Р Е Ш Е Н И Е

№7/7.1.2019г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, в публичното заседание , шести декември , през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Зара Иванова

при секретаря А.П., като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. №898 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:

Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД , ЕИК *** , седалище и адрес на управление : гр.София , бул.“*** представлявано от Т. Я. К. срещу Ж.В.В. , ЕГН ********** , адрес *** , в която посочва , че е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, като същата била връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415. ал 1, т. 2 от ГПК, за него възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу нея/него. Твърди,че бил подписан Договор за паричен заем № 2616543 от 09.08.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като Заемодател и ответницата като Заемател при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Ищецът заявява, че е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.11.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *** и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *** по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ размер на 800.00 лева, а последният усвоява цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което Заемодателят е изпълнил задължението си. В настоящия договор страните се съгласяват, че със сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен заем 2506287. Страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор има сила на разписка. След извършеното прихващане задължението на Заемателя се погасява изцяло, а Заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по договора. Ответницата се е задължила да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 939.15 лв., ведно с договорната лихва на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 104.35 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва). По договора за паричен заем, ответницата е извършвала плащания в общ размер на 800.75 лв. Към настоящия момент дължимата главница била в размер на 494.64 лв. За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № 2616543 от 09.08.2016 г. между страните, ответницата дължала договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва била в размер на 48,36 лв. за периода от 09.09.2016 г. - датата на първата вноска до 07.05.2017 г. - датата на настъпване на падежа на договора. В сключения между страните договор, ответницата се е задължила в 3- дневен срок от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени в договора, като се е съгласила, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Към настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 449,50 лв. Ищецът претендира заплащане от страна на ответницата на обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 38,03 лв от 08.05.2017 г. - датата, следваща на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 30.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Ищецът претендира заплащане на направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.

В срока по чл.131 от ГПК , ответникът , чрез назначения му особен представител оспорва иска . Оспорва настъпило правоприемство между кредитора и цесионера Оспорва отразените като задължение суми , т.к. такива не са получавани от длъжника . Твърди , че не е настъпила и предсрочна изискуемост на кредита , оспорва положения в договора подпис .

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.дело №3736/2017г. по описа на ШРС, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 2176/11.12.2017г , с която е разпоредено длъжникът Ж.В.В. , да заплати на кредитора “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД , сумата 494.64 лв. - главница по задължение по Договор за паричен заем № 2616543 от 09.08.2016 г., с 48.36 лв. - договорна лихва за периода от 09.09.2016 г. до 07.05.2017 г., с 449.50 лв. - неустойка за неизпълнение на задължение, с 38.03 лв. - лихва за периода от 08.05.2017 г. до 30.11.2017 г., и законната лихва от 08.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 75.00 лв. - разноски по делото, от които 25.00 лв. - разноски за заплатена държавна такса и 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което обуславя правния интерес на ищеца от завеждане в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК, на настоящия установителен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК.

По делото е представено заверено копие от Договор за паричен заем № 2616543 от 09.08.2016 г. Ответникът оспорва автентичността на подписа положен от него в договора за заем и едновременно с това е направил искане , ищецът да бъде задължен да представи оригиналният екземпляр на договора . Предвид направеното доказателствено искане , съдът с определението по чл.140 от ГПК е указал на ищеца на ищеца , че ответникът , в отговора по чл.131 от ГПК е направил оспорване на автентичността на подписа си в представения Договор за паричен заем №2616543 , поради което му е предоставена възможност , до края на първото съдебно заседание да заяви желае ли за се ползва от документа . Ищецът е предупреден , че ако не заяви изрично , че ще се ползва от документа , съдът ще го изключи от доказателствата по делото , на основание чл.193 , ал.2 , предл. второ от ГПК . В откритото съдебно заседание , за което ищецът е призован редовно , като е получил и препис от определението на чл.по чл.140 от ГПК , същият не се е явил , не е представил писмено становище , т.е. по същество не е изразил становище във връзка с оспорването на представения договор за кредит. Поради горното и на основание чл.193, ал.2 , предл.второ от ГПК , съдът с протоколно определение е изключил Договор за паричен заем № 2616543 от 09.08.2016 г. като доказателство по делото . При това положение и с оглед разпределението на доказателствената тежест , указана на страните в доклада по чл.146 от ГПК , съдът намира , че искът се явява изцяло недоказан . Задължението на ответника произтича единствено и само от Договор за паричен заем № 2616543 от 09.08.2016 г.

и след като съдът приема , че този документ е изключен като доказателство по делото и липсват други доказателства установяващи по несъмнен начин , че между ответника е праводателя на ищеца е възникнало валидно облигацинно правоотношение , по силата на което ответникът да дължи процесните суми , искът се явява изцяло недоказан , съответно неоснователен .

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД , ЕИК *** , седалище и адрес на управление : гр.София , бул.“*** , представлявано от Т. Я. К. , иск по чл.422, ал.1 от ГПК , за признаване за установено , че Ж.В.В. , ЕГН ********** , адрес *** му дължи 494.64 (четиристотин деветдесет пи четири лева и шестдесет и четири ст.)лв. - главница по задължение по Договор за паричен заем № 2616543 от 09.08.2016 г., с 48.36 (четиридесет и осем лева и тридесет и шест ст.) лв. - договорна лихва за периода от 09.09.2016 г. до 07.05.2017 г., с 449.50 (четиристотин четиридесет и девет лева и петдесет ст.)лв. - неустойка за неизпълнение на задължение, с 38.03 лв. - лихва за периода от 08.05.2017 г. до 30.11.2017 г., и законната лихва от 08.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2176/11.12.2017г по ч.гр.дело №3736/2017г. по описа на ШРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: