Р Е Ш Е Н И Е
97/1.2.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен седми състав
На 17 (седемнадесети) януари Година 2019
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т.
Йорданова-Момова
гражданско дело номер 837 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240,
ал. 2 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл.
288, вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ,
вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК исковата молба ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София твърди, че на 04.10.2012 г. „Микро кредит“ АД сключило с ответницата В.С.М. договор за потребителски заем, по силата на който предоставило на последната сума в размер на 750,00 лева. Страните по договора се договорили общата дължима сума от М. да възлиза на 1296,00 лв., разсрочена на 24 седмични вноски съобразно уговорен погасителен план. Ответницата платила общо 486,00 лв. от дължимата сума. Общият размер на неплатените вноски по договора възлизал на 563,04 лева. Заемателят дължал и надбавка (договорна лихва) в размер на 246,96 лева за периода 18.12.2012 г. – 26.03.2013 година. Освен това, М. дължала и обезщетение за забава в размер на 143,76 лева. На 30.07.2013 г. между „Микро кредит“ АД и „Свеа файнанс България“ ЕООД, а впоследствие – на 03.10.2016 г. между последното и ищеца /с организационна форма към този момент – АД/ били сключени договори за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който едноличното дружество прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземанията си по цитирания договор за кредит срещу М.. В съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, последната била уведомена за извършеното прехвърляне. Поради това, ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 2962/2017 г. по описа на съда. Заповедта била връчена на М. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество срещу ответницата, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2962/2017 г. по описа на ШРС: в размер на 563,04 лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от 04.10.2012 г., сключен между „Микро кредит“ АД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 30.07.2013 г.; в размер на 246,96 лв., представляващо задължение за плащане на лихва за периода за периода 18.12.2012 г. – 26.03.2013 г. върху заета сума по договор за кредит от 04.10.2012 г., сключен между „Микро кредит“ АД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 30.07.2013 г.; в размер на 143,76 лв., представляващо обезщетение за неплатени в срок, главни парични задължения по договор за кредит от 04.10.2012 г., сключен между „Микро кредит“ АД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 30.07.2013 г. за периода от 19.12.2012 г. до 28.09.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата 563,04 лв., считано от предявяването на иска (депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК) – 28.09.2017 г. до окончателното плащане, като претендира и разноските по настоящото исково производство и по заповедното производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата не подава отговор на исковата молба. Назначеният ѝ особен представител подава отговор на исковата молба, в който оспорва претенциите като неоснователни. Позовава се на изтекла погасителна давност. Моли, претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото договор за заем № *** от
04.10.2012 г. е, че „Микро кредит“ АД гр. София предоставило на В.С.М. сума в
размер на 750,00 лева. В чл. 2 от договора е предвидено, че срокът на същия е 24
седмици, като размера на седмичната погасителна вноска възлиза на 54,00 лв.,
като е посочен и размер на лихвения процент. Според чл. 17 от Общите условия на
заемодателя /с които ответницата е запозната/, при забава на дължима седмична
вноска, заемополучателят дължи лихва за забава. Съдът констатира от
представения договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 30.07.2013 г.,
че „Микро кредит“ АД прехвърлило на „Свеа файнанс България“ ЕООД свои вземания,
произтичащи от сключени договори за кредит, описани в приложение № 1 към
договора, между които и срещу В.М.. По
делото е представен и договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
03.10.2016 г., по силата на който посоченото ЕООД продало на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД процесното вземане. Видно от приложените уведомително
писмо изх. № УПЦ-П-МКР-СФ/0191010005219/25.10.2016 г. и изх. №
ЛД-П-МКР-СФ/0191-10005219/25.10.2016 г. до М. били изпратени уведомления за
сключените договори. Съдът констатира от известие за доставяне на регистрирана
пощенска пратка, че адресираната до ответницата на адрес гр. Шумен, ул. „Г.Г.“
№ 24, ет. 1, ап. 1 пратка, съдържаща описаните по-горе писма не било доставено,
като е отбелязано, че лицето е неизвестно.
Съгласно заключението на изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на сключения между договор за кредит,
на 04.10.2012 г. М. усвоила сума в размер на 750,00 лв. По счетоводни данни на
ищцовото дружество е налице отразяване на задължения на В.М. към ищеца, както
следва: главница – 563,04 лв., договорна лихва – 246,96 лв., лихва за забава – 273,82
лв.. Вещото лице сочи, че не са налице плащания от страна на ответницата, като
е отразило всички падежни дати на задълженията на последната. Последната
падежна дата е 26.03.2013 г.
От приложеното ч.гр.д. № 2962/2017 по описа на ШРС се
установява, че „Агенция за събиране на вземания” ЕАД подало по реда на чл. 410
от ГПК заявление на 29.09.2017 г., по което била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1758/02.10.2017 г. срещу ответницата за сумите, предмет
на предявените в настоящото исково производство искове, законната лихва, считано от 29.09.2017 г. до окончателното плащане и за разноски в
общ размер 75,00 лв., направени по заповедното производство. Заповедта е
връчена на М. по реда на чл. 46, ал. 5 от ГПК.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По
допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД гр. София по реда и в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на ищеца, в качеството му
на кредитор срещу ответницата В.С.М. в качеството ѝ на длъжник, на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1758/02.10.2017
г. по ч.гр.д. № 2962/2017 г. на ШРС, и след връчване на заповедта по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК. Претендира се установяване на вземания, съответни на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав,
предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
По
основателността на исковете:
Съдът е сезиран с положителни
установителни искове за признаване за установено, че съществуват вземания в
полза на ищеца срещу ответницата, произтичащи от договор за потребителски кредит от 04.10.2012 г.
Предявяването
на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава
пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на
посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от
ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са
материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 2962/2017 г. на
ШРС, представените писмени документи в настоящото исково производство и
заключението по изготвената ССЕ.
По
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД:
Доказа се, че на 04.10.2012 г. между „Микро кредит“ АД
и ответницата В.С.М. бил сключен договор за потребителски кредит, като бил
уговорен срок за погасяване на кредита – 24 седмици. По делото се установи, че
след 27.12.2012 г. не са извършвани плащания по договора, поради което следва
да се приеме, че М. не изпълнила задължението си да върне заетата сума.
Установи се по делото, че първоначално
„Микро кредит“ АД и „Свеа файненс България“ ЕООД, а впоследствие – последното и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сключили валидни договори за прехвърляне
на вземания, между които и вземането срещу В.М. по процесния договор за заем.
Цедентът упълномощил цесионера да
уведоми от негово име длъжника за
извършената цесия. Доказа се, че ищецът изпратил уведомление до ответницата,
което, обаче, не било получено. Надлежно е уведомлението на длъжника, ако към
приложенията към настоящата искова молба се съдържа такова, тъй като съдът е
длъжен да съобрази този факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска. Поради това, следва да се приеме, че М. е уведомена за
сключения договор за цесия с получаване на
преписите от исковата молба от особения ѝ прпедставител – на 25.10.2018
година.
Доказа се, че М. не изпълнила задълженията си по
договора, като не плащала дължимите от нея седмични вноски. Чрез заключението
на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че
дължимата от ответницата главница по договора за заем възлиза на 563,04 лв.,
както и че до настоящия момент не е налице плащане на суми от страна на същата.
По отношение на възражението на особения представител
на ответницата за изтекла погасителна давност: в случая се претендира вземане,
представляващо неизплатени вноски по процесния договор, като е приложим общият
петгодишен давностен срок по чл. 110 от
ЗЗД. Видно от сключения между страните договор е, че крайната
падежна дата за връщане на заетата сума е 26.03.2013 г. Именно от тази дата, по
силата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД е започнала да тече погасителната давност. В
случая претенцията е предявена чрез депозиране на заявление по чл. 410 от ГПК
на 29.09.2017 г., а изискуемостта на вземането на ищеца е настъпила на
26.03.2013 година. Поради това, предвид неизтичането на предвидения в закона
петгодишен срок, следва да се приеме, че вземането на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД гр. София срещу В.С.М. за сума в размер на 563,04 лв., представляваща задължение
за връщане на заета сума по договор за
заем от 04.10.2012 г. не е погасено по давност.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че
искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Ето защо, по
отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува
вземане на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София от В.С.М. за парична
сума в размер на 563,04 лв., представляващо задължение за връщане на заета сума
по договор за кредит от 04.10.2012 г., сключен между „Микро кредит“ АД и
ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключени договори за цесия от 30.07.2013
г. и от 03.10.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.09.2017
г. до окончателното ѝ изплащане.
Досежно
претенцията с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД:
В конкретния случай, страните по валидно сключения договор за заем
свободно уговорили размера на т. нар. възнаградителна лихва – чл. 240, ал. 2 от
ЗЗД. Доказа се настъпването на изискуемостта на уговорената договорна лихва за
претендирания период. И по отношение на този иска важат изводите за надлежното
прехвърляне на вземането от страна на заемодателя на ищеца и относно
възражението за изтекла давност. От заключението на вещото лице се установи, че
за периода 18.12.2012 г. – 26.03.2013 г. размерът на същата възлиза
на 246,96 лв.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че
искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Ето защо, по отношение
на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София от В.С.М. за парична сума в
размер на 246,96 лв., представляваща договорна лихва за периода 18.12.2012
г. – 26.03.2013 г.
Относно иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД:
Относимата разпоредба на
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва,
считано от деня на забавата. В процесния случай се установи, че страните
уговорили такова обезщетение при неизпълнение, именно в размер на законната
лихва, както и че В.М. не
изпълнила в срок задължението си да върне на ищцовата страна дължимата сума по
главното си парично задължение. Ето защо, съобразявайки и
заключението по извършената експертиза, съдът приема, че искът следва да бъде
уважен, като по отношение на страните бъде признато за установено, че в полза
на ищцовото дружество съществува вземане от ответницата за парична сума в
размер на 143,76 лв., представляващо
обезщетение за неплатени в срок, главни
парични задължения по договор за кредит от 04.10.2012 г., сключен между „Микро
кредит“ АД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от
30.07.2013 г. за периода от 19.12.2012 г. до 28.09.2017 г.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност,
извършена по настоящото исково производство от пълномощника-юрисконсулт при
осъществяване на процесуално представителство, съдът приема, че при направеното
искане, в полза на ищеца – юридическо лице, следва да бъдат определени разноски
в настоящото исково производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт,
в размер на 100,00 лв.
При направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на
списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
гр. София направените разноски по настоящото исково производство в размер на 865,00
лв. и по заповедното производство в размер на 75,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
На основание чл. 422, ал.
1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал.
1 от ЗЗД,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.С.М. с ЕГН **********,***, с настоящ
адрес *** и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ***, със седалище: гр.
С., адрес на управление: гр. С. 1335, обл. С., район Л., ж.к. „Л-10“, бул. „Д-р
П.Д.“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д.,
че съществува вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД от В.С.М. в
размер на 563,04 лв. (петстотин шестдесет и три лева и 04 стотинки),
представляващо парично задължение за връщане на заета сума по договор за кредит
от 04.10.2012 г., сключен между „Микро
кредит“ АД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключени договори за цесия
от 30.07.2013 г. и от 03.10.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 29.09.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
1758/02.10.2017 г. по ч.гр.д. № 2962/2017 г. по описа на Районен съд – Шумен.
На основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на В.С.М. с ЕГН ********** и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, гр. София с ЕИК *** че съществува вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД от В.С.М. в размер на 246,96 лв. (двеста четиридесет и шест лева
и 96 стотинки), представляваща договорна лихва за периода за
периода 18.12.2012 г. – 26.03.2013 г. върху заета сума по договор за кредит от 04.10.2012 г., сключен между
„Микро кредит“ АД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключени договори за
цесия от 30.07.2013 г. и от 03.10.2016 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1758/02.10.2017 г. по ч.гр.д. №
2962/2017 г. по описа на Районен съд – Шумен.
На
основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.С.М.
с ЕГН ********** и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София с ЕИК ***
че съществува вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД от В.С.М. в
размер на 143,76 лв. (сто четиридесет и три лева и 76 стотинки), представляваща
обезщетение за периода 19.12.2012 г. – 28.09.2017 г. за неплатени в
срок, главни парични задължения по договор
за кредит от 04.10.2012 г., сключен между „Микро кредит“ АД и ответницата,
прехвърлено на ищеца чрез сключени договори за цесия от 30.07.2013 г. и от
03.10.2016 г., за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 1758/02.10.2017 г. по ч.гр.д. № 2962/2017 г. по описа на Районен съд –
Шумен.
ОПРЕДЕЛЯ в полза на ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД гр. София, разноски в настоящото производство – възнаграждение за
пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв. (сто лева).
ОСЪЖДА В.С.М. да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД гр. София направените в настоящото исково производство деловодни
разноски в размер на 865,00 лв. (осемстотин шестдесет и пет лева).
ОСЪЖДА В.С.М. да заплати на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, направените деловодни разноски по
ч.гр.д. № 2962/2017 г. на ШРС в размер на 75,00 лв. (седемдесет и пет лева).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.
Районен съдия: