Р Е Ш Е Н И Е

179/22.2.2019г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен седми състав

На 24 (двадесет и четвърти) януари Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско (имащо характер на административно) дело номер 854 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ.

В жалбата си до съда Д.Д.П., представлявана от Д.Д.П. обжалва частичен мълчалив отказ на Директора на Областна дирекция „Земеделие” гр. Шумен да се произнесе по заявление вх. № 41/13.02.2018 г. по чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Излага, че депозирала заявление по образец за изплащане на суми, постъпили по реда на чл. 37в, ал. 7 от закона за имот, находящ се в землището на с. Белокопитово, обл. Шумен, като на 19.03.2018 г. – пет дни след изтичане на срока за произнасяне на административния орган, ѝ била преведена парична сума в размер на 501,40 лв., като сумата, която следвало да получи възлизала на 783,38 лв. Счита, че за разликата между двете суми е налице мълчалив отказ на Директора на ОД „Земеделие“ да се произнесе. Моли съда, този отказ да бъде отменен и административният орган да бъде осъден да ѝ заплати цялата дължима сума, както и разноските по делото

Административният орган подава отговор на жалбата, като счита същата за недопустима поради липса на правен интерес от оспорване на наличен мълчалив отказ.

Заинтересованото лице Й.С.Б. не взема становище по жалбата.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложеното заявление вх. № 41/13.02.2018 г. на Общинска склужба „Земеделие и гори“ – Шумен е, че Д.Д.П., действаща чрез своя родител и законен представител Д.Д.П., подала заявление по чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ по утвърден образец. Същата, в качеството си на собственик на имот, находящ се в землището на с. Белокопитово, обл. Шумен поискала да ѝ бъде платена посочената сума в заповед № РД27-207/01.11.2017 г. на директора на ОДЗ. По делото е представена Заповед № РД 27-207/01.11.2017 г. на директора на ОДЗ – Шумен, по силата на която било утвърдено разпределението на масивите за ползване в землището на с. Белокопитово за стопанската 2017/2018 г. съдът констатира от справка-извлечение от цитираната заповед, че въз основа на подаденото заявление, на Д.П. се дължи сума в размер на 501,40 лв. за имот с № по КВС/ЗКИР 8.1 с площ 13,090 дка. Видно от платежно нареждане от 19.03.2018 г. е, че по банкова сметка ***лката била преведена цитираната сума. По делото е представена и справка-извлечение от цитираната заповед, от която се установява, че за същия имот на заинтересованото лице Й.С.Б. е определена дължима сума в размер на 77,51 лв. за процесния недвижим имот.

Предвид така визираната фактическа обстановка и след проверка на атакувания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът намира следното от правна страна:

При извършената проверка на допустимостта на жалбата, настоящият състав е длъжен да се съобрази с указанията, дадени му от Административен съд – Шумен с определение № 727/07.11.2018 г. по ЧКАД № 327/2018 г. Поради това, съдът приема, че жалбата е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, масиви за ползване на земеделски земи се създават по споразумение между собствениците и/или ползвателите. Сключването на споразумението се ръководи от комисия за всяко землище на територията на общината, определена със заповед на директора на областната дирекция „Земеделие“ в срок до 5 август на съответната година, като според ал. 4 комисията изготвя доклад до директора на областната дирекция „Земеделие“, който съдържа сключеното споразумение, разпределението на масивите за ползване, данни за земите по ал. 3, т. 2, за техните собственици и дължимото рентно плащане, въз основа на който директорът на областна дирекция „Земеделие“ издава заповед за разпределение на масивите в землището в срок до 1 октомври на съответната година. Според нормата на чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ, ползвател на земеделски земи, на който със заповедта по ал. 4 са определени земите по ал. 3, т. 2, внася по сметка за чужди средства на съответната областна дирекция „Земеделие“ сума в размер на средното годишно рентно плащане за землището в срок до три месеца от публикуване на заповедта по ал. 4. Сумите са депозитни и се изплащат от областната дирекция „Земеделие“ на правоимащите лица въз основа на заповедта на директора на областната дирекция „Земеделие“ по ал. 4 в 10-годишен срок. В 7-дневен срок от получаване на заповедта ползвателите превеждат сумите по сметка на съответната областна дирекция „Земеделие“.

В случая, предмет на оспорване е частично бездействие на административен орган, изразяващо се в неплащане на дължими суми, като по този начин се търси защита срещу неоснователно бездействие. Макар законът не предвижда задължение на административния орган да се произнесе по заявлението за заплащане на суми по чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ, с оглед задължителните указания на ШАС, следва да бъде обсъдено поведението на административния орган. Депозирайки заявление по реда на чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ, Д.П. отправила искане да ѝ бъде платено обезщетение за ползването на притежавана от нея земеделска земя. Въз основа на същото, административният орган изпълнил задължението си и платил по посочена банкова сметка ***. Поради това не може да се приеме, че е налице частичен мълчалив отказ. Освен това, плащането именно на сума в този размер е съответно на обстоятелството, че жалбоподателката не е единствен собственик на ползвания недвижим имот – земеделска земя.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата срещу мълчалив отказ на Директора на Областна дирекция „Земеделие” гр. Шумен да се произнесе по заявление вх. № 41/13.02.2018 г. по чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата, депозирана от Д.Д.П. с ЕГН **********, действаща чрез своя родител и законен представител Д.Д.П. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес *** срещу частичен мълчалив отказ на Директора на Областна дирекция „Земеделие” гр. Шумен да се произнесе по заявление вх. № 41/13.02.2018 г. по чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Административен съд – Шумен.

Районен съдия: