, по делото е представена служебна бележка от Агенцията по заетостта за
регистрация на ищцата като безработна, изх. № ***г./стр. 12/.
Искът за обезщетение за времето, през което ищцата е
останала без работа вследствие на уволнението, в първоначално предявен размер на
3960лв., беше намален до сумата от 1768,20лв. Съгласно депозираната експертиза, брутното трудово
възнаграждение на ищцата през месец декември 2017г. – последният месец,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение,
е в размер на 884,40 лева или обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ възлиза общо
на 5306,40 лева, за 6 месечен период.
Видно от представения по делото фиш за възнаграждение
за м. януари 2018г., на ищцата е изплатено възнаграждение по чл. 222, ал. 2 от
КТ, в размер на 3537,60лв. Съгласно константната практика на ВКС, обезщетението по чл.
225 от КТ, подлежи на прихващане с обезщетенията по чл. 222, ал. 1 от КТ и чл.
220, ал. 1 от КТ. В случая се установи, че работодателят дължи на работника и
служителя обезщетение по чл. 225 от КТ, в размер на шестмесечни брутни трудови
възнаграждения или общо 5306,40 лв., а е изплатил обезщетение по чл. 222, ал. 2
от КТ в размер на 3537,60 лв., т.е. работодателят дължи разликата /възлизаща на 1768,80лв/. В случая сумата
от 1768,20лв., какъвто е и размерът
на иска след допуснатото изменение по чл. 214 от ГПК, се дължи от ответната
страна.
Ето защо, съдът намира, че следва да уважи предявените искове по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ и по чл.
344, ал.1, т. 2 от КТ, и съответно искът
по чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл. 225, ал.1 от КТ също следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
Ответникът следва да заплати разноски в размер на 607
лева, включващи адвокатско възнаграждение, такси, билет и прегледи в ДКЦ „СИР“ ЕООД
- С./, в полза на ищцата.
Ответникът следва да заплати държавна такса по сметка
на РС – Шумен, в размер на 60 лева за двата неоценяеми иска по чл. 344, ал. 1,
т. 1 и т. 2 КТ и държавна такса в размер
на 70,72 лева за иска по чл. 344, ал. 1 т., 3 от КТ, както и възнаграждение и разноските
за пътни на вещи лица /80 лв. и 192,72 лева/ или общо 403,44лв.
Водим от гореизложеното съдът,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА УВОЛНЕНИЕТО на Г.П.Х. с ЕГН **********,
извършено със Заповед №***г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация - Шумен“
ООД, ЕИК *** ЗА НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, Г.П.Х., ЕГН********** на предишната,
заемана от нея длъжност „Касиер-оператор“ във „ВИКШ“ ООД, ЕИК ***.
ОСЪЖДА “ВИКШ“ ООД, ЕИК ***, гр. Шумен, пл. „В.“
в., да заплати на Г.П.Х., ЕГН**********,***2,
на основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ,
вр. чл. 225 ,ал.1 от КТ, сумата от 1768,20лв.(хиляда седемстотин
шестдесет и осем лева и двадесет стотинки), ведно със законната лихва от дата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА “ВИКШ“ ООД, ЕИК ***, гр. Шумен, пл. „В.“
в., да заплати на Г.П.Х., ЕГН**********,***2,
сумата от 607,00 лв.(шестстотин и
седем) лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА “ВИКШ“ ООД, ЕИК ***, гр. Шумен, пл. „В.“
в., да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ШРС, сумата от 403,44лв. (четиристотин и три лева и четиридесет и четири стотинки)
за държавни такси, възнаграждение и пътни разноски за вещи лица /
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, на основание чл. 315, ал.2 от ГПК, от дата 26.02.2019г., обявена в съдебно заседание от 12.02.2019г.
Районен съдия: